Р Е Ш Е Н И Е
№ 260154, 28.01.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Вълев гр.д.№ 5779 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.М.В., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37,
представлявано от М.М.М-Д, Ж.П. Р.Д.за осъждане на ответника да заплати на
ищеца суми платени без основание, както следва: 886.76 лева, представляваща
заплатена от ищеца сума за допълнително начислена електроенергия и 5.42 лева-
лихва за забава.
Изложени са доводи, че на 21.03.2017 г. служители на ответното дружество са
извършили проверка на измервателното устройство, като са констатирали неточно
отчитане на ел. енергията и са подменили електромера, а демонтираният
електромер е изпратен за проверка. Твърди се, че на 09.07.2020 г. е изпратено
писмо до ищеца, с което ответното дружество го е уведомило за извършена
корекция на сметката му за електрическа енергия за периода 16.01.2017 г. - 21.03.2017
г. на основание чл. 48 и чл. 51 от ПИКЕЕ, както следва: увеличаване на
количеството потребена енергия с 6132 киловат часа, на стойност 886.76 лева с
ДДС. Ищецът сочи, че с електронно съобщение е възразил, че вземането е погасено
по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и е оспорил правото на корекция,
като ответното дружество с писмо от 04.08.2020 г. не е приело възраженията.
Ищецът твърди, че електрозахранването му било преустановено, при което същият
се е принудил да заплати такса от 7 лева, сумата от 886.76 лева и лихва за
забава в размер на 5.42 лева.
Твърди се, че ответното дружество няма право да извършва корекция, а ПИКЕЕ
не са били действащи към момента на извършване на проверката. Сочи се, че към
21.03.2017 г. ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 98а от Закона за
енергетиката.
Оспорва се, че електромерът е отчитал с грешка, поради извършена
манипулация, както и изчисленията по извършената корекция. Съпоставят се
изводите в протокола от извършената проверка и протокола на БИМХ. Сочи се, че
при извършената проверка не е присъствал представител на полицията.
Прави се позоваване на изтекла погасителна давност.
Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответника е депозирал
писмен отговор, в който е оспорил предявения иск.
Посочил е, че сумата е начислена правомерно на законово основание - чл. 83,
ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване
на количеството ел. енергия, а стойността е изчислена при спазване на
законовите изисквания.
Изложени са аргументи, че ЕВН няма задължение да доказва виновно поведение
от страна на ищеца.
Твърди се, че липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите
при извършена корекция в общите условия на дружеството не е основание да се
отрече дължимостта на сумата по направената корекция. Посочена е съдебна
практика в тази насока.
Оспорва се твърдението на ищеца за приложимост на разпоредбата на чл. 48,
ал. 2 от ПИКЕЕ (Обн. ДВ бр. 98 от 2013, отм. Бр. 35 от 30.04.2019 г.)
Оспорва се и възражението за изтекла погасителна давност, като се сочи, че
процесната фактура № ********** е с дата 09.07.2020 г. и от тази дата не са
изминали повече от три години.
Моли съда да отхвърли иска и му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
Безспорно е между страните наличието на
облигационно отношение между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване“
EАД, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия с клиентски № **********
за електроснабден обект, находящ се в гр. Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 9, ИТН
2638811.
От Констативен протокол от 21.03.2017
г. №289109 на /л. 6 и л. 31 от делото на /е видно, че при извършена на
21.03.2017г. проверка от служители на ответното дружество било установено, че
средството за техническо измерване на консумираната ел.енергия в процесния
обект измерва с грешка извън допустимите граници. Констативния протокол от тази
проверка е съставен от извършилите проверката служители в присъствието на двама
свидетели и ищеца.
Средството за техническо измерване - електромер фабр. №********* е бил
демонтиран и поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба №475599 за
предаване за експертиза в ГД „МИУ“.
Видно е от констативния протокол на Български институт по метрология към
ГД“ „МИУ“ /л.9-10 от делото /, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера- има изменение в електрическата схема, извадени са куплунг Х2 и Х3
на вторичните страни на първа и втора токови вериги. В резултат на тази
манипулация са изменени техническите и метрологични характеристики на
електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение, извън границите на допустимото.
Установено е също така, че за допълнително начислена електроенергия, за
периода от 16.01.2017 г. до 21.03.2017 г., е издадена фактура № **********/09.07.2020
г. /л. 12 от делото / от ответника ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за сумата от 886.76 лева.
С писмо изх. №6573316-1/09.07.2020 г. от ответното дружество до ищеца/л. 11
от делото/, същият е уведомен за частично неизмерване на електрическа енергия,
съответно за допълнително начислена му сума в размер на 886.76 лева, като са
приложени процесната фактура, констативния протокол от извършената проверка,
констативния протокол на БИМ и справка за коригиране на сметката за
електроенергия.
Видно от приложен системен бон/л. 13 от делото/ сумата от 886.76 лева е
заплатена в брой на ответника чрез „Български пощи“ ЕАД, заедно с лихва за
забава и такса в размер на 7 лева за
възстановяване на прекъснато захранване.
Спорни по делото са въпросите за
законосъобразност на допълнително начислената ел.енергия чрез
едностранна корекция на сметки за минал период от време с оглед
спазване/неспазване на законосъобразна процедура по извършване на проверката и
съставянето на констативните протоколи; спазена ли е при съставяне на
протоколите и при извършване на корекцията на сметката, законовата процедура по
ПИКЕЕ, и подлежи ли на изследване дали в ОУ на доставчика е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената
едностранна корекция, погасено ли е вземането за електроенергия по давност.
В тежест на ответника е да докаже,
че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава
право да задържи полученото.
Съдът се съобразява с
развитието на законодателството и на съдебната практика, преобладаващата част
от която задължителна по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно нормата на
чл.92 от ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са: обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия; доставчик от
последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на борсов пазар
на електрическа енергия.
Понятието „краен клиент“
е определено в §1 т.27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване, а понятието „клиент“ – в §1 т.27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен
газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва
да се съобрази и дефиницията, дадена в §1 т.2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.), според която „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Освен от Закона за
енергетиката процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, приети на основание чл.98а ЗЕ, одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ –
13/10.05.2008г.
Съгласно чл.98б, ал.4 ЗЕ
и чл.98а, ал.4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите,
без да е необходимо изрично приемане, като в чл.98а, ал.5 ЗЕ e предвидена
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен
снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални
условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено
споразумение. Ищецът не твърди и не установява да е заявил несъгласие с
публикуваните Общи условия и да е предложил специални такива съобразно дадената
от закона възможност.
Обективната отговорност
за вреди може да възникне единствено по силата на закон, а в останалите случаи
е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на
гражданскоправните субекти. В този смисъл е константната съдебна практика,
формирана до изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. С
оглед на това корекциите на сметки до посочения момент са допустими, само
когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се
дължат на неправомерно действие на потребителя, доставчикът е установил периода
на грешно измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната
електрическа енергия за минал период (решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. №
2014/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, решение № 97/28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014
г. на ТК, І ТО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК).
Тази практика е останала
актуална и за последващия период от 17.07.2012 г. до 16.11.2013 г. – до
влизането в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98/2013 г. С решение № 115/20.05.2015 г.
по т. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
са дадени разяснения, че през периода от 17.07.2012 г., когато влиза в сила
изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, обн. ДВ бр.54/2012 г., до
16.11.2013 г., когато влизат в сила ПИКЕЕ обнародвани в ДВ бр.98/2013 г., не
съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно
да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя.
С решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.
д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено
по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, са
дадени разяснения, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е.
само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. След изменянето на ЗЕ от 17.07.2012 г. и влизане
в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013 г. са изпълнени условията, посочени в
тълкувателното правило, изведено с посочените решения, постановени по реда на
чл.290 ГПК (определение № 860/30.11.2016 г. по т. д. № 2474/2015 г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ ТО).
Съобразно цитираната
по-горе съдебна практика въпросът за установяване на виновно поведение от
страна на абоната е изключен от обсъждане и възраженията на ищеца в тази насока
са неоснователни.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ
Правила за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с
протокол № 147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел ІХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. На същите не е придадено обратно действие нито
със ЗИДЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нито в ПИКЕЕ (ДВ
бр.98/2013 г.). С оглед на това следва да се приеме, че за периода до
приемането на предвидените в разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.83,
ал.1,т.6 ЗЕ правилата за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия за извършването на корекция на
сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови
нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.
Случаите, в които е допустимо извършване на корекции на сметки на
потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и
начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството
потребена енергия, са регламентирани в Раздел ІХ (чл.47 – чл.51) от ПИКЕЕ. С
Решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по гр.д.2385/2016 г. по описа за 2016
г. на ВАС, 5-членен състав, голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ (всички, с изключение
на Раздел ІХ Случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи - чл.48 – чл.51) са
отменени, като тази отмяна е в сила занапред - от датата на обнародване на
решението в Държавен вестник (бр.15 от 14.02.2017 г.).
С решение № 12897/01.12.2015 г. по адм.д. № 9462/2014 г. на ВАС, потвърдено
с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на 5-членен състав на
ВАС, са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, а с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г.
на ВАС, ІV отд., потвърдено с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д. №
4785/2018 г. на 5-членен състав на ВАС, са отменени и посочените четири
разпоредби от ПИККЕ. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че отмяната
на чл.47 ПИКЕЕ с посоченото решение на ВАС няма обратно действие, тъй като
съгласно нормата на чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Тази норма намира
приложение и по отношение решението на ВАС, с което са отменени нормите на
чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.
От изложеното следва, че ПИКЕЕ към момента на извършване на процесната
проверка и съставяне на констативния протокол (21.03.2017г.), както и през
целият процесен период (от 16.01.2016г. до 21.03.2017г.), за който ответникът е
извършил коригиране на сметката на ищеца и е начислил и фактурирал на
стойността на 6132 кВт/ч,, са отменени от ВАС с решение № 1500/06.02.2017 г. по
адм. д. № 2358/2016 г., което решение е обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г.,
с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ от този акт.
Именно тези разпоредби - в частта,
относима към механизма на корекция на количеството ел.енергия при установена
промяна в схемата на измервателната система- са били действащи към процесния
период и съдът намира, че дават пълна
регламентация на предпоставките, даващи основание на ответника да извършва
едностранна корекция на потребената енергия, респ. методиката, по която се
извършва корекцията. Те намират приложение в разглеждания случай и регулират
спорното правоотношение.
На следващо място спорен е въпросът дали дружество-отвтеник като краен
снабдител е привел своите Общи условия
(намиращи се на интернет страницата му), в съответствие с новоприетата
нормативна уредба и е инкорпорирало в тях така приетите правила. Действително с
Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о. по
отношение на доставчика „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД е прието, че в чл. 24 от ОУ е предвиден ред за уведомяване на
потребителя на ел. енергия за извършената корекция, като разпоредбата на чл. 24
от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е почти идентична с тази в чл. 28 от ОУ на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Следва да се посочи, че законодателната идея, заложена в нормата на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е да се гарантира възможността на потребителя да узнае за
корекцията в хода на извършването ѝ т.е. крайният снабдител да е положил
усилия да запознае клиента с резултата от проверката и с параметрите на
евентуално предстоящата корекция, при това по начин, позволяващ на потребителя
надлежно да се запознае със същите и да възрази срещу тях.
Когато това е сторено, ирелевантно е обстоятелството дали предвиденият в
общите условия на ответника ред формално погледнато е такъв по смисъла на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като от значение е практическото приложение на същия.
По делото са представени и приети доказателства, че „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД е уведомило ищеца поне два пъти за констативния протокол
и доначислената сума за консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Видно
от подадената искова молба по настоящото дело ищецът е узнал за корекцията на
сметката и е имал възможността и е упражнил защита на правата си, подавайки иск
до съда.
С Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. 2991/2018 г. на ВКС, III ГО е
прието, че ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
С цитираното решение на върховната инстанция, което настоящият състав
отчита като такова, променящо практиката и изцяло споделя, се възприема правото
на двете страни да установят в спорното съдебно производство, при условията на
равнопоставеност, правилно и законосъобразно ли е извършена корекция на
сметката на съответен абонат, потребил ли е той количеството ел.енергия и дължи
ли се цена по-висока от тази на некоригираната му фактура. Въпросът за
предвиждането на ред за уведомяване на потребителя на ел. енергия за
извършената корекция е изключен от обсъждане, доколкото в хипотезите на
неоснователно обогатяване обсъждането е насочено основно към неоснователното
разместване на блага.
В контекста на описаното по-горе, неоснователно се явява и оплакването за
липса на специален ред за уведомяване на клиента за корекция на фактурата му,
предвиден от разпоредбата на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ. Липсата на ред за
уведомяване на клиента, макар и да е ноторно известно, че абонатите получават
уведомителни писма за изготвените корекции от оператора на съответната мрежа/
такова писмо е приложено и на л. 11 от делото/, не променя факта на дължимост
на сумата, при положение, че се установи неправилно отчитане/неотчитане на
консумирани ел.енергия и мрежови услуги.
Вземането не е и погасено по давност. Задължението за заплащане на
корекционната сметка, респективно вземането на ответника след извършената
корекция, не представлява периодично задължение и се погасява с пет годишна
давност. Разпоредбата на чл. 110 ЗЗД предвижда, че с изтичане на петгодишна
давност се погасяват вземания, за които законът не предвижда друг срок. С
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд,
за което не е предвидена друга давност, вземания за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор, вземания за наем, за лихви и за други периодични
плащания/чл. 111 ЗЗД/. В случая процесното вземане по корекционната сметка по
своя характер се явява вземане за неоснователно обогатяване след като
процедурата по установяването на предпоставките за налагане на корекциите на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия
е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорност на потребителя за негово виновно поведение, както и има
еднократен и самостоятелен характер и не съдържа признаците на периодично
плащане, съгласно постановките в ТР № 3/18.05.2012 год. по т. дело № 3/2011 год.
на ОСГТК на ВКС. При съобразяване на обстоятелствата, че за да се установи
вземането за корекция съгласно ПИКЕЕ е предвидена специална процедура, свързана
със съставяне на констативен протокол от оператора на съответната мрежа по реда
на чл. 47 ПИКЕЕ, както и изчисляване количеството на електрическата енергия за
период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или
неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до
предходната проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от
90-дни, както и уведомяване на клиента за корекцията, като му се изпраща
констативния протокол, поради което в случая при съставен констативен протокол
на 21.03.2017 г. и изготвено предложение за корекция и фактура от 09.07.2020 г.
от последната дата най-рано може да се установи вземането по размер, за да е
изискуемо, поради което от този ден тече и давностния срок, а същият не е
изтекъл към датата на исковата молба.
Както е посочено по-горе от
доказателствата по делото се установява, че при извършена на 21.03.2017г.
проверка от служители на ответното дружество било установено, че средството за
техническо измерване на консумираната ел.енергия в процесния обект измерва с
грешка над допустимата. Установено е и, че към момента на извършване на
процесната проверка и съставяне на констативния протокол, както и през целия
процесен период (от 16.01.2017 г. до 21.03.2017 г.) са действали правилата на
чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Ето защо настоящият състав счита, че при съставяне на
протокола и при извършване на корекцията на сметката е спазена законовата
процедура по ЗЕ и ПИКЕЕ.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява неоснователен.
С оглед изхода от спора, предвид обстоятелството, че ответникът е
представляван от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8, вр.с ал.3 ГПК, вр.с
чл.37 ЗПП, вр.с чл.25, ал.1 НЗПП, на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв.
Мотивиран от
гореизложеното, Районен съд-Бургас
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.М.В., ЕГН **********, адрес: ***, срещу
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, представлявано от М.М.М-Д,
Ж.П. Р.Д.за осъждане на ответника да
заплати на ищеца суми, платени без основание, както
следва: 886.76 лева, представляваща заплатена от ищеца сума за допълнително
начислена електроенергия и 5.42 лева- лихва за забава.
ОСЪЖДА Д.М.В., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, представлявано МММ, Ж.П.Р.Д., сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Кр. Вълев
Вярно с оригинала!
С. Добрева