№ 189
гр. Ловеч, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
в присъствието на прокурора К. Енч. П.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500328 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 99/15.06.2022 г., по гр.д. № 172/2022 г. на РС – Тетевен,
съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. О. М.
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв. (обезщетение за
неимуществени вреди), отхвърлил е иска за горницата над присъдената сума
до пълния претендиран размер от 8 000 лв., както и за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 520 лв., присъдил е разноски
на ищеца в размер на 360 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Прокуратурата на
Република България. Във въззивната жалба са направени оплаквания за
неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на
материалния закон и необоснованост, свеждащи се до неправилна оценка от
съда на обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД, при която е формиран краен извод за
размера на дължимото обезщетение от 5 000 лв. Във въззивната жалба е
направено искане за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част
и за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника не е постъпил писмен
отговор.
Въззивникът взема участие в съдебно заседание чрез К. П. – прокурор
от ОП Ловеч, който поддържа жалбата, а в хода на устните състезания излага
1
съображения за нейната основателност, акцентувайки върху липсата на
доказателства за неимуществени вреди, обуславящи обезщетение в
присъдения размер, като извежда искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и за присъждане на обезщетение в размер, по-нисък от
присъдения.
Въззиваемият взема участие в съдебно заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. С. П., който оспорва въззивната жалба, а в
хода на устните състезания заявява, че размерът на присъденото обезщетение
е справедлив, с оглед срока на приключилото с оправдателна присъда
наказателното производство, като извежда искане за потвърждаване на
решението в обжалваната му част и за присъждане на разноските по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. О.
М. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8
000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 520 лв. В
писмения отговор от ответника за наведени възражения за неоснователност
на предявения иск, респ. за недоказаност на неговия размер. С решението в
обжалваната му част съдът се произнесъл в рамките на заявените от ищеца
претенции, присъждайки обезщетение за неимуществени вреди в размер на
5000 лв.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че през 2016 г. М. О. М. е привлечен като обвиняем и че с
обвинителен акт РП Луковит е повдигнала против него обвинение за това че в
съучастие с Мл.С. М., М.М.М. и Щ.М.М. са извършили престъпление по чл.
235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С присъда № 11/15.06.2017 г., по НОХД № 234/2016 г. на РС Луковит,
М. О. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК. С решение от №
12/22.01.2018 г., по ВНОХД № 579/2017 на ОС Ловеч, присъда №
11/15.06.2017 г., по НОХД № 234/2016 г. на РС Луковит е отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Луковит.
С присъда № 23/20.11.2019 г., по НОХД № 25/2018 г. на РС Луковит, М.
О. М. е признат за виновен в това, че в съучастие с Мл.С. М., М.М.М. и
2
Щ.М.М. е извършил престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК
и е осъден на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено
за срок от три години, както и на глоба в размер на 1000 лв. Присъдата е
отменена с присъда № 13/05.08.2020 г., по ВНОХД № 242/2020 г. на ОС
Ловеч, след което М. О. М. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
С решение от № 181/22.12.2020 г., по НД № 708/2020 на ВКС, присъда
№ 13/05.08.2020 г., по ВНОХД № 242/2020 г. на ОС Ловеч е отменена, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Ловеч.
С присъда № 260007/27.07.2021 г., по ВНОХД № 484/2020 г. на ОС
Ловеч осъдителна присъда № 23/20.11.2019 г., по НОХД № 25/2018 г. на РС
Луковит е отменена, като вместо това подсъдимите М. О. М., Мл.С. М.,
М.М.М. и Щ.М.М. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите
обвинения за извършване на престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
Видно от приетата справка за съдимост № 655/23.03.3022 г. на РС
Тетевен, М. О. М. не е осъждан.
От показанията на свидетелите Мл.И.И. и С.А.Т. се установява, че след
като срещу него започнало наказателното производство, М. О. М. станал
затворен и стеснителен, избягвал срещи и разговори с близки и познати,
спрял да се появява на обществени места. В разговорите му със свидетелите
И. и Т. споделял притеснения от бъдещо осъждане и несигурност за децата
му. Жената, живеещата с него на съпружески начала, го напуснала и се
установила при своите родители, а баща му го изгонил от дома.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 520 лв. и на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв., произтичащи от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан. Искът
е предявен срещу Прокуратурата на Република България, в качеството й на
процесуален субституент.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване
на престъпление, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Доколкото в случая се касае вреди
от неоснователно обвинение, легитимирана да представлява държавата по
искове за обезщетяването им, е прокуратурата, която повдига и поддържа
обвинението (ТР-5-13-ОСГК). За да се ангажира отговорността на държавата
в лицето на прокуратурата по заведен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, следва да са установени следните предпоставки: спрямо ищеца да е
3
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер;
наказателното производство срещу него да е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда по повдигнатото обвинение; ищецът да е претърпял
посочените в исковата молба вреди (имуществени и неимуществени); и
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици (вредите) да е налице причинно следствена връзка. В случая тези
предпоставки са налице, следва да се обсъдят конкретните обстоятелствата, с
оглед на които се формира размера на справедливото обезщетение (чл. 52
ЗЗД).
За определяне на размера на справедливото обезщетение съдът
съобразява следните обстоятелства: характера и тежестта на обвинението – по
чл. чл. 235, ал. 1 НК, за което е предвидено лишаване от свобода до шест
години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева, т.е. повдигнатото
обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК;
продължителността на периода на наказателното преследване от началото на
2016 до средата на 2022 г. (повече от шест години), както и взетата марка за
процесуална принуда (подписка); в този период е имало три оправдателни и
една осъдителна присъда по повдигнатото обвинение, като инстанционният
контрол на първа и втора оправдателни присъди е иницииран от
прокуратурата вкл. чрез с ангажиране на Върховния касационен съд на
Република България; ищецът не е осъждан и не е бил привличан към
наказателна отговорност; по време на наказателното производство станал
затворен и стеснителен, избягвал срещи и разговори с близки и познати,
споделял тревогите си от вероятно осъждане и произтичащи от него рискове
за семейството му; икономическата конюнктура в страната към датата на
влизане в сила на оправдателната присъда. Ищецът не е доказал претърпени
болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли
изключително от незаконосъобразното обвинение. При отчитане на всички
тези изброени обстоятелства съдът приема, че присъденото обезщетение от
5 000 е отговаря в пълна степен на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.
В обобщение съдът приема, че присъденото обезщетение се явява
справедливо и не следва да се редуцира, в каквато насока е искането във
въззивната жалба на прокуратурата. В този смисъл са неоснователни
оплакванията във въззивната жалба за неправилна оценка от районния съд на
обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД, при която е формиран краен извод за размера
на дължимото обезщетение от 5 000 лв. Несъмнено, ищецът не е доказал
претърпени болки и страдания над обичайните такива, но изискването за
такива би било от значение за определяне на обезщетение в по-висок размер
от присъдения, какъвто проблем не се поставя пред въззивната инстанция
(решението не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част).
4
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
иска и размера на дължимото обезщетение съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва
да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се
присъдят в полза на въззиваемия, които са доказани до размер на 600 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/15.06.2022 г., по гр.д. № 172/2022 г. на
РС – Тетевен, в обжалваната му част, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на М. О.
М. сумата от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, Съдебна Палата, да заплати на М. О. М., ЕГН
**********, с адрес ****** сумата от 600,00 лв., представляваща сторени във
въззивното производство разноски (заплатено адвокатско възнаграждение).
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5