РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Девня, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101501 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Д. И. П., ЕГН:********** срещу ТП НОИ - Варна
иск с правно основание чл. 542 ал. 1 от ГПК вр. чл. 3 вр. чл. 1 ал. 1 т. 3 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
/ЗУТОССР/ за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът е работил по трудов договор и е придобил трудов стаж по трудово
правоотношение със Строително – търговска фирма „Сима“ гр. Стражица
като строителен работник за периода от 01.05.1988 г. до 25.06.1992 г.
В исковата молба ищецът твърди, че от началото на месец май 1988
г. до месец юни 1992 г. без прекъсване е полагал труд по трудов договор на
длъжност „строителен работник” в Строително - търговска фирма „Сима”, гр.
Стражица в бригада „Никола Парапунов“ на осем часов работен ден и е бил
осигуряван задължително съгласно КТ от 1951 г. Сочи, че осигурителят е
прекратил дейността си, без да има правоприемник, като за периода от
01.05.1988 г. до 25.06. 1992 г. липсват ведомости за заплати в ТП НОИ -
Велико Търново. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че е работил на сочената длъжност през
визирания период, което време следва да се зачита за трудов стаж и трудов
1
стаж при пенсиониране, на основание чл. 3 вр. чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор исковата молба от
ответника, който оспорва иска като неоснователен и недоказан, моли за
неговото отхвърляне и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде допустим така предявеният иск, съобразно чл. 5 от
ЗУТОССР е необходимо ищецът да представи удостоверение, издадено от
работодателя /осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени
или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата
му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл. 5 ал. 12 от КСО, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж.
От представено като доказателство по делото удостоверение от ТП
на НОИ - гр. Велико Търново се установява, че в осигурителния архив на
НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата труд в периода от
01.05.1988 г. до 25.06.1992 г. при работодател СТФ“Сима" гр. Стражица. С
приемо – предавателен протокол №189-04/07.03.2007 г. /приет по делото/ са
приети ведомостите за заплати за периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1993 г. на
СТФ“Сима“ гр. Стражица, като в приетите ведомости за заплати на
осигурителя липсват ведомости за заплати за бригада „Никола Парапунов“.
Следователно предпоставката на чл. 5 ал. 1 ЗУТОССР за
допустимост на производството е налице.
За да бъде уважена претенцията по чл. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР, е
необходимо да се установи, че за процесния период ищецът е работил в
посоченото предприятие, както и работното място, заеманата длъжност,
продължителността на работния ден и начина на заплащане на положения
2
труд.
Ищецът не е представил начало на писмено доказателство по
смисъла на чл. 6 ал. 2 от ЗУТОССР, съставено през твърдения период на
трудовия му стаж 01.05.1988 г. до 25.06.1992 г., от което да бъде направен
извод, че вероятно такъв е налице. Не са представени писмени доказателства
по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЗУТОССР, обосноваващи вероятността на
претендирания трудов стаж на ищеца, както и допустимостта за
установяването му със свидетелски показания. Това е така, защото в
цитираната разпоредба са предвидени императивно предпоставките, на които
те трябва да отговарят, а именно да са издадени от работодателя/осигурителя,
при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на стажа.
Съгласно разпоредбите на чл. 6 ал. 1 от ЗУТОССР, в специалното
производство не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж. Тези доказателства трябва да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и то по време на
полагане на стажа. В чл. 6 ал. 2 от Закона са посочени какви могат да бъдат
тези писмените доказателства, като изброяването е примерно, а не
изчерпателно. Освен изброените в ал. 2 писмени доказателства такива могат
да бъдат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане
на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото
правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като
трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените
писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните
установяват или не вероятността на претендирания стаж /в този
смисъл Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г.
о./.
Липсата на успешно проведено главно и пълно доказване от ищеца,
че е работил за посочения работодател през процесния период, както и
работното място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и
начина на заплащане на положения труд, обуславя извод за неоснователност
на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен.
При това положение и предвид липсата на други допустими
доказателства установяващи наличие на трудов стаж на ищеца за процесния
3
период съдът намира иска за неоснователен.
На основание чл. 9 ал. 3 от ЗУТОССР в настоящото производство
такси и разноски не следва да бъдат събирани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. И. П., ЕГН:********** срещу ТП НОИ -
Варна за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
работил по трудов договор и е придобил трудов стаж по трудово
правоотношение със Строително – търговска фирма „Сима“ гр. Стражица
като строителен работник за периода от 01.05.1988 г. до 25.06.1992 г., на
основание чл. 1 ал. 1 т. 3 ОТ ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4