РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120102222 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. ИВ. Б. с ЕГН ********** от с.
Р., против Кооперация "ЗКПУ "СОЛИДАРНОСТ" - в ликвидация с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: с. Р. - ***, общ. С., обл. Бургас, представлявано от
ликвидатора К.В.К., с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от
общо 11 035. 47 лева, от която 10 838. 06 лева – главница за нетното дължимо и
неизплатено възнаграждение по сключен между страните договор за управление за
периода от 01.01.2018 г. до 22.02.2020 г., 197. 41 лева – мораторна лихва за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., както и законна лихва забава върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба – 31.03.2021 г. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Правното основание на иска е чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между страните правоотношение по сключен между тях договор за
управление от 15.10.2015 г., съгласно който ищцата е приела да представлява и
управлява ответната кооперация, след което и съгласно решение на управителния съвет
от 17.10.2015 г. е определено за това да й бъде изплащано възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната, чиито плащане се търси в настоящото
производство за процесния период.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. На първо
място се навеждат доводи за недопустимост на иска, поради нарушение на
процедурата и сроковете по чл. 44, ал. 1 от ЗК. Така наведените доводи не се споделят
от съда. Действително нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗК предвижда, че кредиторите на
обявена в ликвидация кооперация предявяват вземанията си независимо от техния
произход, обезпечение и изискуемост пред ликвидаторите в двумесечен срок от деня
на вписването в търговския регистър на решението по чл. 42, ал. 1. Към момента на
предявяването на иска кооперацията не е заличена, поради което и е пасивно
легитимирана да отговаря за задълженията си. Посоченият по-горе ред за предявяване
на вземанията при открито производство по ликвидация не изключва възможността на
кредиторите да предявят вземанията си по общия исков ред и само предоставя
възможност за евентуална привилегия при удовлетворяването.
По същество се оспорват искове, като се твърди, че не е вземано решение на
заседание на УС за изплащане на възнаграждение в размер на минималната работна
заплата, както и наличието на сключен договор за управление с кооперацията, с който
й е определено възнаграждение, като се оспорват така представените по делото книжа,
като се заявява, че такова общо събрание не е провеждано, нито е разписван такъв
договор. Не се оспорва, че в процесния период същата е била вписана за председател
на кооперацията, но се твърди, че не извършвала дължимите в това й качество
дейности, както и че не е искала определяне и изплащане на възнаграждение. Също
търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба и
изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че в периода от 01.01.2018 г. до 22.02.2020
г. ищцата е била вписана за председател на кооперацията.
Представен по делото е копие на протокол от 17.10.2015 г. за проведено на
управителния съвет на кооперацията заседание, на което е взето решение
възнаграждението на председателя отново да бъде в размер на минималната работна
заплата и да се сключи договор за управление с него. Протокола носи подписа на 4
члена – Р.К.П., М. ИВ. Б., М.А.П. и Н.Д.К.. Документът няма изискуемата заверка по
чл. 183 от ГПК.
Ищцата по реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 11.11.2021 г. е заявила
изрично, че тя е писала протокола от 17.10.2015 г. /лист 6 от делото/. Изрично е
посочила, че подписите на лицата, посочени отдолу, не са изпълнени от тях, а са
преснети от други документи, които те са подписвали.
2
Представен е и договор за управление от 15.10.2015 г., сключен между
кооперацията и ищцата, с който кооперацията е възложила, а ищцата е приела да
управлява и представлява кооперацията. Брутната сума за получаване по договора е в
размер на една минимална месечна работна заплата – 380 лв., като действието му е
ограничено до изтичане на мандата. За кооперацията са изпълнени два подписа с
посочване на имената М. П. /член на управителния съвет/ и П. К. /член на контролния
съвет/, и съответно подпис на председател. Така представеният документ носи
заверката, че е верен с оригинала.
По искането на насрещната страна за представянето на оригиналите на горните
книжа по делото е представен оригинал на първа страница от договора за управление,
и два варианта на втора страница: 1 вариант - копие, в което за кооперацията има
изпълнен само един подпис, без посочване на името на лицето и 2 вариант - оригинал с
изпълнени два подписа за кооперацията, без посочването на имена.
От събраните по делото гласни доказателства на свидетелите А.В. – председател
на контролния съвет на кооперацията, и П.К. – член на управителния и контролния
съвет на кооперацията, се установява, че договор за управление с ищцата, какъвто тя е
представила по делото не е сключван, като такъв не бил сключван и други лица, които
са били председатели. Свидетелките са категорични, че кооперацията не е вземала
решение да изплаща на председателя възнаграждение. Нейна била волята да работи
доброволно, тъй като кооперацията нямала работа. Функциите на ищцата били
представителни и не била извършвала някаква друга дейност. Свидетелката К. също
така заявява, че не е подписвала показаните й книжа на листи 206 и 207 по делото
/представените два варианта за втора страница на договора за управление/. Излага, че
подписът прилича на нейния, но тя не е подписвала такива книжа.
По делото е изпълнена и съдебно-икономическа експертиза, по която експертът не
е установил да има изплащани възнаграждения от кооперацията на ищцата, или пък
заплащани осигуровки. От проверката в счетоводството на кооперацията вещото лице е
установило, че не е имало назначени хора на трудов договор. Не е видяла нито договор
за управление, нито решение за изплащане на възнаграждение на ищцата, нито
ведомост за заплати.
Въз основа на така установените факти, релеванти за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че по делото не се установи с валидни доказателства,
кооперацията да е вземала решение да изплаща възнаграждение на ищцата, поради
председателстването на кооперацията от нейна страна, нито да е сключвала договор за
управление с нея, с което да е уговаряно заплащането на месечно възнаграждение в
размер на минималната работна заплата. Всъщност установи се, че решение на
управителния съвет за изплащане на възнаграждение и сключване на договор за
3
управление няма, като не само не е представен оригинал на документа представен по
делото в тази връзка /протокола от 17.10.2015 г. за проведено на управителния съвет на
кооперацията заседание/, а и ищцата изрично е заявила, че тя го е съставила и
подписите на членовете са пренесени върху документа от други подписвани от тях
книжа т.е. не са изпълнени от тях. Не се установи и да е налице валиден договор за
управление, който да се явява основание за изплащане на търсеното възнаграждение. В
тази връзка са представени три различни варианта на твърдяната страница втора от
документа, като никой от тях обаче не съставлява валиден документ, тъй като или не е
ясно от кой е разписан, а този за който има изпълнени подписи и имена, пък не е
представен в оригинал и съответно следва да се изключи от доказателствата по делото
съгласно чл. 183, ал.1, предл. последно от ГПК и чл. 194, ал. 3 от ГПК. Също се отнася
и по отношение на протокола от 17.10.2015 г. От другите събрани по делото
доказателства също се установи, че липсва решение на компетентен орган на
кооперацията за изплащане на възнаграждение на ищцата, както и че договор за
управление, в който да е уговорен заплащането на такова не е сключван. При това
съдът намира, че исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, без да
бъдат обсъждани останалите наведените доводи на ищцата за осъществяваната от нея
дейност. Следва за пълнота да се отбележи и че нормативната уредба не предвижда
задължително изплащане на възнаграждение на председател на кооперация, макар и
ищцата в случая да е заявила договорно основание досежно заявените от нея
претенции.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди
ищцата да заплати на ответника сумата от 1 740 лв. за направените по делото разноски
за изплатено адвокатско възнаграждение. Съответно неоснователна е претенцията на
ищцата за присъждане на направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на М. ИВ. Б. с ЕГН ********** от с. Р., против Кооперация
"ЗКПУ "СОЛИДАРНОСТ" - в ликвидация с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: с. Р. - ***, общ. С., обл. Бургас, представлявано от ликвидатора К.В.К., за
осъждането за заплащане на сумата от общо 11 035. 47 лева, от която 10 838. 06
лева – главница за нетното дължимо и неизплатено възнаграждение по сключен между
страните договор за управление за периода от 01.01.2018 г. до 22.02.2020 г., 197. 41
лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., както и законна
лихва забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 31.03.2021
г.
4
Осъжда М. ИВ. Б. с ЕГН ********** от с. Р., да заплати на Кооперация "ЗКПУ
"СОЛИДАРНОСТ" - в ликвидация с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.
Р. - ***, общ. С., обл. Бургас, представлявано от ликвидатора К.В.К., сумата от 1 740
лв. /хиляда седемстотин и четиридесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5