О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260769
гр.
Пловдив, 16.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, V-ти състав, в закрито заседание,
на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно гражданско дело № 2977 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419, ал.
1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от: М.В.П.,
С.В.П., А.Л.П., депозирана чрез адв. И., против Разпореждане, инкорпорирано в
Заповед за изпълнение № 10009/19.11.2019 г. на Районен съд – гр. Пловдив, IV-ти гр. състав, постановено по
ч.гр.д. № 18506/2019 г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е
разпоредено длъжниците-жалбоподатели да заплатят солидарно на кредитора – ТБ
„Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, следните суми: 15717.79
евро – главница, произтичаща по Договор за кредит от 22.06.2011 г.; 965.12 евро
– договорна лихва за периода 04.04.2018 г. – 02.05.2019 г.; 149.32 евро – лихва
за забава за периода 10.11.2018 г. – 11.11.2019 г.; 32,82 евро – застраховка за
периода 27.08.2019 г.-11.11.2019 г.; 77,35 евро – лихва за забава за периода
12.10.2018 г.-11.11.2019 г.; 155.00 лв. – такси за периода 12.10.2018
г.-11.11.2019 г.; 217.20 лв. – нотариални разноски за периода 13.07.2018
г.-11.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2019 г.
до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в
размер на 670.17 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1239.16 лв. В
жалбата се твърди, че претендираното от кредитора вземане се основава на
множество неравноправни клаузи. Иска се Разпореждането да бъде отменено и
издадения въз основа на Заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист, да
се обезсили, като се излагат подробни съображения.
Ответната по жалбата страна – „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, депозира писмен отговор, с който излага становище, че
извлечението от счетоводните книги на Банката е редовно от външна страна и съдържа
всички изискуеми реквизити. Иска от съда частната жалба да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност – без уважение,
като неоснователна.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните,
както и като прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима –
подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред заповедния съд е
образувано по заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците С.П., А.П. и М.П.,
въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК, за парично вземане по Договор
за кредит от 22.06.2011 г., за гореописаните суми. Във връзка с подаденото
заявление, е образувано ч.гр.д. № 18506/2019 г. по описа на Пловдивския районен
съд и е издадена Заповед № 10009 от 19.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, постановена с
разпореждане за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист № 10469 от
21.11.2019 г. в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.
Предметът на производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверката на предпоставките за допускане на
незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора произтича от документ,
посочен в чл. 417 ГПК и на следващо място, дали актът е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Съгласно
чл. 418, ал. 2 от ГПК, съдът издава заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист след проверка на редовността на документа от външна страна,
както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, като
при нея следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите
нормативни изисквания за неговото издаване. Проверката на съда също е
ограничена единствено до това, дали документът е сред изчерпателно посочените в
чл. 417 от ГПК и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. От това следва, че оплакванията
в частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността
на акта от външна страна.
В настоящия случай, процесното вземане
се основава на извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, което е от
категорията на посочените в чл. 417, т. 2 ГПК документи, установяващи вземания
на банки, въз основа на които е допустимо издаването на заповед за незабавно
изпълнение. Извлечението е надлежно оформено с всички изискуеми реквизити, като
съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на вземането, съответни на
изложените в заявлението твърдения. Съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от
ЗКИ, представеното извлечение от счетоводните книги съдържа информация за броя
на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са
частично погасени и общия размер на просрочената сума, общия размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума, включваща главница и
непогасена договорна лихва, както и размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания.
Процесното извлечение съдържа необходимите индивидуализиращи
данни за длъжниците кредитополучател – три имена и ЕГН. Посочени са договорът
за банков кредит, датата на сключване на договора, страните по него и размерът
на отпусната сума.
Посочено е, че вземанията се претендират
поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обявена съгласно чл. 18,
ал. 1 от Договора, с Нотариална покана с № 2608/2018 г., том II, № 19 на нотариус Елена Сопаджиян,
Нотариална покана № 2609/2018 г., том II, № 20 на нотариус Елена Сопаджиян и Нотариална
покана № 2607/2018 г., том II, № 18 на нотариус Елена Сопаджиян.
Посочен е общият размер на дълга на
кредитополучателите, след обявяване на предсрочната изискуемост /16942.40
евро/, както и как е разпределен този размер по отделните компоненти на кредита
– главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, нотариални разноски, такси
и застраховки. В извлечението са посочени съответните периоди, за които са
начислени възнаградителната и мораторната лихви. Ето защо, настоящият въззивен
състав намира, че представеното извлечение от сметка отговаря на уредените
съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ минимални изисквания за съдържанието му.
Останалите доводи, изложени в жалбата, биха
могли да бъдат предмет на разглеждане и обсъждане от съда, разглеждащ
основателността на претенцията в производството по чл. 422 от ГПК. Същите са
ирелевантни относно преценка редовността от външна страна на представеното
извлечение от сметка и изикуемостта на претендираното вземане.
Въз основа на изложеното, настоящият
въззивният съд намира, че процесното извлечение от счетоводните книги на
банката-заявител, отговаря на формалните изисквания по чл. 418 от ГПК, с оглед
редовността му от външна страна и съдържащото се в него удостоверяване на подлежащо
на изпълнение вземане срещу жалбоподателя. Изложеното обосновава и
неоснователността на подадената частна жалба, която следва да бъде оставена без
уважение. Следователно, обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно
изпълнение на издадената заповед за изпълнение, следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Така
мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 10009/19.11.2019 г. на
Районен съд – гр. Пловдив, IV-ти
гр. състав, постановено по ч.гр.д. № 18506/2019 г. по описа на съда.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: