РЕШЕНИЕ№ 478
гр. Монтана, 10 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 27.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 395
по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета АПК, вр. с
чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана против Решение от
26.06.2019 г.по АН дело № 88/2019 г. на Районен съд – Берковица, с което е отменено
НП № 12-001310/20.02.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Монтана.
С издаденото НП на ответното дружество
е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 1500
лева, за това че е „регистриран трудов договор № 59/11.12.2019 г., сключен с М***
С*** Г*** , който след това е заличен извън предвидените в Наредба № 5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.”
В касационната жалба се
твърди, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият
орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен на 28.01.2019
г. и е предявен на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му
и да напише обяснение или направи възражения, ако има такива. Относно факта на
разминаване в цитирания в АУАН и НП трудов договор, където в НП е записана
годината 2018 г., а в АУАН 2017 г. /която е вярната година/, счита че това следва
да се приеме за допусната техническа грешка, още повече че в това отношение
няма спор между страните и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
административно наказаното лице. Същият знае в какво се изразява извършеното
нарушение и за какво е санкциониран, като се е възползвал от всички дадени му
от закона възможности за защита. В срок е подал възражение до административно
наказващия орган, в срок е подал и възивната жалба до Районен съд - Берковица. Възползвал
се е и от правото си в законоустановения 3-дневен срок от връчването на акта да
направи писмени възражения по същия и да приложи писмени доказателства, от
които е видно, че нарушението не е отстранено. Позовава се на разпоредбата на
чл. 7, т. 1 от Наредбата, според която Уведомление (приложение № 1) се изпраща
и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление,
както и на разпоредбата на чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Моли да се отмени Решението на Районен съд - Лом и изцяло да се
потвърди издаденото от Директора на Дирекция „ИТ" - Монтана Наказателно
Постановление.
Ответникът – „М.т.и л.” ЕООД, *** чрез адв. Ц.Д.
оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се постанови решение, с което се потвърди решението на РС
Берковица, като правилно и законосъобразно. Счита че първоинстанционния съд,
при постановяване на решението се е съобразил с приложените писмени
доказателства и с фактическата обстановка по делото и е произнесъл правилно
решение съответно на законовите разпоредби на КТ.
Прокурор
от ОП Монтана дава заключение, че в хода на проведеното административно
наказателно производство са допуснати
съществени нарушения на административно
производствените правила, които нарушават правото на защита на наказаното лице.
Описанието на извършеното нарушение в диспозитива на наказателното
постановление е непълно, освен това липсва дата на извършеното нарушение. Това
прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно. Същото правилно е
отменено от районния съд. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано,
поради което предлага да бъде
потвърдено.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да отмени
обжалваното НП въззивният съд, приема, че в НП е описано, че същото се издава
въз основа на АУАН № 12-001310/28.01.2019 г., в който АУАН са посочени
документи /уведомление и трудов договор/ с
дата различна от датата отразена в НП, като по този начин АНО е наложил
наказание за трудов договор, различен от посочения в АУАН. Посочвайки в
наказателното постановление трудов договор и справка с друга дата, различна от
визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя
ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в
съставения АУАН. На следващо място този съд приема, че нито в АУАН, нито в
издаденото въз основа на него НП е посочена дата на извършване на нарушението.
Актът за нарушение е документът, който поставя началото на
административнонаказателното производство и има сезираща, установителна и
обвинителна функция, поради което описаните в него факти и обстоятелства,
съставляващи елементи на запретен от закона състав на нарушение, следва да
бъдат описани по недвусмислен и ясен начин, така, че привлеченото към
отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира
доказателства в своя защита. Датата на извършване на нарушението освен, че е
елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно
фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът
за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно
отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива
административнонаказателното производство, респективно се осъществява
преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли
е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. В тази връзка
следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на
административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв чрез
наказателното постановление, което е гаранция за осъществяване правото на
защита на наказаното лице. Както в АУАН,така и в НП липсва описание на
нарушението. Описанието в НП има следното съдържание „…е бил регистриран трудов
договор №59/11.12.2018 год. сключен с М*** С*** Г*** , който след това е
заличен извън предвидените в Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.” От така описаното нарушение изобщо не
става ясно кога е изтекъл срока по чл. 63, ал. З от КТ и кога е изтекъл този
3-дневен срок. Не става ясно дали уведомление изобщо не е изпратено или не е
изпратено в установения 3-дневен срок.
Настоящият съдебен състав изцяло
споделя фактическите и правни изводи на районния съд, който е отчел допуснатото
в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение.
По начина, по който нарушението е
описано в издаденото НП, не става ясно какво нарушение е констатирал АНО,
поради липса на завършеност на описаните фактически обстоятелства, обект на
неговите констатации. Това нарушение само по себе си е достатъчно да обоснове
незаконосъобразност на издаденото НП.
Неоснователно е възражението в
касационната жалба за допусната техническа грешка при изписване в НП на датата
на уведомлението и трудовия договор. Следва да се има предвид, че технически
грешки в издадените НП законът не предвижда, освен изрично предвиденото в чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, какъвто настоящиять случай не е. При допуснатата неточност в
НП не може да се приеме, че става въпрос за редовно съставен акт, поради което
и не може да намери приложение чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, на който текст се
позовава касатора. Обстоятелството, че административноказаното лице е
осъществило защита против издаденото НП, не може да дерогира или санира
пропуските на АНО.
При служебна проверка на решението
съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК на основания извън посочените в касационната
жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен
акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при
правилно прилагане на материалния закон.
По тези съображения жалбата следва да се
отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение от 26.06.2019 г.по АН дело № 88/2019 г. на Районен съд –
Берковица, с което е отменено НП № 12-001310/20.02.2019 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:
1.