№ 1628
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100501861 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 267/22.04.2021 год., постановено по гр.д. № 265/2020 год., ВРС – 30
състав е отхвърлил предявения от А.. В. Г., ЕГН: ********** от ****** срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район Люлин, ул.Панчо Владигеров № 21 иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане
на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
10 272.86 лева, от които главница в размер на 3 679.79 лв., ведно със законна лихва в размер
на 3 342.46 лева за периода 13.04.2011-25.02.2020 год., сума в размер на 1 781.52 лв. –
неолихвяеми вземания, сума в размер на 209.59 лв. – присъдени разноски, сума в размер на
150 лева – разноски в изпълнителното дело, както и сума в размер на 1091.50 лв. такса
по Тарифа към ЗЧСИ, дължими по изпълнително дело № 20208080400037 по описа на
ЧСИ рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд –Варна, което е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 13.07.2011 год. по ЧГД № 5573/2011 год. – IX състав на ВРС, поради
погасяване по давност, като ищецът е осъден за разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното
първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно
поради погрешно приложение на материалния и процесуалния закон, неправилно и непълно
обсъждане на събраните по делото доказателства, вследствие на което са неправилни и
крайните правни изводи на съда. Конкретните оплаквания се заключават в оспорване на
1
изводите на съда за наличие на редици предприети от съдебния изпълнител действия, годни
да прекъснат давността, както и досежно извода му, че перемирането на делото е
ирелевантно за давностния срок. Поддържа, че годни изпълнителни действия да прекъснат
давността са извършени последно на 20.02.2012 год., с конституирането на Държавата като
взискател, от който момент до 25.08.2015 год., когато е конституиран новия взискател, не са
извършвани никакви действия. Сочи, че поради горното изпълнителното дело е прекратено
по силата на закона, считано от 20.02.2014 год. извършените по него действия не могат да
бъдат приети за такива, които прекъсват давността. Позовавайки се на съдебна практика
настоява за отмяна на решението и постановяване на ново, с което се уважи предявения иск,
ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Поддържа, че следва да се прави разлика между перемция и давностен срок, в
който смисъл се позовава на съдебна практика, съгласно която ТР № 2/26.06.2015 год.
следва да се прилага във времето след неговото постановяване. Моли за потвърждаване на
съдебното решение , като претендира разноски.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа жалбата и моли за
отмяна на първоинстанционното решение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна не изпраща представител.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително.
Предмет на предявения с правно основание чл.439 ГПК иск е отричане дължимостта
на претендираните от ответното дружество сума размер на сумата от 10 272.86 лева, от
които главница в размер на 3 679.79 лв., ведно със законна лихва в размер на 3 342.46 лева
за периода 13.04.2011-25.02.2020 год., сума в размер на 1 781.52 лв. – неолихвяеми
вземания, сума в размер на 209.59 лв. – присъдени разноски, сума в размер на 150 лева –
разноски в изпълнителното дело, както и сума в размер на 1091.50 лв. такса по Тарифа към
ЗЧСИ, дължими по изпълнително дело № 20208080400037 по описа на ЧСИ рег.№ 808 и
район на действие Окръжен съд –Варна, което е образувано въз основа на изпълнителен
лист от 13.07.2011 год. по ЧГД № 5573/2011 год. – IX състав на ВРС, поради погасяване на
2
вземането по давност.
Видно от сезиралата първоинстанционния съд искова молба, в изпълнително
основание, чието вземане се претендира да бъде отречено, са присъдени главница,
мораторна лихва, предхождаща сезирането на заповедния съд, законна лихва, начиная от
подаване на заявлението и разноски по заповедното производство. В същото липсват други
присъдени суми, още по-малко разноските и таксите по образуваното въз основа на него
изпълнително производство. Разноските за изпълнението не са част от изпълнителното
основание, а са последица от осъществено принудително изпълнение. Поради горното и
въпросът за тяхната дължимост или не може да се реализира по общия исков път, а в
производството, по което са направени. В случай, че искът по чл.439 ГПК бъде уважен,
изпълнителното производство следва да бъде прекратено, а длъжникът не следва са дължи
разноски за изпълнението.
От изложеното следва, че предявеният иск по чл.439 ГПК за приемане за установено,
че ищецът не дължи сума в размер на 150 лева – разноски в изпълнителното дело, както и
сума в размер на 1091.50 лв. такса по Тарифа към ЗЧСИ, дължими по изпълнително дело №
20208080400037 по описа на ЧСИ рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд –Варна, е
недопустим, а постановеното в тази част решение – недопустимо. Същото, на основание
чл.270, ал.3 изр.1 ГПК, следва да се обезсили, а съдебното производство в посочената част -
прекратено.
В останалата част, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на
иск е надлежно упражнено, а решението – допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.
При така въведените с исковата молба твърдения за факти, предявеният иск черпи
правното си основание в чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва
изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, като по отношение на фактите не е налице спор между страните
– спорното право на взискателя е било удостоверено като изпълняем и безспорен дълг в
стабилизирана заповед за незабавно изпълнение № 3915/26.04.2011 год. и изпълнителен
лист, издадени по ч. гр.д. № 5573/2011 г. на ВРС; по издадения изпълнителен е било
образувано от изпълнително дело ИД № 20118080402232 по описа на ЧСИ Захари
Димитров, рег. № 808 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Варна, на 24.01.2012 год.
е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя
„НЮ ОЙЛ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, с разпореждане на ЧСИ от 24.01.2012 год. е
присъединена държавата като кредитор по делото, насрочен от ЧСИ е и опис на движими
вещи, собственост на длъжника за 16.01.2014 год., с разпореждане от 25.08.2015 год. е
конституиран нов взискател. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, на 08.08.2017 год. е
3
наложен запор от ЧСИ на банковите сметки на длъжника, на 07.06.2019 год. е наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на 30.09.2019 год., ИД № 20118080402232
е прекратено, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК; въз основа на същия изпълнителен лист
е образувано изп.д.№ 20208080400037 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 от
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Варна, по което на 05.01.2020 год. е наложен запор
на банкови сметки на длъжника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК “ АД и в „Първа
инвестиционна банка“ АД, а на 11.02.2020 год. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника.
Оплакването на въззивника се свързва с прекратяването на процеса по принудително
изпълнение, а не със самото изпълняемо материално право, което извежда като основен
спорен въпрос значението на извършените изпълнителни действия при настъпила перемция.
Независимо от противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса за
приложението на чл.117, ал.2 ЗЗД по отношение на вземания, установени със заповед за
изпълнение от съдилищата, настоящият състав намира, че при сега действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за
2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Въззивният съд споделя довода на въззивника, че насрочването на опис без данни за
неговото извършване не представлява изпълнително действие, прекъсващо давността,
поради което намира, че в конкретния случай нова погасителна давност /при последно
извършено изпълнително действие на 24.01.2020 год./ е започнала да тече от 25.08.2015 год.,
когато „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституиран като нов взискател.
Впоследствие същата е била прекъсвана с налагането на запор върху банковите сметки на
длъжника на 08.08.2017 год., с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 07.06.2019 год., с налагането на запор на банковите сметки на длъжника по
новообразуваното изпълнително дело на 05.01.2020 год. и на 11.02.2020 год. – с налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
4
Настъпилата в предходен момент по силата на закона „перемпция” е неотносима към
началния момент, от който започва да тече новата давност. Изрично е посочено в мотивите
на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на
ВКС, ОСГТК, че така посоченото обезсилване по право на предприетите изпълнителни
действия по перемираното изпълнително дело не касае изпълнителните действия,
изграждащи изпълнителните способи, от които трети лица са придобили права, както и
редовността на извършените плащания.
Действително, с основанието за десезиране на съдебен изпълнител по чл. 433 ал.1 т.8
ГПК действа настъпване на самия факт на изтичане на две годишен срок, в който
взискателят не проявява активност за прилагане на способи по принудително изпълнение и
не е необходимо изтичането на срока да бъде изрично констатирано от органа по
принудително изпълнение. Това основание за прекратяване обаче осуетява само
упражняването на правата по конкретното дело на сезирания с изпълнителния лист орган на
принудително изпълнение, без пряко да засяга материалното право. Прекратяването на
конкретното изпълнително дело поради бездействието на взискателя повече от две години
има за цел да освободи органа по принудително изпълнение от ангажимента му по
изпълнителен лист, когато взискателят не му съдейства с посочване на нови способи,
необходими за продължаване на изпълнението. Но дори и да е настъпила перемпция по
право, ако изпълнителният лист продължава да действа и не е оттеглен от взискателя,
респективно ако изпълняемият дълг продължава да съществува и не е погасен по давност,
събраните в полза на взискателя суми /независимо как/ са дължимо получени.
По аргумент за противното, конституирането на новия взискател при вече
настъпилата перемция е действие, прекъсващо давността. По същество, това искане е
идентично по съдържание с искане за образуване на ново изпълнително дело по ИЛ, по
искане на новия взискател, а както е посочено в решение № 37 от 24.02. 2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС , IV г.о., дори и предприетите след настъпване на основанието по чл.
433 ал.1 т. 8 ГПК действия на съдебния изпълнител да са процесуално незаконосъобразни,
това не опорочава само по себе си дълга. Нарушаването на процесуалните правила е без
значение за съществуването и дължимостта на материалното право и може да породи
съответно само дисциплинарна отговорност или отговорност за вреди на съдебния
изпълнител, ако се установят такива като пряк резултат от нарушението.
В конкретиката на казуса, след като последното изпълнително действие от ответника
по образуваното въз основа на влязлата в сила заповед изпълнително производство е от
11.02.2020 год. и то, на основание чл.116 б.“в“ ГПК, прекъсва давността /ТР № 3/10.07.2017
год. по тълк.дело № 3/2015 год. на ОСГТК на ВКС/, новата петгодишна давност, приложима
на основание чл.117, ал.2 вр. ал.1 ГПК, не е изтекла към датата на предявяване на иска.
И след като не се установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба,
за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, първоинстанционното решение
следва да се потвърди В ЧАСТТА за главница в размер на 3 679.79 лв., ведно със законна
5
лихва в размер на 3 342.46 лева за периода 13.04.2011-25.02.2020 год., сума в размер на
1 781.52 лв. – неолихвяеми вземания, сума в размер на 209.59 лв. – присъдени разноски,
дължими по изпълнително дело № 20208080400037 по описа на ЧСИ рег.№ 808 и район на
действие Окръжен съд –Варна, което е образувано въз основа на изпълнителен лист от
13.07.2011 год. по ЧГД № 5573/2011 год. – IX състав на ВРС.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 267/22.04.2021 год., постановено по гр.д. № 265/2020 год.
на ВРС – 30 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от А.. В. Г., ЕГН:
********** от ****** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, ул.Панчо Владигеров № 21 иск с
правно основание чл.439 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 150 лева – разноски в изпълнителното
дело, както и сума в размер на 1091.50 лв. такса по Тарифа към ЗЧСИ, дължими по
изпълнително дело № 20208080400037 по описа на ЧСИ рег.№ 808 и район на действие
Окръжен съд –Варна, което е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2011 год.
по ЧГД № 5573/2011 год. – IX състав на ВРС, поради погасяване по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по искова молба на А.. В. Г., ЕГН: ********** от
****** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район Люлин, ул.Панчо Владигеров № 21 за приемане на установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 150
лева – разноски в изпълнителното дело, както и сума в размер на 1091.50 лв. такса по
Тарифа към ЗЧСИ, дължими по изпълнително дело № 20208080400037 по описа на ЧСИ
рег.№ 808 и район на действие Окръжен съд –Варна, което е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 13.07.2011 год. по ЧГД № 5573/2011 год. – IX състав на ВРС, поради
погасяване по давност, на основание чл.439 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 267/22.04.2021 год., постановено по гр.д. № 265/2020
год., ВРС – 30 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от А.. В. Г., ЕГН:
********** от ****** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, ул.Панчо Владигеров № 21 иск с
правно основание чл.439 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника главница в размер на 3 679.79 лв., ведно със законна лихва в
размер на 3 342.46 лева за периода 13.04.2011-25.02.2020 год., сума в размер на 1 781.52 лв.
– неолихвяеми вземания, сума в размер на 209.59 лв. – присъдени разноски, дължими по
изпълнително дело № 20208080400037 по описа на ЧСИ рег.№ 808 и район на действие
6
Окръжен съд –Варна, което е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.07.2011 год.
по ЧГД № 5573/2011 год. – IX състав на ВРС, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА А.. В. Г., ЕГН: ********** от ****** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Люлин, ул.Панчо Владигеров № 21 сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7