О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Сливен, 20.04.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно
отделение, пети състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА,
при
съдебен секретар НЕДЕЛИНА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от
председателя АНД № 190 по описа за 2021 г. за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба на Н.В.С., против ел.фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено от ЕССПТ № ********** от 20.02.2020 год., с който за
нарушение на чл.139, ал.5 и 6 от ЗДвП й
е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
В с.з.
жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Вместо нея се явява процесуален
представител, който моли съда да прекрати производство по делото, тъй като
фишът е анулиран. Претендира да му бъдат изплатени разноски – адв.
възнаграждение, пътни разходи и командировъчни.
В с.з.
административно – наказващият орган, редовно призован, се представлява от юриск. Костадинова, която също
счита, че производството следва да бъде прекратено, доколкото фишът е анулиран.
Оспорва искането за разноски и още повече техния размер.
Съдът след
като се запозна с приложените по делото писмени доказателства, намира, че жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане. От приложените по
делото материали се установява, че процесният фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от ЕССПТ № ********** от 20.02.2020 год., е анулиран
от страна на АНО.
Всъщност
досежно това спор между страните няма. Така или иначе, след като е налице
произнасяне от страна на АНО и то за анулиране на фиша, срещу който е подадена
жалбата, предмет на настоящото производство, вече няма годен предмет, по който
настоящият състав да се произнесе.
Спорът е
дали следва да се присъдят направените от жалбоподателката разноски и да се
осъди АНО да й ги заплати.
Съдът
намира искането за присъждане на разноски за неоснователно. Жалбоподателката не
е спазила реда за атакуване на издадения й ел.фиш и сама се е поставила в
положение да заплати едно адв.възнаграждение, което не е било дължимо.
В чл.189ж
от ЗДвП е регламентиран изрично реда, по който се атакува фиш, издаден за
нарушение на чл.139, ал.5 и 6 от ЗДвП.
Така ал.2 от текста предвижда, че в 14-дневен срок
от получаване на електронния фиш лицето може да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата при спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3
и 4 или
да поиска анулиране на електронния фиш на основание ал. 3 с молба до
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В конкретния случай жалбоподателката е сторила това
и е подала молба за анулиране на фиша, ведно с доказателства, че е заплатила
винетна такса. В тези случаи, съгласно ал.3 на същата разпоредба електронният
фиш се анулира. Именно на това основание, в предвидения в закона срок, оправомощено лице – Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ е издал решение, с което е анулирал фиша.
Разбира ел.фиш издаден по реда на чл.189ж от ЗДвП подлежи
на обжалване по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. В тези случаи обаче, жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено искане по ал. 3 – в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша. Т.е. жалбоподателката или е следвало да депозира единствено
и само жалба до съда, в 14-дневния срок по ЗДвП или да изчака решението на АНО
и ако с него й се отказва анулиране на фиша, тогава да подаде жалба до съда.
Жалбоподателката обаче е подала двете жалби едновременно – и до АНО и до съда
на 16.02.2021 г., като по този начин жалбата до съда се явява недопустима,
доколкото не е спазен реда, предвиден в закона. Ако жалбоподателката беше
изчакала решението на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което фишът е бил
анулиран, то нямаше да се стигне до необходимост от подаване на жалба пред СлРС
и оттам до разноски, свързани с ангажирането на адвокат.
И
доколкото на това основание, съдът намира, че на жалбоподателката не следва да
се присъждат каквито и да е разноски, нито по договора за правна помощ, нито по
представените в с.з. „командировъчни“, както ги нарече процесуалният й
представител и пътни разходи, намира за необходимо да се спре отделно и на
последните, като самостоятелно искане.
Разходите за транспорт и командировки не могат да се
приемат за пряка и непосредствена вреда във връзка със съдебното производство.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че направените разходи за транспорт и
командировъчни на адвокат не могат да бъдат компенсирани по този ред. Лицето,
което избира адвокат за свой защитник в съдебно производство, не е ограничено в
своя избор на териториален признак. Тази свобода на избор обаче не може да се
възлага в тежест на другата страна и същата да бъде принудена да заплаща
допълнителни обезщетения във връзка с транспортните и командировъчни разходи,
направени за избрания защитник. В конкретния случай жалбоподателката е имала
възможност да избере за свой защитник адвокат, който не би реализирал този вид
разходи и тя не би дължала авансовото заплащане на същите. В този смисъл съдът
намира, че разходите за фактически действия (транспорт, командировки, телефонни
разговори, копиране на документи,
банкови такси и др.) не подлежат на възстановяване по делото, тъй като същите
са реализирани от жалбоподателката единствено и само по нейно желание.
В случая, макар да са налице настъпили вреди /доколкото
жалбоподателката е извършила плащане/, те не са вследствие на незаконосъобразен
акт на административнонаказващият орган, а вследствие на личния й свободен
избор, поради което на самостоятелно основание това искане също не следва да
бъде уважено.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Н.В.С.
против ел.фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от ЕССПТ № ********** от 20.02.2020 год., с който за
нарушение на чл.139, ал.5 и 6 от ЗДвП й
е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лв., като НЕДОПУСТИМА.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния
представител на Н.В.С. – адв. И.В.И. от АК-Бургас за присъждане на адв.
възнаграждение в размер на 600 лева и на командировъчни и пътни разходи в
размер общо на 100 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 190/2021
г. по описа на СлРС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: