№ 4592
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110100252 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. А. В. против
„(фирма)” ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 2805.10 лв., представляваща главница за
разходвана топлоенергия за периода м. 08.2004г. до м. 04.2009г., за която е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 15088/2009г. на СРС, 83 с-в. Позовава се на изтекла
погасителна давност.
Ответникът „(фирма)” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове и
моли съда да ги отхвърли.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 11.10.2011г., издаден по
гр. д. № 15088/2009г. на СРС, в полза на ответника срещу ищеца.
Като доказателство по делото е приет препис от изп. д. № ****/2011г. на ЧСИ Як..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
1
По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът е бил
потребител на топлинна енергия за битови нужди и че през исковия период между страните
са съществували облигационни отношения по договор за доставка на топлинна енергия за
топлоснабдявания имот; че стойността на доставената топлинна енергия възлиза на
процесните суми.
Единственият спорен въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по
давност.
Видно от събраните по делото доказателства на 13.12.2011г. е образувано
изпълнително дело, като взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на
изпълнителни действия, а на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне начина
на изпълнение. Последствие видно от приложеното изпълнително дело, са извършени
следните действия:
С разпореждане от 20.12.2011г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца, като на 23.05.2012г., е било изпратено запорно съобщение
до работодателя на ищцата – Технически университет. Видно от протокол от
31.05.2021г. ищцата се е явила в кантората на ЧСИ за получаване на поканата за
доброволно изпълнение и е заявила, че ще погасява задължението си от наложения
запор на трудовото й възнаграждение.
В изпълнение на така наложения запор Технически университет е превеждал
ежемесечно суми за периода от 22.06.2012г. до 24.11.2016г., видно от представените
платежни документи – л. 31 от изпълнителното дело до л. 214.
-На 11.06.2013г. ЧСИ е наложил възбрана върху притежавания от ищцата
недвижим имот.
- С постановление от 11.06.2018г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на
ищцата.
- На 03.12.2019г. взискателят е подал молба за извършване на определени
изпълнителни действия
- На 02.11.2021г. ответникът е подал нова молба за предприемане на конкретни
изпълнителни действия
- На 21.11.2022г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищцата.
С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че
изпълнителното дело не е перемирано, нито е погасено по давност.
Между никое от описаните по – горе изпълнителни действия, извършени от ЧСИ,
респективно поискани от взискателя, не са изтекли повече от две години, поради което не е
настъпила перемпция.
Действително между наложения на 20.12.2011г. запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца и наложения запор на банкови сметки на 11.06.2018г. са изминали
повече от 2 години. Въз основа на наложения запор на трудово възнаграждение обаче
2
ежемесечно са правени удръжки от страна на работодателя за периода 20.12.2011г. до
24.11.2016г., г. Ето защо, се налага извод, че в изпълнение на запорното съобщение
съдебният изпълнител е предприемал непрекъснато изпълнителни действия за принудително
събиране на вземането, като е извършвал ежемесечни удръжки чрез налагането на запор. С
оглед на изложеното, съдът намира, че течението на перемпционния срок е прекъсван с
всяка удръжка, като последната е на 24.11.2016г., когато е бил последният превод по
наложения запор. В този смисъл и Определение №485/05.06.2017 по дело №370/2017 на
ВКС, ГК, III г.о. От 24.11.2016г. - датата на последната удръжка до 11.06.2018г. – датата на
наложения запор върху банкови сметки, не са изтекли повече от две години.
Действително изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от
последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно
значение относно прекъсване на давността е и обстоятелството, дали е издавано
постановление за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна
практика постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само
декларативно действие, а не конститутивно. В случая обаче не се установява
изпълнителното дело да е перемирано, тъй като поради изложеното по - горе, взискателят е
поддържал висящността на процеса.
Изводът за ненастъпила перемпция обаче не води автоматично до извод, че
вземането не е погасено по давност, тъй като се касае за два различни правни института.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. В този смисъл са и
указанията на ВКС - Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г.
и др./, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което вземанията на
търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор,
поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от
ЗЗД.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на
пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
3
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”.
Както беше посочено по – горе, налагането на запор в изпълнително производство,
съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, съставлява насочване на изпълнението върху
отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва освен перемпционния срок и
давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес –
длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съгласно приетото в решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС, IV ГО, гр. д. №
1747/2020г., същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само
съдебният изпълнител и то прекъсва давността. Давността обаче е свързана с поведението на
кредитора и не се влияе от поведението на други лица. „Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство“.
В решение №10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение
№37/24.02.2021г. по г.д.№1747/2020г. на ВКС, ІV г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.
№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение №127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на ВКС,
ІІІ г.о. съдът приема, че давност не тече в случаите, когато кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не
приложи правилата на чл.129 от ГПК.
В случая на 03.12.2019г. взискателят е подал молба за извършване на определени
изпълнителни действия. Въпреки така подадената молба ЧСИ не е предприел никакви
действия, включително не е дал указания за внасяне на такси и др. от страна на взискателя.
Едва след повторно подадена молба от ответника на 02.11.2021г. ЧСИ е наложил запор
върху банковите сметки на ищцата на 21.11.2022г. Ето защо, непредприемането на
изпълнително действия, въпреки изричната молба на взискателя от 03.12.2019г., не може да
се вмени във вина на кредитора и не зависи от неговата воля, поради което и давността се
счита за прекъсната с подаването на цитираната молба.
4
Съгласно изложеното по – горе, ако искането на кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди
изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността
се счита за прекъсната с искането. Предвид горното в случая направеното от взискателя
искане от 03.12.2019г. е прекъснало погасителната давност, независимо от това, че
съдебният изпълнител не е предприел поисканото изпълнително действие.
Между наложения на 21.11.2022г. запор върху банковите сметки на ищцата и
датата на образуване на настоящето дело на 04.01.2023г. не са изтекли повече от 3 години,
поради което вземането не е погасено по давност.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу „(фирма)“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес), иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че А. А. В. не
дължи на „(фирма)” ЕАД, сумата от 2805.10 лв., представляваща главница за разходвана
топлоенергия, за която е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 15088/2009г. на СРС, 83 с-
в., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на
„(фирма)“ ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5