Р Е Ш Е Н И Е
№ 1584 22.10.2021
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1193 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка
с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Р.П.С.,***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0431-000012 от 16.03.2021г.
С оспорената заповед, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ), на основание по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на водач ДО ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА ГЛОБА“.
Жалбоподателят
изразява становище за незаконосъобразност на издадената заповед, която нарушавала
правото на защита. Оспорват се фактическите основания за издаването й, тъй като
липсвало виновно поведение. Твърди се спрямо жалбоподателя не са предприети
действия за събиране на глобата от преди година. Посочената правна квалификация
е неправилна според оспорващата страна и това водело до съществено нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон.
Позовава се и на решение на КС на РБ.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява, като поддържа
жалбата и моли заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна. Не
претендира разноски.
Ответникът по
жалбата– началник сектор към ОД МВР–гр.Бургас,
РУ 01 Бургас, не се явява и не представлява в съдебно заседание.
Представя административната преписка свързана с издаване на заповедта. Не взема
становище по жалбата.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.4), същата била връчена на жалбоподателя
лично, срещу подпис, на 25.05.2021г. Жалбата срещу процесната заповедта е депозирана
чрез ответния орган, в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт, съответно има правен интерес от оспорването по смисъла на
чл.147, ал.1 от АПК, тъй като адм. акт е неблагоприятен за него. Следователно,
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
При разглеждането
й по същество, съдът съобрази следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 15.03.2021г. на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на нарушение, съгласно чл.190,
ал.3 от ЗДвП, за това, че на същата дата в гр.Бургас управлявал лек автомобил „Опел
Астра“, с рег.№ А 7992 НК, като след направена справка от служителите на
полицията е било установено, че водачът има незаплатена глоба по описан в акта
Фиш от 02.01.2020г., в размер на 200 лева.
Не се сочи обаче
дали и кога този фиш е влязъл в сила, за да бъде годно основание за
осъществяване на такова нарушение от обективна страна.
Приложено е и
заверено с оригинала копие на НП № 21-0431-000022 от 07.04.2021г., издадено от ответния
административен орган.
Съгласно чл.190,
ал.3 от ЗДвП „Наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване.“
При така установените факти, съдът
обосновава следните изводи от правна страна:
1. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №
251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР –гр.Бургас за оправомощаване
на длъжностни лица от ОД МВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП /л.29
от делото/, на началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при
ОДМВР-Бургас изрично са възложени правомощия по издаване на заповеди от вида на
процесната, с оглед упоменатото в т.1.6 от заповедта. Предвид изложеното съдът
приема, че процесният административен акт за прилагане на принудителната
административна мярка, е издадена от компетентен
орган – началник на група в сектор „ПП“ при ОД МВР-гр. Бургас, съобразно
разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
2. С оглед
разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, заповедта е издадена
в предвидена от закона писмена форма ,
но не съдържа всички изискуеми реквизити. В тази връзка, следва да се отбележи
основателното възражение на жалбоподателя, че в заповедта не се съдържат
фактическите основания за издаването й, доколкото въобще липсва информация дали
посоченият фиш е влязъл в сила и евентуално кога, за да се твърди наличието на
влязъл в сила акт, по силата на който се дължи описаната глоба. Подобно
нарушение принципно би могло да се извърши, ако е изтекъл срокът за доброволно
заплащане на глобата, съответно ако същата не е платена от задълженото лице. В
случаят, от така заявените в заповедта обстоятелства въобще не се сочи кога е
започнал да тече този срок, т.е. кога е влязъл в сила фиша, съответно кога е
изтекъл и от кой момент е извършено нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП, за да
се издава подобна заповед.
3. При така направените констатации съдът
констатира, че при издаване на заповедта очевидно са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до ограничаване правото на защита на адресата на
административния акт.
Отделно от изложеното, следва да се
съобрази и факта, че с Решение № 3 от 23.03.2021г. по конституционно дело № 11
от 2020г. по описа на Конституционния съд на Република България, нормата на
чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП е обявена за противоконституционна. Този акт на КС на РБ е обнародван в Държавен
вестник, бр.26 от 30.03.2021г.
Съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България „Решенията
на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен
срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му.
Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на
решението в сила.“
Вярно е, че към 16.03.2021г., когато
е издадена процесната заповед решението на КС на РБ, с което разпоредбата на
закона /правно основание/ за постановяване на заповедта /чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП/ е обявено за противоконституционно не е
било обявено, респективно не е влязло в законна сила. Актът на КС е влязъл в
сила три дни след обнародване в Държавен вестник на 30.03.3021г., т.е. на
03.04.2021г. Обаче, относно действието на решението на Конституционния съд, с
което се обявява противоконституционността на закон, по отношение на заварени
правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, с
оглед разпоредбата на чл.151,
ал.2 изр.трето от Конституцията са дадени задължителни указания в т.2 от Решение № 3 от 28.04.2020г. по конституционно дело № 5 от 2019г. В
този акт Конституционният съд на Република България е постановил, че: "Прилагането на обявения за
противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа
на върховенство на Конституцията и
нарушава забраната на чл.5, ал.1 – никой закон не може да противоречи на Конституцията, ако
противоречи, той не е част от правната система, а следователно не е приложимо
право – което единствено има значение за решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения,
предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен
закон не се прилага. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в
противоречие с решението на Конституционния съд и следователно уронващи
върховенството на Конституцията.
Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с
нейното непосредствено действие, и с духа и принципите на правовата държава. "В заключение, Конституционният съд на РБ
е решил, че: "По отношение на
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният
закон не се прилага.“
Следователно, в
настоящото висящо съдебно административно производство по обжалване на
принудителна административна мярка обявеният от Конституционния съд с Решение №
3 от 23.03.2021 г. по конституционно дело № 11/2020 г. за противоконституционен
чл.171, т. 1 б.
"Д" от ЗДвП не се прилага, респективно издадената заповед противоречи на
материалния закон и неговите цели и подлежи на цялостна отмяна.
По изложените
съображения, оспорената по делото заповед е незаконосъобразна, респективно
подадената жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отменена изцяло.
Разноски не се
претендират от оспорващия и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-0431-000012 от 16.03.2021г, с която по отношение на Р.П.С.
е постановено прилагането на принудителна административна мярка (ПАМ), на
основание по чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач ДО
ЗАПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА ГЛОБА“.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: