Мотиви към присъда № 4 от 01.02.2017 година по
н.о.х.дело № 3 по описа за 2017 година на Районен съд Велинград:
Обвинение
против М.В.С. - роден на *** *** ,
български гражданин, със завършен 3-ти клас, безработен, неженен, реабилитиран
по право,с ЕГН **********, в това , че
от 14.05.2016 година до 10.09.2016 година , на територията на община
Велинград , в условията на продължавано престъпление , е отнел чужди движими
вещи от владението на различни лица , както следва :
- на 14.05.2016 година в местността „Валевиците” , в
землището на с.Юндола, общ.Велинград, е отнел чужда движима вещ – 1
бр.кон,порода „Хафлингер” на стойност 2000 лева от владението на собственика Ф.И.Б.
от с.Конарско, без негово съгласие , с намерение противозаконно да го присвои,
- на 10.09.2016 година в град Велинград е отнел чужди
движими вещи – 1 бр. моторен трион марка „Щил”, модел „МС 261”, със сериен № 1141/000,
на стойност 700 лева ,собственост на „Дейна” ЕООД гр.Трън , с управител И.С.М.,
от владението на Б.Й.Т. ***,без негово съгласие , с намерение противозаконно да
го присвои ,като откраднатата вещ е върната до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд ,
като всички вещи са на обща
стойност 2700 лева и деянието е извършено повторно в немаловажен случай –
престъпление по чл.195,ал.1,т.7 от НК, във връзка с чл.194,ал.1,чл.26,ал.1,чл.28 от НК.
Ф.И.Б. *** е конституиран като частен
обвинител и е предявил граждански иск
против М.В.С. за сумата 2000 лева - обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Подсъдимият
се признава за виновен и не
оспорва фактите,така както са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,поради което производството е проведено по реда на глава 27 от НПК “Съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция”.
От самопризнанието на подсъдимия и събраните доказателства от досъдебното производство ,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
През м. май 2016г. подс.
С. работил известно време -
около две седмици, при свид. С.А. К., който добивал дървен материал в
землището на с. Юндола. Свид. К. имал три коня,
с които работел. Между двамата възникнал спор относно заплащането : С. твърдял,
че К. му дължи възнаграждение за извършената работа, докато К. - че му е платил
предварително, защото го е излъгал, че има жена и дете. Подсъдимият решил да открадне единия кон на свид.
К. заради възнаграждението, което според него К. му дължи.Свид.
Ф.И.Б. се препитавал като ходел да добива трупи в гората. Заради тази си
дейност отглеждал коне : използвал ги при добива на трупи. Един от конете на Б.
бил порода „Хафлингер" и отговарял на името „Алчо". През м. май
2016г. свид. Б. работел в местността„Яденица", в близост до с. Юндола, в един и същи отдел със
свид.
К.. След като приключил работа оставил двата си коня, вързани да пасат на
ливада в м.
„Валевицата", където имало оставени и други коне. На 14.05.2016г., около
09.00ч. свид.
Б. отишъл да вземе конете си, но видял, че конят „Алчо" го няма. Той и баща му обиколили да го търсят, тъй като помислили,
че се е отвързал и е отишъл да пасе заедно с други коне. Обикаляли местността
известно време, но не могли да го намерят. След около седмица свид. Б. се срещнал със
свид.
К.Д.Т.. Оплакал му се, че конят му е откраднат и Т. му казал, че преди седмица
видял подс.
С. да язди кон – светъл, със светли гриви и опашка. Свид. Т. уточнил, че не
познава човека, който е яздил коня, но може да познае коня. Когато свид. Б. му показал
снимки на коня, Т. го познал и казал, че точно това е коня, който яздело лицето. Около две седмици
след кражбата, след като разбрал, че конят му е взет от С., свид. Б. попитал свид. К. къде може да
намери С. /известен с прякора „Муката"/. Свид. К. му казал, че
преди две седмици той
си тръгнал, без да се обади на никого, и оттогава не го е виждал.
Свид. Б.Й.Т.,***, добивал дървен
материал в района на Трън. В началото на м. септември 2016г. при него започнали
работа подс. С. и свид.
А.С.Г.. На 10.09.2016г. свид.
Т. тръгнал да се прибира към Ракитово с бус. С него се прибирали и посочените две
лица - негови познати. Първо минали през Велинград,
където трябвало да слязат същите.
Когато спрели във Велинград, двамата започнали да слизат. Първи бил С.. При
слизането от буса, той взел един моторен трион и побягнал в посока махала
„Асфалтова база". Свид.
Г. слизал зад него, взел си багажа и даже му извикал, че не е редно да прави
така. С. се прибрал в къщи и казал на майка си - свид. А.А.С., че моторният
трион, който носи, бил на онзи, при който работел;бил го взел, защото не е получил
заплащане за работата, която е свършил. Моторният трион е марка „Щил",
модел „MS 261", собственост е на фирма
„Дейна" ЕООД, но се ползва от св. Т. по силата на договор за наем.
По време на
досъдебното производство
е назначена ветиринарно-медицинска
експертиза, според която кон порода
„Хафлингер", некастриран жребец ,е с пазарната стойност към датата на извършване на
деянието е 2000 лв.
По време на
досъдебното производство
е назначена съдебно-икономическа
експертиза ,от
заключението на която е видно,че моторен трион марка „Щил" , модел „MS 261",
има
пазарната стойност 700 лв. към датата на извършване на
деянието .
Общата стойност на вещите,
отнети от подс . С.
през процесния период възлиза на 2 700 лв. Същият е върнал моторен трион марка „Щил", модел
„MS 261", който е предаден на св. Т.. Относно
откраднатия кон, обв. С. е заявил, че го е продал за сумата от 250 лв. на
неизвестни лица. Стойността на коня не е възстановена.
Подсъдимият М.В.С. е
осъждан - Със
Споразумение от 30.03.2011г. по нохд № 85/2011г. обв. С. се е признал за
виновен в извършена кражба /престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1, чл. чл.63, ал.З, т.З НК/, като се е
задължил да изтърпи наказание „пробация" - двете задължителни мерки за
срок от 6 месеца. Наказанието е изтърпяно от 12.04.2011г. до 12.10.2011г.Правилно в обвинителния акт е прието,че
подсъдимият е реабилитиран по право,тъй като
към момента на осъществяване на
процесното деяние е изтекъл,предвидения 3-годишен срок в чл.86,ал.1,т.2 от НК –
лицето е реабилитирано по право на 12.10.2014 година . От
представената Полицейска справка е
видно,че подсъдимият С. ***,има живи роднини -
майка и 2 сестри и 2 братя,спрямо
него няма образувани ЗМ,не е криминално
проявен,но поддържа контакти с криминално проявени лица.Подсъдимият е подписал декларация,че семейството му се
състои от него,не работи,не получава доходи и не притежава имоти и МПС.
С оглед на горното е видно, че М.В.С. *** , от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. чл. 195,ал.1,т.7 от НК
, във връзка с чл.194, ал.1 ,чл. 26,ал.1 от НК
и чл.28, ал.1от НК:
- от 14.05.2016 година до 10.09.2016 година , на територията на
община Велинград , в условията на продължавано престъпление , е отнел чужди
движими вещи от владението на различни лица , както следва :
- на 14.05.2016 година в
местността „Валевиците” , в землището на с.Юндола, общ.Велинград, е отнел чужда
движима вещ – 1 бр.кон,порода „Хафлингер” на стойност 2000 лева от владението
на собственика Ф.И.Б. от с.Конарско, без негово съгласие , с намерение
противозаконно да го присвои,
- на 10.09.2016 година в град
Велинград е отнел чужди движими вещи – 1 бр. моторен трион марка „Щил”, модел
„МС 261”,
със сериен № 1141/000, на стойност 700 лева ,собственост на „Дейна” ЕООД
гр.Трън , с управител И.С.М., от владението на Б.Й.Т. ***,без негово съгласие ,
с намерение противозаконно да го присвои ,като откраднатата вещ е върната до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд ,
като всички вещи са на обща
стойност 2700 лева и деянието е извършено повторно в немаловажен случай.
Безспорно е установено,че се касае за повторност
по смисъла на чл. 28 от НК – деянието е извършено след като подсъдимия е
осъждан за друго такова престъпление.Действително подсъдимият е реабилитиран по
право,но не е изтекъл петгодишния срок от изтърпяване на наказанието,предвиден
в чл. 30,ал.1 от НК. Освен това се касае за квалифицирана кражба,а не за
обсебване или самоуправство,тъй като константната практика на ВКС е ,че ще е налице обсебване,само ако вещта е била
поверена на дееца за осъществяване на конкретната дейност / относно моторния
трион / ,респ. че се дължи точно
отнетата вещ / относно коня/ ,каквито не са процесните случаи .Тези
обстоятелства се установяват от самопризнаниета на подсъдимия, свидетелските показанията , писмените
доказателства и заключенията на експертизите – събрани по време на досъдебното производство.
- Деянието
е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал неговият общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата обстановка,при
която е осъществено отнемането на вещите и самопризнанието на подсъдимия.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена
опасност на деянието и на дееца; причините за извършване на деянието – материалното
положение на подсъдимия; подбудите за извършване на
деянието - стремеж за уреждане на взаимоотношения с работодател по
неправомерен начин; отегчаващите вината обстоятелства – лоши характеристични
данни и смекчаващото такова – чисто
съдебно минало/ предишното осъждане е взето предвид при определяне на деянието
му като повторно / и самопризнание . С оглед на това ,съдът определи наказанието при превес на смекчаващи обстоятелства ,в близост до минималния размер на санкцията –
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА за с р о к от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.След определяне размера на
наказанието лишаване от свобода ,на основание чл. 58а,ал.1 от НК, във вр. с чл.
373,ал.2 от НПК,съдът намали същото с
1/3 - със шест месеца ,т.е осъди подсъдимия на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за с р о к от ЕДНА ГОДИНА. Така определеното наказание е в състояние
да осъществи
целите,предвидени в чл.36 от НК.
На основание чл.66,
ал.1 от НК , съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата в сила.За
да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид размера на
наложеното наказание,чистото съдебно минало на дееца и след преценка,че целите
на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия могат да се постигнат и
без неговото ефективно изтърпяване.Действително подсъдимият С. е осъждан,но е реабилитиран по право и не е
без значение,че предходното деяние е
извършил,като непълнолетен и че до момента не му е налагано наказание лишаване
от свобода.
На основание чл.59,ал.1,т.1
от НК ,в случай на изпълнение на наказанието лишаване от свобода , следва
да се приспадне времето от един ден ,през което М.В.С. е задържан със Заповед за задържане на лице № 367зз340/13.09.2016
година на РУ-Велинград.
Подсъдимия
М.В.С. *** , с ЕГН ********** да заплати на Ф.И.Б. ***, живущ *** , с ЕГН ********** - сумата 2000.00 лева / две хиляди лева / - обезщетение
за претърпени имуществени вреди за
престъпление по чл.195,ал.1,т.7 от НК. Касае се за иск за непозволено
увреждане,предявен на основание чл. 45 от ЗЗД т.е за поправяне на
вредите,причинени противоправно и виновно другиму.Относно противоправното и виновно
поведение,както и за размера на причинените имуществени вреди на гражданския
ищец т.е че е осъществен престъпния състав на чл. 195,ал.1,т.7 от НК,съдът е
посочил съображения,при мотивиране на наказателната част на
присъдата.Подсъдимият не отрича,че не е върнал коня на собственика му,респ че не е заплатил равностойността на същия.Същият не е оспорил и заключението на
вещото лице,оценило коня.
Подсъдимият
М.В.С. , с посочена по-горе самоличност , следва да заплати :
- на Държавата – такса 80.00 лева / осемдесет лева / плюс пет лева
за служебното издаване на изпълнителния лист;
- По сметка на ОД на МВР – град Пазарджик – разноски 405.72 лева / четиристотин и пет лева и
седемдесет и две стотинки/ плюс пет лева
за служебното издаване на изпълнителния лист;
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: