Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIV въззивен
състав, в публичното съдебно
заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
Мл. съдия МАРИНА
ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Мариана Косачева и
участието на прокурора Татяна Садай, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова
ВНОХД № 232 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 03.07.2018 г., постановена по НОХД № 21673/2016
г., по описа на СРС, Наказателно отделение, 115 състав, съдът е признал
подсъдимия С.Г.Г. за виновен в това, че на 07.12.2016 г., около 05:00 ч., в гр.
София, на бул. „Околовръстен път“, след кръстовището с ул. „Суходолска“,
управлявал моторно превозно средство - автомобил, с рег. № ********, с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,52 на хиляда, установено по
надлежния ред, съгласно чл. 6 от Наредба № 30/2001 г. на Министерство на
здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и Министерство на
правосъдието за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, поради което и на основание чл.
343б, ал. 1, вр. чл. 54 НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 (една) година, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е било отложено за срок от 3 (три) години, както
и наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лв.
На основание чл. 343г НК, съдът е наложил на
подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 256,60 лв.,
както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 НПК, е постъпил протест от представител на Софийска районна прокуратура,
в който се излага несъгласие с определения от съда срок на наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а именно осем
месеца, като се поддържа, че с него не могат да бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 НК. Държавното обвинение посочва, че освен чистото съдебно
минало на привлеченото към отговорност лице по делото липсват други смекчаващи
вината обстоятелства, които да обуславят определяне на това наказание в размер
по-нисък от размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Предвид
това, се изразява становище, че при определяне на срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ не е
отчетена обществената опасност на дееца и не са спазени разясненията дадени в
Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума
на ВС. С оглед изложеното се моли обжалваната присъда да бъде изменена, като
срокът на наложеното на подсъдимия Г. наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ бъде увеличен на 1 (една) година и 6 (шест) месеца.
Срещу присъдата, в законоустановения срок по чл. 319,
ал. 1 НПК, е постъпила и въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия
С.Г.Г. - адв. С.С., в която се излагат аргументи за неправилност на обжалваната
в цялост присъда. Посочва се, че при постановяване на атакувания съдебен акт,
решаващият състав не е преценил цялата доказателствена съвкупност. Изтъква се,
че от приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че
алкохолното съдържание в кръвта на С.Г. - 1.52 промила не е доказано да е било
такова към момента, в който същият е бил спрян, а в един по-късен момент - около
40-50 минути след спирането му. Жалбоподателят посочва, че първоинстанционният
съд не е обосновал защо не приема изводите, направени от вещото лице, в
съдебно-медицинската експертиза, като не е обсъдил задълбочено събраните в хода
на делото доказателства. Не е отчетено според защитата и заявения от подсъдимия
прием на лекарственото средство „А-Я“, което представлявало спиртен извлек от
растителен продукт. Предвид това се моли обжалваната присъда да бъде отменена и
подсъдимият да бъде признат за невинен, като алтернативно - ако привлеченият
към отговорност все пак бъде признат за виновен, да бъде намалено наложеното му
наказание на три месеца лишаване от свобода или друго по-леко наказание.
В закрито заседание на 22.01.2019 г. въззивният съд,
по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие
във въззивната инстанция.
В откритото съдебно заседание
по решаване на делото, бе проведено съдебно следствие, в което по реда на чл.
279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК бяха приобщени обясненията на подсъдимия дадени
в досъдебното производство.
Пред въззивния съд
представителят на държавното обвинение поддържа протеста. Излага, че от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му престъпление. Посочва, че съгласно Постановление
№ 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС срокът на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ не
може да бъде по-кратък от срока на наказанието „лишаване от свобода“, поради
което моли съда да увеличи наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ в размер на 1 (една) година и 6 (шест) месеца.
Защитникът на подсъдимия - адв. С.С. поддържа
депозираната въззивна жалба. Застъпва становището, че са нарушени Методическите
указания относно експлоатацията на Алкотест 7410+, поради което е отчетена
стойност на алкохол, която води до наказателно преследване, както и че на
подсъдимия не са му били разяснени правата при взимането на проба за алкохол.
Сочи, че подсъдимият е бил възпрепятстван да отиде да даде кръвна проба, което
е сторил сам по-късно. Излага, че към момента на спирането за проверка алкохолното
съдържание в кръвта на подсъдимия е било е по-ниско от отчетеното с дрегера в
един по-късен момент. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е
несъразмерно тежко. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена, а
подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно да бъде приложен чл. 9, ал. 2 НК.
Подсъдимият С.Г.Г. поддържа казаното от защитника си,
като в последната си дума моли за справедливо решение.
Въззивният съдебен състав след оценка на събрания от
първостепенния и въззивния съд доказателствен материал и след като обсъди
доводите в протеста и жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в съответствие с чл. 314 НПК, провери изцяло правилността на
атакуваната присъда и прецени, че са налице основания за нейното изменение в
частта относно наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
В производството пред първоинстанционния съд правилно
е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на
деянието. Същата по категоричен начин се установява от събрания по делото
доказателствен материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства.
Въззивният
съд прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Г.Г. е роден на *** г. в гр. Хасково, с ЕГН **********,
българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), женен, с
висше образование, трудово ангажиран, с настоящ адрес:***.12.2016 г., около 05:00 ч., в гр.
София, подсъдимият управлявал лек автомобил, марка „Волво“, модел „XC 60“, с рег. №
********, по бул. „Околовръстен път“, с посока на движение от ул. „Суходолска“
към автомагистрала „Люлин“, след употреба на алкохол. Свидетелите К.М. и П.Г.-
служители към ОСПСОВОР-СДВР забелязали лекия автомобил, който криволичел по
пътя, поради което подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Подсъдимият бил
спрян за проверка като самоличността му била установена по лична карта. В хода на проверката на свидетелите
направило впечатление, че подсъдимият лъха на алкохол, като междувременно получили
сигнал за автомобил, със същите характеристики като спрения за проверка, който
се движи рисково по пътя, поради което решили да поискат съдействие от екип на ОПП-СДВР,
който разполага с техническо средство за проверка на употреба на алкохол.
В 05:45 ч. на място пристигнал
екип на ОПП-СДВР, в състава на който бил свидетелят М.Л.. На подсъдимия била
направена проба за алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410+“, с инвентарен № 0167. Отчетен бил положителен резултат за употреба на алкохол - 1.52 промила, с
оглед на което на привлеченото към отговорност лице бил съставен АУАН №
451700/07.12.2016 г. - подписан без възражения от водача, и бил издаден талон
за медицинско изследване № 0049430. В талона за медицинско изследване
бил записан отчетения резултат от 1,52 промила, установен с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410+“, с инвентарен № 0167, като било посочено, че талонът
е връчен на подсъдимия в 06:05 ч. и същият следва да се яви в УМБАЛ "Света
Анна София" АД за даване на кръвна проба до 06:50 ч. Подсъдимият бил
съпроводен от свидетелите М. и Г. до УМБАЛ „Св. Анна“, където в присъствието на
полицейските служители и на дежурния лекар отказал да даде кръв за химическо
изследване. Това обстоятелство било отразено в лист за преглед на пациент.
Според протокол № 33-68-16/18.08.2016
г. на успешно преминалите последваща проверка средства за измерване от
"Лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол
в дъха" - ГДНП, средството за измерване на алкохол в дъха „Алкотест Дрегер
7410+“ е преминало успешно периодична проверка на 18.08.2016 г., като
извършената проверка е със срок на валидност от 6 месеца, т.е. към момента на
вземане на пробата същият е бил в изправност.
Назначената за нуждите на
наказателното производство съдебно - медицинска експертиза установява, че съгласно
техническата спецификация на апарата, грешката при изследване с него е 5 % от
измерената стойност в диапазона над 1% промила, като в случая при измерена
стойност 1,52 промила, грешката на измерването на апарата е около ± 0,07
промила. Вещото лице дава заключение, че липсата на второ изследване с
техническо средство и/или на взета кръвна проба, и/или на медицинско изследване
на водача не позволява въз основа на обективни данни да се направи преценка
дали подсъдимият е бил във фаза на резорбция или във фаза на елиминация на
поетия алкохол, като ако се приеме за достоверно съобщеното от подсъдимия, че е
консумирал алкохол малко преди спирането му, то към момента на спирането му той
все още е бил във фаза на усвояване на поетия алкохол - резорбция. Вещото лице
излага, че при кредитиране на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебна фаза,
е напълно възможно концентрацията на алкохол в кръвта му да е нараснала
съществено и към момента на спирането за проверка да е била под 1,2 промила,
като в рамките на около 40 мин. до проверката, нарастващата концентрация на
алкохол в кръвта да е достигнала до 1,52 промила. Съдебно - медицинската
експертиза установява, че медикаментът аспирин не съдържа и не поражда
ендогенно образуване на алкохол, както и че максималната концентрация на
алкохол в кръвта, която е възможно да се достигне от прием на терапевтична доза
на билков екстракт „А-Я“ от мъж с тегло около 80 кг., е 0,023 промила, т.е. не
е възможно приемът на екстракта да повлие на отчетена концентрация на алкохол в
кръвта - 1,52 промила.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: обясненията на
подсъдимия, дадени в досъдебното производство и приобщени във въззивното
производство по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК,
показанията на свидетелите К.М., П.Г.и М.Л., съдебно - медицинската
експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени средства,
приети по делото: акт за установяване на административно нарушение, талон за
медицинско изследване, лист за преглед на пациент и справка за съдимост.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени противоречия
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Всички доказателства, събрани в хода на наказателното
производство след надлежно и законосъобразно проведени процесуално-следствени
действия, подкрепят описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и
възприета от първата инстанция фактическа обстановка, която въззиният съд
намира за доказана по указания в чл. 303, ал. 2 НПК несъмнен начин.
Правилно в основата на фактическите изводи съдът е
поставил показанията на свидетелите М., Г. и Л., за които не може да се приеме
каквато и да е предубеденост с оглед липсата на основания за това. Настоящият
съдебен състав изцяло кредитира показанията на посочените свидетели. Прецизният
анализ на тези гласни доказателствени материали, вътрешната им
непротиворечивост и съпоставката им с останалите доказателства обуслови крайния
извод за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички
съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство, свидетелите
дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска достоверност
и убедителност. От заявеното от тях се установява по категоричен
начин, че на посочените в обвинителния акт дата и място, в изпълнение на
служебните си задължения са спрели за проверка управлявания от привлеченото към
отговорност лице лек автомобил, който е криволичел по пътното платно.
Полицейските служители свидетелстват, че при извършването на проверката водачът
на автомобила - подсъдимият е лъхал на алкохол, което е станало причина да поискат
съдействие от екип
на ОПП-СДВР и подсъдимият да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Свидетелите са
категорични, че техническото средство е дало като резултат положителна проба за
употреба на алкохол - 1.52 промила.
Описаната фактическа обстановка от свидетелите се подкрепя
и от приетия по делото акт за установяване на административно нарушение, който
е подписан без възражения от подсъдимия.
Въззивният съд намира за неоснователно
възражението във въззивната жалба, с което се оспорва реда за установяване на
алкохол в кръвта на подсъдимия. Това е така, защото инкриминираната
концентрация на алкохол по делото е установена по реда, нормативно предвиден за
установяване употреба на алкохол от водачите на моторни превозни средства, в
хипотезата на отказ на лицето да даде кръв за изследване. Наличието на алкохол
в кръвта на подсъдимия се установява въз основа на показанията на техническото
средство, с което подсъдимият е бил изпробван при проверката. Той сам се е
отказал от правото си да даде кръвна проба, макар и да е бил заведен в
болничното заведение. Според Наредба № 30/2001 г. на Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието /
в сила към момента на извършване на деянието/, в случай на отказ да получи
талон за медицинско изследване, неявяване в определено лечебно заведение и
отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол или друго упойващо
средство от водача, се установява въз основа на показанията на техническото
средство. Единственият начин да се установи количеството алкохол в кръвта е
чрез провеждането на изследване, като кръвната проба трябва да бъде взета в
определен период от време след извършването на проба с техническо средство. Тъй
като в настоящия случай това не е сторено, поради отказ на подсъдимия, което е
негово право, при постановяване на окончателния съдебен акт следва да бъдат
взети показателите от техническото средство, което правилно и законосъобразно е
направил контролираният съд.
Използваното техническо средство от специализирания
екип на ОПП-СДВР за проверка употребата на алкохол при подсъдимия е било
изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона за
измерванията, използвано е в рамките на 6-месечния срок на извършена последваща
проверка, реализирана в Лаборатория за проверка на средства за измерване
съгласно протокол №
33-68-16/18.08.2016 г. По делото се
установи, че в 06:05 ч. е съставен талонът за медицинско изследване на
подсъдимия, който е необходим за започване на процедурата по Наредба № 30/2001
г. В талона за медицинско изследване е записано, че чрез техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410+“, с инвентарен № 0167 е отчетена
стойност от 1,52 промила в издишвания въздух от подсъдимия, което обстоятелство
се установява и чрез приложената по делото разпечатка от паметта на
техническото средство и също така е отразено и в съдържанието на съставения акт
за установяване на административно нарушение на подсъдимия. В заключение, съдът
не намира процесуален недостатък при установяване на алкохолното съдържание в
кръвта на подсъдимия по реда на Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се
постанови присъда след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да
извърши прецизна и правдива оценка на обясненията на подсъдимия. В наказателния
процес обясненията имат специфична функция - от една страна те са средство за
защита на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са
доказателствено средство - източник на факти, изхождащи от лице, стоящо
най-близо до изследваните обстоятелства. Доколкото подсъдимият е най-силно
заинтересован от благоприятен за него изход на делото, обясненията му следва да
бъдат преценени внимателно, на плоскостта на собствената им логическа
непротиворечивост и при съпоставката им с останалия събран доказателствен
материал.
Обясненията на подсъдимия дадени на
досъдебното производство са приобщени към доказателствения материал по делото,
по реда на чл. 279,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК, чрез
прочитането им в съдебното заседание пред въззивния съд поради наличието на противоречие
досежно обстоятелството употребил ли е подсъдимият алкохол малко преди да бъде
спрян за проверка. Въззивният съд при преценката за достоверност на обясненията
намира, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия дадени в досъдебното
производство, в които не се съдържат данни за употреба на алкохол от подсъдимия
малко преди спирането му за проверка. В този смисъл настоящата инстанция счита,
че за първи път заявено това обстоятелство в съдебната фаза на процеса, съставлява
израз на законоустановеното му право да даде обяснения, каквито счете за
удачни. Твърдението на подсъдимия, че е употребил 50 гр. уиски малко преди да
се качи в автомобила и да бъде спрян се явява изолирано от останалите доказателства,
поради което дава основание на този съдебен състав да приеме, че то е
недостоверно, като последното е дадено с цел да обслужи версията на подсъдимия,
която съдът счита за защитна. Съдът не дава вяра и на съдържащото се в
обясненията обстоятелство за заговор срещу подсъдимия и цел да бъде натопен
пред полицията само по причина, че бил заместник-ректор. Твърдението е
голословно и не намира опора в събраните по делото доказателства.
Пред районния съд по искане на защитата е била назначена
съдебно -медицинска експертиза, която да отговори на задачите, като се вземе
предвид часа на спиране на автомобила, управляван от подсъдимия и часа на
изпробването с техническо средство, намирал ли се е подсъдимият във фаза на
алкохолно опиянение и ако да, в каква фаза - резорбция или елиминация, към
момента на спирането от полицейските служители. Вещото лице в изготвеното от
него заключение е приело, че при кредитиране на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебна фаза, е
напълно възможно концентрацията на алкохол в кръвта му да е нараснала
съществено и към момента на спирането за проверка да е била под 1,2 промила,
като в рамките на около 40 мин. до проверката, нарастващата концентрация на
алкохол в кръвта да е достигнала до 1,52 промила. За да направи този извод,
вещото лице е събразило количеството алкохол посочено от подсъдимия в разпита
му пред съда. Както вече беше посочено, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия дадени пред първоинстанционния съд, поради което счита, че установената
концентрация на алкохол (1,52 промила) в 05:45 ч., когато на подсъдимия
е взета проба за алкохол, е била такава и към момента на спирането на
подсъдимия в 05:00 ч. В този смисъл, съдът намира, че към момента на спиране
подсъдимият не се е намирал във фаза на резорбция и концентрацията на алкохол в
кръвта му не е била под съставомерната от 1,2 промила. Обстоятелството, че подсъдимият е употребил аспирин и билков екстракт „А-Я“ по никакъв начин не могат да изключат отговорността му
за управление на МПС с наличие на алкохол в кръвта над допустимото, каквито
доводи развива защитата. От заключението на експертизата се установява, че е
практически невъзможно такава концентрация на алкохол в кръвта да се постигне
след употребата им.
Писмените
доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са
относими към главния факт на доказване в производството. С основание и напълно правилно първата инстанция е
кредитирала с пълно доверие писмените доказателства по делото, тъй като те са
еднопосочни с показанията на свидетелите М. и Г., които са възприели
непосредствено всички действия на подсъдимия от момента на спирането му за
проверка, извършената проверка с техническо средство и отказът му да даде
кръвна проба.
На съдебно-медицинската експертиза съдът даде вяра,
като прецени, че е обективно и компетентно изготвена и има отношение към
предмета на доказване по делото.
Фактическите констатации за
съдимостта на подсъдимия съдът изведе от
приложената по делото справка за съдимост.
С оглед на горното, съдът счита, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в резултат на
правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, като съдът е
достигнал до верни фактически изводи.
При
тези съображения въззивният съд прие описаната фактическа обстановка за
несъмнено доказана и въз основа на тази фактическа обстановка намери от правна
страна следното:
От обективна страна на 07.12.2016 г., около 05:00 ч.,
в гр. София, на бул. „Околовръстен път“, след кръстовището с ул. „Суходолска“,
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство - автомобил, с рег. № ********,
с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,52 на хиляда,
установено по надлежния ред, съгласно чл. 6 от Наредба № 30/2001 г. на
Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи и
Министерство на правосъдието за реда за установяване на употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Непосредствен
обект на престъплението са обществените отношения, които са свързани с
безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или
реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг
от хора. За да е съставомерно деянието по чл. 343б, ал. 1 НК от обективна
страна е необходимо лицето да е управлявало МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 промила. Изискването на закона е свързано с това да се установи
концентрацията на алкохол към момента на управление на МПС, т.е. към момента на
спирането на подсъдимия от полицейските служители, а не към момента на
тестването му с техническото средство. В този смисъл въззивният съд не се
съгласява с принципния извод на първоинстанционния, че е ирелевантно
обстоятелството кога е взета пробата на подсъдимия, доколкото законът изисква
установената концентрация да е такава към момента на спирането на подсъдимия.
Същевременно настоящата инстанция намира, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че към момента на управление на лек
автомобил, с рег. № ********, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия
е била над 1,2 промила, а именно 1,52 промила. В конкретния случай, обстоятелството,
че на подсъдимия е взета проба за алкохол 45 мин. след спирането му не променя
този извод. В тази връзка бяха изложени доводи при анализ на доказателствата по
делото.
От субективна
страна деянието е осъществено от подсъдимия виновно, с форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. В конкретния случай подсъдимият е съзнавал, че се е намирал под
въздействието на алкохол и въпреки това е управлявал моторното превозно средство.
Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, осъзнавал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По отношение
на наложеното от първоинстанционния съд наказание, настоящият състав приема
следното:
За престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК законът
предвижда кумулативни наказания „лишаване от свобода“ от една до
три години и „глоба“ от двеста до хиляда лева. Съгласно разпоредбата на чл.
343г НК, във всички случаи на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, съдът
постановява и наказание „лишаване от право за управление на МПС“.
При индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимия първоинстанционният съд правилно е отчел степента на обществена
опасност на дееца и деянието. Въззивният съд отчете като смекчаващо
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство констатира високата концентрация на алкохол,
отчетена от техническото средство, надвишаваща минималната за съставомерност
при този вид деяние.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата по
отношение на индивидуализацията на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“,
като същевременно намира за неправилна преценката на районния съд относно
размера на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“.
Правилно първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 /една/
година. Въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че са
налице материално-правните предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК по
отношение на наказанието "лишаване от свобода", изпълнението на което
е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, тъй като целите на
наказанието биха се изпълнили и по този начин.
Законосъобразно е наложено и кумулативно предвиденото
в закона наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лв.,
като същото е съобразено с имотното състояние, доходите и семейните задължения
на подсъдимия /чл. 47 НК/.
Същевременно настоящата инстанция намира за
основателен довода на прокуратурата, че първоинстанционният съд неправилно е
определил размера на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ без да
съобрази задължителните указания дадени в Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г. на Пленума на ВС, съгласно което срокът на наказанието „лишаване от
право за управление на моторно превозно средство“ не може да бъде по-кратък от
срока на наказанието „лишаване от свобода“, когато се налагат заедно. Като
е наложил наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 (осем) месеца,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което следва
да бъде отстранено, чрез изменение на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от право да управлява МПС“. Като анализира гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, с оглед относителната тежест на всяко едно и в
тяхната съвкупност, и при съблюдаване целите на наказанието по чл. 36 НК, съдът намери, че размерът на наложеното
на
подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ следва да
бъде увеличен от 8 (осем) месеца на 1 (една) година.
С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно
подсъдимият е осъден, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати сторените по
време на наказателното производство разноски.
По всички изложени до тук съображения, настоящият
състав намира, че следва да бъде изменена постановената първоинстанционна
присъда, в горепосочения смисъл, като наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ бъде увеличено от 8 (осем) месеца на 1 (една) година.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК,
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменение
или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата следва да
бъде изменена, в указаната по-горе част, а в останалата част - потвърдена.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 НПК,
вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда от 03.07.2018 г., постановена по НОХД №
21673/2016 г., по описа на СРС, Наказателно отделение, 115 състав, в ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимия
С.Г.Г., с установена по делото самоличност, наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, като увеличава размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 8 (осем) месеца на 1 (една) година.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.