№ 100
гр. Благоевград, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500064 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 413 ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане на Районен съд Благоевград №2309 от 31.08.2022г., постановено по ч.гр.д.
№1838/2022г. по описа на същия съд на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е постановен
отказ за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по заявление на
„Й.Б.“ЕАД и длъжник К. К.,ЕГН ********** за заплащане на сумата от в размер на 602,81
лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги за клиентски номер ********* и сума
в размер на 104,35 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги за клиентски номер
*********, както и в частта, в която е оставено без уважение искане за присъждане на
съдебни разноски в пълен размер- адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното разпореждане на РС е постъпила частна жалба
от „Й.Б.“ЕАД. Обжалва се в отхвърлителната част, като неправилно и незаконосъбразно.
Изложени са съображения за неправилност в атакуваната част изразяващи се в следното:
Жалбоподателят сочи,че процесните клаузи са обективирани в т. 11 от договорите за
Мобилни услуги и Раздел III от допълнителните споразумения, сключени с длъжника.
Клаузата за неустойка предвижда, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно
1
обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Сочи се още,
че претендираните суми за неустойка се формират чрез кумулиране на две самостоятелни
неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора- по договора за
мобилни услуги, представляваща три месечни такси, поради факта, че потребителят е
ползвал преференциални условия за предоставените му мобилни услуги при сключване на
договор с първоначален срок от 24 месеца; както и по договора за мобилна услуга, чрез
който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за
ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на
договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на
устройство при сключване на абонаментен план. Тези неустойки не противоречат на
добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което са
действителни, породили са действие и обвързват страните.
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК съдът намира жалбата за допустима – подадена в
срок, от надлежна страна в процеса и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Окръжният съд като обсъди оплакванията,направени в частната жалба и събраните по
делото доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
От приложеното ч.гр.д.№1838/2022г.по описа на РС-Благоевград е видно,че същото е
образувано на основание подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от „Й.Б.”ЕАД срещу длъжника К. К.. Заявлението е частично е уважено.
За да постанови разпореждането , с което е постановен частичен отказ за издаване на
заповед по чл.410 ГПК за претендирани неустойки по договорите, РС е изложил
съображения,че клаузата за неустойка във всички приложени договори е нищожна,поради
накърняване на добрите нрави,за което съдът следи служебно. Първоинстанционният съд се
е позовал на т.3 от ТР№1/15. 06. 2010г. по тълк.д.№1/2009г.на ОСТК на ВКС и е приел,че
уговорената между страните неустойка при предсрочно прекратяване на договора излиза
извън рамките на присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция.
Изложени са съображения,че по процесните договори мобилният оператор се е задължил да
предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса ,а
потребителят да я заплати ,но само срещу предоставената му услуга. Съдът е приел,че
клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора,съгласно която
потребителят дължи неустойка в размер на всички неплатени абонаментни вноски по
договора до края на срока му е предпоставка за неоснователно обогатяване на мобилния
оператор по прекратения договор, който ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер,какъвто би получил,ако договорът не беше прекратен,но без да предоставя
ползването на услугата.На това основание съдът е счел,че тези клаузите са нищожни като
противоречащи на добрите нрави на осн.чл.26 ал.1,пр.3 от ЗЗД и неравноправни по смисъла
2
на чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП,тъй като задължават потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. РС се е позовал и
на константната практика на ВКС,като са цитирани решения на ВКС в този смисъл.Тези
правни доводи на РС са правилни,законосъобразни и се споделят изцяло от въззивната
инстанция.
Разпоредба на чл.411 ал.2,т.3 ГПК предвижда,че съдът издава заповед за изпълнение
,освен когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Неустойката по този договор излиза
извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Сътласно раздел III. на допълнителното споразумение, неустойка се дължи при
предсрочно прекратяване на договора. Потребителят е длъжен да заплати всички месечни
абонаментни вноски до изтичане на договора. Клаузата за неустойка няма обезпечителен
характер,тъй като не обезпечава главното задължение на потребителя на мобилни услуги да
заплаща съответните абонаментни такси за ползваните услуги, нито има характера на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договорите от страна на потребителя или
санкция за поведението на последния.
Тази уговорка е неравноправна по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП,тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
неустойка. Неравноправна клауза в договор с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията/уговорена само в полза на предоставящия услуги/.
Налице са предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и следва да бъде потвърдено
атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част.Съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК
кредиторът има възможност да предяви осъдителен иск против длъжника за вземането си
за неустойка в горепосочения размер.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на РС,поради което на основание чл.272
ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първостепенния съд.
Водим от горното , Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането №2309/31.08.2022г.,постановено по ч.гр.д.
№1838/2022г.по описа на РС –Благоевград в атакуваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4