Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
261050 02.04.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 100 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С искова молба ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕOOД, ЕИК ********* е предявил против Н.С.Л., ЕГН **********
обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, с правни основания чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за парични вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8178/24.09.2019 г. по ч.гр.д. № 14866/2019 г. на Районен съд –
Пловдив, както следва: 800 лева
– главница по договор за паричен заем № ***/26.07.2018 г., сключен между
ответника и „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02.05.2019 г., сключен между „Вива
Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД; сумата от 140,23 лева – възнаградителна
лихва за периода 25.08.2018 г.-22.04.2019; сумата
от 361,98 лева неустойка за неизпълнение на задължение; 361,98 лева –такса за експресно
разглеждане на документи; 245 лева -
разходи за извънсъдебно събиране, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 19.09.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди,
че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 02.05.2019 г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен
с „Вива кредит“ ООД, с което цедентът е прехвърлил на ищеца процесните вземания
срещу длъжника. Твърди, че на 24.09.2019 г. ответната страна е сключила с „Вива
кредит“ ООД договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се
задължил да предаде на заемателя сумата от 800 лева срещу насрещното му
задължение да върне сумата на равни месечни погасителни вноски, включващи
главница, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане. Посочено е,
че при неизпълнение на задължението в срок, заемодателят има право да
предприеме всички позволени от закона действия за събиране на задължението,
които могат да доведат до увеличаване на задължението. Сочи се, че договорът за
заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Договарянето между страните е било осъществено чрез
средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт/, като
договорът за заем е сключен във формата на електронен документ. Сочи се, че с
подписване на договора заемополучателят е удостоверил, че е запознат с
преддоговорната информация и че е получил заемната сума, като договорът има
силата на разписка. Твърди се, че при сключване на договора длъжникът е
потвърдил самоличността си с въведената от него парола, имаща силата на
саморъчен подпис по чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Съгласно разпоредбите на договора
заемополучателят е заявил доброволно ползване на услуга по експресно
разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, като се задължил да
заплати такса за предоставената услуга. Задължил се е в тридневен срок от
подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените
в договора условия или валидна банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, която да
е валидна за целия срок на договора. Ответникът не е изпълнил задълженията си
по погасяване на кредита, поради което дължи на кредитора суми, представляващи
направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма,
покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и
разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. По така изложените съображения се иска уважаване на предявените
искове, ведно със законните последици.
Ответникът не подава отговор и не
взема становище по исковата молба.
Производството по делото е
прекратено с влязло в сила определение в частта за сумата от 23,44 лева –
обезщетение за забава в периода 26.08.2018г. – 30.08.2019г., поради оттегляне
на иска.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на спора, приема исковата
претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Договорът за потребителски
заем/кредит е реален договор, като за да възникне земно правоотношение е
необходимо обещаната в заем сума да е фактически получена от заемополучателя съобразно
договорения от страните начин. С доклада по делото са дадени указания, че в
доказателствена тежест на ищеца – цесионер е да установи факта на получаване на
заемната сума от ответника. За доказването на този факт ищецът представя препис
договор за заем № *** от 26.07.2018 г., който е сключен по електронен път и
ангажира съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси.
Съдът приема, че ангажираните от
ищцовата страна доказателства не установяват сключването на процесния договор
за заем. Според чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. В исковата молба се твърди, че ответникът е подписал
декларация, че въведената от него парола има силата на електронен подпис
съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, но подобна декларация не е представена по делото.
Не се представени и общите условия от договора за кредит, като за ангажирането
на тези доказателства е настъпила процесуална преклузия в първото по делото
открито съдебно заседание. Ето защо и не може да се приеме, че представения по
делото документ въобще е подписан от ответника. Изявленията, направени в
електрона форма са приравнени на писмените документи, като за да се удостовери
авторството им са допустими всички доказателствени средства. Единствено
подписаният с квалифициран електронен подпис /КЕП/ електронен документ е
приравнен на подписания частен документ. В случая договорът за заем не е
подписан с квалифициран електронен подпис, за да се приеме, че той изхожда от
ответната страна, нито са ангажирани доказателства, че ответникът е автор на
електронното изявление. Следователно не може да се приеме, че документът има
характер на разписка за плащане. Горният извод се извежда също и от това, че
при предоставяне на финансови услуги от разстояние, изначално договорът не би
могъл да има характер на разписка. Разписка се издава в момента на
изпълнението, а при финансовите услуги от разстояние, договарянето и размяната
на престациите не се осъществя в един и същ момент, т.е. при подписването на
договора.
Ищецът не ангажира доказателства
нито дали е наредено плащане на сумата от 800 лева в полза на ответницата, чрез
осъществен паричен превод по „Изипей“, нито
дали сумата е била получена от Л., както е договорено по силата на чл.
2, ал.1, т. 10 от договора за заем.
Приетата от съда
съдебно-счетоводна експертиза не установява дали е извършено плащане в полза
ответницата от страна на цедента – заемодател. Следва да се изтъкне, че съдът е
длъжен да допусне служебно експертиза, само когато по делото са ангажирани
доказателства, но за техният анализ, съдът се нуждае от специализирани знания.
Когато страна носи тежест по установяване на правнорелевантен факт, тя следва
да поиска експертиза, или да ангажира други доказателства по неговото
установяване, в рамките на предвидения преклузивен срок, а именно до първото по
делото съдебно заседание, в което този факт ѝ е разпределен в тежест на
доказване. В случая съдът нито е длъжен да допусне служебно експертиза, нито
пък да постави допълнителен въпрос към експерта, относно това дали ответницата
е получила обещаната в заем сума. Следва да се подчертае, също че съдът с
доклада по делото разпределя доказателствената тежест и указва на страните за
кои обстоятелства не сочат доказателства. Съдът обаче няма правомощие да указва
на страните, че за дадено обстоятелство не сочат достатъчно доказателства -
арг. от чл. 146, ал. 2 ГПК, което би нарушило и принципа за равнопоставеност
между страните по делото. Изготвената по делото експертиза е базирана на
счетоводните записвания на заемодателя, но те не доказват факта на сключването
на договора за кредит, който е реален договор. Експертиза отразява какви
счетоводни записвания са осчетоводени от цедента-заемодател, т.е. какви
вземания той счита, че има спрямо трети лица, но не и правопораждащия
претендираното вземане юридически факт, а именно получаване на заемната сума от
ответника. Съдът е длъжен да базира своето решение на доказаните по делото
факти, като страната, носеща тежест на доказване е длъжна да проведе пълно и
главно доказване на твърдените, изгодни за нея факти. Ищцовата стана не е
сторила това, поради което и искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне
като недоказан. На отхвърляне подлежат и всички останали обусловени искове за
акцесорни вземания, който биха подлежали на отхвърляне и при доказаност на
главния иск, тъй като договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
При този изход на спора, право на
разноски има ответницата, но не се доказва направата на такива, поради което и
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда чл. 422, ал.
1 ГПК искове на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕOOД, ЕИК
********* против Н.С.Л., ЕГН **********, с правни основания чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за парични
вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8178/24.09.2019 г. по ч.гр.д.
№ 14866/2019 г. на Районен съд – Пловдив, както следва: 800 (осемстотин) лева – главница по
договор за паричен заем № ***/26.07.2018 г., сключен между ответника и „Вива
Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и
Приложение № 1 към него от 02.05.2019 г., сключен между „Вива Кредит" ООД
и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД; сумата от 140,23 ( сто и четиридесет лева и 23 ст.)
лева – възнаградителна лихва за периода 25.08.2018 г.-22.04.2019; сумата от
361,98 ( триста шестдесет и един лева и
98 ст.) лева - неустойка за неизпълнение на задължение; 361,98 ( триста шестдесет и един лева и 98
ст.) лева –такса за експресно разглеждане на документи; 245 ( двеста четиридесет и пет) лева -
разходи за извънсъдебно събиране, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 19.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/п/ Деян Вътов
Вярно с оригинала!
РЦ