№ 277
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.Л. Н., защитник на подсъдимия И. В. срещу
присъда № 6 от 14.04.2022г., постановена по НОХД № 504/2021г. по описа на
Карловски районен съд. С присъдата подсъдимият И. Д. В. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК,
като на основание чл.54 от НК за това престъпление му е било наложено наказание от
една година лишаване от свобода. Със същата присъда на основание чл.68, ал.1 от НК
е било постановено подсъдимият да изтърпи ицяло и отделно от това наказание,
наложеното му наказание по НОХД 597/20г по описа на РС-Карлово. Съдът се е
разпоредил с веществените доказателства. Разноските в хода на досъдебното
производство са били възложени в тежест на подсъдимия. В жалбата и допълнението
към нея се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и явно
несправедлива. Изтъква се, че вещите били прибрани в дома на подсъдимия за да ги
предпази от противозаконни деяния, след което същият ден са били предадени
доброволно на полицията. Възразява се срещу правната квалификация за „повторност в
немаловажни случаи“, като се излагат доводи в насока, че случаят е маловажен.
Изтъква се съдействието оказано от подсъдимия в хода на разследването, а именно
1
направеното от него самопризнание и връщането на вещите. Иска се деянието да бъде
преквалифицирано по чл.197, ал.1, вр чл.194, ал.1 от НК, като на подсъдимия бъде
наложено наказание „Пробация“ по реда на чл.55, ал.1, т.2, б „б“ от НК.
В хода на съдебното производство подсъдимия и защитника му поддържат
жалбата и доводите изложени в нея, като отправят искане на подсъдимия да бъде
наложено наказание Пробация. Прокурорът счита жалбата за неоснователна моли да
бъде оставена без уважение. В последната си дума подсъдимия моли да не бъде
изпращан в затвора.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения
срок. По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд е следната:
Пострадалият * притежавал дворно място, находящо се в гр. Карлово, на *, в
което започнал строеж на къща. Строително- монтажните работи се изпълнявали от *
ЕООД с управител свид. *. Дворното място, в което се извършвали строително-
монтажните работи, било заградено. В ранните часове на 07.05.2021г., подс. В. се
прибирал към дома си, минавайки по ул. * в гр. Карлово. Стигайки до имота на
пострадалия, В. забелязал складираните строителни материали и решил да открадне
част от тях, а именно тези, които се намирали по- близо до оградата. Пресегнал се и
през оградата изтеглил 12 броя арматурните рифелови пръти с различни размери и две
връзки с бигли, едната от 15 броя с размери 20/40 см, правоъгълни, арматурни, с
диаметър на арматурното желязо 6мм., а другата връзка от 29 бр. метални бигли,
правоъгълни, арматурни, с диаметър на арматурното желязо 6 мм и размери 20/50 см -
всички на обща стойност 129.48 лв. Арматурните рифелови пръти и биглите
подсъдимият отнесъл в дома си. Там заровил в двора арматурните рифелови пръти, а
биглите оставил под навес. На същата дата, следобед, служителите на РУ- Карлово
свидетелите * и * получили сигнал за извършена кражба на метални поцинковани
тръби. Според сигнала в двора, от който била извършена кражбата, бил забелязан
подс.В.. Това наложило да бъде извършена проверка, поради което полицейските
служители посетили подс.В. в дома му. Там те го запитали, дали е извършил кражбата
на поцинковани тръби, на което същият отговорил положително и показал, къде се
намират, а именно закопани в двора. При разкопаването и изваждането им на
полицаите направило впечатление, че до тръбите имало закопано арматурно желязо,
което също било извадено. Подсъдимият бил запитан от къде е желязото, на което
отговорил, че го е откраднал от строежа на *. Под навеса в двора на подсъдимия били
установени и металните бигли. Подс.В. завел двамата полицаи и показал строежа, от
2
който откраднал арматурното желязо и биглите, като същите предал доброволно за
нуждите на разследването. Свид. *, управител на строителната фирма, потвърдил, че
това са строителните материали, с които работели.
Описаната фактическа обстановка е била правилно установена от събраните по
делото доказателства при проведеното първоинстанционно съдебно следствие.
Доказателствата по делото, установяващи авторството и вината на подсъдимия са
еднопосочни и безпротиворечиви. Това са показанията на полицейските служители
посетили подсъдимия в дома му същия ден на престъплението- * * и * *, които
открили там заровени част от веществените доказателства. За мястото, от което те били
откраднати, научили от самия подсъдим. За обстоятелствата около собствеността и
вида на отнетите вещи, както и начина на съхранението им доказателства се съдържат в
показанията на свидетелите *, * *а и *. В тази насока в досъдебното производство са
представени и писмени доказателства- нотариален акт за имота, касов бон и стокова
разписка за закупуване на арматурно желязо. От показанията на свид.* се установява,
че железата са били прибрани в частния имот, ограден с лека ограда, изградена от
мрежи. Обясненията на подсъдимия, че тези вещи са били изнесени от частния имот от
други неустановени лица, но изоставени от тях пред имота на улицата, остават както
изолирани от останалите доказателства по делото, така и житейски нелогични и
неправдоподобни, поради самите действия на подсъдимия - да зарови част от тях в
двора си. Тези действия на подсъдимия сочат желанието му да укрие старателно част
от предмета на престъплението, което установява и намерението му да присвои
вещите, като ги задържи за себе си. В подкрепа на установените обстоятелства чрез
разпити на свидетели и са писмените доказателства- протокол за доброволно предаване
и веществените доказателства- предадените от подсъдимия, противозаконно отнетите
от него вещи. Конкретният вид на веществените доказателства се изяснява от
извършения в досъдебното производство оглед и приложения към него фотоалбум
приобщен по реда на чл.283 от НПК. Стойността на предмета на престъплението е
установена от заключението на приетата по делото съдебно- стокооценъчна
експертиза. От заключението на изготвената по делото съдебно- психиатрична
експертиза на подс. В. се установява, че същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещото лице, установило, че
поведението на подсъдимия сочи хроничен алкохолизъм. Към момента на
осъществяване на деянието подсъдимият не е бил под влияние на болестно променени
психични сфери. Поведението му се е определяло от особеностите на неговата
личност- импулсивност, повърхностност, безотговорност, и било улеснено от
алкохолно повлияване.
По така установената фактическа обстановка не се спори и от страните по
делото. Спорът пред възивната съдебна инстанция касае правната квалификация на
деянието. Твърди се, че деянието е маловажен случай, поради което правната
3
квалификация е неправилна. Настоящият съдебен състав намира тези възражения за
основателни.
Според разпоредбата на чл.93, т.9 от НК случаят е маловажен когато
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на съответното по вид престъпление. Тази по –ниска обществена опасност
може да се дължи на липсата на вредни последици, на незначителността им или на
други смекчаващи обстоятелства.
В конкретния случай предметът на престъплението, чрез който се засягат
охранените обществени отношения /правото на собственост/ е на ниска стойност в
размер на 129,48лв, което се явява под минималната работна заплата за страната от
650лв към дадения момент и съставлява 1/5 от нея. Престъплението е разкрито часове
след извършването му, преди пострадалите изобщо да научат за него. Мястото, от
което са били отнети вещите, е посочено от самия подсъдим на полицейските
служители, без последните да са знаели, да е било извършено това престъпление.
Вещите са предадени доброволно от подсъдимия още при първоначалната
информация, произхождаща от самия подсъдим за извършеното от него престъпление
часове по-рано същия ден. По тези причини следва да се приеме, че вещите са върнати
от негова страна, дължащо се изцяло на съдействието му. Видно е, че престъплението е
разкрито същия ден на извършването му и съдействието на подсъдимия е съществено
за това, тъй като фактически към момента на разкрИ.ето му, фактът на извършване на
това престъпление не е бил известен нито на полицейските служители нито на самия
пострадал от него. Същевременно данните за личността на подсъдимия сочат, че
същия е пенсионер по болест, в зряла възраст и с формирана зависимост от алкохола.
От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че той е бил осъждан
два пъти: веднъж с влязъл сила съдебен акт на 13.10.2020г по НОХД № 597/2020 г. по
описа на РС- Карлово, с който е одобрено споразумение и подсъдимия е признат за
виновен за престъпление, извършено в периода 01.07.2020г.- 13.07.2020г. по чл.194
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от
три години и втори път със съдебен акт в сила от 15.07.2021г. по НОХД № 358/2021 г.
по описа на РС- Карлово, с който е одобрено споразумение и подсъдимият е признат за
виновен за престъпление извършено през месец април 2021г по чл.197 т.2 вр. чл.194
ал.3 вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. За
последното престъпление следва да се отбележи, че същото се намира в реална
съвкупност с престъплението по настоящото дело.
Видно е, че деянието, предмет на доказване по настоящото дело, е извършено от
подсъдимия, след като той е бил осъден по НОХД № 597/2020 г. по описа на РС-
Карлово за същото по вид престъпление. Правната квалификация по т.7 на чл.195, ал.1
4
от НК обаче изисква случая да е немаловажен. Действително сред фактите по делото се
сочат и такива за друго престъпление, по повод на което полицейските служители са
посетили подсъдимия в дома му. Липсват обаче доказателства за резултатите от
разследването, ако е било проведено такова по отношение на това друго престъпление,
които да формират извод за по-голяма мащабност на стореното от подсъдимия и
съответно по- сериозно засягане на охранените от правото обществени интереси.
При така описаните обстоятелства първостепенният съд е направил неправилни
прави изводи. Съвкупната преценка на описаните обстоятелства, свързани с деянието и
с личността на дееца, преценени през призмата на моралната укоримост на стореното,
сочат по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпления от съответния вид /Решение № 34 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. №
1914/2014 г., III н. о., НК/, като настъпилите вредни последици в случая са
съпоставими с критерия за незначителност. Този извод на настоящия съдебен състав,
определящ извършеното престъпление като „маловажен случай“, субсумира
деятелността на подс.В. в по-леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК. След като случаят е маловажен следва да бъдет отнесен към състав
на престъпление по чл.194, ал.3, ал.1 от НК, а не само към основния състав по ал.1 на
правната норма, каквото искане отправя защитата.
При положение, че вещите, предмет на престъплението, са били върнати преди
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, което се дължи
предимно на поведението на подсъдимия, то деянието извършено от него, при наличие
на маловажен случай, следва да се квалифицира като престъпление по чл.197, т.2, вр.
чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че са налице
основания, съобразно чл.337, ал.1, т.2 от НПК, съдът да измени първоинстанционната
присъда, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и преквалифицира
деянието в престъпление по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК.
За това престъпление законът предвижда алтернативно две наказания: Пробация
или Глоба. Не са налице основания за приложение на чл.78а от НК, поради
предходното осъждане на подсъдимия за престъпление от общ характер. Съдът намира,
че наказанието спрямо подсъдимия следва да се определи при условията на чл.54 от
НК, тъй като отчетените смекчаващи вината обстоятелства вече бяха взети предвид
при преценката за правна квалификация на деянието, а предвиденото за него наказание
не се явява несъразмерно тежко. След като подсъдимият вече е бил осъждан за същото
по вид престъпление то подходящото по вид наказание спрямо него се явява по-
тежкото, а именно Пробация. За постигане на целите на чл.36 от НК следва това
наказание по отношение на подсъдимия да се приложи при съчетание между двете
задължителните пробационни мерки Задължителна регистрация по настоящ адрес, на
5
основание чл. 42а, ал. 2, т.1 вр. с чл.42б, ал.1 от НК, при периодичност два пъти
седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител на основание
чл.42а, ал.2, т.2 вр. чл. 42б, ал. 2 от НК за срок от осем месеца, както и пробационна
мярка включване в програма за обществено въздействие, на основание чл.42а, ал.2, т.4,
вр. чл.42б, ал.4 от НК, определена по вид от пробационните инспектори, която да се
реализира в период от една година. Този вид и размер на наказанието съдът намира за
съобразен с целите на наказанието по чл.36 от НК, като счита, че би способствало
успешно за реализиране на индивидуалната и генерална превенция.
Тъй като определеното за престъплението наказание спрямо подсъдимия от
настоящия съд е Пробация, не са изпълнени критериите на чл.68, ал.1 от НК, поради
което не са налице основания подсъдимия да изтърпява отложеното с изпитателен срок
наказание по НОХД № 597/2020 г. по описа на РС-Карлово. Приложението на тази
разпоредба от страна на първостепенният съд следва да бъде отменено поради липса на
материално правни предпоставки за това.
По отношение на веществените доказателства и разноските по делото присъдата
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на
защитника е основателна и следва да бъде уважена, а актът на първостепенният съд с
следва да бъде изменен.
По тези съображения, на основание чл.334, т.3 и т.6, вр. чл.337, ал.1, т.2, вр.
чл.338 от НПК, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 6 от 14.04.2022г по НОХД №504/2021г на Районен съд –
Карлово, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъпното деяние, за което подсъдимият И. Д.
В. е признат за виновен в престъпление по чл.197, т.2, вр. чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК и
му НАЛАГА наказание ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки:
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред
пробационен служител в периодичност два пъти седмично за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА.
-„Включване в програма за обществено въздействие“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
6
ОТМЕНЯ присъдата в частта, в която на основание чл.68, ал.1 от НК е
постановено изтърпяване от подсъдимият И. Д. В. на наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 597/2020 г. по описа на РС-
Карлово.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7