Решение по дело №174/2019 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер		година	03.12.2019		град		Кърджали
В   ИМЕТО   НА   НАРОДА
Кърджалийският		административен  съд					състав
На	13.11.2019	година
В   публично  заседание  и  следния  състав:
Председател:					АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ
Членове:					ВИКТОР  АТАНАСОВ   МАРИЯ  БОЖКОВА
						и  при  участието  на
Секретар	Мелиха  Халил
Прокурор	Димитрина  Делчева  от  Окръжна  прокуратура - Кърджали
като  разгледа   докладваното  от						съдията  Виктор  Атанасов
Кас.  Адм.  Нак.  Дело		номер		174		по описа  за	2019	година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от У.А.Ф. от ***, против Решение №209 от 13.06.2019 год., постановено по АНД №263/2019 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е изменено наказателно постановление №19-1300-000047 от 13.02.2019 год., издадено от ВПД началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР -  Кърджали.  

 В жалбата касаторът заявява, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според алинея 3 на същия член, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него и че следователно, няма пречка актът да бъде подписан само от един свидетел /както е в процесния случай/, но само ако същият е бил свидетел - присъствал при извършване или установяване на нарушението, а във всички останали случаи, когато свидетелят е само свидетел при съставянето на акта, както е в случая, но не и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението, то съгласно императивната разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗАНН, актът се съставя задължително в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Касаторът сочи, че в случая, в съставеният му АУАН Серия ** бл.№*** от *** год., от  който се установява, че му е съставен за извършено от него на 12.11.2018  год. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като свидетел в акта било отбелязано само лицето Г. Г. и било подчертано, че същият бил единствено свидетел при съставяне на акта, но не и свидетел при извършване или установяване на нарушението, което обстоятелство се установявало и от дадените от последния,  в провелото се на 03.04.2019  год. о.с.з. по делото, показания в качеството му на свидетел. Според касатора, от това следвало, че при съставянето на АУАН е било нарушено императивното изикскване на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като поради липса иа свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът е бил съставен в присъствието само на един свидетел на неговото съставяне. Касаторът заявява, че не е съгласен с изводите на въззивния съд в решението, че в случая не е била приложима цитираната норма, тъй като актосъставителят присъствал при установяване на нарушението и е бил очевидец, което водело до приложение на общата разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, като счита, че законът прави ясно разграничение между актосъставителя, свидетелите, присъствували при извършването или установяването на нарушението и двамата други свидетели, в присъствието на които се съставя АУАН при липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност той да се състави в тяхно присъствие, катхо цитира съдебна практика в този смисъл. Касаторът счита също, че в случая не може да бъде приложена и разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН, тъй като нарушението не било установено въз основа на официални документи, защото приложеният по административнонаказателната преписка снимков материал не е такъв официален документ. Сочи, че легално определение на понятието „официален документ” е дадено в чл.93, т.5 от НК и това е този документ, който е издаден по установения ред и форма, от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а снимковият материал, въз основа на който се установява нарушението, няма конкретен издател, тъй като снимката е направена от автоматизирано техническо средство за контрол, работещо самостоятелно, одобрено и проверено съгласно Закона за измерванията, което установява и автоматично заснема нарушения в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата па мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Предвид това, касаторът  счита, че снимковият материал няма конкретен издател и не може да бъде официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК. С оглед изложеното и след като не е било спазено императивното изискване на чл.40, ал.3 от ЗАНН, касаторът счита, че съставеният АУАН Серия ** бл.№*** от *** год., поставил началото на административнонаказателното производство, се явява незаконосъобразен, което е довело и до порочност и на издаденото въз основа на него НП. На следващо място, касаторът сочи, че установяването и санкционирането на административните нарушения е формален процес, като неспазването на изискванията на процесуалния закон, ограничаващи правото на защита на наказаното лице, водели до незаконосъобразност на наказателното постановление. Излага и довод, също така, че от събраните по делото доказателства, включително и от писмо peг.№***/*** год. и снимка №***, с дата 12.11.2018 год., представени от административно-наказващия орган, на основание протоколно определение на Районен съд - Кърджали от 03.04.2019 год., по никакъв начин не се установявало обстоятелството, че при издаване на наказателно постановление №19-1300-000047 от 13.02.2019 год., издадено от ВПД началник група към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция” - Кърджали са били спазени изискванията на чл.16, ал.5 от Наредба №81213-532/12.05.2015 год., във вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, т.е. че е приспаднат предвидения в разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 год., във вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3 км/час, а освен това, от така съставеният му АУАН и издаденото въз основа на него НП.  Касаторът твърди, че не можел да разбере, за извършването на какво нарушение от негова страна на правилата за движение е санкциониран - за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 56 км/час, за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 53 км/час, за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 59 км/час или за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място със 60 и повече км/час, за каквото нарушение бил наказан, а такова нарушение от страна на административно-наказващият орган не се твърдяло да е извършил и да му е предявено, поради което счита, че в случая е нарушено и правото му на защита, което било самостоятелно основание за незаконосъобразност и за отмяна на издаденото наказателно постановление. С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с глава дванадесета oт AПK, касаторът моли съда да отмени Решение №209/13.06.2019 год., постановено по АНД №263/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона, като вместо него постанови друго такова, с което да отмени изцяло наказатемлно постановление №19-1300-000047 от 13.02.2019 год., издадено от ВПД началник група към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция” - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно.

 Касаторът от У.А.Ф. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - ВПД началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР -  Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като в хода на административно-наказателното производство по несъмнен начин е бил установен факта на извършеното от касационния жалбодател нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Намира също, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което счита постановеното решение на Районен съд – Кърджали за правилно и обосновано, като предлага да бъдеи постановено решение, с което да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Кърджали. 

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

             Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №209 от 13.06.2019 год., постановено по АНД №263/2019 год., Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №19-1300-000047 от 13.02.2019 год., издадено от ВПД началник група в сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на У.А.Ф. от ***, с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба”, в размер на 800/осемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3/три/ месеца, за извършено виновно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е НАМАЛИЛ размера на наложеното наказание „глоба”, от 800/осемстотин/ лева, на 750/седемстотин и петдесет/ лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на датата 12.11.2018 год., свидетелят Т. У., работещ в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Кърджали, бил на работа в град Кърджали с патрулен автомобил, в който имало монтирана автоматизирано техническо средство за контрол на скоростния режим. По този повод, за времето от 14.50 часа до 17.30 часа се намирал в ***, на ул.„***”, до *** и осъществявал контрол на скоростта на движещите се превозни средства в посока от *** към ***. Около 15:58 часа техническото средство засякло лек автомобил, марка „Фолксваген Пасат”, с ДК №***, който се движел със скорост от 106 км/час, след приспаднат толеранс, при ограничение от 50 км/час за населено място. Поради това, на 15.01.2019 год. свидетелят Т. У. съставил Акт за установяване на административно нарушение срещу жалбодателя У.Ф. по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, в присъствието на свидетеля Г. Г., който акт бил подписан без възражения. Въз основа на този акт, на 13.02.2019 год. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на У.А.Ф. от *** била наложени наказания „глоба”, в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка районният съд е приел за безспорно установена от гласните доказателства – показанията, дадени от Т. У. и Г. Г. и от писмените такива - Акт за установяване на административно нарушение №*** от *** год., чиято доказателствена сила не е била оборена, а същият бил редовно съставен, Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или Система рег.№*** от *** год., надлежно попълнен, Протокол от проверка №***/*** год., Списък от *** год. рег.№***/*** год., Писмо АУ-***/*** год. от Дирекция „ИСИУС” при БИМ, Преглед на запис с нарушение номер на клип ***, Справка в Централна база „КАТ”, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №***, Декларация от *** год.; веществените доказателствени средства - Снимка №***, в която била фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име и GPS координати.

При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена в законоустановения 7/седем/-дневен срок, а именно на 28.02.2019 год., чрез куриер, видно от положения щемпел на плика, а наказателното постановление било връчено на 22.02.2019 година.

Съдът е посочил, че текстът на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено място и според него „ … Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50 км/час - с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/час превишаване над 50 км/час глобата се увеличава с 50 лева.” Съдът е приел че безспорно от всички събрани по делото доказателства - писмени, гласни и веществени доказателствени средства, се установява, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочения по-горе текст, като е посочил, че с допустимото от закона автоматизирано техническо средство №***  е заснета и записана датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, в резултат на което е изготвено годно веществено доказателствено средство - Снимка №***, с което е констатирано административното нарушение. Районният съд е приел, че деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението, като е посочил, че е установена скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/час разрешената в този участък на пътя и това деяние е извършено виновно от нарушителя, при форма на вината пряк умисъл и че за формата на вината изводът се извежда от скоростта на движение на автомобила, а именно 106 км/час, надвишаваща с 56 км/час разрешената скорост за движение в населено място. На следващо съдът е приел, че са налице материалноправните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбодателя, тъй като той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението и че правилно, на основание чл.189, ал.1 от Закона за движението по пътищата, е съставен акт за установяване на административно нарушение, а не електронен фиш по смисъла на ал.4 от посочената разпоредба, като е посочил, че това е така, защото в наказващата норма, с която се санкционира констатираното нарушение, е предвидено и наказание „лишаване от право да управлява МПС”, което означава, че не са налице условията за приложение на специалната процедура за провеждане на административно-наказателното производство, поради което следва да се приложи общия ред, както е посочил, освен това, че този извод следва и от чл.39 от Закона за административните нарушения и наказания. Решаващият състав на районния съд е приел, обаче, че неправилно е определен размерът на наложеното наказание „глоба”, която е в единствения си възможен определяем размер, на база на установеното превишение на скоростта, като е посочил, че това е така, защото според чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50 км/час - с глоба 700 лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/час превишаване над 50 км/час, глобата се увеличава с 50 лева и че от това следва, че при установена скорост от 106 км/час, превишението е с 56 км/час, което пък означава, че наказанието „глоба” следва да е 750 лева. Предвид това, районният съд е приел, че следва обжалваното наказателно постановление да се измени досежно размера на наказанието „глоба”, който следва да се намали от 800 лева на 750 лева, който е законосъобразният размер на база постановеното в санкционната норма, като по отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 3 месеца, съдът е приел, че е наложен законосъобразен размер съгласно закона.

Районният съд, при извършената служебна проверка, не е констатирал да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. Приел е също, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му и че даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Съдът е намерил за неоснователен довода на жалбодателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като актът бил съставен в присъствието само на един свидетел, който не бил очевидец, съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН, е приел, че в случая не е приложима цитираната норма, тъй като актосъставителят е присъствал при установяване на нарушението и е очевидец, което води до приложение на общата разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН. При тези правни изводи районният съд е постановил и обжалваното решение.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Касационният състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и споделя напълно изводите на същия съд, като съответно намира за неоснователни и иновкираните в касационната жалба оплаквания. Следва да бъде посочено, че на всички тези оплаквания районният съд е дал отговор в мотивите към обжалваното решение, които мотиви се споделят в пълна степен от настоящия състав на касационната инстанция.

Неоснователни са най-напред наведените оплаквания в касационната жалба за нарушение на  чл.40, ал.3 от ЗАНН, а именно че АУАН е съставен в присъствието само на един на свидетели. Това възражение е било обсъдено от въззивният съд и законосъобразно е прието, че това не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да обуславя отмяна на процесното наказателно постановление. Настоящият съдебен състав също счита, че твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалните правила не е съществено такова, което да обоснове отмяна на наказателното постановление на самостоятелно основание. Действително, свидетелят Г. Л. Г., вписан в съставения АУАН №*** от *** год./Сер.*** бл.№***/, не е присъствал при установяване на нарушението, като нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН сочи, че при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Същевременно, обаче, актосъставителят Т. Д. У. е присъствал при извършването и установяването на нарушението, а самият АУАН е съставен за нарушение - превишение на разрешената скорост за движение в населено място, което превишение е засечено, фиксирано и заснето с мобилна/преносима/ система за видеоконтрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, с №***, за което съответно е изготвена и разпечатана и снимка/клип/ №***, приложен по администривнонаказателната преписка и приет като доказателство по делото/л.9/, в който са отразени всички обстоятелства по извършеното нарушение: датата – 12.11.2018 год., час – 15:58:06 часа, място/локация/ - ***, ул.„***”, до ***, действащото ограничение на скороста – 50 км/час, измерената скорост – 106 км/час (след приспадане на толеранса от 3 км/час), с която се е движело заснетото на клипа МПС/„Фолксваген Пасат”/ с посочения регистрационен номер/№***/, при посока на задействане – приближаващ, като дори е отразено и разстоянието от преносимото АТСС до заснетото МПС в момента на фиксиране и заснемане на същото, а именно - 53 метра. Ето защо съдът в настоящия състав намира, че след като актосъставителят е очевидец и е присъствал при извършването и установяване на нарушението и след като това нарушение се установява и с разпечатания клип/снимка/ №***, в който са отразени всички обстоятелства по извършването му, описани по-горе, то съставеният в присъствието само на един свидетел - неочевидец на нарушението, АУАН, не прави същия незаконосъобразен само на това основание и това е така, т.к. това по никакъв начин не ограничава правото на защита на нарушителя, нито пък препятства съда да разбере, за какво нарушение е наказан същия, включително и за всички обективни и субективни признаци на нарушението. В тази връзка следва да се добави, че нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично регламентира, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, като в случая, изготвения клип/снимка/ №*** е приложен по административнонаказателната преписка, е приет като доказателство от районния съд и като такова веществено доказателствено средство, от него ясно и недвусмислено се потвърждава нарушението, за което е съставен АУАН №*** от *** год./Сер.*** бл.№***/, въз основа на който е издадено и атакуваното наказателно постановление.  

Касационната инстанция в настоящия състав намира за неоснователно и оплакването на касатора, инвокирано в жалбата, че не можел да разбере, за извършването на какво нарушение от негова страна на правилата за движение е санкциониран - за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 56 км/час, за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 53 км/час, за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 59 км/час или за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място със 60 и повече км/час, за каквото нарушение бил наказан, а такова нарушение от страна на административнонаказващият орган не се твърдяло да е извършил и не му е предявено и че поради това, в случая било нарушено и правото му на защита, което било самостоятелно основание за незаконосъобразност и за отмяна на издаденото наказателно постановление. В тази връзка, настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи, че в съставения против касатора У.Ф. Акт за установяване на административно нарушение №*** от *** год./Сер.*** бл.№***/, ясно и четливо, на български език е изписано, че на посочената дата и време и на посоченото място, касаторът е управлявал описания лек автомобил в описаната  посока, „ … със скорост 106 км/час, при ограничение за населено място от 50 км/час. Нарушението е установено с АТСС  ARH CAM S1, с №***, приспаднат е толеранс от 3 км/час. …”, като абсолютно същото описание на нарушението е направено и в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление. При това положение е повече ясно, че наказанието е наложено на касатора за превишаване на разрешената максимална скорост в населеното място с 56 км/час, а не за някакво друго превишаване, като при определянето на това превишение е бил приспаднат предвидения толеранс от 3 км/час и това е недвусмислено описано и в АУАН, и в процесното НП, от което пък следва, че са били спазени изискванията на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 год. на МВР, във връзка с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Цитираната норма от Наредба №8121з-532/12.05.2015 год. на МВР гласи, че при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/приета с ПМС №239 от 24.10.2003 г./. В настоящия случай, тъй като скоростта на движение на управлявания от касатора лек автомобил е била над 100  км/час, приложима е конкретно хипотезата на чл.755, ал.1, т.2 от тази Наредба, съгласно която, максимално допустимите грешки/т.нар. толеранс/ на скоростомерите трябва да бъдат ±3 km/h до 100 km/h или ±3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h - при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове. При положение, че в случая е приспаднат толеранс от 3 км/час и е приета скорост на движение на управлявания от касатора лек автомобил от 106 км/час, то това означава, че реалната скорост на движение на управлявания от касатора лек автомобил е била 109 км/час и ако се приспадне максимално допустимата грешка от -3%, това означава, че е следвало да бъде приспаднат толеранс от 3.27 км/час. Това е изключително незначително отклонение от приетия от актосъставителя и от АНО толеранс от 3 км/час и не променя приетата скорост на движение от 106 км/час или превишаването на разрешената максимална скорост в населеното място си остава 56 км/час. В допълнение към горното следва да се посочи, че съставения на 15.01.2019 год. АУАН №***/сер.*** бл.№***/ е бил предявен на касатора У.Ф. на същата дата – 15.01.2019 год., който го е подписал без възражения, като в графата за възражения дори е вписал „не”, като, меко казано, е крайно несъстоятелно на този етап от административнонаказателното прпоизводство същият да твърди, че не му било станало ясно, т.е. че не можел да разбере, за извършването на какво нарушение от негова страна на правилата за движение, е санкциониран.          

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, че при извършената проверка не са констатирани допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от районния съд при разглеждането на делото пред първата инстанция и постановяването на обжалвания съдебен акт, ако това се има предвид от касатора в направеното твърдение в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Ето защо, с оглед на всичко изложено по-горе, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира жалбата на У.А.Ф. от ***, за неоснователна и недоказана, т.к. не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че решението на Кърджалийския районен съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.

 Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, Административният съд

 

Р      Е      Ш     И :

                  

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение №209 от 13.06.2019 год., постановено по АНД №263/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали.

                 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                              

                                                                                                     2.