Р Е Ш Е Н И Е
№ 261443 26.11.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17038 по
описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 109, ал. 1 от ЗЗО вр. с чл. 52 от ЗЗО.
Ищецът УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
гр. Пловдив е предявил срещу И.М.К., ЕГН ********** установителен иск за сумата
от 940, 40 лева, представляваща стойността на предоставената на ответника мед.
помощ и услуги, по време на болничния му престой, продължил от ****., ведно със
законна лихва върху същата сума от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2019г. до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът
твърди, че е предоставил на ответника медицинска помощ и услуги по време на
болничния му престой, продължил от ****
г. на стойност 940.40 лв. Също
така сочи, че ответникът е постъпил по спешност в болницата на **** г., след
падане и нараняване на дясната ръка и доколкото спешното му състояние не могло
да бъде преодоляно в спешния кабинет, същият бил насочен към Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ Св. Георги ЕАД, където бил
хоспитализиран с диагноза „****“.
Твърди се, че към момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, които не са били възстановени при изписването му. Излага се, че на ответника е била оказана болнична помощ по КП № ***, като при постъпването на пациента
е съставена ИЗ, издадена е епикриза,
в която са описани извършените медицински процедури. Твърди се, че пациентът е
изписан на ****
г.
В
отговора на ответника,
представляван от особения представител адв. Д., се съдържат
възраженията пациентът да
не е бил уведомен за това прекъснатите му здравноосигурителни права, за
стойността на медицинските услуги, манипулации и лекарствени продукти; както и че не е следвало да заплати
оказаната му медицинска помощ, доколкото
медицинските
услуги са му били предоставени в качеството му на спешен пациент.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Страните не спорят
относно обстоятелствата, че има образувано заповедно производство, в което е
издадена заповед за изъплнение по реда на член 410 ГПК срещу ответника за
процесните суми, като заповедта е била връчена на длъжника по реда на член 47,
ал. 5 ГПК, с оглед на което на ищеца е даден срок за предявяване на иск за
вземането.
За основателността на иска по чл. 109 от ЗЗО във вр. с чл. 52 от ЗЗО е необходимо
да се установи, че на пациента е оказана
болнична помощ и са осъществени медицински услуги и същият е бил
здравнонеосигурен за периода на лечението.
Видно от снетата анамнеза, описана в Историята на
заболяването, както и в Епикризата се установява, че на *** часа
И.М.К. постъпва по спешност в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, Спешно отделение с наранена
дясна ръка след падане. Поради невъзможност за преодоляване
на спешното състояние в спешен кабинет, ответникът е насочен към стационарно
болнично лечение в Клиниката по ортопедия и травматология с Направление за
хоспитализация от ****., приложено към исковата молба с приемна диагноза „****" /с код **** съгласно Международната класификация на болестите -
„МКБ 10"/. Видно от съдържанието на този документ пациентът е изпратен за
хоспитализация по КП № *** „Средни оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник", чиито изисквания са посочени
в Приложение № 16 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2017
г. /НРД за МД 2017г./
От Историята на заболяването и от Епикризата се установява, че болният е хоспитализиран в Клиниката
по ортопедия и травматология на *** часа по КП № ***, за което е подписал декларация за информирано
съгласие за
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури. За
предприетото лечение е съставена ИЗ № **** г., в която са отразени извършените
на ответника процедури, като извършената операция е част от алгоритъма на КП ***.
За всички извършени на пациента мед. процедури – консултации, изследвания,
операция са приложени писмени доказателства, като всички осъществени мед.
дейности на ответника са отразени и в
Епикризата, която по същността си представлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва с материална доказ. сила, която не е била оборена от
другата страна. От приложената по делото и подписана от ответника декларация за
информирано съгласие се установява съгласието му за провеждане на лечението,
както и се удостоверява обстоятелството, че е запознат с ценоразписа. Освен
това лечебното заведение е изпълнило задължението си да уведоми пациента, че
следва да поеме за своя сметка оказаната му мед. помощ като здравнонеосигурен,
което обстоятелство се установява от приложеното по делото Направление за
хоспитализация, в частта „постъпил в лечебно заведение“ с положен подпис от
ответника.
Видно
от Историята на заболяването в раздела за „Наблюдение на болния“ за **** г. е отразено, че ответникът е липсвал в стационара,
напуснал е самоволно ЛЗ, като по този начин е прекъснал
лечението си. Изписан е служебно с окончателна диагноза „****". Към датата на
постъпване в ЛЗ и в периода на болничния престой И.К. е бил неосигурен по
смисъла на Закона за здравното осигуряване /чл. 106 от ЗЗО/ и
това обстоятелство се установява от
представените и приети по делото електронни справки НАП и постъпилото писмо от
ГД на НАП - Пловдив за здравноосигурителния му статус. Тъй като пациентът е с
прекъснати здравноосигурителни права на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО следва да заплати сам стойността на оказаната му
медицинска помощ, а съгласно член 52 от ЗЗО стойността на предоставената медицинска помощ следва
да се заплати по цени, определени от лечебното заведение.
От Епикризата и от Историята на
заболяването се установяват извършените на ответника медицински дейности,
описани подробно в сметката на пациента. Както бе посочено по-горе ответникът е
напуснал самоволно ЛЗ, поради което претендираната от
ищеца сума представлява стойността на отделните медицински услуги, които са му
извършени по време на болничния престой до момента на изписването му.
Медицинските услуги, предоставени
на пациента са в размер на 940, 40 лв. и са
определени, съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на
медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги
от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД.
Възражението
на ответника относно продължителността на болничния престой е неоснователно,
тъй като КП № *** предвижда минимален болничен престой от 2 дни, но не въвежда ограничение
по отношение на максималния. Продължителността на лечението се определя по
преценка на лекарския екип в зависимост от състоянието на болния и необходимото
време за възстановяването му.
Относно спешното състояние и спешната помощ и направеното от
ответника възражение, че не дължи заплащане на оказаната
спешна медицинска помощ, следва да се посочи, че начините за
прием в лечебно заведение са два - „спешен“ и „планов", което е видно от Направлението за хоспитализация, като в случая ответникът е
хоспитализиран по спешност.
Съгласно чл. 99 от Закона за
здравето /33/, Държавата организира и финансира
система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. Спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, крято изисква
незабавна медицинска помощ. Според ал. 3 на чл. 99 от 33 медицинската помощ при
спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; тежси или необратими морфологични и функционални увреждания
на жизнено значими
органи и системи; усложнения при родилки, застрашаващи здравето
и живота на майката или плода.
Съгласно
Чл. 7 от Наредба №
25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна
медицинска помощ „разходите по оказване па спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата",
като всеки гражданин има право на спешна медицинска помощ, но до момента на
хоспитализацията. Неосигурените лица заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана след като бъдат
хоспитализирани, защото както се посочи чл. 7 от Наредба № 25 от 1999 г. разпорежда, че „разходите по
оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на
пациента се поемат от държавата". Налага се извода, че разходите за спешна медицинска помощ се заплащат от Държавата само ако пациентът е бил прегледан в спешен кабинет, оказана му е помощ и
не е хоспитализиран, какъвто обаче не е настоящият случай.
По отношение възражението на ответника, че ЛЗ е задължено да уведоми пациента,
че е с прекъснати здравноосигурителни права: Правото на здравно осигуряване е уредено в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България,
съгласно която гражданите имат право на здравно
осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на
медицинско обслужване при ред и условия, определени със закон. Този закон е Законът за здравното осигуряване. За да ползва
безплатна медицинска помощ всеки пациент следва да е заплатил
здравноосигурителните си вноски, като ЛЗ не е длъжно и не носи тежест да установи, че е разяснило
здравноосигурителния статус на пациента, последният има
задължение да следи за осигуряването си. В ЗЗО не е предвидено,
че лечебните заведения следва да разясняват на пациентите си обстоятелствата,
свързани със здравноосигуритслния им статус, в частност, че са здравнонеосигурени.
След като в конкретния случай
пациентът не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до датата на хоспитализацията същият дължи заплащане на оказаната му медицинска
помощ.
По изложените съображения
искът се явява доказан и основателен и следва да се уважи.
На ищеца ще се присъдят
разноските по заповедното и исковото производство, за които са представя
надлежно списък с разноски, и които са в размер на 655 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив и И.М.К.,
ЕГН ********** дължимостта на парично вземане в размер на сумата от 940,40
лева, представляваща стойността на предоставената на ответника мед. помощ и
услуги, по време на болничния му престой, продължил от ***., ведно със законна лихва върху същата сума от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.07.2019г. до окончателното й изплащане, за
което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410
ГПК по ч. гр. дело № 11989/2019г. на ХVІІІ гр.с. , ПРС.
ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН ********** да
заплати на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив 655 лева разноски по заповедното
и исковото производство.
На адв. Д. да се издаде РКО за
сумата от 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ А. ТРАЙКОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.