Определение по дело №55/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

О   П   Р   Е   Д    Е    Л    Е   Н    И   Е

 

гр. Кюстендил, 11.12.2017 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

на единадесети декември

през двехиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                            ЧЛЕНОВЕ  Ваня Богоева

                                                                                                Евгения Стамова

 

 

като рязгледа докладваното от съдия Ваня Богоева        гр. д № 55

по описа за 2017 г. на КнОС  и, за да се произнесе взе предвид:

           

            „M.“ АД  със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ № 9, чрез пълномощника адв. С.Е. от САС, със съдебен адрес:***,  адв. С.Е. е обжалвало с частна жалба определение, обективирано в  решение № 517/08.11.2016 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 556/ 2016 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението относно  изплащането на дължимото обезщетение по чл. 200 КТ, за което на ищеца И.Й.П., ЕГН **********, с адрес: *** е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист.. Иска се отмяна на определението  и отхврляне на искането за допускане на предварително изпълнение на решението. Направено е и искане за издаване на обратен изпълнителен лист за прсъдените суми и направени в изпълнителното производство такси и разноски.

                Ответникът по частната И.Й.П., ЕГН **********, с адрес: *** становище за неоснвателност на подадената частна жалба и иск определението да бъде потвърдено.

                КнОС след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема обжалваното определение за неправилно, поради което го отменя и отхвърля искането за допускане на предварително изпълнение на решението в осъдителната му част.. Съображенинята за това са следните:

                 С решение № 517/08.11.2016 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 556/ 2016 г. по описа на същия съд е уважен частично предявеният от И.Й.П. против „M.“ АД  със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ № 9 иск с правно основание чл. 200 КТ , предявен за сумата от 100 000 лева, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 8 537, 28 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.10.2014 г. както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 07.10.2014 г.  до окончателното й заплащане

            Ищецът, чрез процесуалния си представител е завил в хода на устните състезания, искане за допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.2, т. 1 и 3 ГПК

            С обжалваното определение, инкорпорирано в горепосоченото решение първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението досежно присъденото обезщетение и е разпоредил на ищеца да се издаде изпълнителен лист. Не са изложени мотиви за възприетата от съда основателност на искането, като очевидно е счетено, че  е налице основание визирано в чл. 242, ал. 1 ГПК за допускане на предварително изпълнение на решението, с което е присъдено обезщетение, в случая обезщетение за претърпени  от ищеца неимуществени вреди в резултат на станала на 07.10.2014 г. трудова злополука.

          В частната жалба се сочи, че посочената разпоредба е приложена неправилно от съда, поради което определението е незаконосъобразно и при наличие на този порок подлежи на отмяна като неправилно. Поддържа се довод, че не всяко обезщетение от визираните такива в Глава Х КТ, дължащи се по повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК.                  

            Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Разпоредбата на чл. 242, ал.1 ГПК е императивна. Законът не допуска съдът да преценява дали да допусне предварително изпълнение, той е длъжен да стори това в съответните изрично посочени в закона хипотези. Предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно решение може да бъде постановено както със самото решение по съществото на делото, така и с отделно определение. Молбата на страната за постановяване на определение за предварително изпълнение по правната си същност е искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си правомощия относно предварителната изпълняемост на решението, поради което произнасянето на съда по тази молба с нарочно определение винаги е допустимо, независимо дали страната е направила искане за това и как е обосновала това искане.

В случая обаче не може да се приеме, че присъденото на основание чл. 200 КТ обезщетение представлява обезщетение за работа по смисъла на горепосочената процесуална разпоредба.

              При разрешаване  на поставения въпрос съдът се съобразява с възприетото в определение № 485 /30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК,, постановено по реда на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, според което вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнени са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида, поради което съгласно чл. 245, ал. 1 ГПК предварителното изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя.

Присъденото с обжалваното решение вземане е по иск с правно основание чл. 200 КТ за обезщетение, дължимо от работодателя за неимуществени вреди вреди от трудова злополука, т. е. обезщетение извън обхвата на предвидените в чл. 242, ал. 1 ГПК, поради което решението не подлежи на предварително изпълнение, освен при наличие на предпоставките на чл. 242, ал. 2 ГПК.

                Както бе посочено и по-горе в първоинстанционното производство е заявено искане от ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.2, т. 1 и 3 ГПК Наличието на тези основания се поддържа  в подадения отговор по частната жалба. Освен това е изложено и твърдение за това, че по спорния въпрос е налице противоречива  съдебна практика и се позовава на определение № 666/19.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4154/2014 г., III г. о., ГК, с което се застъпвало противоположно становища, на застъпеното с горецитираното определение. Настоящият състав намира, че не е налице твърдяното проитоворечие, тъй като с двете цитирани определения постановени от ВКС по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК  са разрешавани различни въпроси по приложенинето на различни процесуални разпоредби, в първия случай – чл. 242, ал.1, а във втория чл. 242, ал.2, т. 3 ГПК

 

                                                                    - 2 -

         В настоящия случай искането за допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК се явява неоснователно и следва да

се отхвърли..                                 

            Според разпоредбата на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК предварително изпълнение на решението може да се допусне по искане на ищеца, ако от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. Изложените от ищеца доводи за исканото предварително изпълнение -  драстична промяна в начина му на живот след претърпяната трудова злополука и увреждане на засегнатия му горен кайник до невъзможност да си служи с него не формират убеждение за наличие на предпоставките за допускането му. По делото не се съдържат конкретни доказателства, че от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно или би се значително затруднило. Събраните по делото доказателства относно причинената травма, състоянието на увредения крайник и процесите на възстановяване сочат, че не може да си служи пълноценно с ляв горен крайник, но това не е равнозначно на пълна невъзможност ищецът да си служи с него, както се твърди..

            Искането за допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал.2, т. 1 ГПК същото се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

            Ищецът се позовава на събраните по делото доказателства, разпореждането, с което по законоустановения ред злополуката е призната за трудова и съставените медицински документи – епикризи и решение на ТЕЛК. Необходимо е да се посочи, че вземането на ищеца за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесната трудова злополука е определено по размер и присъдено с обжалваното решение, като доказателствата на които се позовава касаят установен по надлежен ред характер на злополуката и данни за здравословното състояние на ищеца, предвид което не е налице визираното в чл. 242, ал.2, т. 1 ГПК основание за допускане на предварително изпълнение на решението.

            Предвид изложеното следва да бъде отменено като неправилно определението, обективирано в първоинстанционното решение, с което е допуснато предварително изпълнение и искането бъде отхвърлено.

             Неоснователно е и искането за издаване на обратен изпълнителен лист на ТД жалбоподател и следва да бъде отхвърлено  не са налице предпоставкте за издаване на изпълнителен лист в полза на ответното ТД, тъй като според разпоредбата на чл. 245 ГПК, длъжникът срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, като изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено. Според ал. 3, ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В случая не е налице влязло в сила решение, с което искът частично е отхвърлен, след отмяна на първоинстанционното решение. Освен това не са представени и доказателства установяващи   образувано изпълнително производство, по което са събрани суми по допуснатото предварително зипълнение на отмененото решение и техния размер.

 

 

 

 

.           Воден от горното,КнОС

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

       

           ОТМЕНЯВА определението, обективирано в  решение № 517/08.11.2016 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 556/ 2016 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението относно  изплащането на дължимото обезщетение, за което на ищеца И.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***  e ,разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на И.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***  за допускане на  на предварително изпълнение на решение № 517/08.11.2016 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 556/ 2016 г. по описа на същия съд в осъдителната му част, относно  изплащането на дължимото обезщетение по чл. 200 КТ

            ОТХВРЛЯ искането на „M.“ АД  със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ № 9, със съдебен адрес:***,  адв. С.Е. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу И.Й.П., ЕГН **********, с адрес: *** за присъдените суми и платени в изпълнителното производство такси и разноски.

Определенинето подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: