РЕШЕНИЕ
№
440
гр. Враца, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 10.11.2021 г.
/десети ноември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА адм. дело № 468 по описа на
АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156, вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Вратица“ АД в несъстоятелност гр.Враца,
представлявано от синдика К.П.И. срещу АУЗД №3639-1/10.06.2021 г., издаден от
Младши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца, потвърден с
Решение № 1720/20.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „МДТ“, в частта, с която
са установени задължения на дружеството за заплащане на такса битови отпадъци
за периода от 2016 г. до 2020 г. в размер на 315 486,25 лева главница и лихвите към тях в
размер на 94 597,04 лева.
Счита
се, че задължението е неправомерно установено, а оспореният акт е
незаконосъобразен и необоснован. Излагат се възражения, че дружеството не дължи
ТБО, тъй като за периода 2016 г. – 2020 г. не е работило и съответно не е
генерирало отпадъци, а общината не е извършвала услугата по сметосъбиране и
сметоизвозване за имотите на дружеството. Липсват доказателства за поставен
контейнер и извършвана дейност в района, не са представени пътни листа и график
за извозване на сметта, доказателства за закупено и изразходвано гориво, при
което услугата реално не е престирана. Излагат се твърдения, че без да е налице
услугата по чл. 62 от ЗМДТ не може да има задължение за заплащане на същата по
чл. 71 от същия закон. Сочи се, че за 2016 и 2017 г. са подадени декларации, че
имота няма да бъде ползван, а за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са подадени
заявления за определяне на ТБО за нежилищни имоти според количеството битови
отпадъци, а от справка на Община Враца ставало ясно, че за 2019 г. ТБО е
определена в пълен промил 7,5%, като не е взето предвид заявеното според
количеството битови отпадъци. Органът не е отчел при определяне на ТБО за
периода 2018 г. - 2020 г. и обстоятелството, че имот с кадастрален №
12259.1021.47 и партиден № *********-003 е продаден с нотариален акт №
4420/10.08.2017 г.
Иска
се отмяна на АУЗД, в оспорената му част, като незаконосъобразен. В представени
по делото писмени бележки се поддържат и доразвиват изложените в жалбата
аргументи.
Ответникът,
Директора на „Местни
данъци и такси“ при Община Враца, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Б.С. в писмено становище по хода на делото и същество на спора, оспорва
жалбата, като я счита за неоснователна и недоказана и отправя искане към съда
да я остави без уважение, с всичките произтичащи от това последици. Претендира
присъждане на разноски.
По
делото са представени писмени доказателства, както и заверено копие от
образуваната пред органа административна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения акт, съобразно вмененото му
задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено следното:
С Акт за установяване на задължение по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК, № 3639-1/10.06.2021 г., издаден от мл.
експерт в отдел „МДТ“ при Община Враца,
по отношение на оспорващото дружество в несъстоятелност са установени
задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 – 2020 г. в общ размер на 579 969,36
лева, от които 132 554,88 лева дължима главница за ДНИ, с лихви за
просрочие към 10.06.2021 г. – 37 331,19 лв. и ТБО с дължима главница в
размер на 315 486,25 лева и с лихви за просрочие към същия период в размер
на 94 597,04 лева. Аналитично с конкретизирани характеристики в табличен
вид са представени задълженията с посочено правно основание, година, размер,
внесена сума, дължима главница, дължима лихва и общ размер на задължението за
съответния период.
Недоволно от така постановения АУЗД
дружеството го е оспорило пред Директора на Дирекция „МДТ“ в Община Враца, с
жалба рег.№ 2600-1801/25.06.2021 г. Въз
основа на така подадената жалба, Директорът на Дирекция „Местни
данъци и такси“ в качеството му на ръководител на звеното по местни приходи в
Община Враца на основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, с Решение № 1720/20.07.2021 г. е
потвърдил оспорения АУЗД.
В
решението са изложени съображения, въз основа на които е прието, че АУЗД е
издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената процедура,
действащата нормативна уредба и в предвидената от закона писмена форма. ДНИ и
ТБО за съответните години са изчислени на база подадени декларации „Вратица“ АД
в несъстоятелност, задълженията не са платени в срок и не е извършвана ревизия
на дружеството, като същите са установени в сроковете по чл. 109 от ДОПК.
Посочено
е, че по отношение на ТБО органът по приходите, издал акта няма правомощия за
доказване на извършване или не на определен вид услуга, а следва общите
правила, постановени в нормативните уредби. Границите на районите и видът на
предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на
сметоизвозване са определени със заповед на кмета на общината и ежегодно се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година, съобразно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ.
Всички обстоятелства в хипотезите на освобождаване и облекчения през отделни
данъчни периоди са съобразени при установяване на вземанията и се съдържат в издадения
АУЗД от органа по приходите. Материалния закон е правилно приложен, като
размерите на приложените ставки, цени на съдове и основи е на база приетите и
действащи през проверявания период наредби на Общински съвет, както и ежегодно
приеманата План - сметка. Облагането с ТБО за периода от 2018 – 2020 г. е
според количеството съобразно чл. 14б, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, като е
удовлетворено искането на лицето за един брой съд тип мева/кука с периодичност
определена със заповедта на кмета на общината по чл. 63 от ЗМДТ. За проверявания
период органът по приходи е съобразил установяването на таксата с писменото
волеизявление на собственика, а той като данъчен субект не е възразил и не е
сигнализирал за неизвършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване,
като услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не са обвързани с
конкретен имот и са дължими.
С
оглед така установеното е прието, че възражението на дружеството в несъстоятелност е неоснователно, ДНИ и ТБО за
посочените периоди са дължими и АУЗД № 3639-1/10.06.2021 г. е потвърден.
Като
доказателства по делото са представени заповеди на кмета на Община Враца за
определяне на границите на районите и услугите по чл. 62 от ЗМДТ и решения на
Общински съвет Враца за приемане на План – сметка за проверявания период, съответно
със стойностите на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на
битовите отпадъци в РДНО – Враца. Представени с преписката са и декларации по
чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ с вх. №№ 3268,3269, 3270, 3271, 3272 и 3273 от
30.06.2010 г., пет броя декларации от 09.12.2016 г. за освобождаване от такса
за сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 15а, ал. 3 от Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Враца, както и Заявления с вх. № 123/28.12.2017 г. и вх. № 200/20.11.2018 г. за
определяне на ТБО за нежилищни имоти според количеството на битовите отпадъци
по чл. 14б, ал. 1 и ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт.
От
страна на оспорващото дружество е представен Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 167, том VI,
рег. № 5049, дело № 664/2017 г., видно от които дружеството-жалбоподател, на
10.08.2017 г. е продало собствен имот, а именно: ПИ с идентификатор №
12259.1021.47, находящ се в гр.Враца, Промишлена зона, ул. „Шипка“, с площ от
2531 кв.м., незастроен.
В
изпълнение на протоколно определение на съда от 14.09.2021 г. от страна на
ответника е представена и Справка рег. № 2600-2181/2/ от 01.10.2021 г., относно
ставки и основи за определяне на ТБО по подадени данъчни декларации от
„Вратица“ АД в несъстоятелност за периода 2016 – 2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването
е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
Обжалваният акт е издаден в предвидената
от закона писмена форма и от компетентен административен орган. Според чл. 9б
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се
извършва по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация
по реда на ДОПК. Нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по
ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения –
на публични изпълнители. Съгласно ал. 4,служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината.
Актът за установяване на задължения по
декларация е издаден от компетентен орган – младши експерт в отдел МДТ при
Община Враца, съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и правомощията,
предоставени му със заповед № 425/19.03.2021 г. на кмета на Община Враца (л. 89
от делото). Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК,
съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията
по декларация, когато задължението
не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за
служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството
не е платило задълженията си за ТБО за процесните периоди за притежавани от
него недвижими имоти на територията на Община Враца.
При издаването на обжалвания акт
административният орган не е допуснал съществени процесуални нарушения, които
да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. В издадения акт
е посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са посочени поотделно размерите
на дължимите такси за всяка една от услугите, които се включват в тази такса,
но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото посредством
представените по делото доказателства се установява начинът на нейното
определяне.
В случая за база на изчисленията са взети
декларираните от дружеството в Декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ с вх. №№ 3268;
3269; 3270; 3271; 3272 и 3273, всички от 30.06.2010 г. (л. 27 – 50), данни за имоти с партидни №№
816089503_001; 816089503_002; 816089503_003; 816089503_004; 816089503_005; 816089503_006,
относно местонахождението на имотите, отчетната им стойност и другите
обстоятелства имащи значение за
определянето на данъка, както и размера на самия данък. По делото няма данни, а
и дружеството не релевира възражения за промяна на декларираното с горните
декларации, послужило за база на направените от органа изчисления за ТБО.
В АУЗ за всяка от процесните години е
посочена главницата, представляваща сбора от ставките за всяка една от
услугите, а именно: ставката за услугите
по сметосъбиране и сметоизвозване; ставката за услугите по поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и ставката
за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци
и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Размерът на всяка от
трите такси е бил определен поотделно за всяка конкретна година, за да бъде
формиран общия размер на задължението. За съответната година освен главница е
посочена и дължимата лихва, както и размера на общото задължение. Поради това,
жалбоподателят не е лишен от възможността да се защитава срещу всяка от таксите
поотделно и в този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение.
Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените
в същата разпоредба дейности. По делото са представени решения на Общински съвет – Враца
по приемане на План – сметка за дейност „Управление на отпадъците“ и „Чистота“ за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019
г. и 2020 година.
Условията, при които не се събира такса за
някоя от услугите са посочени в чл. 71 от ЗМДТ, като по отношение на услугите
по сметосъбиране и сметоизвозване, и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината,
а по отношение на обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане
на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови
отпадъци – когато няма такива.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови
отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
За да е дължима таксата за битови отпадъци
е необходимо услугите по чл. 62 от ЗМДТ да са престирани от общината и ползвани
от съответния правен субект. Таксата за услугите не е данък и нейната дължимост
не се поражда само и единствено от наличието на установена в закона правна
връзка между недвижимия имот на територията на общината и съответния правен
субект – чл. 11 от ЗМДТ. По смисъла на цитираната законова разпоредба освен
наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект, е необходимо
и фактическо престиране и съответно ползване на услугата. С оглед на различното
съдържание на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ и на различните цели, които
се преследват, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите
са предоставени и кога се счита, че услугите не са ползвани.
По отношение на първото изискване от
представените и приобщени към делото заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на
Община Враца е видно, че услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване са предоставени от общината за процесните
периоди. В заповедите са определени и границите на районите, видът на
предоставените услуги и честотата на сметоизвозване.
От доказателствата по делото се установи
безспорно, че имотите на дружеството-жалбоподател се намират в строителните
граници на гр.Враца, в район, в който съгласно заповедите на кмета са
извършвани услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
Видно е също така от представените доказателства – Комплексно разрешително №
5-Н1/2010 г. – л. 146 и Решение № 5-Н1-ИО-А1-ТГ1/2013 на МОСВ, Изпълнителна
агенция „Околна среда“ – л. 147 и сл., на територията на Община Враца е налично
функциониращо депо за битови отпадъци, генерирани на територията на Община
Враца, на чиято територия са и имотите на дружеството.
Предвид изложеното и въз основа на
приобщените към делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за
безспорно установено, че Община Враца действително е предоставила визираните в
чл. 62 от ЗМДТ услуги за периода 2016 г. – 2020 г.
За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци,
както се изтъкна по-горе, освен реално престирана услуга е необходимо и
ползването й от съответния правен субект. Тъй като е възможно лицето по чл. 64,
ал. 1 от ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това
да не генерира битови отпадъци, законодателят в нормата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ
е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ определя реда, по
който лицата, които не ползват услугата през съответната година установяват
този факт. Целта на тази законова възможност е от една страна, общината да е
уведомена за това кои задължени лица няма да ползват услугата и с оглед на
обема на необходимата услуга да организира дейността по нейното предоставяне, и
от друга, да създаде за собственика на имота възможност да докаже неползване на
имота и съответно негенериране на отпадъци и неползване на услугата
сметосъбиране и сметоизвозване.
Такава възможност е предвидена и в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги и права на територията на община Враца. Съгласно чл. 15а от цитирания
подзаконов нормативен акт, не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождение на
имота. Услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана от
фактическото ползване на имота от задълженото лице по чл. 64 от ЗМДТ, поради
което относно тази услуга не е предвидена възможност предварително да се
декларира неползване.
Не се спори, че за 2016 г. и 2017 г., представляващият
дружеството жалбоподател е подал декларации за освобождаване от такса за сметосъбиране
и сметоизвозване през 2017 г. за 6 броя имоти с партидни №№ 816089503_001; 816089503_002;
816089503_003; 816089503_004; 816089503_005; 816089503_006, като за 2016 г. и
2017 г. , ТБО е начислен върху данъчната оценка на имотите по 5,60 %0,
при пълен
промил 7,50 %0, съгласно справка л. 139 и сл. от делото.
За 2018 г. и 2020 г. ТБО е
изчислен съобразно подадените от дружеството декларации, според количеството
битови отпадъци – за 2018 г. по 2,60 %0, при пълен промил 7,50 %о
плюс цената на съда – 253,76 лева и за 2020 г. по 2,60 %0, при пълен промил 7,50 %0
плюс цената на съда – 173,04 лева. За 2020 г. ТБО е определен на база пълен
промил 7,50 %о.
Предвид изложеното съдът намира, че акта в оспорената му част, е издаден при правилно
прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел, тъй като с АУЗ
е установено задължение на дружеството за услуги, които са предоставени от
Община Враца и съобразно декларираните от данъчно-задълженото лице данни,
поради което следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма
право на деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК
и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от горното, Административен съд
- Враца, V-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вратица“ АД в несъстоятелност
гр.Враца, представлявано от синдика К.П.И. срещу АУЗД №3639-1/10.06.2021 г.,
издаден от Младши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Враца,
потвърден с Решение № 1720/20.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция
„МДТ“, в
частта, с която са установени задължения на дружеството за заплащане на такса
битови отпадъци за периода от 2016 г. до 2020 г. в размер на 315 486,25
лева главница и лихвите към тях в размер на 94 597,04 лева.
ОСЪЖДА „Вратица“ АД в несъстоятелност гр.Враца ДА ЗАПЛАТИ на
Община Враца направените по делото разноски в размер на 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: