№ 2301
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело №
20221100512444 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20058527/16.09.2022 г. по гр.д. № 52539/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 28 с-в, /поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 20079507/15.02.2023 г./ са отхвърлени предявените от ищеца
“Застрахователна компания Л.И.” АД срещу Столична община искове по реда
на чл. 422 ГПК за установяване в отношенията между страните че ответникът
Столична дължи на ищеца сумата от 3525.58 лв. – изплатено обезщетение по
щета № 0000-1261-15-251453., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1 071.40 лв лева - лихва за
забава за периода от 04.08.2017 до 01.08.2020 г. върху главницата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. №
36750/2020г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в.
В жалбата се прави оплакване, че съдът неправилно е отхвърлил
предявените искове с аргумента, че по делото не се доказва наличието на
валидно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и
собственика на увреденото МПС. Излагат се доводи, че липсата на подпис в
полицата не може да се приравни на липсата на договор. С оглед на това,
намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените
регресни искове да бъдат изцяло уважени, с оглед безспорно доказаната по
делото фактическа обстановка. Претендират се сторените разноски пред двете
1
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна /ответник в производството/ Столична община с
аргументи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение. Сочи
се, че липсата на подпис върху застрахователния договор опорочава неговата
писмена форма и води до извод за недействителност на съглашението. Не се
оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по
спора. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна - ответник по предявения в условията на евентуалност обратен иск -
“ПСТ Г.” ЕАД.
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с главен иск на “ЗК Л.И.” АД
срещу Столична община , предявен по реда на чл. 422 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3525 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 11.08.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 1071.40 лева -
лихва за забава за периода от 04.08.2017 до 01.08.2020 г. върху главницата.
В условията на евентуалност, ответникът Столична община е
предявил обратен иск с правно основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД, против
привлеченото в производството трето лице - помагач “ПСТ Г.” ЕАД, за
сумите, предмет на главната искова претенция, с твърдения, че ответникът не
е изпълнил качествено свои задължения по договор за поддръжка на пътната
мрежа.
В исковата молба се твърди, че на 30.06.2016 г., около 13:00, в гр.
София, ул Ворино и ул. Битоля, водачът Г.Р.М., при управление на лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ****, реализира ПТП, като
навлиза в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/, в резултат на което на автомобила били нанесени вреди на лява
въздушна възглавница /пневматичен амортисьор/, от които същият не можел
да се движи на собствен ход и се наложило да бъде репатриран. Към датата на
събитието лекият автомобил, собственост на фирма “С.**” ЕООД, бил
застрахован по застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица №
93001510077918, със срок на валидност от 19.11.2015 г. до 18.11.2016 г. Сочи
се, че застрахователят определил и заплатил застрахователно обезщетение на
собственика на застрахованото МПС, като изпратил регресна покана до
ответника Столична община, която има задължение да поддържа пътното
платно, но не последвало доброволно плащане на задължението.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който са релевирани
възражения, че не налице застрахователно правоотношение и за недоказаното
на механизма на ПТП. Не се оспорва, че ищецът е заплатил
2
застрахователното обезщетение. Прави се възражение за съпричиняване.
За установяване на описаната в исковата молба фактическа
обстановка, пред Софийски районен съд са събрани писмени и гласни
доказателствени средства и е изготвена съдебна автотехническа експертиза.
За доказване на наличието на правоотношение е представен
неподписан екземпляр на застрахователна полица №
93001510077918/17.11.2015 г. с период на действие 19.11.2015 - 18.11.2016 г.,
Общи условия, както и подписан Анекс №1 към застрахователната полица, с
валидност от 22.08.2016 г. - 18.11.2016 г., с който се уговаря доплащане на
застрахователна премия във връзка с изплатеното обезщетение.
Предствени са и сметки, удостоверяващи заплащането на дължимите
от застрахования премии по полицата.
Видно от изготвения от ОПП-КАТ-СДВР Протокол за ПТП №
1626363/30.06.2016 г. се установява, че на същата дата, около 13:00 часа
процесното МПС, марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № ****, при движение по
ул. “Ворино”, преди кръстовището с ул. “Битоля”, попада в необезопасена
дупка на пътното платно с размери около 60х50х12 см. Полицейският
служител е отбелязал, че по превозното средство се констатират вреди по
ходовата част в областта на предния ляв амортисьор.
Във връзка с така протоколираното ПТП до застрахователя е
постъпило уведомление за щета от 30.06.2023 г. Съставен е опис - заключение
по щета № 0000-1261-16-252950/1 и 0000-1261-16-252950/2, експертиза по
щета и сравнителна експертиза, съгласно които застрахователят е определил
застрахователно обезщетение в размер на 3525.58 лева, включващи 60 лева -
заплатена услуга по репатриране на автомобила, както и 10 лева -
ликвидационни разноски.
Видно от представените платежни нареждания, сумата от 60 лева е
заплатена на собственика на увреденото МПС на 19.08.2016 г., а сумата от
3465.58 лева е преведена на 17.08.2016 г. по сметка на сервиза, извършил
ремонта на увредения автомобил - “Овердрайв” АД, съгласно представеното
по делото възлагателно писмо.
По делото е представена регресна покана, адресирана до Столична
община с посочен с нея номер на регрес № 12470. На л. 27 заверено копие от
обратна разписка от куриерска фирма “Спиди” на 27.11.2016 г., се установява,
че на 27.11.2016 г. ответникът Столична община е получил документи под
опис, в това число такива с номер 12470, изпратени от ищеца по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Г.М. - водач на процесното МПС, които съдът кредитира като
обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени. От същите се
установява, че автомобилът не се е движел с висока скорост, движил се е след
камион, поради което и не могъл да види дупката на пътното платно. Дупката
била с размери около 60 см. ширина и не повече от 10-15 см. Дълбочина, но
имала остри ръбове. Не успял да я избегне и настъпило ПТП с повредите по
автомобила по предната му част
3
Пред първоинстанционния съд е приета неоспорена от страните
автотехническа експертиза, от която се установява, че вредите, обезщетени от
ищеца, и тези, описани в протокола за ПТП, са идентични и се намират в
причинна връзка с ПТП-то, като стойността им отговаря на заплатената от
застрахователя.
По делото не се установява, а и не се твърди, ответната страна по
спора да е извършила плащане в отговор на получената регресна покана от
застрахователя.
За доказване основанието на предявения от ответника в условията на
евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, по делото е
представено възлагателно писмо от 16.04.2016 г., съгласно което на “ПСТ Г.”
ЕАД се възлага извършването на ремонтни работи на пътни участъци,
съгласно утвърдена програма за текущ ремонт - месец април. 2016 г.
Съгласно последната, на ответника по обратния иск е възложено
извършването на ремонт на ул. Ворино - при подхода към бл. 63 с конкретна
задача - направа на асфалтова кръпка и нейното обкантване. Видно от
приетите по делото отчети за извършени СМР, протокол и двустранна сметка,
извършените ремонтни дейности са завършени през месец май 2016 г., приети
са през месец юни от възложителя без забележки и са заплатени отново през
юни 2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предявената претенция касае застрахователното събитие, настъпило
на 30.06.2016 г., застрахователният договор обаче е сключен през 2015 г.,
поради коетo, съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс,
се прилага част IV от отменения Кодекс за застраховането , освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
По делото страните не се установява да са постигнали такива други
уговорки, поради което настоящият състав намира, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./
Независимо от горното, с оглед аналогичността на разпоредбата на
чл. 213 КЗ /отм./ с тази на чл. 410 КЗ /от 2016 г./, съдът намира, че
неправилната квалификация на правата, дадена от първоинстанционния съд,
не е се е отразила на допустимостта на решението, като съдът е разгледал
4
иска, с който е бил сезиран, въз основа на заявените факти.
Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с
правилността на решението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 213 КЗ /отм./ урежда специално суброгационно
право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на
своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение,
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата
на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнението.
В случая по делото не се спори, че улиците, на които е реализирано
произшествието, се намират в населено място и не са част от
републиканската пътна мрежа, а представляват местен път по смисъла на
Закона за пътищата и като такъв са публична собственост на Столична
община. На това основание именно ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на
участниците в движението, както и да отстрани съответни препятствия във
възможно най-кратък срок – така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като
юридическо лице осъществява тези дейности чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка по
пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37
от ДР ЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност на движението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването
на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е
за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност винаги е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени
вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата
и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от
отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Възникването на предявеното от застрахователя регресно право се
обуславя от пораждането в обективната действителност на следните
предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по договор за имуществена застраховка; 2) наличие
5
на настъпило събитие - пътнотранспортното произшествие (ПТП), за което
застрахователят носи риска; 3) ПТП да е настъпило вследствие на виновно и
противоправно поведение (действие или бездействие) на лица, за които
ответникът отговаря, изразяващо в конкретния случай се в необезопасяване и
несигнализиране на неравност на пътното платно; 4) в причинно-следствена
връзка с поведението на деликвента да са настъпили вреди; 5) заплащане на
застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер,
съответстващ на размера на вредите.
От представените по делото документи се установява, че по
отношение на увреденият лек автомобил е бил сключен валиден
застрахователен договор по имуществена застраховка “Каско”.
Неоснователни се явяват направените от въззиваемата страна
оспорвания, касаещи действителността на застрахователната полица.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т.
2а на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г.,
ОСТК на ВКС, приложими и по отношение на имуществените застраховки,
липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за
нищожност, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от
страните, поради което и правните последици на този вид недействителност
не могат да настъпят. По характер застрахователният договор представлява
абсолютна търговска сделка, като разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават
основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на
нищожност поради неспазване на формата на договора, ако от поведението
може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От
събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по
застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане
на застрахователната премия на вноски, за уведомяване при настъпило
застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно
обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността
на застрахователния договор. При зачитане на договорната връзка от страните
по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея разполага с право да
оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо съдът приема, че
към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно отношение между ищеца и собственика на автомобила.
Според приложимата клауза “пълно каско" застрахователят покрива
пълна загуба (тотал щета) или частично увреждане на застрахованото МПС,
причинени при настъпване на ПТП. Съгласно § 6, т. 30 от ДР на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
(протокола от ПТП, съставен от служител на Пътна полиция, документите,
съдържащи се в застрахователна преписка по заведената щета, събраните
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля, както и от
6
заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК), съдът намира, че се установява по безспорен начин механизма на
настъпване на увреждането и причинно-следствената връзка между
преминаването на застрахованото МПС през препятствие по пътя и
настъпилите вреди – увреждане на задна лява гума, както и техният размер.
Механизмът съвпада с описания от свидетеля - водач в увредения лек
автомобил. Посочените гласни доказателствени средства кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал и за въззивната
инстанция не възниква съмнение, че показанията са обективно,
безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което им се доверява за
установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.
Въззивният съд при оценка на заключението по чл. 202 ГПК намира,
че следва да кредитира последното, тъй като същото е изготвено
компетентно, обективно и обосновано, по поставените от
първоинстанционния съд задачи, с отговорите на които спорният въпрос по
предмета на експертното изследване е изяснен.
Събраните доказателства формират достатъчно стабилна
доказателствена маса, позволяваща еднозначни изводи за правно
релевантните факти, поради което въззивният съд намира за доказани
твърденията на ищеца за настъпило застрахователно събитие поради
попадането на застрахования лек автомобил в дупка на пътното платно.
Относно размера на регресната претенция за заплатено
застрахователното обезщетение:
По отношение на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, въззивният съд приема, че КЗ /отм./ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. От заключението на вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза, неоспорена от страните по делото, се
установява, че възстановителната стойност на щетите е равна на определената
от застрахователя.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от
3525.58 лв. по щета № 0000-1261-15-251453., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 11.08.2020 г. до окончателното й изплащане,
Ответната страна не твърди, а и не се установява по делото да е
погасила същото чрез плащане или чрез друг погасителен способ, поради
което предявеният установителен иск е основателен до горепосочения размер.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86
ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му
7
следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи
за наличието на главен дълг.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без
срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава.
Следователно, за поставяне на ответника в забава е необходима покана.
В случая по делото е представена регресна покана до ответника както
и известие за доставяне от куриерска фирма, съгласно което поканата по
регрес № 12470 е получена от ответника на 27.11.2016 г.
В исковата молба претенцията за мораторно обезщетение е заявена с
по-късна дата: 04.08.2017 г. до 01.08.2020 г., поради което същата е
основателна за целия посочен период.
С оглед доказаността на иска по основание, съдът, съгласно чл. 162
ГПК, изчисли размера, до който претенцията е основателна с помощта на
електронен калкулатор, като приема, че същата е основателна до пълния
претендиран размер от ищеца размер, а именно 1071.40 лева.
С оглед на това, предявеният иск за признаване дължимостта на
мораторното обезщетение се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По отношение на заявените от въззивника възражения за
изключен застрахователен риск и съпричиняване:
Неоснователно се явява и направеното от въззивника възражение, че
реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск. С оглед
въведените с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК правила, жалбоподателят, а не
ищецът, носи тежестта да докаже положителните факти, на които основава
тези негови твърдения, като установи, че застрахователното събитие попада в
някое от изброените в Общите условия изключения. В случая такова
доказване не е проведено, но за пълнота следва да бъде отбелязано, че
оспорването се явява и несъстоятелно, доколкото не се установява от
приетите по делото документи, както беше посочено по-горе.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахованото при ищеца МПС. От събраните по делото доказателства не е
установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът на
това МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането
на произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат, което да е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в т. ч. и
поради управление на лекия автомобил след употребата на алкохол.
Ответникът, който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на
МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка или че същият е
8
управлявал с превишена или несъобразена скорост. Липсват доказателства,
които да сочат, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена
скорост. Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват
предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за да е налице задължение за последния да избира скоростта, така че да може
да спре.
По наведените доводи във връзка с предявения в условията на
евентуалност обратен иск:
За основателността на предявения обратен иск, ищецът следва, в
условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на валидна
договорна връзка между него и ответника по иска, както и договорно
неизпълнение от страна на последния на конкретно съществуващо
задължение, в резултат на което неизпълнение, за ищеца за възникнали
твърдените вреди.
Съгласно чл. 258, ал. 1 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. Предметът на договора е
извършването на определени фактически действия от една страна, наречена
изпълнител и заплащане на определено възнаграждение от друга страна,
наречена възложител.
Видно от представеното по делото възлагателно писмо от 16.04.2016
г., съгласно което на “ПСТ Г.” ЕАД се възлага извършването на ремонтни
работи на пътни участъци, съгласно утвърдена програма за текущ ремонт -
месец април. 2016 г., на ответника по обратния иск е възложено извършването
на ремонт с конкретна задача - направа на асфалтова кръпка и нейното
обкантване на ул. “Ворино” - при подхода към бл. 63 - т.е. мястото на
процесния инцидент /кръстовището с ул. “Битоля”/ не съвпада с мястото,
където са възложени ремонтните дейности.
Независимо от горното, дори възлагането да касаеше същия пътен
участък, съгласно чл. 264 ЗЗД при завършването на работата, възложителят е
длъжен да я приеме и при преценка да направи съответните възражения, като
ако не направи такива, работата се счита приета. В случая по делото е
установено, че възложителят Столична община е приел извършените в
периода строителни работи без възражения, като по този начин е признал, че
свършената работа отговаря на поставените от него задания. С оглед на това
предявените обратни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
за пълния им предявен размер.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само въззивникът “ЗК Л.И.” АД, като съдът дължи произнасяне
и по сторените разноски в първоинстанционното и заповедното производство.
В производството пред Софийски градски съд, въззивникът е
9
претендирал разноски за заплатена държавна такса в размер на 92 лева, както
и разноски за юрисконсултство възнаграждение, които съдът определя на
сумата от 100 лева, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25
НЗПП.
В производството пред районния съд страната е претендирала и
доказала извършването на разноските по представения списък по чл. 80 ГПК
в общ размер на 401.10 лева, а именно - юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производство в размер на 150 лева, депозит за
призоваване на свидетел и за експертиза, както и заплатена държавна такса.
С оглед на това, въззиваемата страна - ответник, следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника - ищец пълния размер на претендираните от
него разноски за двете съдебни инстанции и в заповедното производство.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 20058527/16.09.2022 г. по гр.д. №
52539/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, /поправено по реда
на чл. 247 ГПК с решение № 20079507/15.02.2023 г./, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че
Столична община, БУЛСТАТ **** дължи на “Застрахователна компания
Л.И.” АД, ЕИК **** на основание чл. 213 КЗ /отм./ сумата от 3525.58 лв. –
изплатено обезщетение по щета № 0000-1261-15-251453, във връзка с
настъпило на 30.06.2016 г. ПТП - пропадане в необезопасена дупка на
пътното платно в гр. София, на ул. “Ворино”, преди кръстовището с ул.
“Битоля”, на застрахован при ищеца лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“, с peг. № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед в съда – 11.08.2020
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата
от 1071.40 лева - мораторно обезщетение за периода от 04.08.2017 г. до
01.08.2020 г. върху главницата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по гр.д. № 36750/2020г. по описа на СРС,
ГО, 28 с-в.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Столична община,
БУЛСТАТ ****, против “ПСТ Г.” ЕАД, ЕИК ****, обратен иск с правно
основание чл. 82, вр. с чл. 79 ЗЗД за заплащане на обезщетение за договорно
неизпълнение в размер 4596.98, равняващо се на сбора от сумите, които
Столична община е осъдена да заплати на “Застрахователна компания Л.И.”
АД, ЕИК ****.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ****, да заплати на
10
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Застрахователна компания Л.И.” ЕАД, ЕИК
**** сумата от 192 лева – сторени разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, както и, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 401.10 лева - разноски пред първата
инстанция и в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника Столична община - “ПСТ Г.” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване по аргументи от чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11