№ 124
гр. гр. Добрич, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500124 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на Община – Добрич срещу решение №260608/16.12.2021г. по
гр.д.№387/2021г. на Добричкия районен съд в частта, в която е отхвърлен
предявеният от въззивника срещу „Бестрейнинг”ООД - гр.Добрич, иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 635.55
лева, представляваща неустойка за периода 15.05.2019г. - 31.07.2019г.,
предмет на издадената по ч.гр.д. №3360/2020г. на ДРС заповед по чл.410 от
ГПК №260484/25.11.2020г.
В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че
уговорената в сключения между страните концесионен договор неустойка за
забава на задължението на ответника за плащане на концесионно
възнаграждение накърнява добрите нрави и поради това е нищожна. Изводът
бил формиран при нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се
необоснована и неправилна преценка на обстоятелствата по делото в тяхната
съвкупност. Неправилно било размерът на договорната неустойка да се
сравнява с обезщетението за забава в размер на законната лихва; не било
1
отдадено необходимото значение на санкционната функция на неустойката,
намираща изражение именно в по-високия й спрямо размера на
обезщетението по чл.86 ал.1 от ЗЗД размер. При положение, че валидността
на клаузата се преценявала към момента на сключване на договора,
необосновано било черпенето на доводи от нарастването на задължението за
неустойка при продължаваща във времето забава на главното задължение.
Дори и при приемане на договорения размер на неустойката за завишен, то
той бил оправдан, с оглед характера, предмета и процедурата за сключване на
концесионния договор, а ответникът – търговец не можел да възразява за
прекомерност. В подкрепа на изложеното в жалбата му въззивникът се
позовава и на решение №224/22.12.2021г. по в.гр.д.№568/2021г. на ДОС.
Настоява за отмяна на неправилното първоинстанционно решение в
обжалваната част и за удовлетворяване на предявения иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият „Бестрейнинг“ООД, чрез адвоката си,
оспорва жалбата като неоснователна и иска решението на районния съд да
бъде потвърдено.
След като провери първоинстанционното решение служебно и по
посоченото в жалбата, въззивният съд намира същото за валидно, а в
обжалваната част за допустимо, но неправилно по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по предявените от
Община – Добрич срещу „Бестрейнинг“ООД искове по чл.422 ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземанията на ищеца от ответника, за които
по ч.гр.д.№3360/2020г. на ДРС е издадена заповед №260484/25.11.2020г. за
изпълнение на парични задължения по договор за концесия №98/15.03.2012г.,
а именно - сумата 17 417.06 лева, съставляваща годишно концесионно
плащане за периода 15.03.2019г. – 15.03.2020г., - сумата 141.78 лева,
съставляваща законната лихва върху главното парично задължение за
периода 15.04.2019г. – 14.05.2019г., - и сумата 6 635.55 лева, съставляваща
неустойка за забавено изпълнение на главното парично задължение в периода
15.05.2019г. – 31.07.2019г. Претендирани са и разноските за заповедното и за
исковото производство.
Ответникът „Бестрейнинг“ООД е оспорвал исковете с възражение за
погасяване пълния размер на дължимото от него на ищеца концесионно
2
възнаграждение за процесния период и с възражение за нищожност поради
противоречие с добрите нрави на уговорената в договора неустойка, респ.
липса на задължение в негова тежест за плащане на такава.
Първоинстанционното производство е прекратено поради отказ от
предявените искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца
от ответника за годишно концесионно плащане в размер на 17 417.06 лева и
за законна лихва върху него в размер на 141.78 лева за периода 15.04.2019г. –
15.05.2019г. В тази част решението на районния съд не е обжалвано.
За да постанови горния резултат по иска за вземането на ищеца от
ответника за неустойка за забава, първоинстанционният съд е приел, че
договорната клауза за неустойка е нищожна, тъй като накърнява добрите
нрави, предвид размера на договорената неустойка.
Установено е, че между страните съществува облигационно
правоотношение, произтичащо от договор №98/15.03.2012г., с който ищецът
предоставил на ответника концесия върху нежилищен имот, публична
общинска собственост, бивша целодневна детска градина №22. Концесията е
предоставена за срок от двадесет години, срещу годишно концесионно
възнаграждение, което ответникът се задължил да заплаща на ищеца в
предвидените в чл.17 от договора размер, срок и ред, а именно - на една
вноска, в срок до 30 дни след началото /15 – ти март/ на съответната
договорна година. В чл.20 ал.1 и 2 от договора страните са постигнали
съгласие за отговорността на ответника за забавено изпълнение на
задължението за годишно концесионно плащане. Така, при забава до 30 дни е
уговорено задължение на ответника за плащане на законната лихва върху
незаплатеното годишно концесионно плащане, а при забава повече от 30 дни
– задължение за неустойка в размер на 0.5% върху размера на незаплатената
част от концесионното плащане.
Установено е със заключение на вещо лице и не е спорно между страните,
че за процесната година от договора 15.03.2019г. – 15.03.2020г. дължимото
от ответника концесионно плащане е в размер на 17 014.22 лева без ДДС,
респ. в размер на 20 417.06 лева с ДДС. В съответствие с чл.17 от договора то
е трябвало да бъде платено от ответника на ищеца в тридесет дневен срок от
15.03.2019г. Част в размер на 3 000 лева от задължението ответникът е
изпълнил на 10.07.2020г. Остатъка в размер на 14 514.22 лева от
3
концесионното плащане и 2 902.89 лева ДДС, т.е. общо 17 417.22 лева
ответникът заплатил на ищеца на няколко вноски след образуване на
исковото производство.
Преди приключване на първоинстанционното производство, по друг
съдебен спор между страните е постановено и влязло в сила решение
№151/15.11.2021г. по в.гр.д.№340/2021г. на ДОС, с което е отхвърлен
предявеният от Община – Добрич срещу „Бестрейнинг“ООД иск по чл.422 от
ГПК за установяване съществуването на вземане на Община - Добрич от
дружеството в размер от 18 595.50 лева, съставляващо неустойка за забавено
изпълнение на задължението за концесионното плащане за периода
15.05.2017г. - 31.12.2017г. по договор за концесия от 15.03.2012г.
След приключване на първоинстанционното производство, между
страните е влязло в сила решение №101/11.05.2021г. по гр.д.№2347/2020г. на
ДРС, потвърдено с решение №224/22.12.2021г. по в.гр.д.№568/2021г. на ДОС,
с което по предявения от Община - Добрич срещу „Бестрейнинг“ООД иск по
чл.422 от ГПК е признато за установено, че дружеството дължи на Община –
Добрич сумата 12 829 лева – неустойка за периода 01.01.2018г. – 17.06.2018г.
по договор №98/15.03.2012г. за предоставяне на концесия върху нежилищен
имот, публична общинска собственост, бивша детска градина №22.
Съгласно чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно разпоредбата
обективните предели на силата на присъдено нещо се разпростират върху
спорното материално право, индивидуализирано посредством петитума и
основанието. Основанието е съвкупността от твърдяните от ищеца
обстоятелства, от които произтича претендираното материално право.
Решението, с което искът е уважен, установява със сила на присъдено
нещо, че основанието на спорното право е налице - осъществени са всички
твърдяни от ищеца правопораждащи юридически факти и не са осъществени
правопрепятстващи и правопогасяващи юридически факти /твърдяни от
ответника/.
Решението, с което искът е отхвърлен, установява със сила на присъдено
нещо, че основанието на спорното право не е налице – поне един
правопораждащ юридически факт не е осъществен или е осъществен
правопрепятстващ или правопогасяващ юридически факт. Решението, с което
4
искът е отхвърлен, със сила на присъдено нещо отрича основанието /като
единно цяло на твърдяните от ищеца правопораждащи юридически факти/,
без да дава отговор на въпроса, поради неосъществяването на кой
правопораждащ или осъществяването на кой правопрепятстващ или
правопогасяващ юридически факт, спорното право не е налице. Отговорът на
този въпрос се съдържа в мотивите на съдебния акт, а те нямат сила на
присъдено нещо.
Изложеното означава, че отреченото със сила на присъдено нещо
/решение №151/15.11.2021г. по в.гр.д.№340/2021г. на ДОС/ вземане на
Община – Добрич от „Бестрейнинг“ООД за неустойка за периода 15.05.2017г.
– 31.12.2017г. по договора за концесия от 15.03.2012г., е ирелевантно за
настоящия спор.
Напротив – установеното със сила на присъдено нещо /решение
№101/11.05.2021г. по гр.д.№2347/2020г. на ДРС, потвърдено с решение
№224/22.12.2021г. по в.гр.д.№568/2021г. на ДОС/ вземане на Община -
Добрич от „Бестрейнинг“ООД за неустойка за периода 01.01.2018г. –
17.06.2018г. по договора за концесия от 15.03.2012г., следва да бъде взето
предвид. С това решение между страните със сила на присъдено нещо е
установено, че в сключения помежду им договор за концесия от 15.03.2012г.
те са постигнали съгласие за отговорност на ответника за неустойка за
забавено изпълнение на концесионното плащане /правопораждащ факт/ и това
съгласие е действително /не е нищожно, правопрепятстващ юридически
факт/.
Установеното със сила на присъдено нещо валидно, действително
постигнато съгласие между страните за неустойка по договора за концесия от
15.03.2012г. преклудира възраженията на ответника и изключва обсъждането
на въпроса за евентуално противоречие на договорната клауза с добрите
нрави и нейната нищожност на осн.чл.26 ал.1 от ЗЗД. Силата на присъдено
нещо относно тези, релевантни за настоящия спор обстоятелства, е породила
действие след постановяване на сега обжалваното решение решение на
районния съд, но следва да бъде съобразена при постановяване на въззивния
съдебен акт.
Като се има предвид изложеното, следва, че Община – Добрич има
вземане от „Бестрейнинг“ООД за неустойка за забавено в периода
5
15.05.2019г. – 31.07.2019г. изпълнение на главното задължение на ответника
за концесионно плащане по договор №98/15.03.2012г. за концесия.
Ответникът е имал задължение за концесионно плащане в размер на 17 014.22
лева; изпълнението на цялото задължение е забавено до 10.07.2019г., а
изпълнението на частта от 17 417.06 лева е забавено и към 31.07.2019г.;
налице е договореност за неустойка забава в размер на 0.5% на ден, за всеки
ден след тридесетия върху неизплатената част от главното задължение;
договорката за неустойка не е нищожна и е годна да породи действие. От
заключението на вещото лице се установява, че за процесния период
дължимата от ответника договорна неустойка за забава възлиза на 6 635.55
лева, като са съобразени размерът на годишното концесионно плащане,
извършеното частично изпълнение и периодът на забавата.
Следователно ищецът има вземането за неустойка по договора за
концесия от 15.03.2012г., за което срещу ответника по ч.гр.д.№3360/2020г. на
ДРС е издадена заповед №260484/25.11.2020г. за изпълнение на парично
задължение и това следва да бъде установено след отмяна на неправилното в
обжалваната част решение на районния съд.
Съответно на този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК за
първоинстанционното производство ответникът има право да получи
разноски до размера от 425.76 лева /за прекратеното производство по част от
исковете/. Над този размер решението на районния съд за разноски в полза на
ответника следва да бъде отменено.
Съответно и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право да получи от
ответника за водене на делото в двете инстанции на исковото производство и
в заповедното производство, както следва – 160.14 лева за заповедното
производство, 187.56 лева за първоинстанционното производство и 142.71
лева за въззивното производство, съставляващи съразмерни на изгодния за
ищеца резултат от всяко производство части от платените от него държавни
такси, разноски за вещо лице и за юрисконсултски възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260608/16.12.2021г. по гр.д.№387/2021г. на
Добричкия районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от
6
Община - Добрич срещу „Бестрейнинг”ООД - гр.Добрич, иск за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 635.55 лева,
представляваща неустойка за периода 15.05.2019г. - 31.07.2019г., предмет на
издадената по ч.гр.д. №3360/2020г. на ДРС заповед по чл.410 от ГПК
№260484/25.11.2020г. и в частта, в която Община – Добрич е осъдена да
заплати на „Бестрейнинг“ООД съдебно-деловодни разноски над 425.76 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на Община
– Добрич от „Бестрейнинг“ООД – гр.Добрич, бул.“Русия“№2Е, за което по
ч.гр.д.№3360/2020г. на ДРС е издадена заповед №260484/25.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение в размер на 6 635.55 лева, съставляващи
неустойка забавено в периода 15.05.2019г. – 31.07.2019г. изпълнение на
главното задължение за концесионно плащане по договор №98/15.03.2012г. за
концесия.
ОСЪЖДА „Бестрейнинг“ООД – гр.Добрич, бул.“Русия“№2Е, да заплати
на Община – Добрич съдебно - деловодни разноски за заповедното и за
исковото производство в двете инстанции, съответно – сумата 160.14 лева,
сумата 187.56 лева и сумата 142.71 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7