РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 09.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 203 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ „****”, чрез Х. М В., ЕГН: **********, с
посочен адрес ***, срещу Рев**онен акт № Р-04001119003886-091-001/10.01.2020
г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №
48/03.04.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП. Жалбоподателят намира обжалвания РА
за издаден в противоречие с разпоредбите на материалния закон. Намира, че в
хода на рев**онното производство е доказано, че процесният лек автомобил е
предоставен само под наем, като твърди, че липсват доказателства, че
автомобилът се ползва за други цели, а също отрича автомобилът да е ползван от Х.
М В. в лично качество. Оспорва констатациите на издателите на РА и
потвържадващото го Решение № 48/03.04.2020 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, че
щом Х. М В. не притежава друг лек автомобил, то закупеният от ЕТ „****”, е
закупен на името на ЕТ само за да се ползва данъчен кредит. Излага и други
подробни аргументи за незаконосъобразност на РА, като моли съдът да отмени Рев**онен
акт № Р-04001119003886-091-001/10.01.2020 г., издаден от ОП при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с Решение № 48/03.04.2020 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ю.М. от ВТАК, която поддържа жалбата, като не се явява в последното съдебно заседание, в което е даден ход по същество, като са представени писмени становища вх. № 1553/11.05.2021 г. и вх. № 1566/12.05.2021 г. от страна на жалбоподателя, че няма да сочи доказателства, както и да се даде ход на делото по същество. В писмена защита вх. № 1901/07.06.2021 г. от адв. Ю.М. жалбоподателят поддържа, че административният орган с оглед разпределението на доказателсвената тежест на основание чл. 170, ал. 1 от АПК следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания РА и изпълнението на законовите **сквания при издаването му. Жалбоподателят сочи, че основният спорен въпрос в производството е свързан с установяване на елементите на фактическия състав на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т .4 от ЗДДС и респективно следва ли се право на данъчен кредит по Протокол № **********/19.11.2018 г на основание чл. 70, ат. 2, т. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва извода на издателите на РА, че щом Х.В. не притежава лек автомобил, то той е закупил такъв от името на ЕТ „****” само за да се ползва данъчен кредит, като намира за „махленски фактическите констатации“, че щом А. Т. е бивша дългогодишна служителка на ЕТ „****”, както и че щом същата е пресичала заедно с Х.В. границите на страната с процесния лек автомобил, не е налице право на приспадане на данъчен кредит, поради „особените отношения“ на наемодател и наемател, като сочи, че наемодателят и наемателят не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС. Жалбоподателят сочи, че на такива „правни доводи“ на ответника могат само да се противопоставят други подобни „правни доводи“, като това, че „платеният на 30.04.2018г от Х.В. пряк данък за 2017г. е в размер на 766 690 лв. (многократно превишаващ нормалните и обичайните за страната спестявания), видно от представата вносна бележка. Жалбоподателят сочи, че на подобни доводи като тези в РА - възникват резонни житейски доводи - дали лице, което внася през април 2018 г. данък в горния размер би „сътворило“ измамна схема, за да ползва данъчен кредит в размер на 32 662.36 лв., който „междувпрочем в последствие да начислява и внася обратно в бюджета чрез наемните фактури.“ Жалбоподателят сочи, че правно обосновани са доводите на ответника, че за установяване предназначението на процесния лек автомобил и ползването му за или извън независимата икономическа дейност на рев**раното лице не е достатъчно само намерение. Жалбоподателят поддържа, че „цялата обосновка на ответника се гради само на базата на изолиран поглед върху доказателствата по делото“. Жалбоподателят сочи, че представения по време на рев**ята договор за наем се разглежда сам по себе си изолирано от другите доказателства, установяващи настъпването на неговите правни последици, като се позовава на заключението на ВЛ по съдебно-икономическата експертиза. Жалбоподателят сочи, че независимо, че в хода на съдебното дирене се доказа, че датата на договора за наем е недостоверна, същото обстоятелство е правноирелеватно, щом като са налице други документи – фактури, банкови извлечения, установяващи предхождащото му съставяне. В заключение се поддържа искането за отмяна на обжалвания РА.
Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния представител юрк. К. М., намира жалбата за неоснователна, а
обжалваният Рев**онен акт №
Р-04001119003886-091-001/10.01.2020 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико
Търново, потвърден с Решение № 48/03.04.2020 г. на Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, за
законосъобразен. Ответникът моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1616 лв., изчислени
съобразно материалния интерес по делото съгласно Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно списък на разноските на л. 287 от делото.
Ответникът излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата в съдено
заседание и писмена защита вх. № 1612/17.05.2021 г. на юрк. К. М..
Съдът, след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след
изчерпване фазата на административен контрол. По отношение на спазването на
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК съдът е **скал допълнителни доказателства и
становище на двете страни, като с писмено становище вх. № 3709/07.10.2020 г. на
л. 228-229 от делото ответникът изрично е ангажирал становище за спазването на
14-дн. преклузивен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Рев**онен акт № Р-04001119003886-091-001/10.01.2020 г., издаден от ОП
при ТД на НАП – Велико Търново, е потвърден с Решение № 48/03.04.2020 г. на
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико
Търново при ЦУ на НАП. Жалбата отговаря и на **скванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
В настоящото производство и съобразно чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на рев**онния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният рев**онен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
Рев**ята е възложена със Заповед за възлагане на рев**я (ЗВР) № Р-04001119003886-020- 001/24.06.2019 г., връчена на 28.06.2019 г. по електронен път, изменена със ЗИЗВР № Р-04001119003886-020-002/26.09.2019 г. и ЗИЗВР№ Р-04001119003886-020-003/25.10.2019 г., и е за установяване на задълженията по ЗДДС за данъчен период 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. За резултатите от рев**ята е съставен Рев**онен доклад (РД) № Р-04001119003886-092-001/11.12.2019 г., връчен по електронен път на 13.12.2019 г.
В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу РД не е подадено възражение и не са представени доказателства. На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа направените констатации в РД и приложените към него доказателства е издаден обжалваният PA, с който за рев**рания данъчен период м. 11.2018 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 662,36 лв. В резултат на това с РА, за данъчен период м. 11 2018 г. (с деклариран от жалбоподателя резултат ДДС за възстановяване в размер на 126,04 лв.) са определени задължения за ДДС за внасяне в размер на 32 536,32 лв. и лихви в размер на 3 543,13 лв., които са предмет на обжалване.
Заповедта за възлагане на рев**ята и заповедите за изменение на ЗВР, също са издадени от компетентен орган /видно от заповед на л. 82-94 от делото/, в кръга на неговите правомощия и отговарят на **скванията на чл. 113 от ДОПК. Рев**ята е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Рев**онният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Липсва порок на формата на административния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на органите по приходите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изясняване на всички правно-релевантни факти, доколкото в хода на съдебното производство, не бяха ангажирани доказателства, които да водят до промяна на приетото за установено от фактическа страна от приходната администрация. Жалбоподателят не твърди съществени нарушения на процесуалните правила.
Следва да се има предвид, че съществено нарушаване на процесуалните правила, влечащо след себе си незаконосъобразност на рев**онния акт, е такова нарушение или такива пропуски в рев**онното производство, които биха довели до недостоверно установена фактическа обстановка и то само и единствено когато въпросните пропуски не могат да бъдат поправени посредством ангажиране на доказателства за установяване на същите тези факти и обстоятелства в хода на съдебното производство. С оглед събраните в това съдебно производство доказателства се налага извод, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, че в хода на рев**ята са изяснени всички правнорелевантни факти чрез събраните доказателства и не е налице порок - допуснато нарушение на процесуалните правила, който да прави атакувания РА незаконосъобразен.
Опровергано от събраните доказателства е и твърдението на жалбоподателя, че РА е незаконосъобразен, тъй като изводите, направени от органите по приходите, са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на рев**ята доказателства. На практика в обжалвания РА органите по приходите са изложили своите аргументи какво приемат за установено от фактическа страна и какви правни изводи правят въз основа на извършения анализ насъбраните доказателства. Противно на твърдяното от жалбоподателя, фактическите констатации, направени от органите по приходите, се подкрепят от събраните доказателства.
Както и друг път е посочвал съдът, обстоятелството, че адресатът на един административен акт счита, че от представените и събрани в хода на административното производство доказателства следва извод, различен от този, който е направен от административния орган и който извод е задължителен и единствено възможен, според жалбоподателя, не е основание да се приеме, че атакуваният РА е незаконосъобразен.
Не на последно място, въпросите за относимостта и значението на събраните доказателства, какви изводи следват от така събраните доказателства за определяне на данъчните задължения на рев**раното лице, дори и когато се приеме,че са допуснати пропуски при събирането на доказателствата в хода на рев**онното производство или пък, че направените изводи, при извършения анализ на доказателствата се явяват неправилни и необосновани – са все въпроси по съществото на спора.
По аргумент от чл. 160, ал.1 от ДОПК съдът в това съдебно производство е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите констатации, а и от правните изводи на приходната администрация, изложени в обжалвания РА, трябва да се произнесе дължи ли се определеният с РА данък, както и по въпроса дали това данъчно задължение е в размера, установен с РА.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при издаването на обжалвания в това съдебно производство РА, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи законосъобразността на РА и налагащи отмяната му като незаконосъобразен на това основание.
Основният въпрос в настоящия правен спор касае правилното приложение на материалния закон.
Между страните не е спорно, че процесният автомобил е „лек автомобил“ по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в § 1, т. 18, изречение първо от ДР на ЗДДС, според която „лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Това се потвърждава от приложеното по преписката Свидетелство за регистрация на автомобил марка „*****“ с peг. № *****, част I, съгласно което горепосоченото МПС представлява лек автомобил с брой места седящи + водач /4 + 1/.
Жалбоподателят оспорва процесния РА като неправилен и незаконосъобразен, относно допълнително установените с него задължения за внасяне за ДДС и лихви върху тях за данъчен период м. 11.2018 г., възлизащи общо в размер на 36 079,45 лв. Същите произтичат от отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 662,36 лв. по Протокол по чл.117 от ЗДДС с № **********/19.11.2018 г., отразен в Дневника за покупки на ЕТ „****“ за данъчен период м. 11.2018 г. с предмет - „*****“- и начислените във връзка с това лихви в размер на 3 543,13 лв.
Приложим материален закон за разглеждане на жалбата е ЗДДС, а процесуален - ДОПК.
Рев**ята е възложена със Заповед за възлагане на рев**я (ЗВР) № Р-04001119003886-020-001/24.06.2019 г., връчена на 28.06.2019 г. по електронен път, изменена със ЗИЗВР № Р-04001119003886-020-002/26.09.2019 г. и ЗИЗВР№ Р-04001119003886-020-003/25.10.2019 г., и е за установяване на задълженията по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. За резултатите от рев**ята е съставен Рев**онен доклад (РД) № Р-04001119003886-092-001/11.12.2019 г., връчен по електронен път на 13.12.2019 г.
В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу РД не е подадено възражение и не са представени доказателства. На основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, въз основа направените констатации в РД и приложените към него доказателства е издаден обжалваният PA, с който за рев**рания данъчен период м. 11.2018 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 662,36 лв. В резултат на това с РА, за данъчен период м. 11 2018 г. (с деклариран от жалбоподателя резултат ДДС за възстановяване в размер на 126,04 лв.) са определени задължения за ДДС за внасяне в размер на 32 536,32 лв. и лихви в размер на 3 543,13 лв., които са предмет на обжалване.
Между страните няма спор по фактите, като фактическата обстановка, която е безспорна между страните и се установява от всички писмени доказателства, както и гласните доказателства и СИЕ, е следната:
Х.М.В. е регистриран като едноличен търговец „*****“ по
фирмено дело № *****от 1990 г. на Окръжен съд Ловеч, със седалище и адрес на
управление - гр. Троян, ул. „*****. Едноличният търговец е вписан в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията на 03.07.2008 г. На тази дата е
пререгистрирана и основната икономическа дейност на търговеца, като е
декларирана дейност „производство на
други химични продукти“ (код 2466 по НКИД). ЕТ „****“ е регистриран по реда
на ЗДДС, считано от 01.04.1994 г. По данни от информационния масив на НАП за
рев**рания период м.11.2018 г., в предприятието на едноличния търговец няма
наети лица по действащи трудови договори. ЕТ „****“ има един ЕКАФП с изградена
дистанционна връзка с НАП с номер на фискална памет DT363257 и фискалното
устройство 02363257, регистриран в обект
за търговска дейност с промишлени стоки в гр. Троян, ул. „****, въведен в
експлоатация на 03.01.2012 г. За отчетната 2018 г. от рев**раното лице е
подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 114391900131979/06.03.2019 г., с
декларирани доходи от стопанска дейност като ЕТ, като е деклариран предмет на основна дейност „производство на други основни
неорганични химични вещества“ (с код 2013 по НКИД).
Рев**онното производство на жалбоподателя е предшествано от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), свързана с отразен в Дневниците за покупки и продажби на ЕТ „****“, за данъчен период м.11.2018 г. Протокол по чл.117 от ЗДДС с № **********/19.11.2018 г. - данъчна основа в размер на 163 311,81 лв. и ДДС в размер на 32 662,36 лв. Протоколът е съставен за извършено от търговеца вътреобщностно придобиване на употребяван автомобил марка „*****“, модел „*****“ от контрагент *****, Германия с ***** по фактура № 2211/19.11.2018 г.
За установяване на факти и обстоятелства при проверката е изготвено и връчено лично на Х.М.В. ИПДПОЗЛ № П-4001119024123-040-001/19.02.2019 г.
С вх. № 2697/26.02.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч, от негова страна са представени следните копия на документи: Протокол по чл. 117 от ЗДДС, фактура и договор за покупката на въпросното МПС, легал**ран превод на фактура № 2211/19.11.2018 г., Свидетелство за регистрация на МПС лек автомобил „*****“, модел „*****“ с рег.№ **** (част I), два броя извлечения от банкови сметки за заплащането на автомобила и оборотна ведомост на ЕТ „****“ за м.11.2018 г.
В хода на тази проверка, след анализ на представените документи е установено, че автомобилът е заведен в счетоводството на предприятието по счетоводна сметка 205 „Транспортни средства“. От представения регистрационен талон е установено, че закупеното МПС е категория „лек автомобил“ с брой места за сядане 4+1. Съгласно дефиницията за лек автомобил, дадена в допълнителните разпоредби на ЗДДС, § 1, т.18, „лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане, без мястото на водача не превишава 5. Предвид това е констатирано, че за придобитото от ЕТ „****“ МПС: са налице ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, предвидени в разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, а именно - правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 и чл.74 от ЗДДС, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, какъвто няма спор, че е автомобилът на жалбоподателя.
В тази връзка при проверката на 11.04.2019 г. е изготвена Покана по чл. 103 от ДОПК с изх.№ П-04001119024123-177-001/11.04.2019 г., също връчена лично на Х.М.В., с която жалбоподателят е уведомен и поканен да извърши корекция на неправомерно упражненото право на данъчен кредит в размер на 32 662,36 лв. за придобития лек автомобил. Въпреки това, до изтичане на 14-дневния срок, както и до възлагане на рев**онното производство, жалбоподателят не е извършил корекция в дневника за покупки и Справка-декларацията за м. 11.2018 г.
В отговор от негова страна, с вх. № 12265/07.05.2019 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, са представени документи и писмени обяснения, както следва: Договор за наем на автомобил от 05.11.2018 г., Приемо-предавателен протокол от 23.11.2018 г., Фактура № *****/01.04.2019 г. с предмет „наем автомобил **** за: м. януари, февруари и март 2019 г., съгласно договор“ и банково извлечение от сметката на ЕТ „****“ в „ОББ“ АД за заплащане на сумата по фактурата. Съгласно дадените от Х.В. обяснения, в качеството му на ЕТ „*****“, автомобилът „***** *****“, с регистрационен номер *****, е закупен от фирма „*****“ Германия, с VIN: DE130811224, с цел отдаване под наем. С представения договор за наем от 05.11.2018 г. ЕТ „****“(Наемодател) е отдал автомобила под наем на дружеството „*****“ ЕООД с ЕИК *****, гр. *****(Наемател). Автомобилът е предоставен за ползване на същата фирма с приемо-предавателен протокол, считано от 23.11.2018 г., срещу месечен наем в размер на 1 100.00 лв., без включен ДДС. За услугата, в хода на ПУФО, е издадена фактура № *****/01.04.2019 г, с предмет „наем автомобил **** за м. януари, февруари и март 2019 г.“ на стойност 3600,00 лв., заплатена по банков път. В писмените обяснения още е посочил, че предвид горното за процесното МПС, са налице изключенията, посочени в чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, съгласно които ограниченията за приспадане на данъчен кредит не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги и подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, поради което не се налага корекция на ползвания данъчен кредит за този автомобил.
По този повод била възложена рев**я, в хода на която са предприети следните процесуални действия:
С Протокол № 1559470/28.11.2019 г. е присъединен Протокол от извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) с № П-04001119024123-073-001/10.05.2019 г., документиращ проверката, ведно със събраните в хода й доказателства.
Връчено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) изх. № Р-04001119003886-040-001/27.06.2019 г., с което от рев**раното лице са **скани първични и вторични счетоводни документи, касови и банкови документи, счетоводни регистри, справки, лицензи, разрешителни и сключени договори във връзка с дейността на ЕТ. „****“ в периода 01.01.2018 г. - 31.11.2018 г., произход на средствата за финансиране на дейността на търговеца и др.
От жалбоподателя са представени документи, справки и писмени
обяснения, заведени с вх. № 9458/08.07.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново,
офис Плевен, описани и анал**рани от органите по приходите (стр.4-стр.7 от РД)
и приложени към преписката по РД (Приложение №1). Представени са писмени
обяснения, справки по образец за притежавани недвижими имоти, МПС, придобити
мобилни телефони и/или преносима офис техника, както и относно използването на
активите за лични нужни, извършвана дейност от фирмата, оборотна ведомост,
хронологичен опис на взети счетоводни операции за м.11.2018 г. и пр. Отново са
представени фактурата за покупката на МПС от контрагент *****, Германия с *****
с № 2211/19.11.2018 г. за сумата от 83 500,00 евро (придружена от легал**ран
превод), Договор от 13.11.2018 г. със същия контрагент (на чужд език,
непридружен от легал**ран превод), съставения Протокол по чл. 117 от ЗДДС №
**********/19.11.2018 г. за вътреобщностно придобиване (ВОП), два броя банкови
извлечения за заплащане на цената на автомобила към немския доставчик (83
000,00 евро, заплатени от лична банкова сметка *** Х.В. при „ОББ“ АД, в
качеството му на ф**ческо лице, и 500,00 евро с наредител ЕТ „****“ от банкова
сметка ***), Договор за наем от 05.11.2018 г., Приемо-предавателен протокол от
23.11,2018 г., Фактура № *****/01.04.2019 г. и банково извлечение за разплащане
по нея. В писмените обяснения към документите е посочено, че фирмата не
стопанисва обекти, складове или търговски площи, не се **скват лицензи и/или
разрешителни за извършване на дейността й, а произхода на средствата за
финансирането на дейността са собствени средства. От ЕТ „****“ е представен и
въпросен лист, в който е попълнена като основна дейност на търговеца - „отдаване под наем на лек автомобил“.
Органите по приходите са извършили насрещна проверка на соченото за наемател на МПС дружество - „*****“ ЕООД с ЕИК *****, документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-04001119146495-141 -001 /11.09.2019 г. При проверката, с връчено ИПДПОЗЛ са **скани писмени обяснения и документи, свързани със сключения между „*****“ ЕООД и ЕТ „****“ договор за наем на МПС „*****“, модел „*****", в т.ч. и за какво се използва наетият автомобил и кои лица го управляват.
От „*****“ ЕООД са представени (вх.№ 12082/03.09.2019 г. на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен) писмени обяснения и копия от документи, повечето от които идентични с тези, представени от жалбоподателя, а именно: Договорът за наем на автомобил, Приемо-предавателния протокол за предаване на автомобила, фактура № *****/01.04.2019 г. с предмет „наем автомобил **** за м. януари, февруари и март 2019 г., съгласно договор“ и фактура № **********/20.06.2019 г. с предмет „наем автомобил **** за м. април, май, юни 2019 г., съгласно договор“; банкови извлечения за разплащане по фактурите, счетоводни регистри (петнадесет фактури за закупено гориво от м.05. и м.06.2019 г. и фактура № **********/22.04.2019 г., издедадена от „*****“ ООД на „*****“ ЕООД с предмет „акумулатор, диагностика и труд за ***** ****“, пътна книжка на автомобила, свидетелство за управление на МПС и контролен талон, издадени от Министерство на вътрешните работи на А.М.Т. (управител й представляващ „*****“ ЕООД ).
В писмените обяснения А. Т. посочва, че автомобилът се използва и управлява от нейна страна, в качеството й на управител на дружеството, за извършване на основната му дейност. Съгласно представения договор, наемателят се задължава да ползва автомобила с цел извършване на огледи на имоти в страната и чужбина, с представителни цели и с цел повишаване имиджа на фирмата срещу наемна цена в размер на 1 100,00 лв. на месец без ДДС, която ще се заплаща на тримесечие. Договорът е сключен за срок от една година от датата на подписването му.
Освен горното, при рев**ята са отправени искания за извършване на действия от други контролни органи: до Областна дирекция на МВР -Ловеч относно извършени пътувания на лицата Х.М.В. и А.М.Т. в периода след 01.11.2018 г.
От получените отговори е установено, че двете лица заедно, в едни и същи времеви периоди, са пресичали границите на България при Гранично контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Капитан Андреево с лек автомобил ***** ***** с peг. № ****, на следните дати: излизане на 07.12.2018 г. и влизане на 09.12.2018 г., излизане на 05.02.2019 г. и влизане на 06.02.2019 г., излизане на 26.03.2019 г. и влизане на 27.03.2019 г., излизане на 20.04.2019 г. и влизане на 21.04.2019 г., излизане на 08.05.2019 г. и влизане на 09.05.2019 г. и излизане на 24.06.2019 г. и влизане на 25.06.2019 г.
Предвид установеното, на жалбоподателя е връчено второ ИПДПОЗЛ № Р-04001119003886-040-002/25.09.2019 г., с конкретно поставени въпроси за причините и основанията, поради които отдадения под наем автомобил „***** *****“ с peг. № **** е бил управляван на горните дати от негова страна.
С вх.№ 14298/17.10.2019 г. от Х.В. са представени писмени обяснения, в които се сочи, че е напускал страната с процесното МПС с peг: № *****, отдадено под наем на „*****“ ЕООД, заедно с представляващата дружеството А.М.Т., която е пътувала по работа. Х.В. е придружавал А. Т., поради това, че владее турски език и е съдействал за воденето на преговори между клиенти и фирмата. Приложено е копие от задграничния паспорт на А.М.Т. с поставени печати за влизане и излизане от Република България на същите дати, посочени в отговора на МВР Ловеч.
С Протокол № 1559466/24.10.2019 г. е документирано извършено посещение в счетоводството на жалбоподателя.
Въз основа на всички посочени по-горе доказателства органите по приходите са констатирали следното:
През м. 11.2018 г. ЕТ „*****“ придобива лек автомобил „***** *****“ за сумата от 83 500 евро (равностойност в лева - 163 311,80 лв.) от дружеството „*****“, Германия. Чрез отразяване на съставен Протокол по чл. 117 от ЗДДС № **********/19.11.2018 г. с дан. основа 163 311,81 лв. и ДДС 32 662,36 лв., в Дневника за покупки за м. 11.2018 г., едноличният търговец-жалбоподател е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 662,36 лв.
Почти цялата стойност на автомобила - в размер на 83 000 евро (163311,81лв.) - е заплатена на германския контрагент от банкова сметка *** Х. М В., като едва 500 евро са наредени от банковата сметка с титуляр ЕТ „*****“ .През м.11.20.18 г. в счетоводството на търговеца-жалбоподател на сметка 107 „Сметка на собственика“ е отразена сума в размер на 162889,89 лв. срещу дебит на сметка 401 „Доставчици“.
В хода на ПУФО от жалбоподателя са **скани всички документи относно декларираното вътреобщностно придобиване на МПС. Документите, касаещи отдаването под наем на процесното МПС, не фигурират сред първрначално представените на органите по приходите (на 26.02.2009 г.), въпреки че към тази дата въпросните документи е следвало да са налични в счетоводството на търговеца. Документите, сочещи отдаване под наем на автомобила, са представени на органите по приходите едва след изготвянето на поканата по чл. 103 от ДОПК, отправена до ЕТ „****“, за извършване на корекция на ползваното право на данъчен кредит.
Същевременно относно дружеството „*****“ ЕООД, сочено за наемател на лекия автомобил „***** *****“ и представените при насрещната му проверка документи, е установено следното:
А.М.Т., представляващо лице и едноличен собственик на капитала на „*****“ ЕООД, е била служител на ЕТ „****“ в периода от 01.10.2002 г. до 09.02.2018 г. на длъжности „секретар", „технически сътрудник“, „експерт маркетинг“ и „мениджър, маркетинг и продажби експерт търговия“. След този период не са налични данни за служебни или търговски взаимоотношения между лицата, но от ЕТ „****“ периодично са правени разходи за заплащане на такси за участия в квалификационни курсове на А. Т., в качеството й на ф**ческото лице. Същото се установява от следните фактури, издадени от Камара на независимите оценители в България № **********/17.04.2018 г., № **********/15.09.2018 г. и **********/15.09.2018 г., налични в счетоводството на ЕТ „****“. Тези фактури освен това са отразени в Дневниците за покупки на едноличния търговец за м.04.2018 г. и м.09.2018г., и по две от тях е упражнено право на данъчен кредит. Липсва информация и яснота по какъв начин тези разходи са свързани с икономическата дейност на ЕТ „****“ и последващо извършените от него облагаеми доставки.
За пълнота на изложената фактическа обстановка следва да се допълни и следното:
По данни от информационния-масив на ТД на НАП Велико Търново (информация, предоставена от КАТ) е установено, че към датата на придобиване на процесния „*****“ с peг. № *****, Х.В. в качеството си на ф**ческо лице не притежава други леки МПС. ЕТ „****“ е притежавал друго МПС – също „***** С 500 4 Матик“ с рег. № **** ВС, който е бил прехвърлен в собственост на свидетелката и управител на „*****“ ЕООД – А.М.Т., в качеството й на ф**ческо лице, на 02.03.2018 г., като с последното МПС също е установено излизане и влизане извън територията на страната от А.М.Т. отново заедно с Х. М В., през ГКПП – Капитан Андреево – излизане на 07.07.2019 г. и влизане на 15.07.2019 г.
При така установената фактическа обстановка органите по приходите са достигнали до извод, че документите за отдаване под наем на процесния лек автомобил, т.ч. и пътната книжка на МПС-то, са новосъставени и попълнени за целите на рев**онното производство, с цел обосноваване правото на данъчен кредит, ползван от жалбоподателя и оборване изводите на органите по приходите, и че същите не могат да докажат реалното отдаване под наем на превозното средство.
Предвид това с обжалвания РА, на основание на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл.70, ал. 1, т. 2 и т.4 от ЗДДС, за данъчен период м. 11.2018 г. е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 662,36 лв. по Протокол по чл.117 от ЗДДС с № **********/19.11.2018 г., отразен в Дневника за покупки на ЕТ „****“.
В хода на съдебното производство в съдебно заседание на 10.02.2021 г. съдът откри производство на основание чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК по оспорване на Договор за наем на автомобил от 05.11.2018 г., находящ се на л. 111-113 от делото, като указа на жалбоподателя доказателствента тежест, предвид това, че договорът за наем е частен документ.
В същото съдебно заседание на 10.02.2021 г. съдът откри производство на основание чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК по оспорване на Приемо-предевателен протокол 23.11.2018 г. на л. 114 от делото, както и откри производство на основание чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК по оспорване на Пътна книжка на л. 173-177 от делото, като указа на жалбоподателя доказателствената тежест.
В същото съдебно заседание на 10.02.2021 г. съдът разпита свидетелката А.М.Т. – управител на „*****“ ЕООД.
Свидетелката Т. потвърди пред съда, че е управител на „*****“ ЕООД, както и че е работила при Х.В. през продължителен период от време от 1994 г. до „момента на продаване на бизнеса от него през 2018 г. Познавам го от 1994 г., т.е. 27 години“. Съдът предяви на свидетелката Т. Договор за наем на автомобил от 05.11.2018 г., находящ се на л. 111-113 от делото, както и Приемо- предевателен протокол от 23.11.2018 г. на л. 114 от делото, като свидетелката Т. потвърди, че на всяка страница от договора за наем се е подписала лично като „наемател“, а на Приемо- предевателен протокол се е подписала под „приел“ автомобила.
Свидетелката Т. потвърждава констатациите на органите по приходите във връзка със заплащане от страна на жалбоподателя на курсове, в които тя като ф**ческо лице е участвала, като посочи следното: „Когато г-н В. продаде бизнеса – фабрика за перилни препарати с марка „**“, той продаде предприятието по смисъла на ТЗ с всички активи и пасиви. През 2017 г. приключи сделката. След това той ме покани на един разговор, защото не мислеше да си прекратява дейността и ми предложи да изкарам курсове за „лицензиран оценител“. Тогава по това време излезе курса са „земеделски земи“, а по-късно излезе за „интелектуална собственост“, като идеята беше да се занимавам с недвижими имоти и аз да работя като „брокер“ към него“. По-нататък същите свидетелка Т. сочи: „Х. внесе автомобила от Германия. Регистрира го на фирмата си. Карал го е първите дни, за да му се порадва. На 23.11.2018 г. с Приемо-предавателен протокол колата беше предадена в мое владение, а наемът започна да тече от 01.01.2019 г., за да имам аз малко въздух и да мога да плащам.“ Свидетелката Т. потвърждава, че е пътувала с Х.В. до Турция с процесния автомобил, защото Х.В. владее турски език, както и защото в Турция „не приемат на сериозно жена да тръгне сама да се занимава с разговори и т.н..... В България ми се е налагало понякога да го возя, защото той на неговите години не иска да шофира“.
Свидетелката Т. потвърждава, че Договор за наем на автомобил от 05.11.2018 г., находящ се на л. 111-113 от делото, съдържа недостоверна дата на сключването на същия. Свидетелката Т. сочи следното относно датата на договора за наем: „Да, заради големия ми мерак да се внесе такъв автомобил, договорът беше направен още на 05.11.2018 г. След това автомобилът беше внесен, беше регистриран. Договорът беше сключен след като автомобилът беше регистриран. Тука става въпрос за една техническа грешка. В деня, в който съм го писала, е била дата 05.11.2018 г. След това, когато автомобилът беше внесен и регистриран, датата се разминава с датата на договора. Аз просто не съм коригирала датата, защото не ми е била такава целта. Към 05.11.2018 г. автомобилът още не е бил внесен от Германия. Договорът е подписан след като автомобилът е бил внесен, защото аз на 05.11.2018 г. няма как да знам регистрационния номер на автомобила.“
Свидетелката Т. потвърди, че тя има още два автомобила Тойота **** и ***** с рег. № ****, което е констатирано и от органите по приходите. Свидетелката Т. потвърди и констатациите на органите по приходите, че другият автомобил ***** с рег. № **** и е продаден от Х.В., като посочи: „този автомобил ми беше прехвърлен от Х.В. с покупко-продажба. Не си спомням кога беше. Беше преди *****а, който ми даде под наем“, като посочва и причината поради която Х.В. й е продал другия *****: „Първоначално В. имаше кредит и се притесняваше автомобилът да му бъде взет. Той имаше притеснение да не би банката да наложи запор и да му вземе автомобила. Това е истинската причина, поради която автомобилът с рег. № **** го прехвърли на мен и после му го прехвърлих на него“.
Следва да се посочи, че разпита на свидетелката А. Т. потвърждава констатациите на органите по приходите в обжалвания РА, поради което съдът констатира, че всички писмени и гласни доказателства са непротиворечиви, подробни и ясни. Отделно констатира, че признанието на свидетелката Т. относно друг автомобил ***** с рег. № ****, както и че е бил прехвърлен симулативно на нея от Х.В., като впоследствие тя е прехвърлила обратно същия ***** на него, както и причините за това прехвърляне, потвърждават достоверността на заключението на органите по приходите и относно процесния *****, за който свидетелката Т. призна, че самата тя е изготвила договора за наем, както и че поради техническа грешка – оспореният договор за наем от 5.11.2018 г. /на л. 111-113 от делото/ е с недостоверна дата.
Предвид гореизложеното и приетата безспорна фактическа обстановка, която се установява от всички писмени и гласни доказателства, които са подробни, непротиворечиви по между си и ясни, съдът достигна до следните правни изводи:
В жалбата са изложени мотиви, че съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, ал. 1 т. 4 не се прилага, ако превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги и подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, поради което не се налага корекция на ползвания данъчен кредит за този автомобил. Жалбоподателят сочи, че от събраните доказателства се установявало, че процесният автомобил е предоставен само под наем и няма данни да се ползва за други цели. Според жалбоподателя доводите на органите приходите в т.ч. несъответствията с данните на километража по пътната книжка са неотносими към спора и можело да се дължат на техническа грешка, както и че не са събрани доказателства автомобилът да е ползван за нужди, различни от посочената икономическа дейност на ЕТ (вероятно се има предвид посочената във въпросния лист дейност „отдаване под наем на лек автомобил“). Липсвали фактически основания, които да налагат елиминирането на сделката по отдаване под наем като неслучила се в правния мир, както поради регулярните плащания и начисления данък добавена стойност от наемодателя, така и поради факта, че наемодателят и наемателят не са свързани лица по смисъла на параграф 1, т. 34 от ДР на ЗДДС, във връзка с параграф 1, т. 3, б „в“ от ДР на ДОПК.
След анализ и преценка на възраженията на жалбоподателя, както и на събраните при рев**ята и в хода на настоящото производство доказателства, съдът намира, че констатациите на органите по приходите относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит са правилни и законосъобразни, а жалбата е неоснователна по следните съображения:
Между страните не е спорно, че процесният автомобил е лек автомобил по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в § 1, т. 18, изречение първо от ДР на ЗДДС, според която „лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Това се потвърждава от приложеното по преписката Свидетелство за регистрация на автомобил марка „***** *****" с peг. № *****, част I.
Основният спорен въпрос касае изключенията, регламентирани в чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, при които законодателят допуска разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 да не се прилага. За да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по доставка за придобиване на лек автомобил, е необходимо разходът да е чисто стопански, т.е. автомобилът да се използва от данъчнозадълженото лице единствено във връзка с конкретни, предоставяни от него услуги, изброени в чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, или да е предназначен за продажба.
В настоящия случай твърденията на жалбоподателя са, че лекият автомобил „***** *****" с peг. № **** е придобит с цел отдаване под наем и в тази връзка е използван за осъществяване на облагаеми доставки - за икономическата дейност на търговеца. Тази основна дейност – „отдаване под наем на лек автомобил“ е посочена от ЕТ „****“ във въпросния лист, представен при рев**ята с вх. № 9458/08.07.2019 г.
От текста на; разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, уреждаща изключенията, обаче, следва, че релевантно за признаване на правото на данъчен кредит не е предназначението на автомобила или намерението на купувача относно начина на ползване на автомобила, а действителното му ползване. Т.е. за разлика от останалите покупки на стоки, при които правото на данъчен кредит възниква в момента на придобиването им, независимо кога ще бъдат използвани за облагаеми доставки, при придобиването на леки автомобили е необходимо те действително да се използват и то единствено за някоя от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС дейности (в случая се претендира отдаване под наем), като при отсъствието на доказателства за това, упражненото право на приспадане на данъчен кредит подлежи на корекция.
Доказването на начина, по който е използван автомобилът, е в тежест на данъчнозадълженото лице, което следва да докаже употребата на лекия автомобил именно при спазване на условията по чл. 70, ал. 2, т. 1 - т. 4 от ЗДДС. Доколкото рев**ята е проведена в рамките на една година след датата на придобиването и съответно след упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит, предприятието на едноличния търговец е следвало да разполага с достатъчно доказателства за обективни факти от действителността, свидетелстващи за това, че автомобилът се използва единствено за отдаване под наем.
За доказване твърденията си жалбоподателят е представил Договор за наем на автомобил от 05.11.2018 г., Приемо-предавателен протокол от 23.11.2018 г. за предаване на автомобила; фактура № *****/01.04.2019 г. с предмет наем на автомобил за първото тримесечие на 2019 г., а от страна на „*****“ ЕООД, освен горните документи, са представени също още една фактура и банково извлечение за платен наем за второто тримесечие, на годината, фактури за гориво и ремонт на автомобила и пътна книжка на МПС.
Правилни са констатациите на органите по приходите, че
договорът за наем е частен диспозитивен документ, изхождащ от лицето, което
цели да докаже благоприятни за себе си обстоятелства, поради което следва да
бъде обсъждан заедно с останалите доказателства, но сам по себе си не може да
обоснове извод нито, че автомобилът е бил ползван за отдаване под наем, нито, че е ползван само за тази цел.
От показанията на свидетелката Т. се установи, че същата свидетелка вози Х.В. в процесния автомобил не само до Турция, а и в Р България, поради напредналата възраст на Х.В., поради което съдът приема, че ф**ческото лице Х.В. ползва процесния автомобил, включително за лични нужди през периода, в който е отдал същия автомобил под наем на близката до него свидетелка – управителка на дружеството - наемател.
Както беше посочено по-горе, в хода на съдебното следствие се установи, че Договор за наем на автомобил от 05.11.2018 г. е с недостоверна дата, което се потвърждава и от признанието на съставилата същия договор свидетелка А. Т..
Ето защо правилни са изводите на органите по приходите, че в чл. 1 и чл. 2 на договора за наем /на л. 111-113 от делото/ с посочена дата на сключване между страните 05.11.2018 г., е уговорено, че наемодателят предоставя на наемателя за временно ползване собствения си автомобил - ***** *****, цвят черен, peг. № *****; рама № *****, двигател № *****, но видно от цитираното в този договор лекият автомобил е посочен със съответния си държавен контролен регистрационен номер, като към тази дата, обаче, въпросното МПС, придобито от Германия, все още не притежава такъв номер, тъй като е регистрирано в ОД на МВР-КАТ „Пътна полиция“ Ловеч, едва на 22.11.2018 г. Последното се установява както от Свидетелството за регистрация на МПС, част I, така и от данните предоставени от КАТ, налични в информационния масив на ТД на НАП.
Горното доказва, че датата на договора за наем е недостоверна, което се признава и от свидетелката Т., съставила договора за наем /на л. 111-113 от делото/. Правилни са изводите на органите по приходите, че възникват съмнения относно съществуването на наемни правоотношения, още повече при признанието на свидетелката Т., че познава Х.В. от 27 години, а също и че симулативно е придобила от него друг лек автомобил *****, с цел да се укрие същият автомобил от банка, след което обратно е прехвърлила автомобила на Х.В., а също и предвид обстоятелството, че свидетелката Т. признава, че редовно вози Х.В. както до Турция, така и в Р България, ведно с безспорните доказателства, че свидетелката Т. пътува редовно заедно с Х.В. до Турция.
Предвид липсата на достоверна дата на договора за наем, за такава следва да се приеме датата на представянето му за първи път пред органите пои приходите. Както беше посочено по горе, договорът за наем и останалите, представени с него документи и обяснения, сочещи отдаването под наем на процесното МПС, са представени на органите по приходите едва след връчването на Поканата по чл.103 от ДОПК, което обуславя извода, че същите са новосъставени от жалбоподателя, с цел опровергаване констатациите на органите по приходите и в подкрепа твърденията на рев**раното лице.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че документите са съставени впоследствие, са клаузите в представения договор за наем, касаещи заплащането и фактурирането на наемната цена. Според представения приемо-предавателен протокол автомобилът е предаден на наемателя на 23.11.2018 г. Същевременно в чл. 5, т. 2 от договора за наем е предвидено, че плащането започва от 01.01.2019 г. и се извършва на тримесечие, срещу издадена фактура от страна на наемодателя, в рамките на 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата. Видно е, че за периода 23.11.2018.г. до 31.12.2018 г. страните не са предвидили плащане на наем, въпреки че автомобилът е предаден за ползване на наемателя, което е нетипично за едни нормални търговски отношения. От друга страна клаузата за заплащане на наемното възнаграждение на тримесечие е дало възможност на рев**раното лице да издаде първата фактура по договора и да се извърши първото плащане по него именно в хода на извършваната от органите по приходите проверка за установяване на факти и обстоятелства, след връчване на ИПДПОЗЛ и Поканата по чл.103 от ДОПК.
Правилен е изводът на приходните органи, че договорните правоотношения между ЕТ „****“, в качеството му на наемодател и „*****" ЕООД, в качеството му на наемател, са привидни, тъй като от изложените по-горе обстоятелства се установява, че страните не са целели действителното настъпване на правните последици на договора, а други - заобикаляне на закона.
Правилни са и констатациите на приходните органи, че ползването на процесния лек автомобил единствено и само във връзка с предмета на договора за наем, както и действителността на този договор не се доказа, нито от представените документи от страна на жалобподателя, нито от тези, представени от „*****" ЕООД в хода на административното производство, нито в хода на съденото следствие. Установи се от разпита на свидетелката Т., че същата редовно пътува заедно с Х.В. със същия процесен автомобил както до Турция, така и в Р България, като при това положение се установи, че двамата ползват съвместно автомобила.
Правилни са констатациите на органите по приходите, че предвид установените едновременни преминавания на границата на страната от двете лица – свидетелката Т. и Х.В. - с процесното МПС, от Х.М. е **скана информация и обяснения, поради каква причина е управлявал отдаденото под наем МПС. Посочено е, че Х.М.В. е придружавал А. Т. - управител на „*****" ЕООД - за „съдейстие“ за воденето на преговори между клиенти и „*****“ ЕООД, тъй като владее турски език. Съгласно данните на ОД на МВР Гранична полиция, двете лица Т. и В. са регистрирани при напускането и влизането им на територията на страната през ГКПП Капитан Андреево при шест пътувания с процесното МПС, както и при едно пътуване с МПС с peг. № ****. Същевременно, при твърденията за наличие на търговски и бизнес взаимоотношения на „*****“ ЕООД с контрагенти от Турция, в отчетните регистри по ЗДДС на „*****“ ЕООД липсват данни за извършени доставки на стоки или услуги към контрагенти от Турция, нито са представени документи за наличие на търговски взаимоотношения или участие в бизнес срещи с турски контрагенти.
От страна на органите по приходите е направено и допълнително проучване, като на основание чл. 155, ал. 3 от ДОПК с Писмо изх.№ 362/04.03.2020 г. на Дирекция ОДОП Велико Търново е **скана информация от Областен отдел „Автомобилна Администрация“ - Ловеч за извършени първоначален и годишен технически преглед на лек автомобил „***** *****“ с peг. № **** с данни за лицата, предоставили пътното-превозно средство, данни за километража й пр. В отговор с Писмо с вх. № 442/10.03.2020 г. е предоставен протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на въпросното МПС от 21.11.2019 г. От протокола се установява, че лицето, предоставило автомобила за преглед, е Ф.А.К.. Същото лице е било дългогодишен служител в дружеството „****“ ЕООД с ЕИК *****, в периода от 2008 г. до 2011 г. и през 2016 г. до м.09.2016 г. на длъжности „сортировач в производство“, „шофьор на лекотоварен автомобил“ и „търговски представител“. През посочените времеви периоди „****“ ЕООД с ЕИК *****, понастоящем заличено юридическо лице, е с представляващ и едноличен собственик на капитала Х. М В..
Правилни са изводите на органите по приходите, че наличието на договор за наем единствено е индикация за облигационна връзка между страните, но не и за изпълнение на поетите с него задължения. Отделно представените съпътстващи документи не доказват ползването на процесния лек автомобил от посоченото като наемател дружество, респективно отдаването му под наем, което от своя страна е определящо по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит по аргумент от чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС.
Горният извод не се разколебава и от представените от жалбоподателя фактура за наем и банкови извлечения за заплащане на наемната цена по договора за наем на превозно средство. При доказано изпълнение на поетите съгласно договора задължения, плащането на наемната цена би представлявало само косвено доказателство за действителното отдаване под наем на лекия автомобил, но в настоящия случай липсват доказателства за реално наемно правоотношение.
Допълнително в Приемо-предавателния протокол от 23.11.2018 г. е посочено само, че автомобил ***** ***** с peг. № **** е предаден в отлично състояние, без повреди, съгласно Договор за наем на автомобил от 05.11.2018 г., но не са посочени данни от километропоказателя на превозното средство, нито дали са заплатени всички задължителни такси, застраховки, годишни технически прегледи, свързани с ползването на автомобила, които съгласно чл. 6, т. 3 от Договора са за сметка на наемодателя ЕТ „*****“.
Съгласно разпоредбата на чл. 70,
ал. 2, т. 5 (в сила от 01.01.2013 г.), право на приспадане на данъчен кредит за
закупен лек автомобил, имат и лицата, за които една или повече от по- горе
изброените дейности е основна дейност за лицето.
Съгласно § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС
„основна дейност“ по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на
регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки
по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1-4 дейности представлява
повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки
през последните 12 месеца преди текущия/месец, независимо дали са изтекли 12
месеца от регистрацията по този закон.
В случая, обаче, не се потвърждават
твърденията, че дейността „отдаване под наем на лек автомобил“ е основна за
жалбоподателя към процесния рев**ран период, за да се ползва право на
приспадане на ДДС за придобития автомобил на основание чл. 70, ал. 2 от ЗДДС.
Видно от подадената ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за 2018 г., Х.М.В. е декларирал основна дейност, извършвана от
предприятието на едноличния търговец, „производство на други основни
неорганични химични вещества“. На стр. 10 до стр.11 на РД, органите по
приходите са извършили анализ на приходите на търговеца въз основа на
представената оборотна ведомост за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и
декларираното в отчетните регистри по ДДС за същия период. Установено е, че
през. годината са отчетени приходи от продажба на стоки в общ размер 184 977,33
лв. (94 ,00 лв. по сметка 701 „Приходи от продажба на стоки“ и 184 883,33 лв.
по сметка 709 „Приходи от други продажби“), и не са отчитани приходи от
извършени услуги.
Завеждането на автомобила като ДМА,
а не като стока, изключва предназначението му единствено за препродажба, в
каквато насока липсват и твърдения от жалбоподателя.
Ето защо съдът споделя изводите на
приходната администрация, че не е установено по категоричен й безсъмнен начин, че
придобитият лек автомобил, за който е упражнено право на приспадане на данъчен
кредит, е бил използван единствено за отдаване под наем, за да е налице
изключението от общото правило, че правото на приспадане на данъчен кредит за
придобит лек автомобил не е налице.
Правилно и законосъобразно, на
основание на основание чл. 69, ал.1, т. 1 и чл.70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС,
е отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 662,36 лв. по
Протокол по чл. 117 от ЗДДС с № **********/19.11.2018 г., отразен в Дневника за
покупки ЕТ „****“ за м.11.2018 г., в резултат на което са установени задължения
за внасяне за ДДС в размер на 32 536,32 лв. и лихви за просрочие в размер на 3
543,13 лв., поради което РА следва да бъде потвърден, а подадената жалба е
неоснователна.
При този изход на спора
и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и действително направени
разноски в размер на 1612 лева за юрисконсултско възнаграждение, видно от
списък на разноски на ответника на л. 287 от делото, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
На основание гореизложеното и чл. 160, ал. 1 от ДОПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „****”, чрез Х. М В., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, срещу Рев**онен акт № Р-04001119003886-091-001/10.01.2020 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 48/03.04.2020 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, с който: е отказаното право на приспадане данъчен кредит в размер на 32 662,36 лв. по Протокол по чл. 117 от ЗДДС с № **********/19.11.2018 г., отразен в Дневника за покупки ЕТ „****“ за м.11.2018 г., в резултат на което са установени задължения за внасяне за ДДС в размер на 32 536,32 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 543,13 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК ЕТ „****”, чрез Х. М В., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново сумата от 1612 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дн. срок от съобщаването му на страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: