Определение по дело №352/2019 на Окръжен съд - Търговище

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …………                                             30.12.2019 г.                                  гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                                ІІІ състав            На тридесети декември                                                                                  2019 година В закрито заседание  в състав

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.

                                                  ЧЛЕНОВЕ:           ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                                                                   БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от Председателя

В.ч.гр.д. № 352 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

                 Образувано е по частна жалба на „П.К.Б.“ ЕООД ***  против разпореждане № 1040/25.11.2019г. по ч.гр.д. № 428/2019 г. на РС- Омуртаг, с което е отхвърлено като неоснователно подаденото от “П.К.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н., и Ц.С.- управители, действащи чрез пълномощника си Р.И. – юрисконсулт, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Е.О.Х., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, на осн. чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми.

                 В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на разпореждането, тъй като съдът не му е дал указания да изправи допусната в заявлението техническа грешка относно претендирания период на начисляване на таксите за извънсъдебно събиране на вземането и на лихвите за забава, а е постановил отказа, без да изпълни задълженията си по чл. 44 ал. 2 т. 1 от ГПК – а именно да му даде указания за отстраняване на нередовностите. Сочи, че допуснатата от дружеството техническа грешка в така посочените периоди не следва да влече отхвърлянето на всички останали заявени претенции, при посочването на които не са допуснати същите нередности. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част, като неправилно, и постановяване издаването на заповед за изпълнение на всички вземания.

                 Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е държавна такса, поради което е процесуално допустима.

                 След преценка на събраните по делото доказателства съдът счита, че разгледана по същество, частната жалба е основателна.

 РС-Омуртаг е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК, депозирано от  ”П.К.Б.“ ЕООД срещу Е.О.Х. за посочените в заявлението суми, с основание незаплатено задължения по предоставен потребителски кредит, с общ размер на вземенето 667.46 лева, от които сумата 660.93 лв.- представляваща сбор от следните суми: 277.09 лв. -дължима главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 23.04.2018 г.; 54.91  лв. - незаплатено договорно възнаграждение за периода от 15.07.2018 г. до 15.04.2019г.; 298.93 лв.- незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 30 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 16.07.2018 г. до 13.07.2016 г. и сумата от 6.53 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2018 г. до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на сумата. Претендират се и съдебни разноски в размер на 175.00 лв., представляваща направени разноски по делото за платена държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 25 лв. и юриск.възнаграждение в размер на 150лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /ред. ДВ бр.8 от 24.01.2017г./, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението със следните доводи: Крайната дата на периодите, за които се претендира присъждане на лихва за забава и начислени такси за извънсъдебно събиране на вземането са дати, предхождащи с две години началната дата на периодите и предхождащи датата на сключване на договор за потребителски кредита – 23.04.2018 г., във връзка с неизпълнение на който се претендира от заявителя присъждане на посочените в заявлението суми, с оглед на което  заявлението е нередовно, като неотговарящо на изискванията на чл.127 ал.1 т. 4 и 5 от ГПК, към които препраща чл.410 ал.2 от ГПК. Недопустимо е крайната дата на период, за който се претендира мораторна лихва и на период, в който се твърди, че са начислени такси за извънсъдебно събиране на вземането на кредитора, да предхожда началната дата на тези периоди, а и датата на сключване на договора, от който произтичат задълженията на длъжника. Допуснатото в заявлението несъответствие между начална и крайна дата на посочените периоди води до неяснота на искането и съответно до нередовност на заявлението. Констатираната нередовност касае сума, включена в общата сума, претендирана по т. 9, б. “а“ от заявлението и сумата, претендирана по т. 9, б. “б“ от заявлението, което, според ОРС води до извод за нередовност на цялото заявление, и позовавайки се разпоредбата на  чл. 410 ал. 2 във вр. с чл. 127 ал. 1 т. 4 и 5 ГПК,  и в съответствие с т. 1 и т. 2б на ТР от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че заявлението следва да бъде отхвърлено, без съдът да е длъжен да дава указания за отстраняване на констатираните нередности.

Въззивният съд намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въпреки констатираната неяснота относно посочените периоди на претендираните две вземания: 30 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 16.07.2018 г. до 13.07.2016 г. и сумата от 6.53 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2018 г. до 13.07.2016 г. , заповедният съд е следвало да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно останалите суми – по отношение на тях са налице изискванията на чл. 410 от ГПК, същите са посочени изчерпателно ясно и конкретно, поради което и неяснотата относно останалите две суми/вземания не може да рефлектира на редовността на заявлението изцяло. Поради което и разпореждането, в частта му относно заявените суми  за 277.09 лв. -дължима главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 23.04.2018 г.; 54.91  лв. - незаплатено договорно възнаграждение за периода от 15.07.2018 г. до 15.04.2019г.; 298.93 лв.- незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от районнния съд.

Следва да бъдат присъдени и претендираните разноски в заповедното производство – 25.лв.д.такса и юриск. възнаграждение, което съдът определя на 50 лв., на осн.чл. 78 ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В останалата част – разпореждането е правилно. Дори и да се касае за техническа грешка, неясна е претенцията относно крайната дата на претендирания период и по двете вземания, и тази неяснота няма как да бъде отстранена в това заповедно производство, с оглед задължителните указания и постановки на т. 1 и т. 2б на ТР от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Освен това към заявлението липсват каквито и да било доказателства /лихвен лист и др.), от които евентуално да би могло да се изведе по безспорен начин периода на двете претенции. Предвид изложеното в тази му част разпореждането се явява правилно, съответно частната жалба – неоснователна.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 1040/25.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 428/2019 г. по описа на Районен съд - Омуртаг, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено като неоснователно подаденото от “П.К.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н., и Ц.С.- управители, действащи чрез пълномощника си Р.И. – юрисконсулт, за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Е.О.Х., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, на осн. чл. 410 ГПК за следните суми: 277.09 лв. -дължима главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 23.04.2018 г.; 54.91  лв. - незаплатено договорно възнаграждение за периода от 15.07.2018 г. до 15.04.2019г.; 298.93 лв.- незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като ВМЕСТО ТОВА РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Е.О.Х., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, да заплати на “П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Н., и Ц.С.- управители, действащи чрез пълномощника си Р.И. – юрисконсулт, следните суми: 277.09 лв. -дължима главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 23.04.2018 г.; 54.91  лв. - незаплатено договорно възнаграждение за периода от 15.07.2018 г. до 15.04.2019г.; 298.93 лв.- незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги", ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебните разноски за заповедното производство в размер на 25лв.-държавна такса и 50.00лв. юриск.възнаграждение осн.чл. 78 ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл. 410 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Омуртаг за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                                         1.

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                                         2.