Р Е
Ш Е Н
И Е № 305
гр.
Пловдив, 09.11.2018
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав, в открито
заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ
ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното
от съдията Костадинова в.т. дело № 415/2018
год. по описа на ПАС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 64 от
16.04.2018 година, постановено по т. дело № 186/2017 година по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, е осъдена О.С.
ЕИК *, представлявана от К.на общината С.Ч.,
да заплати на „А.К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Х.Х.Е., на основание чл.266 от ЗЗД сумата 47853,74лв., представляваща
неизплатена главница с ДДС по договор № 275/15.11.2012г., ведно със законната
лихва, считано от 01.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението,
както и на основание чл.86 от ЗЗД лихва за забава в размер на 4208,90лв. за
периода от 20.12.2016г. до 31.10.2017г.
Осъдена е О.С. ЕИК *, да заплати на „А.К. ЕООД с оглед изхода на делото деловодни разноски в
размер на 4062,25лв.
С решение № 145 от 14.06.2018
година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 64 от
16.04.2018 година, постановено по т. дело № 186/2017 година по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, като е посочено, че в диспозитива на решението следва
да се чете „деловодни разноски в размер на 4262,50 лева“, вместо както е
посочено: „ деловодни разноски в размер на 4062,25 лева“.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство О.С.
чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Б.. Решението е обжалвано изцяло с
оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост. Жалбоподателят
поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при
съществено нарушение на процесуалните правила и е немотивирано. Развити са
подробни съображения във връзка с тези
оплаквания. Те се свеждат на първо място до незаконосъобразен отказ на
първоинстанционния съд да открие производство по оспорване на подписа, положен
под заповеди № 833/01.11.2012 и № 870/15.11.2012 година на К.на Община – С.и да
допусне поисканите доказателства – съдебно-почеркова експертиза, като по този
начин съдът създал пречка за разкриване на обективната истина. На второ място
са оспорени изводите на съда за сключване на договор между страните на
15.11.2012 година след проведена процедура по ЗОП, тъй като заповедите за
откриване на процедурата и за избор на участник, класиран на първо място, както
и самият договор били подписани не от К.И. Е., а от заместник К.И. В., без
последният да е разполагал с правомощия за това. Липсата на правомощия на
заместник К.жалбоподателят мотивира с наличието на присъствена форма, в която е
отразено, че к.е бил на работа през всички работни дни на месец ноември 2012
година, т.е. не е могъл да бъде заместван съгласно чл. 39 ал. 2 от ЗМСМА. Освен
това се поддържа, че процесният договор е подписан в нарушение на чл. 8 ал. 2
от ЗОП, тъй като заместник к.И. В.не е имал конкретно пълномощно за
подписването му. Твърди се освен това, че изпълнената работа не е предадена на
възложителя О.С. Оспорен е извода на съда, че разпоредбата на чл. 2 ал. 3 т. 2
от процесния договор е нищожна на основание чл. 26 ал.1 предложение трето от ЗЗД като нарушаваща добрите търговски практики и добрите нрави. На последно
място се твърди, че в случая в отношенията между страните е приложима клаузата
на чл. 2 ал. 4 от договора за проектиране и възнаграждение за изготвянето на
проекта не се дължи на изпълнителя, тъй като той не може за бъде
реализиран. Искането е за отмяна на първоинстанционното
решение и отхвърляне на предявените искове – главен и акцесорен, както и за
присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.
С въззивната жалба са формулирани
доказателствени искания, които съдът е оставил без уважение с мотивирано
определение в проведеното по делото
открито съдебно заседание.
Становището на ответника по
въззивната жалба „А.К.“ ЕООД, изразено в
писмения отговор и в проведеното по делото съдебно заседание пред въззивната
инстанция, включително в представените писмени бележки по съществото на спора,
е за неоснователност на въззивната жалба. Ответникът по въззивната жалба не е направил доказателствени искания.
Апелативният
съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес от
въззивно обжалване, а именно от ответника в първоинстанционното производство против решението, с което са уважени изцяло
предявените срещу него главен и акцесорен иск. При подаването на въззивната
жалба е спазен предвидения в чл. 259 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок. Съобщението
за изготвеното решение е връчено на жалбоподателите на 23.04.2018 година, а въззивната жалба е с вх. № 4093/03.05.2018
година.
Разгледан
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Пред
Пазарджишкия окръжен съд по т. дело № 186/2017 година е предявен иск от „А.К.“ ЕООД против О.С. за реално
изпълнение на задължението на ответника да заплати дължимото възнаграждение по
договор за проектиране от 15.11.2012 година и анекс към него № 352/19.08.2015
година, както и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
Правното основание на предявения главен иск е чл. 266 ал. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 79 от ЗЗД, а на акцесорния – чл. 86 от ЗЗД.
По
делото е представен като доказателство договор за проектиране от 15.11.2012
година, с който на ищеца „А.К.“ ЕООД е възложено от О.С. изготвянето на
технологичен план за първоначално залесяване на земеделски земи в землището на О.С.
включващ подробно изброените в чл. 1 ал. 1 дейности.
От
изложените от страните обстоятелства и представените доказателства е видно, че
до сключването на договора се е стигнало след проведена процедура по ЗОП за
избор на изпълнител, като финансирането на проекта е от Държавен фонд „З.“ по „Програма за развитие
на селските райони 2007-2013 година“, мярка 223.
Следва
да се отбележи, че процесуалният представител на Община – С.в
преклузивните срокове по ГПК - отговора и допълнителния отговор на
исковата молба е оспорил подписа под договора от 15.11.2012 година с твърдения,
че не е положен от К.на Общината И. Е.,
а от заместник-К.И. В., без заместник-к.да е имал правомощия за това.
Преписката
по провеждане на обществената поръчка по реда на ЗОП, при която за изпълнител
по договора е избран „А.К.“ ЕООД е приложена по делото не по инициатива на
Общината, а по искане на ищеца, формулирано в допълнителна искова молба, за да
установи твърденията си, че той е избран
за изпълнител на проекта и О.С. е
обвързана с договора.
Представянето
на преписката по ЗОП е допуснато от съда с определение № 105 от 08.02.2018 година по чл. 374 от ГПК.
Цялата преписка по ЗОП е представена от О.С.
с молба вх. № 2464/16.03.2018 година. Едва в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 21.03.2018 година процесуалният представител на О.С. е
оспорил намиращите се в преписката по ЗОП заповед № 833 от 01.11.2012 година и
заповед № 870/15.11.2012 година с твърдения,
че са подписани не от К.на Общината, а от лице, което не е
имало правомощия за това. Още пред първата инстанция, както и във въззивната
жалба се поддържа твърдението, че лицето, подписало посочените две заповеди, е
заместник – к.на Общината И. В..
Със
заповед № 833 от 01.11.2012 година е открита на основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА и чл. 14
ал. 4, чл. 101 а и сл. от ЗОП процедурата за избор на изпълнител за извършване на
услугата с предмет : „Изготвяне на технологичен план за първоначално залесяване
на неземеделски земи в землището на О.С.“, като подробно са очертани нейните параметри.
Другата
цитирана заповед № 870/15.11.2012 година е за класиране на участниците, като с
нея е обявен изпълнителя на обществената поръчка – ищеца „А.К.“ ЕООД.
И в
двете заповеди е поставена запетая пред „ кмет на О.С.“ в качеството му на
техен издател.
Доводите,
свързани с подписването на заповедите от лице, което не е имало правомощия за
това, а именно от заместник – К.В., касаят
законосъобразното провеждане на процедурата по ЗОП за избор на изпълнител. Възможността те
да бъдат въведени в процеса от ответника по иска О.С. е преклудирана с
изтичането на процесуалните срокове за подаване на отговор на исковата молба. Съдът не споделя твърденията на
ответника, че оспорването е направено своевременно, след представяне на цялата
преписка по ЗОП и в съдебното заседание, в което тя е приета. В случая не става
дума за оспорване на заповедите като писмени доказателства, а за въвеждане в
процеса на доводи, касаещи незаконосъобразното провеждане на процедура по ЗОП,
проведена от самата Община.
Дори
обаче да се приеме, че твърденията за издаване на двете цитирани по-горе
заповеди от лице, което не е оправомощено за това, са направени своевременно, те са неоснователни.
От
ответника О.С. не се оспорва обстоятелството, че подписите под заповедите са не
на К.Е., а на заместник – К.И. В.. С
писмения отговор на Общината наред с останалите заповеди, с които к.Е. е
възлагал на заместник – К.В.да го замества през определени периоди от време,
е представена и заповед от 03.07.2012
година. Тази заповед е издадена на
основание чл. 44 ал. 1 т.1 и сл. от ЗМСМА, чл. 7 ал. 1 от ЗОП във връзка
с чл. 8 ал. 2 от ЗОП и чл. 13 от Устройствения правилник на общинската
администрация в град С.. С нея к.на общината е определил да бъде заместван от заместник-К.И. В.във
всички случаи, в които отсъства от общината поради командировка, служебни
ангажименти и/или пътувания, ползване на отпуск и всяка друга причина,
неупомената в заповедта, за да се осигурят необходимите действия по
представителство, издаване на разпореждания, съставяне и подписване на
предвидени от нормативната база актове, провеждане на процедури за възлагане на
обществени поръчки и сключване на договори за тях, както и на всички останали
договори и съглашения. При наличието на такава заповед фактът, че в присъствената форма за месец
ноември 2012 година е посочено, че к.на бил на работа през всички работни дни,
включително тези, през които са издадени заповедите № 833 от 01.11.2012 година
и № 870 от 15.11.2012 година и е
подписан процесния договор от 15.11.2012 година не дава основание да се приеме,
че подписването им от заместник-К.И. В.е в нарушение на разпоредбите на ЗМСМА и
на ЗОП, респ. че той не е имал правомощия да ги подпише.
Този
извод на съда се подкрепя и от показанията на разпитания в качеството на
свидетел в съдебно заседание на 21.03.2018 година И. Б.В.. От свидетелските му
показания е видно, че той е бил заместник-кмет на Община – С.през периода
2011-2013 година. В това си качество и въз основа на уговорка и нарочната заповед на К.от 03.07.2012 година той е подписвал
множество документи и договори с Общината, включително процесния договор от 15.11.2012 година.
При
обсъдените по-горе доказателства съдът намира за неоснователни доводите на
процесуалния представител на О.С. за нарушаване на първо място на разпоредбата
на чл. 39 ал. 2 от ЗМСМА. Според тази разпоредба к.на общината, съответно к.на
района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието
му от общината, съответно от района. Видно от разпоредбата, заместването на К.от
заместник-кмет е допустимо не при отсъствие на К.от работа, а при отсъствието
му от общината. Т.е. няма законова пречка заместник-К.да упражнява правомощията
на кмета, когато последният е на работа, но не се намира в общината.
Второто
нарушение, което се поддържа, е това на чл. 8 ал. 2 от ЗОП / отм./. Към момента
на подписване на процесния договор / 15.11.2012 година/ тази разпоредба е гласяла:
„Възложителите или упълномощени от тях длъжностни лица организират и провеждат
процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях.
Упълномощаването не може да се използва за разделяне на обществените поръчки с
цел заобикаляне прилагането на закона“.
Това съдържание на разпоредбата не е нарушено с начина, установен по
делото, по който е извършено упълномощаването на заместник-К.от кмета. Текстът
на закона изисква упълномощаване, каквото в случая е налице, не е поставено
изискване на някакво конкретно или изрично пълномощно, както се твърди от процесуалния представител на Община
– С.. Възможността заместник-кмет да изпълнява част от функциите на кмета, предоставени му със
закон, било поради отсъствието на К.или
поради нарочното оправомощаване на заместник-кмета, е изрично уредена в чл. 39
ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА, като това става със заповед на кмета, каквато в случая
е налице.
Изложеното
до тук налага извода, че не са допуснати нарушения на императивни законови
разпоредби на ЗМСМА или на ЗОП, които да се отразяват на валидността на
сключения между страните договор за проектиране от 15.11.2012 година.
Имайки
предвид изложените по-горе съображения досежно правомощията на заместник-К.И. В.,
съдът намира за неоснователни поддържаните както пред първата инстанция, така и
пред въззивната жалба възражения на О.С. за липса на реално изпълнение на
задълженията по договора, тъй като изработените от изпълнителя проекти са
предадени на И. В., а не на К.Е. като представител на общината. Приемо - предавателният
протокол от 15.11.2012 година, с който изпълнителят „А.К.“ ЕООД е предал на О.С. проектните
разработки, възложени му с договора от 15.11.2012 година на хартиен и магнитен
носител действително е подписан от заместник-К.И.
В.. / стр. 9 от първоинстанционното дело/. Тези негови действия обаче не са
извън правомощията му, за тях той е изрично овластен от К.по описания по-горе
начин.
Неоснователен
с оглед изложените по-горе мотиви е
доводът, че договорът не обвързва Община – С., тъй като не е подписан от кмета,
а от заместник- кмета. Подписването на
договора от заместник-К.е въз основа на изричното овластяване за това от кмета.
Налице
са и допълнителни аргументи за
неоснователност на този довод. Първият от тях е свързан с наличието на анекс към договора, който безспорно е
подписан от кмета. Става дума за анекс, заведен в Общината под № 352/19.08.2015 година. С него
е направена промяна в чл. 2 ал. 1 от договора, като вместо първоначално договорената
сума, дължима на изпълнителя, от 44900 лева без ДДС или 53880 лева с ДДС е
прието, че се дължи сумата от 39878,12 лева без
ДДС или 47853,74 лева с ДДС. Претенцията на ищеца за заплащане на
възнаграждение по договора се основава именно на този анекс и е в размера,
уточнен с него.
Неоснователно
е възражението за нищожност на този анекс, тъй като с него се променял договор
в нарушение на установената със Закона за обществените поръчки забрана за
внасяне на промени в договори, сключени по този ред. Действително с разпоредбата на чл. 43 ал. 1 от
ЗОП / отм./, действал към момента на сключване на процесния договор, е въведена
забрана за изменение на договор за обществена поръчка от страните. В ал. 2 на
чл. 43 от ЗОП / отм./ обаче са посочени изключенията, при които такова
изменение е допустимо. Съгласно чл. 43 ал. 2 б. „в“ от ЗОП / отм. / по изключение се допуска намаляване общата
стойност на договора в интерес на възложителя поради намаляване на договорените
цени или договорени количества или отпадане на дейности. В случая още с
първоначалния договор – чл. 2 ал. 2 е предвидено намаляване на договорената цена ако „Програмата за развитие
на селските райони 2007-2013 год.“ одобри по-малка сума за дейностите, предмет
на договора. Именно в изпълнение на тази процесна уговорка и съобразно изрично
съществуващата законова възможност на това / чл. 43 ал. 2 б. „в“ предложение
първо от ЗОП / отм./ е сключен анекса за намаляване на договорената цена,
подписан лично от К.на Общината. Между страните е безспорно, а и от
представените писмени доказателства се установява, че в анекса от 19.08.2015
година е посочена цената на дейностите, предмет на договора, която е залегнала в сключения между Общината и
Държавен фонд „З.“ договор № *от 12.12.2013
година за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект
„Първоначално залесяване на неземеделски земи в землището на О.С.“. В
приложение № 1 към този договор е фиксиран размера на разходите за проектиране
/ изготвяне на технологичния план/ -
39878,12 лева без ДДС.
След
провеждане на процедурата по ЗОП и сключване на договора от 15.11.2012 година е
налице реално изпълнение на възложените с договора за проектиране дейности от
страна на изпълнителя „А.К.“ ЕООД,
изразяващо се в изготвяне на технологичния план и предаването му на Община – С..
Изводи в тази насока могат да се правят от представените доказателства, от
които е видно, че въз основа на проекта на ищеца е сключен между Общината и
Държавен фонд „З.“ договор № *от
12.12.2013 година за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение
на проект „Първоначално залесяване на неземеделски земи в землището на О.С.“. В представеното приложение № 1 към договора са посочени по пера отделните дейности, които
се финансират с общата сума, отпусната по договора с Държавен фонд „З.“ –
636414,09 лева. Изрично в приложението е посочено, че 39878,12 лева / 588,25
плюс 39289,87 лева/ са дължимите суми за
проектиране, извършено от изпълнителя „А.К.“
ЕООД.
Безспорно
е също, че до реално осъществяване на дейностите по залесяване, за които са отпуснати от ДФЗ
суми по проект 13/22/00288 не се е
стигнало. От анализа на събраните по делото доказателства се установяват
следните причини за липсата на реално изпълнение:
В чл.
3.1. от договора между О.С. и ДФЗ и
анекс № 1 към него от 30.04.2015 година е предвиден срок за извършване на
инвестицията – 24 месеца от датата на получаване от ползувателя на финансовата
помощ на уведомително писмо с решението за съгласуване / отказ за съгласуване
по време на процедурата за избор на изпълнител по реда на ЗОП, но не по-късно
от 15.09.2015 година. Видно от
уведомително писмо за одобрение № 60/16.01.2014 година, получено в Общината на
24.01.2014 година, на 20.12.2013 година е извършено от ДФЗ плащане на част от сумата по договора
в размер на 199390,59 лева.
Изпълнението на дейностите по залесяването е възложено от О.С. на „Е.“
ООД с договор от № 319, сключен едва
на 03.08.2015 година. Три дни след сключването на
този договор с изпълнителя той е
изпратил до Общината писмо с изх. № 674/06.08.2015 година, с което я уведомява
за липсата на фиданки от посочените в технологичните планове видове и иска
разрешение за замяната им с други.
Липсват
каквито и да било доказателства за предприети действия от Общината и „Е.“ ООД след тази дата до датата 07.10.2015 година,
когато помежду им е подписано споразумение. С това споразумение / стр. 86 от
първоинстанционното дело/ страните са прекратили по тяхно взаимно съгласие
договор № 319 от 03.08.2015 година с предмет: „ Първоначално залесяване на
неземеделски земи на територията на О.С. ***, осъществяван с финансовата помощ
на Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година, мярка 223,
съгласно договор за финансиране № *. В
същия ден с писмо изх. № С-5256/07.10.2015 година О.С. е уведомила Държавен
фонд „З.“, че проектът няма да бъде изпълнен, тъй като съгласувателното писмо
от ДФЗ е получено на 14.09.2015 година, а крайният срок за изпълнение на
дейностите по договора и анекса е
15.09.2015 година, поради което фирмата изпълнител не е в състояние да
извърши дейностите по договора. Изрично е изразено желание за връщане на
получения аванс по договора. Целият получен аванс от 199390,59 лева, ведно с
натрупаните лихви от 2314,53 лева е върнат от О.С. на ДФЗ, видно от писмо с
изх. № С-5729/16.11.2015 година, двете платежни нареждания към него и
извлечението от банковата сметка.
При
така установената по делото фактическа обстановка, свързана с отношенията между
Община – С.и Държавен фонд „З.“, между Община – С.и изпълнителя по договора за
изготвяне на технологичния план „А.К.“
ЕООД ***– С.и избрания изпълнител по договора за осъществяване на дейностите по
залесяване и съобразявайки клаузите на
договора за проектиране от 15.11.2012 година, съдът намира, че
предявеният главен иск за заплащане на дължимите суми за извършената в
изпълнение на този договор работа е основателен.
Тълкувайки
разпоредбата на чл. 2 ал. 3 от договора от 15.11.2012 година, съдът приема, че
заплащането на извършената работа на „А.К.“ ЕООД като изпълнител по договора за
изготвяне на технологичния план е в зависимост от одобряването на проекта от
финансиращия орган – Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година и
сключване на договор за финансиране между ДФЗ и О.С. Тези условия за заплащане от възложителя на изработеното от изпълнителя са настъпили. В тази връзка съдът изложи
мотиви по-горе, обсъждайки договора между Община – С.и Държавен фонд „З.“.
В чл. 2
ал. 3 т. 1 и 2 от договора за проектиране от 15.11.2012 година, сключен между
страните по настоящото дело, получаването
на авансовото и на окончателното разплащане между Община – С.и Държавен фонд „З.“
е посочено, за да се уточнят сроковете, в които от своя страна Общината следва
за плати на изпълнителя по договора за проектиране, а именно 70% при получаване
на авансовото плащане / чл. 2 ал. 3 т. 1 от договора/ и останалите 30% - при получаване на
окончателното плащане / чл. 2 ал. 3 т. 2 от договора/. Те не могат да бъдат
тълкувани като условие за плащане, а само като уточняване на сроковете за
плащане.
Дори
обаче да се приеме, че предвидените в чл. 2 ал. 3 т. 1 и 2 от договора за
проектира разплащания между Общината и Държавен фонд „З.“ са условия за плащане
на възнаграждението на „А.К.“ ЕООД, те
биха били нищожни като противоречащи на добрите нрави, доколкото поставят
заплащането на реално извършена работа в зависимост от отношенията между възложителя и трети лица, на които
изпълнителят по договора не би могъл да влияе по какъвто и да е начин.
Съдът
не споделя твърдението на ответника, че плащане не се дължи на основание чл. 2
ал. 4 от договора. Тази разпоредба предвижда, че възнаграждението по чл. 2 ал.
3 от договора не се дължи, ако инвестиционният проект не бъде финансиран от
„Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година.“, а не като твърди
ответникът – ако проектът не бъде реализиран. Изготвеният технологичен проект е
приет от Държавен фонд „З.“ и е отпуснато финансиране за него, видно от
сключения договор № */12.12.2013година между Общината и ДФЗ. Последващото
нереализиране на проекта по други причини, извън финансирането му, което е
отпуснато, не се отразява на задължението за заплащане на възнаграждението на
изпълнителя.
В
случая е налице редовно проведена обществена поръчка по ЗОП и сключен договор между Общината и изпълнителя
„А.К.“ ЕООД. Изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора, което е
безспорно установено по делото с обсъдените по-горе доказателства. Изготвеният
от него технологичен проект е приет без забележки, той е залегнал в договора
между Общината и Държавен фонд „З.“ за финансиране, като изрично в този договор
е посочено, че част от отпуснатото финансиране е за дейностите по изготвяне на
технологичния проект с изпълнител „А.К.“ ЕООД. ***– С., свързани със забавянето
при избор на изпълнител, който да осъществи залесяването, както и с
прекратяването на договора с този
изпълнител по взаимно съгласие и връщането на получените авансово средства на
Държавен фонд „З.“ по никакъв начин не биха могли да засегнат правата на
изпълнителя по договора за проектиране да получи своето договорено
възнаграждение. Той е изправна страна по договора, сключен след изпълнение на
цялата процедура по ЗОП и му се дължи плащане.
По тези
съображения съдът намира, че предявеният главен иск е основателен, респ.
решението на първоинстанционния съд за неговото уважаване е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Основателен
е и предявеният акцесорен иск. Сроковете по договора, уговорени в чл. 2 ал. 3
т. 1 и 2, в които Община- С.е следвало да заплати възнаграждението на
изпълнителя „А.К.“ ЕООД не са приложими при решаване на въпроса за забавата на
възложителя, доколкото в резултат на действията на Община – С.не се е
стигнало до усвояване на отпуснатите по
договора с Държавен фонд „З.“ средства, респ. полученият аванс е върнат.
Ищецът
е изпратил нарочно писмо до Община – С.с изх. № 17/19.12.2016 година, получено
на 20.12.2016 година / стр. 11 от първоинстанционното дело/. С него Общината е
поканена за заплати дължимите суми по договора за проектиране от 15.11.2012
година. Забавата на възложителя за заплащане на дължимите суми по договора е от
момента на получаване на това писмо, каквато е претенцията на ищеца. Размерът
на дължимото обезщетение за забавено плащане, равняващо се на законната лихва
върху главницата от 47853,74 лева за периода от 20.12.2016 година до датата на
исковата молба 31.10.2017 година е 4208,90 лева. Този размер не е оспорен от
ответника. Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта, отнасяща
се до присъденото обезщетение за забавено плащане и следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят Община – С.следва да бъде осъден да заплати
на „А.К.“ ЕООД направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2100 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и договора за права защита и съдействие.
По
изложените съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 64 от 16.04.2018 година,
постановено по т. дело № 186/2017 година по описа на Пазарджишкия окръжен съд,
в което с решение № 145 от 14.06.2018 година е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка.
ОСЪЖДА О.С.
ЕИК *, представлявана от К.на общината С.Ч.,
да заплати на „А.К.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Х.Х.Е., направените пред въззивната инстанция разноски в
размер на 2100 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.