РЕШЕНИЕ

   № 260052

               гр.Варна, 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.03.2021 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 99 по описа за  2021  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Ел-си-трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „Климент Охридски“ № 58 А срещу решение № 260038/14.12.2020 г. на Окръжен съд – Добрич по т.д. № 248/2019 г., с което дружеството е осъдено да заплати на С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 102382.40 лева, представляваща равностойността на дружествения й дял като напуснала ответното дружество съдружница по баланс към края на месеца на прекратяване на участието й в дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 9395 лв. - съдебно деловодни разноски. Въззивникът е недоволен, че съдът е отхвърлил като недоказано  направеното по делото възражение за прихващане срещу вземането на ищцата към ответното дружество на вземане на ответника към ищцата за сума, с която тя се е обогатила неоснователно в размер на 78291.94 лева. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения от С.И.Д. иск за сумата 102382.40 лева, представляваща равностойността на дружествения дял на напусналата ответното дружество съдружница, в едно със законната лихва върху сумата, считано от 29.11.2019 г., а ако съдът уважи същия - за отмяна на решението в частта за разноските от 9395 лева /тъй като дружеството не е станало повод за завеждането на иска/. Евентуално се моли за отхвърляне на иска до размера на 78291.94 лева като погасен чрез прихващане с вземането на ответното дружество от ищцата за неоснователно обогатяване.  С писмена молба процесуалният представител на въззивника моли за уважаване на жалбата и за при съждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна С.И.Д. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Ответникът не е оспорил иска за равностойност на дружествен дял на прекратилата членството си в дружеството ищца с предизвестие, изтекло на 28.11.2019 г., въз основа на изготвен баланс към края на м.ноември 2019 г. на основание чл.125, ал.3 – ТЗ, по основание и размер /102382.40 лева/, а само е направил възражение за прихващане срещу вземането на ищцата – предмет на делото на свое вземане срещу нея за сумата 78291.94 лева, представляваща вложени в жилището на ищцата и съпруга й И Д, починал на 27.08.2018 г., материали и стоки за сметка на дружеството, с която тя неоснователно се е обогатила за сметка на последното съобразно дела й от съсобствеността от 66%. По делото предвид това не са събирани други доказателства освен представените с исковата молба писмени такива – ОПР, баланс, хронологични справки, одиторски доклад, а само по възражението за прихващане на ответника. При това положение неоснователно се повдига с жалбата въпросът за дължимост на претендираната равностойност на дружествен дял от ищцата. След като ответникът не е оспорвал иска по основание и размер, както и представените по делото отчет за приходите и разходите и счетоводен баланс, съдът не е бил длъжен да събира и обсъжда допълнителни доказателства, в случая - чрез назначаване на ССЕ /каквато ищецът е поискал с исковата молба в случай на оспорване на иска от ответника, била е допусната, но в последствие е заличена от съда/ за определяне размер на дела на напусналия съдружник въз основа на счетоводен баланс към края на месеца на прекратяване на участието на ищцата в дружеството. Оплакването освен това е напълно без мотиви, поради което не е ясно в какво се състои то. Въззивният съд не констатира нарушаване от първоинстанционния съд на императивни правни норми при уважаване на иска, за които е длъжен да следи служебно.

Възражението за прихващане на ответника е частично основателно. От събраните във връзка с него писмени доказателства, заключението на ССЕ и от показанията на св. Р Т Дсе установява, че по три фактури - №427/28.01.2016 г., №431/01.03.2016 г. и №540/15.03.2018 г. на „Дик-93-ДТ“ ЕООД, заплатени му от ответното дружество, същото е доставило и монтирало в личната къща на ищцата и починалия й на 27.08.2018 г. съпруг И Д хибридна ОВК система /отопление, вентилация и климатизация/ и конвектори в помещенията й. Обстоятелството, че в договора между двете дружества от 25.01.2016 г. е посочено, че доставката е предназначена за обект: складова база и железарски цех се опровергава първо от свидетелските показания на лицето, монтирало комбинираната /хибридна/ термо-помпа и вода, газов котел и газ система и слънчеви панели за ОВК в дома на ищцата и второ от липсата на осчетоводяване на такива активи за конкретен обект на ответното дружество в неговото счетоводство. Няма и отразено такова основание за издаване на фактурите. Според свидетеля Д отоплителни инсталации, но само на газ, са били изграждани и на обекти на ответното дружество, като това е ставало преди монтажа на ОВК инсталацията на къщата, която е била последна /през 2016 г. и 2018 г., установено от фактурите и от свидетелските показания за поетапен монтаж на системата/. Следва да се приеме, че в тази му част възражението за прихващане е доказано, но само до размера на заплатеното от ответника възнаграждение за доставените от посоченото трето лице материали, съоръжения и извършен монтаж без включен ДДС. Това е така, защото данък добавена стойност по доставните фактури е бил включен от ответника в дневниците за покупко-продажби и справките-декларации по ДДС /установено от заключението на ССЕ/, и дружеството е ползвало данъчен кредит за него, което от една страна не води до ощетяване на дружеството, а от друга страна следва да е намерило отражение в баланса му и взето предвид при определяне на дължимия на ищцата дял от имуществото на дружеството. В случая тези разходи за последното без ДДС възлизат на 66426.28 лева, като делът на ищцата съобразно дела й от съсобствеността върху имота по нотариален акт №32/13.03.2017 г. на л.63, с който тя и съпругът й И Д са признати за собственици на имота в СИО, след смъртта му на 27.08.2018 г. при останали две деца на починалия от негов предишен брак, в т.ч. и по отношение на трайно прикрепените към него подобрения, възлиза на 2/3 ид.части /съответно по 1/6 ид.части за всеки от другите двама наследника – деца на наследодателя - Елена Жейнова и Денчо Денчев/. От тях ответникът претендира за 66%, като съответно делът на ищцата от тези активи, които не й се следват и с равностойността на които тя се е обогатила без основание за сметка на ответника, възлизат на 43841.34 лева. За тази сума възражението за прихващане е основателно и следва да се уважи на основание чл.59 - ЗЗД, неправилно квалифицирано от ОС Добрич по чл.55 ЗЗД.

В останалата му част възражението за прихващане не е доказано. Не е установено при главно и пълно доказване, че направените от ответника разходи по заплащане на фактури №890/09.09.2016 г. и №910/15.11.2016 г. на „Мебел-М“ ООД за разкрояване, окантване и доставка на плоскости и за доставка на мебели са послужили за придобиване лично от ищцата и покойния й съпруг на мебели в жилищния им имот. Не е и доказано, че разходите на дружеството по заплащане на фактура №237/12.09.2016 г. на „Емпо и Ко“ ЕООД са направени за придобиване на движими вещи в същия жилищния имот – заземителна инсталация и окабеляване, като това се опровергава от посоченото в самата фактура основание „изработка на заземителна инсталация и окабеляване на склад“.

Въззивният съд намира, че ОС Добрич с произнасянето си по възражението за прихващане с отхвърлителен диспозитив в обжалваното решение е постановил недопустимо решение в тази му част, като същото следва да се обезсили. Съдът дължи произнасяне по направено възражение за прихващане на ответника при условията на евентуалност - в случай че уважи иска на ищеца. Произнасянето му по него е в мотивите на решението, като при уважаване на някаква част от възражението, то се отразява в осъдителния диспозитив на решението, като със съответната сума се намалява присъдената сума по иска. Неуважаването на възражението за прихващане изцяло не се отразява на осъдителния диспозитив по иска, който остава същият.

Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в осъдителната му част по иска за главницата за разликата от 58541.06 лева, представляваща  разлика между сумите: 102382.40 лева /равностойност на дружествен дял на ищцата/ и 43841.34 лева /насрещно вземане на ответника срещу ищцата за неоснователно обогатяване/ до 102382.40 лева и за съдебните разноски за разликата от 5371.95 лева до 9395 лева, като искът се отхвърли в отменената част, ведно с лихви и разноски, като погасен чрез прихващане, а в останалата му осъдителна част се потвърди. Неоснователно е искането в жалбата за отмяна на решението в частта за разноските изцяло, тъй като ответното дружество не било станало повод за завеждането на иска. От една страна няма признаване на иска от ответника, което е кумулативно условие за това, като потвърждение на липсата му е и самата жалба, а от друга страна - последният е релевирал с отговора на исковата молба възражение за прихващане срещу иска, с което по същество го е оспорил, така че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 - ГПК. В потвърдената част на решението съдът препраща и към мотивите на ОС Добрич на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора въззивникът има право на съразмерни на уважената част от жалбата разноски – 885.39 лева, а ответникът по жалбата на съразмерни на отхвърлената част от нея такива – 686.15 лева, предвид което на въззивника се присъжда разликата от 199.24 лева - направени съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 260038/14.12.2020 г. на Окръжен съд – Добрич по т.д. № 248/2019 г.  в частта, с която съдът се е произнесъл в диспозитива му по възражението за прихващане на ответника за сумата 78291.94 лева, като го е отхвърлил.

ОТМЕНЯ решение № 260038/14.12.2020 г. на Окръжен съд – Добрич по т.д. № 248/2019 г. в осъдителната му част по иска за главницата за разликата от 58541.06  лева до 102382.40 лева и за съдебните разноски за разликата от 5371.95 лева до 9395 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ел-си-трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „Климент Охридски“ № 58 А, за главницата за разликата над сумата 58541.06 лева до 102382.40 лева - равностойност на дружествен дял към края на м.ноември 2019 г. поради прекратяване на членството й в ответното дружество, ведно със законната лихва върху същата разлика, считано от 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане, и съдебните разноски над сумата 5371.95 лева, като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Ел-си-трейд“ ООД - гр. Добрич, ЕИК *********, срещу нея за сумата 43841.34 лева, с която се е обогатила без основание за негова сметка.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му осъдителна част.

ОСЪЖДА  С.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ел-си-трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул. „Климент Охридски“ № 58 А, сумата 199.24 лева - направени съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.