РЕШЕНИЕ
№ 1219
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20205330111419 по описа за 2020 година
Ищците КР. АНДР. АТ. и Х. O. И. са предявили против СТ. АНТ. К., Н.
ЛЮБ. ПР. и ЕК. ЛЮБ. ПР. иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, с който се
претендира да бъде извършено разпределение на ползването на стопанска
постройка с приблизителна площ 12 кв.м., находяща се в югоизточната част на
поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ***, с адрес: гр. *****, до размера на притежаваната от ищците
1/3 идеална част от поземления имот.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици при режим на СИО
на 1/3 идеална част от посочения по-горе поземлен имот, въз основа на Договор за
продажба на недвижим имот и учредяване на право на ползване от 25.10.2007 г.,
договор за продажба на недвижим имот от 22.08.2008 г., нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 26.08.2008 г.
Ответникът С.А. К. бил собственик на 1/3 идеална част от поземления имот въз
основа на договор за замяна на недвижим имот от 05.06.1978 г. Ответниците Н.
ЛЮБ. ПР. и Е. Л. П. били собственици при равни права на другата 1/3 идеална чат
от процесния недвижим имот, въз основа на констативен нотариален акт от
05.11.2019 г. Твърди се, че съсобствениците имали обща стопанска постройка с
приблизителна площ 12 кв.м., която се ползвала от С.А. К. и Н.Л. П. в
югоизточната част на ПИ***, която се състояла от две стопански помещения
1
обединени в обща обемно пространствена структура като една сграда. На
основание чл. 92 ЗС ищците били собственици при условията на СИО на 1/3
идеална част от процесната стопанска постройка, С.К. бил собственик на 1/3
идеална част от същата, а Н. ЛЮБ. ПР. и Е.Л. П. били собственици при равни
права на другата 1/3 идеална част. Ищците отправили писмена покана към
ответниците да им заплащат обезщетение за това, че са били лишени от
ползването на същите. Предявен бил и граждански иск с такъв предмет. И двете
помещения са били изцяло запълнени от дърва за огрев и стари вещи на
ответниците С.К. и Н.П.. Между ищците и ответниците не можело да се постигне
съгласие по отношение на ползването на общата стопанска постройка, поради
което е формулирано искане за съдебна намеса и извършване на разпределение на
ползването съобразно квотите на страните в собствеността.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Н.
ЛЮБ. ПР., СТ. АНТ. К. и ЕК. ЛЮБ. ПР., със становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Посочват, че ищците пребивавали в *** през
11 месеца от каледнарната година. Не отричат факта, че в двора на процесния
недвижим имот имало построена стопанска постройка, която се ползвала от
ответниците. Твърдят, че упражняват владение върху цялото дворно място, като с
построяването на стопанската постройка отричали владението на ищците. По
изложените съображения молят за отхвърлянето на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на
недвижим имот № **** се установява, че Д. А.П. и К. А. Б. продават на ХР. ОВ.
ИВ. и на КР. АНДР. АТ. общо 90/360 идеални части от поземлен имот с площ от
360 кв.м., находящ се в гр. ****, ул. *****, ведно с третия жилищен етаж от
триетажната жилищна сграда, построена в дворното място, заедно с 1/3 идеална
част от тавана и 1/3 идеална част от общите части и от правото на строеж върху
сградата.
С нотариален акт за поправка на нотариален акт № **** е направена
поправка на описания по-горе нотариален акт досежно размера на квотите, а
именно поправката е в смисъл да се чете, че са прехвърлени 9 /104 идеални части
от поземления имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** ХР. ОВ.
2
ИВ. и КР. АНДР. АТ. са придобили правото на собственост по отношение на 3/104
идеални части от процесното дворно място.
Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № *** КР. АНДР. АТ. и ХР. ОВ. ИВ. са признати за собственици на
следния недвижим имот, придобит на основание давностно владение, в тяхна
полза и в полза на праводателите им, а именно 1/3 идеална част от процесния
поземлен имот в гр. ***, ул. *****.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № ***** Н. ЛЮБ. ПР. е придобила правото на собственост
по отношение на 4/5 идеални части от апартамента, находящ се на втория етаж от
триетажна със сутерен жилищна сграда, ведно с 1/3 идеална част от общите части
на сградата и от избата и тавана, ведно с 3/ 26 идеални части от цялото дворно
място.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № *** ЕК. ЛЮБ. ПР. е придобила правото на
собственост по отношение на 1/5 идеална част от апартамента, находящ се на
втория етаж от триетажна със сутерен жилищна сграда, ведно с 1/3 идеална част
от общите части на сградата и от избата и тавана, ведно с 3/26 идеални части от
цялото дворно място.
