МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 62/01.07.2020г.
, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 925/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС.
ЯРП е
предявила обвинение против Р.Б. ***, за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а”
вр. ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като го намира за безспорно
доказано от събраните по делото доказателства и пледира да бъде признат за
виновен. Предлага при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия и оказаната помощ на пострадалата след настъпване
на ПТП, и да му се наложи наказание от една година лишаване от свобода, към
минимума на предвиденото в закона. Прокурорът пледира за отложено изтърпяване
на наказанието за минимален изпитателен срок от три години, както и за
прилагане разпоредбата на чл.343г от НК чрез налагане и на наказание лишаване
от право да се управлява МПС за срок от една година.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Подробно обяснява
начина и причините за извършване на деянието и изразява искрено съжаление за
случилото се, но счита, че няма вина за настъпване на ПТП и моли да бъде
оправдан.
Редовно
упълномощеният защитник – адвокат също пледира за постановяване на оправдателна
присъда, като счита, че ПТП е настъпило единствено и само по вина на
пострадалата, която е в напреднала възраст, била е облечена изцяло в тъмни
дрехи и е предприела пресичане на платното в зоната на пешеходната пътека без
да се увери, че няма приближаващи автомобили, които да постави в невъзможност
да спрат.
За да постанови присъдата си,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б., роден на ***г. в ***, е правоспособен водач на МПС и няма
данни да е наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение
по пътищата.
На 25.01.2019г. около
17:30 часа в гр. Ямбол, в условията на нощна тъмнина и по суха асфалтова
настилка подс. Б. управлявал л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № У 6328 АМ, движейки се
по ул. „Преслав“ преди кръстовището с ул. „Г. С. Раковски“ и по средата на
лентата, предназначена за движещите се в неговата посока МПС. Движението се
осъществявало в посока от Ситицентър към магазин Вилтон със скорост от 22,86
км/ч. На кръстовището на двете улици имало пешеходна пътека тип „Зебра“,
обозначена с пътен знак със специално предписание Д17 – „Пешеходна пътека“. По
същото време, на десния тротоар спрямо посоката на движение на автомобила, до
кръстовището се намирала св. М. С., която се движела в посока от Ситицентър към
магазин Вилтон, или отдясно наляво спрямо посоката движение на подсъдимия, като
на пешеходната пътека същата предприела пресичане на пътното платно. Въпреки
наличието на техническа възможност да възприеме пешеходеца още в момента на навлизането му на пътното платно
и стъпването му върху пешеходната пътека, подсъдимият не намалил скоростта си
на движение и не спрял, а продължил движението си напред и навлязъл с предните
си състави на пешеходната пътека. Тогава забелязал С. и предприел спиране, но
въпреки това с лявата част на предните състави на автомобила ударил С. в
областта на външната част на лявото коляно. В резултат на удара на пострадалата
било причинено счупване на латералния тибиален кондил на големия
пищял на левия крак в областта на колянната става, което увреждане довело до затрудняване движенията на левия долен крайник за
срок, не по-малък от 7-8 месеца при нормален ход на развитие на оздравителните
процеси. Непосредствено след това подсъдимият слязъл от автомобила и с помощта
на намиращи се наблизо лица с неустановена самоличност, изправил С., качил я в
автомобила и я откарал първо до дома й, а оттам и до ЦСМП – Ямбол за оказване
на медицинска помощ. За случилото се бил подаден сигнал и на мястото на ПТП и в
ЦСМП – Ямбол бил изпратен екип на РУ – Ямбол, в чийто състав бил св. К..
Към момента на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите К. и С., дадени по време на съдебното
следствие, от заключенията и показанията на вещите лица, изготвили назначените
СМЕ и АТЕ, от обективните находки, отразени в протокола за оглед и приложения
към него фотоалбум (л.4-8 от ДП), както и от писмените доказателства по делото,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични,
безпротиворечиви и се кредитират изцяло от съда.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият Б.
е осъществил състава на чл.343, ал.3, б. „а“ вр. ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 25.01.2019 год. около 17:30 ч.
в гр. Ямбол, по ул. „Преслав“, преди кръстовището с ул. „Г. С€ Раковски“, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Тойота Ярис“ с рег. № У 6328 АМ, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване към пешеходна пътека тип
„Зебра“, не е пропуснал преминаващата по пешеходната пътека М.Д.С. ***, като
намали скоростта си или спре, в
резултат на което е
предизвикал ПТП и по
непредпазливост е причинил на М.Д.С. *** средна
телесна повреда, изразяваща се
в счупване на латералния
тибиален кондил на големия пищял на левия крак в областта на колянната става, довело до трайно затруднение движенията
на левия долен крайник на пострадалата, и деянието е извършено на пешеходна пътека.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието съдът намери за безспорно
установен, както от обясненията му, така и от показанията на всички разпитани
по делото свидетели.
От обективна страна,
налице е извършено от подсъдимия съставомерно деяние по посочения текст от
наказателния закон. Безспорно, налице е извършено от него нарушение на
правилата за движение по пътищата по чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като
управлявайки горепосочения автомобил, който е МПС по смисъла на § 6, т.12 от ДР
на ЗДвП, не е
пропуснал преминаващата по пешеходната пътека свидетелка М. С., в
резултат на което я ударил на пешеходната пътека с лявата част на предните
състави на автомобила в областта на външната част на лявото коляно. Вследствие на това, на
пострадалата било причинено описаното по-горе увреждане, съставляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно - счупване на латералния тибиален кондил на големия пищял на
левия крак в областта на колянната става, довело до трайно затрудняване
движенията на левия му долен крайник за срок, не по-малък от 7-8 месеца при
нормален ход на развитие на оздравителните процеси. Т.е., безспорно е налице
пряка причинна връзка между деянието на подсъдимия, настъпването на ПТП и
уврежданията на пострадалата. Или с други думи казано, по гореописания начин, с
нарушаване на горепосоченото правило за движение, подсъдимият сам се е поставил
в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за
настъпването му.
От обективна страна деянието осъществява клалифициращия признак на чл.343,
ал.3, предл. последно от НК, тъй като съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал налага категоричен извод, че ПТП е настъпило на
пешеходна пътека тип „Зебра“. Макар мястото на ПТП да е било установено в един
по-късен момент, поради обстоятелството, че подсъдимият е направил всичко
зависещо от него да окаже помощ на пострадалата и непосредствено след инцидента
я откарал в ЦСМП, по делото е направено всичко възможно за установяване точното
местоположение на участниците в ПТП към момента на настъпването му. Поради
това, с оглед обстоятелството, че извършеното от подсъдимия осъществява
горепосочения квалифициращ признак, спрямо него привилегивораният състав на
чл.343а, от НК е неприложим, поради което оказаната помощ и поведението му след
настъпване на ПТП следва да се отчете само като смекчаващо отговорността
обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана
непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди, за което го е задължавала
разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека и преминаващи по нея пешеходци. Безспорно,
подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването им, тъй като,
ако бе спазил горепосоченото правило и се бе съобразил с него, не би
предизвикал настъпването на ПТП.
Доколкото от заключението на АТЕ по безспорен начин се установява, че подсъдиимят
е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца още в момента на навлизането му на пътното платно
и стъпването му върху пешеходната пътека, респ. и възможност на
по-ранен етап да намали скоростта или да спре, доводите
на защитата, че ПТП е настъпило единствено и само по вина на пострадалия
пешеходец не могат да бъдат споделени. А наличието на евентуално извършено от
пешеходеца нарушение на правилата за движение не води до отпадане отговорността
на подсъдимия, след като извършеното от него нарушение също е в пряка причинна
връзка с настъпилия резултат.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание ОТ
ЕДНА ДО ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В тези законови рамки, съдът му наложи
наказание от ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под най-ниския предел на
предвиденото в закона от една година и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
след отчитане наличието
на многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото съдебно
минало, дадените и в двете фази на процеса подборни обяснения, значителният
принос и добросъвестността му при разкриване обективната истина по делото,
обстоятелството, че след настъпване на ПТП е направил всичко зависещо от него
за оказване помощ на пострадалата, откарвайки я незабавно в ЦСМП за оказване на
медицинска помощ, както и изразеното искрено съжаление за случилото се, при
което намери, че и най-лекото предвидено в закона наказание от една година
лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко и несъответно на степента на
обществена обаспост на личността му. От друга страна, при определяне такъв
размер на наказанието, съдът отчете завишената степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, както и сравнително продължителния
оздравителен период и възрастта на пострадалата, при което намери, че спрямо подсъдимия не е
оправдано определяне размера на наказанието в абсолютния законов минимум от три
месеца.
На осн. чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от ЕДНА ГОДИНА, под средния и към минималния предвиден в закона размер,
отчитайки отново изброените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. За да постанови съдебния си акт в този смисъл, съдът счете, че
това кумулативно наложено наказание, ведно с наказанието лишаване от свобода,
ще го мотивира да се отнася с по-високо чувство за отговорност, да проявява
повече внимание при управление на МПС и за в бъдеще да не извършва нарушения на
установените правила за движение по пътищата.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
На основание
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, тъй
като с оглед чистото му съдебно минало и размера на наложеното му наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, спрямо него не са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и след
като отчете изброените по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства, съдът
намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи
ефективно наложеното му наказание.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият бе признат за виновен, на
основание чл.189 ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати направените по делото
разноски общо в размер на 978,40 лева, от които 918,40 лева, вносими в приход
на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и 60 лева, вносими
в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: