РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1127/4.6.2021г.
гр. Пловдив,04.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Кичка Пеева-Казакова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 733 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от А.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 260183 от 05.02.2021г.
на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №7617 по описа на съда за 2020г.,
с което е потвърден електронен фиш серия К № 4087060, издаден от ОДМВР Пловдив,
с който е посочено, че се налага глоба от 300лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на А.С.С., с
ЕГН **********.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е незаконосъобразно. Не посочва конкретни касационни
оплаквания.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив.
Ответникът
по касационната жалба намира
касационните оплаквания за неоснователни. Изразява подробни писмени
съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява относно
прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: На 03.08.2020 г. в 16.26
часа на път III-565, км.22 +300 м в
посока от с. Шишманци към с. Белозем, при въведено ограничение с пътен знак
В-26 от 50 км/ч лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ”, с регистрационен номер *******
се движи с установена стойност на скоростта 87 км/час и превишена стойност на
скоростта 37 км/час, с което извършва нарушение за движение с превишена
скорост. В електронния фиш е посочен за
собственик на МПС А.С.С.. Извършено е нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,поради
което на С. е наложена санкция.
Първоинстанционният съд е обсъдил
събраните доказателства: снимков материал от заснетия от техническото средство
клип, копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от 05.08.2020 г. за използване на
автоматизирано техническо средство или система на дата 03.08.2020 г., протокол
за последваща проверка на техническото средство от дата 10.04.2020 г. Приел е,
че мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно
поведение се санкционира.
Изрично е посочил, че правилно е
санкциониран С., тъй като същият е имал възможност да посочи лицето, което е
управлявало МПС в законово определения срок, но това не е сторено.
ПРС е формирал извод за спазени законови изисквания при издаването на оспорения
електронен фиш. Изрично е коментирано, че в случая е налице нарушение,
установено с мобилна радарна система,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението
е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство,
като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена
от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Посочено е, че в случая,
с оглед настъпилите законодателни промени, не е било необходимо да се поставя
знак Е 24 за обозначаване на зоната на видеоконтрол, поради което
необозначаването в конкретния случай няма как да се счита за нарушение правата
на контролираното лице. Същевременно нарушението е регистрирано от одобрен тип
система за контрол, поради което и възраженията за липса на компетентност
относно последваща проверка на техническите средства от лабораторията за
проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха не са
основателни.
Изводите на районния съд са правилни и
изградени въз основа на събраните писмени доказателства, които са подробно
анализирани.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е
предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с
които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове.
Ето защо то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление,
въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив,
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният
фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш и доколкото разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 57 от ЗАНН, същият не е
незаконосъобразен.
Съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДвП електронният
фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш
се анулира.
Касационният жалбоподател не е
депозирал, в указания по-горе 14-дневен срок, писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. При това положение е правилен изводът на ПРС, че
нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП е осъществено от А.С..
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото
не е с фактическа и правна сложност, поради което, на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от
касационния жалбоподател.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260183 от
05.02.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №7617 по описа на
съда за 2020г.
ОСЪЖДА А.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в
полза на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пловдив сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.