С нотариален акт за замяна на недвижим имот № *** СТ. АНТ. К. е
придобил собствеността по отношение на 1/3 идеална част от дворното място,
находящо се в гр. ***, ул. ***** с площ от 360 кв. м., заедно с целия първи
жилищен етаж от сградата, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и
1/3 идеална част от една тухлена с бетонен покрив барака с площ от 12 кв.м.
По делото е представен и протокол за делба от 28.01.1975 г., с който на
Я.К.К., праводателката на ответника К., се дава и тя приема в собственост един
апартамент находящ се на първия етаж ведно 3/ 26 идеални части от общите части
на процесното дворно място и 1/3 идеална част от общите части на сградата.
По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба, строеж,
суперфиция и плодоползване от 09.05.1958 г., който е първичният нотариален акт
на праводателите на страните съсобственици в имота.
Видно от скица от 13.10.2017 г. процесният поземлен имот е нанесен в
кадастралната карта и кадастралните регистри като имот с идентификатор №
*****.
Ищците са отправили покана до ответниците Н.П. и С.К., получена на
30.10.2019 г. от Н.П., с която канят ответниците да предадат владението по
3
отношение на 1/3 идеални части от съсобствената между страните стопанска
постройка с площ от 12 кв.м., разположена в югоизточната част на поземления
имот.
По делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвено от вещото лице В.К., с което са дадени два варианта за разпределение
на процесната постройка, обективирани в приложенията скици проект вариант
първи и вариант втори от експертизата. При изслушване на заключението, вещото
лице изяснява, че при огледа на място е констатирала, че процесното помещение е
сграда с тухлена ограда и бетонен покрив, която сграда е разделена с преградна
стена на две части. Източната част е едно помещение без врата, е западната част е
друго помещение с врата. В самите помещения са установени дърва за огрев.
По делото са събрани гласни доказателствени средства. От показанията на
свидетелката В.А.Г. се установява, че в имота в гр. ***** има изградена стопанска
постройка, която се състои от две помещения, едното от които е без врата, а
другото е с врата и катинар. Постройката е с обща площ от 12-13 кв.м. и се намира
в югоизточната част на дворното място. Посочените помещения се ползват от
ответниците П. и К. за съхранение на дърва за огрев. Свидетелката изяснява, че
част от постройката се е разрушила, защото е била опасна, по предписание на
Община ****, Район *****. Това разрушаване станало от действието на
природните сили, имало стърчащи арматури, обрушен покрив, поради което
ищцата премахнала част от сградата като опасна. Това се случило преди 4-5
години.
От показанията на свидетеля Т.К.А. се установява, че познава процесния
имот в гр. ****, ул. *****. В двора имало три бараки и три гаража, като
впоследствие едната стопанска постройка била разрушена, както и единият гараж.
Постройките били масивни. Свидетелят изяснява, че П. и К. се грижили за двора,
садили цветя, считано от 1978 г. Установява, че собственици на частта от
постройката, която била разрушена преди пет години, били съседите от третия
етаж. Тази постройка представлявала общо три клетки с прегради, които били
самостоятелни с отделна врата, но с общ покрив - плоча, на която била направена
хидроизолация. Постройката се намирала в дъното, източно от дворното място до
оградата на жилищната сграда.
Видно от заповеди № ***** и № ***** от 24.04.2017 г. е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж стопанска постройка с приблизителна площ от 12
кв.м., намираща се в югоизточната част на поземления имот в гр. *****, като
заповедите са адресирани до Н. ЛЮБ. ПР. и СТ. АНТ. К..
4
Със заповед № ***** е забранено ползването на строеж вътрешно
преустройство на избени помещения на жилище, собственост на ХР. ОВ. ИВ. и
КР. АНДР. АТ., намиращи се на партерния етаж от жилищната сграда в
процесният имот.
Със заповед № ***** е наредено да се премахне незаконен строеж метална
гаражна клетка, находящ се в югозападната част от процесния поземлен имот в гр.
*****.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка № *** Н. ЛЮБ. ПР. и Е.Л. П.-К. са признати за
собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *****,
находящ се в гр. ****, ул. *****.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Общата вещ се
използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината – чл.32, ал.1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат
решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй
като не могат да постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е
вредно за общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в
производството по предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.
Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява спорна съдебна администрация в
отношенията между съсобствениците в случаите, когато не могат да формират
мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ или взетото решение на
мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества
липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на
съсобствената вещ съобразно правата на всеки съсобственик.
При преценката за това как да се извърши реалното разпределение на
ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат правата на всеки
съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин за достъп и ползване
на имота, както и на построените в него сгради за обслужването и поддържането
им. Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за
ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената,
5
така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността.
В производството по реда на чл.32, ал.2 ЗС съдът дължи произнасяне по
отношение на притежаваните от страните квоти от съсобствеността – така т.2 от
ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В случая, по делото се установява от
ангажираните и обсъдени писмени доказателства, че ищците са собственици на
1/3 идеална част от поземления имот, в който са построени постройките,
ответникът С.К. притежава също 1/3 идеална част, като и ответниците П. имат
общо 1/3 идеална част, или по 1/6 идеална част за всяка от тях. Процесната
стопанска постройка с площ от 12 кв.м. е построена в съсобствения между
страните поземлен имот. За построяването и не е учредявано право на строеж по
отношение на някой от съсобствениците или в полза на трето лице. Поради това
приложение намират общите правила на приращението, като оригинерен
придобивен способ. Разпоредбата на чл.92 ЗС гласи, че собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено
друго. Под „установено друго“ се има предвид учредяване на вещно право на
строеж в полза на лице, което не е собственик (изцяло) на земята. Възраженията
на ответниците, че всъщност те са изключителни собственици на земята, като са
упражнявали давностно владение в продължение на повече от 10 години, като по
този начин са придобили и цялата процесната постройка, останаха недоказани.
Разпитаният свидетел единствено заяви, че ответникът К. и ответницата П. са
полагали грижи за поземления имот, като са го поддържали, засаждали са цветя.
Не се установи обаче тези ответници да се противопоставяли намерението си да
своят и чуждите идеални части, било пред праводателите на ищците, било и пред
самите ищци, след като те са придобили имота през 2007 г. Упражняването на
фактическа власт по отношение на съсобствен имот не във всички случаи
означава, че се свои целият имот. Полагането на грижи чрез поддържането на
имота в случая представлява упражняване на правото на собственост по
отношение на притежаваните от ответниците идеални части. По делото не се
доказа ответниците да са своили чуждите идеални части и по този начин да са
станали изключителни собственици и на притежаваната от ищците на 1/3 идеална
част.
Следва също така да се отбележи за пълнота и следното: Ответниците в
хода на делото направиха искане за спиране на производството по настоящото
дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. №
14950 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с. По това искане съдът
се произнесе с определение № 1669 от 25.03.2021 г., като остави същото без
6
уважение. Съдът е стигнал до този извод, доколкото към момента на
произнасянето му исковата молба по цитираното, твърдяно за обусловено
гражданско дело, е била все още нередовна. Към момента на приключване на
съдебното дирене в производството по настоящото дело, гр.д. № 14950/ 2020 г.
все още се е намирало на фаза по преценка на редовност на исковата молба,
поради което искането за спиране на и този етап е преждевременно и
неоснователно. В посочения смисъл е налице съдебна практика на Върховния
касационен съд, а именно определение № 93 от 24.02.2020 г. по ч.т.дело № 230 по
описа за 2020 г. на ВКС, I т.о. Именно поради това и съдът в настоящото
производство дължи произнасяне по въпроса за правото на собственост по
отношение на постройките, въпреки формално заведеното друго производство с
предмет право на собственост по отношение на поземления имот, както бе
сторено.
На следващо място, съдът намира, че възражението на ответниците, че
ищците са разрушили частта от процесната постройка, която те са ползвали,
поради което не следва да им се разпределя ползване на останалата част, за
неоснователно. В действителност, се установи, че процесната постройка се
използва за складово помещение от собствениците на самостоятелни обекти в
жилищната сграда. В първоначалния си вид постройката се е състояла от три
обособени стаи със самостоятелни входове за всяка от тях и обща таванска плоча
за цялата сграда. Едната част от тези три обособени стаи е била разрушена и са
останали само две от тях. Не би могло да се приеме с оглед установеното право на
собственост по отношение на постройката по силата на приращението и предвид
обстоятелството, че не е налице надлежно разпределение на ползването на тези
постройки от съсобствениците, че именно разрушената част е тази, която се е
полагала на ищците. Именно поради това искането за разпределение на
ползването на постройката с площ от 12 кв.м. и останали две обособени
помещения със самостоятелни врати е основателно и следва да се разпредели
съобразно притежаваните квоти от съсобствеността на дворното място. Не би
могло да се отрече право на ищците по отношение на останалата неразрушена
част от постройката, доколкото съсобствеността по отношение на нея е останала
въпреки погиването на част от вещта. Последното е засегнало правата на всеки
един от съсобствениците съобразно притежаваните от тях квоти от
съсобствеността.
Съобразно критериите, заложени в съдебната практика, съдът намира като
най-подходящ вариант за разпределение на ползването на процесната постройка
7
предложения вариант № 2 от заключението на вещото лице. Съгласно този
вариант дял първи, колориран в червено, съответстващ на 1/3 идеална част от
собствеността, следва да се възложи на ищците за ползване. Дял втори – 1/6
идеална част, следва да се възложи на ответницата ЕК. ЛЮБ. ПР.. Двата дяла ще
ползват общо площта, колорирана в зелено, за да могат да достъпват до
обособените им части. Дял трети следва да се възложи за ползване на ответниците
С.К. и Н.П., тъй като съответства на притежаваните от тях права. Съдът намира за
най-целесъобразен и справедлив този вариант на разпределение на ползването,
защото отчита размера на притежаваните от страните права от съсобствеността.
Освен това по този начин всяка от страните има достъп до обособените и дялове
посредством входните врати за помещенията. Също така, съдът отчита и
обстоятелството, че ответниците Н.П. и С.К. се установи да са в добри съседски
отношения, поради което те биха могли да ползват общо едно от помещенията. От
друга страна, ищците и ответницата Е.П. ще могат да достъпват свободно до
обособените им дялове посредством общо разпределеното ползване на частта
пред входната врата на помещението и по този начин да използват същото по
предназначение. Другият предложен от вещото лице вариант съдът не намира за
подходящ, доколкото посредством него не се осъществява достъп до дял първи и
четвърти, а входните врати са така разположени, че единствено съсобствениците,
за които се разпредели дял втори и трети ще имат възможност да влизат в
помещенията.
В посочения смисъл следва да се извърши разпределението на ползването
на незастроената част от дворното място.
По отношение на разноските:
В настоящото производство, доколкото всяка една от страните се ползва от
решението, макар и формално да има противопоставени страни – ищец и
ответник, предвид особения му характер, общите правила за разпределение на
тежестта за разноски, регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. В
производството по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва
да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и
възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността (в случая правото на ползване), а относно
заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат
за всяка страна в обема, в който са направени. В посочения смисъл е решение №
275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, II г.о. Затова, разноските за
заплатени адвокатски възнаграждение ще останат така, както са сторени.
8
Разноските по делото за ДТ в размер на 80 лв. са заплатени от ищците. Затова
ответниците следва да бъде осъден да им заплатят сума, представляваща
полагащата им се част от дължимата по делото ДТ, като ответникът К. дължи
26,67 лв., а ответниците П. – общо 26,67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 ЗС между КР. АНДР. АТ., ЕГН:
**********, ХР. ОВ. ИВ., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. ***, ул. *****,
СТ. АНТ. К., ЕГН: **********, адрес: гр. ****, ул. *****, Н. ЛЮБ. ПР., ЕГН:
********** и ЕК. ЛЮБ. ПР., ЕГН: **********, двете с адрес: гр. *****, ул. *****,
ползването на съсобствената стопанска постройка в площ от 12 кв.м. ,
разположена в югоизточната част на Поземлен имот с идентификатор № *****
по КК и КР на гр. ******, одобрени със Заповед № ***** на ИД на АГКК,
находящ се в гр. *****, ул. *****, с площ от 363 кв.м., съгласно скица проект -
Вариант втори от СТЕ на вещо лице В.К. на л.78 от делото, която приподписана от
съдията представлява неразделна част от настоящото решение, както следва:
- за КР. АНДР. АТ., ЕГН: ********** и ХР. ОВ. ИВ., ЕГН: **********
частта, посочена като дял I, колорирана в червено, с площ от 2,96 кв.м., от скица
проект на л. 78 от делото, ограничена с букви А-Б-И-Л-М-А;
- за ЕК. ЛЮБ. ПР., ЕГН: ********** частта, посочена като дял II,
колорирана в синьо, с площ от 1,34 кв.м., от скица проект на л. 78 от делото,
ограничена с букви Б-В-З-И-Б;
Частта от постройката, колорирана в зелено с площ от 0,56 кв.м. на скица
проект на л.78 от делото, ограничена с букви И-З-К-Л-И остава за общо ползване
на Дял I и Дял II.
- за СТ. АНТ. К., ЕГН: ********** и Н. ЛЮБ. ПР., ЕГН: ********** частта,
посочена като дял III, колорирана в оранжево, с площ от 4,86 кв.м., от скица
проект на л. 78 от делото, ограничена с букви Г-Д-Е-Ж-Г.
ОСЪЖДА СТ. АНТ. К., ЕГН: ********** да заплати на КР. АНДР. АТ.,
ЕГН: ********** и ХР. ОВ. ИВ., ЕГН: ********** сумата от 26,67 лв. (двадесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски за ДТ.
ОСЪЖДА Н. ЛЮБ. ПР., ЕГН: ********** и ЕК. ЛЮБ. ПР., ЕГН:
********** да заплатят на КР. АНДР. АТ., ЕГН: ********** и ХР. ОВ. ИВ., ЕГН:
********** сумата от 26,67 лв. (двадесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки) – разноски за ДТ.
9
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10