М О
Т И В
И
към решението по НАХД
№ 260 по описа за 2020 г. на Провадийски районен съд-първи състав.
По отношение на обвиняемия А.Д.В., ЕГН: **********, родена на *** ***, българка, българска
гражданка, неомъжена, със средно образование, студентка, неосъждана, Варненска
районна прокуратура-ТО-Провадия е внесено постановление по реда на чл. 375 от НПК за извършено от същия деяние по чл. 343, ал. 1, б.”б”, вр. чл. 342, ал. 1
от НК, затова, че на 21.09.2017 г. в село Б., община Провадия, област Варна при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка“Рено Лагуна“ с
рег. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 38, ал. 1 от ЗДвП/“Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента
по посока на движението/ и чл. 38, ал. 3 от ЗДвП /При недостатъчна широчина
завиването в обратна посока може да започне
и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно
превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му
страна пътни превозни средства/, в резултат на което по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на С. А. А., изразяваща се в счупване на
тялото на лявата бедрена кост,
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от
около 8-9 месеца.
Предлага
се обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност, на осн. чл.78А от НК.
В съдебно заседание за
ВРП-ТО-Провадия не се явява представител.
Обвиняемата редовно
призована се явява в съдебно заседание, като признава
извършването на посоченото в постановлението престъпно деяние и изразява
съжаление за извършеното.
В последната си дума
обвиняемият изразява съжаление за стореното и моли за определяне на минимална
глоба.
Преценявайки доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното:
Обв. А.Д.В.,***. Била ученичка в
12-ти клас на СУ“Димитър Благоев“ - град Провадия и правоспособен водач на
моторно превозно средство /МПС/ с издадено на 02.02.2017 год. СУМПС №*********,
валидно до 02.02.2027 год.
Пострадалият С. А. А., на 31 години,
живеел в село Снежина, община Провадия, област Варна. Бил неправоспособен водач
на МПС, с призната инвалидност поради болест на Б..
На 21.09.2017 год. преди обяд обв.В.
била на училище, а след приключване на учебните занятия с лек автомобил марка
„Рено Лагуна“ с рег.№ *** заминала за село Б., община Провадия, област Варна,
където живеели родителите й. Същият ден следобяд тя отново управлявала
описаното МПС, като се движела по улица „Първа“ в село Б. в посока град
Провадия.
На кръстовището в района на
кметството в селото тя предприела маневра - обратен завой. В същото време по
същата улица и в същата посока се движел св.С. А., който, макар и
неправоспособен водач, управлявал друго моторно первозно средство - мотопед
марка „Шенке Ги“ с рег.№ В 0513 Р / скутер/, сиво-червен-черен на цвят. В
началото на маневрата обв.В. не забелязала зад нея други ППС, вкл. не
забелязала движещия се скутер, управляван от пострадалия А.. Предвид
недостатъчната ширина на улица „Първа“ /8, ЗОм/, за да осъществи маневрата си в
кръстовището, обвиняемата отклонила автомобила надясно в широката част на
страничната улица „Седма“. Така, движейки се по траекторията за обратен завой, В.
забелязала движещия се скутер, управляван от пострадалия А. едва когато
управляваният от нея лек автомобил „Рено Лагуна“ застанал напречно на улица
„Първа“. Независимо от обстоятелството, че и двамата водачи се движели с
разрешена за мястото скорост, т.е под 50 км/ч, последвал удар, в резултат на
който лекият автомобил получил деформации в задната лява част, а скутерът се
преобърнал, като пострадалият А. излетял във въздуха и паднал върху асфалтовата
настилка встрани от скутера. Изплашена от случилото се, обн.В. незабавно след
спиране на управлявания от нея лек автомобил, слязла от него и отишла до
пострадалия А.. След сигнал за случилото се на ЕЕН 112, на място пристигнал
дежурен екип на „Спешна помощ“ и на А. била оказана първоначална такава, както
незабавно след това и стационарно лечение за периода от 21.09.2017 год. до
04.10.2017 год.
Видно от заключението на вещите лица
по извършената по делото тройна САТЕ, управляваният от обв.В. лек автомобил
марка „Рено Лагуна“ с рег.№В 8425 СМ непосредствено преди произшествието, по
време на извършването на обратния завой се е движил със скорост около 20, 00
км/ч. В същият момент мотопед марка „Шенке“ /скутер/ се движил по траектория,
отстояща на около 1, 38м вляво от десния край на улицата, със скорост около 30,
00 км/ч. Според вещите лица опасната ситуация
е възникнала в момента на навлизането на автомобила в улица „Първа“. В този
момент отстоянието на скутера от мястото на удара е било около 8, 83 м, а
дължината на опасната зона за спиране - 15, 89 м. Ето защо водачът на скутера -
пострадалия А., не е имал техническа възможност да избегне удара чрез спиране.
Вещите лица изразяват становище, че
водачът на лекия автомобил - обв.В., е можела да възприеме скутера в момента,
когато управляваният от нея автомобил, е застанал с надлъжната си ос
перпендикулярно на оста на улица „Първа“. В този момент отстоянието на
автомобила от мястото на удара е било 8, 10 м. Дължината на опасната зона за
спиране на автомобила е 9, 79 м, следователно обв.В. не е имала техническа
възможност да избегне удара чрез спиране. Но в това положение същата е можела
предварително да спре, да се огледа и да пропусне скутера, чийто водач в този
случай е имал предимство за движение.
С действията си обв.В. виновно е
нарушила правила за движение по пътищата - чл. 38 ал. 1 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП /: Завиването в обратна посока се извършва наляво от
най-лявата пътна лента по посока на движението / и чл. 38 ал. 3 от ЗДвП /: При
недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга
част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство
е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства.
Видно от заключението на вещото лице
по извършената по делото СМЕ №570/2017год. по описа на ОСМ при
МБАЛ“Св.Анна-Варна“АД-гр.Варна в резултат на настъпилото ПТП С. А. А. е получил
счупване на тялото на лявата бедрена кост. Описаното травматично увреждане е
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, изразен със значителна сила и
би могло да се получи по време и начин, съобщени в материалите по ДП, а именно
при ПТП като водач на мотоциклет от директен удар в областта на лявото бедро
или по индиректен механизъм, при удар, насочен по дългата ос на крайника.
Счупването на тялото /диафизата/ на лявата бедрена кост обуславя трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 8-9 месеца
при благоприятно протичане на оздравителния процес и съставлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Видно от заключението на вещото лице
по извършената по делото СХЕ - Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №1373/25.09.2017
год. по описа на МБАЛ“ Св.Анна-Варна“АД-гр.Варна, в кръвта на пострадалия А. не
е установено наличие на етилов алкохол.
По делото не са събрани
доказателства и за наличие на етилов алкохол в кравта на обв.В..
Видно от приложената справка за
съдимостта на обвиняемата А.Д.В., същата не е осъждана и няма налагани
административни наказания по реда на чл.78а от НК към инкриминираната дата.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от протокол за оглед на местопроизшествието с
приложен фотоалбум, обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите,
СМЕ, САТЕ, Тройна САТЕ, СХЕ, справка за съдимостта, както и от другите
доказателства по делото.
С действията си от обективна и
субективна страна обвиняемата А.Д.В. е осъществила състава на престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като:
-
на 21.09.2017г. в село Б., община Провадия,
област Варна, при управление на моторно превозно средство — лек автомобил марка
“Рено Лагуна“ с per. № ***, нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 38 ал. 1 от ЗДвП / „Завиването в обратна посока се извършва наляво от
най-лявата пътна лента по посока на движението“ / и чл. 38 ал. 3 от ЗДвП /При недостатъчна широчина завиването в
обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно
движещите се от лявата му страна пътни превозни средства/, в резултат на което
по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С. А. А., изразяваща се
в счупване на тялото на лявата бедрена кост, обусловило трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за период от около 8-9 месеца.
Деянието е осъществено от
обвиняемата А.Д.В. по непредпазливост като не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно физическо лице
Изпълнителното деяние се изразява
в управление на МПС при несъобразяване с пътната обстановка и нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условия за безопасно използване на транспортните средства.
От субективна страна деянието е
извършено непредпазливо.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства
съдът приема направените самопризнания от обвиняемия на досъдебното
производство, изразеното съжаление за извършеното, липсата на предишни
осъждания и добрите характеристични данни.
Отегчаващи вината обстоятелства
не бяха констатирани.
Причините
за извършване на деянието са незачитане на установения в страната правов ред и
в частност правилата по ЗДвП.
Съдът след като съобрази
обществената опасност на деянието и тези на дееца, прецени, че са налице
предпоставките за приложение на чл.78А от НК, по отношение на обвиняемия, като
същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
наказание „ГЛОБА“. Като взе предвид семейното и имущественото му
положение, съдът определи размера на имуществената санкция на 1000/хиляда/лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата следва да заплати
направените по делото разноски, в размер на 2006,84 лева (две хиляди и шест
лева и 84 ст.) в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Варна.
Съдът прецени, че наказание в този
размер би се оказало достатъчно за постигане на целите на чл. 36 ал.1 от НК, с
оглед не високата обществена опасност на
обвиняемия и на извършеното деяние,
По гореизложените съображения,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: