№ 580
гр. Б., 28.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Кр. Бузова
СъдебниЕмилия Каракушева
заседатели:Даниела А.ова
при участието на секретаря Илиана А.а
и прокурора С. Й. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Кр. Бузова Наказателно
дело от общ характер № 20231200200415 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Б., редовно призована, се явява прокурор А..
Подсъдимият К. П. П., редовно призован, се явява лично и с адв. Ч..
Гражданският ищец и частен обвинител Р. Г. В., редовно призована, не се
явява.
Гражданският ищец и частен обвинител Д. М. В., редовно призована, не се
явява.
Гражданският ищец и частен обвинител А. М. Т., редовно призована, не се
явява.
За гражданските ищци и части обвинители Р. Г. В., Д. М. В. и А. М. Т. се
явява адв. Л..
Частният обвинител В. Г. Т., редовно призован, не се явява.
Частният обвинител Г. В. Т., редовно призован, не се явява.
Частният обвинител С. В. Т.-С., редовно призована, не се явява.
За частните обвинители В. Г. Т., Г. В. Т. и С. В. Т.-С. се явява техния
повереник адв. Ч. Н..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
1
На 10.04.2024г. в Окръжен съд – Б. е получено писмо от ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, видно от което, че с предявена застрахователна
претенция за неимуществени вреди под техен № 0411-020-0001-2020
доброволни искове са завели В. Г. Т. /син/, Г. В. Т. /внук/ и С. В. Т.-С.
/внучка/, законни наследници на починалите. На В. Г. Т. е платено
застрахователно обезщетение в размер на 160 000 лева, по 80 000 лева за
всеки един от починалите, на другите двама наследници им е отказано.
Получена е и актуална справка за съдимост № 240402005000147029/
02.04.2024г. по описа на Бюро „Съдимост“ при Районен съд – Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът с оглед редовното призоваване на страните, явяването на прокурор,
подсъдимия и защитник в съдебно заседание, счита, че не са налице
процесуални пречки за разглеждане на делото, за което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат докладваните писмени документи.
АДВ. Л.: Да се приемат докладваните писмени документи.
АДВ. Н.: Да се приемат докладваните писмени документи.
АДВ. Ч.: Да се приемат докладваните писмени документи.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като доказателства по делото следните писмени
документи, а именно: писмо от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с Вх.№
4914/10.04.2024г. и справка за съдимост на К. П. П. към дата 02.04.2024г.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.
АДВ. Л.: Нямам други искания.
АДВ. Н.: Нямам други искания.
АДВ. Ч.: Нямам други искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с казаното от адвоката ми, нямам други
искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаемо г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
поддържам обвинението срещу подсъдимият К. П., като считам, че същото се
доказва по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал.
От протокола за оглед на местопроизшествието и изготвения фотоалбум към
него, както и от свидетелските показания се установява по безспорен начин
времето, мястото и обективните условия, при които е станало ПТП-то, в
резултат на което настъпила смъртта на двете лица – Г. и Д. Т.и. Тези лица са
пътували в управлявания от свидетеля В. Т. лек автомобил „Фолксваген голф
2“ с посочен в обвинителния акт регистрационен номер, движещ се в посока
от гр. Б. за гр. К.. На предна дясна седалка до водача е пътувала Д. Т., а
съпруга й Г. Т. е седял зад нея на задна седалка в дясно. Времето било ясно и
слънчево, без валежи, а движението в тази посока било интензивно. От
района на К.д. до мястото на пътния инцидент свидетелят В. Т. забелязал, че
зад него се движи товарен автомобил марка „Скания“, управляван от
подсъдимия. Този автомобил се е движил на малка дистанция от автомобила
на свидетеля. Движението в тази посока било в колона от автомобили.
Според свидетелят Т. колоната била дълга около 80 метра, а неговия
автомобил бил последен. Зад него се движел товарния автомобил, управляван
от подсъдимия, като в показанията си в хода на съдебното следствие,
свидетелят Т. заявява, че изпитвал страх от движещото се зад него МПС.
Казва, че било като филм на ужасите. Свидетелят посочва, че на 1,2 км
3
приблизително преди гр. К. има завишение и от там пътят се спуска надолу и
е прав участък. Преди това завишение има завой. След завоя автомобилите от
колоната, движещи се пред автомобила на Т., започнали да намаляват
скоростта на движение. Това било възприето и от свидетелят, който възприел
и светването на стоп светлините от осветителните системи на превозните
средства пред него. Преди това Т. намалил плавно скоростта на управлявания
от него автомобил. Той видял в огледалото за обратно виждане как товарния
автомобил лети зад него и усетил силен удар в задната част на автомобила си.
Към момента на удара автомобила на Т. се движел бавно. Това е според
показанията на свидетелят Т.. От удара, превозното средство на свидетеля
ударил движещия се пред него лек автомобил, неустановен по делото, после
автомобила на Т. се завъртял в посока, обратно на първоначалната му посока
на движение. Свидетелят твърди, че преди удара, дистанцията до движещото
се пред него превозно средство била по-голяма от тази, на която се е движел
товарния камион спрямо автомобила на Т.. От приобщените в конкретни
части показания на свидетеля от ДП е видно, че той е възприел преди гр. К.
светлинни сигнали от насрещно движещи се МПС-та, като той ги е възприел
като предупреждение за наличие на автопатрул. Както и на ДП, и в хода на
съдебното следствие свидетеля е заявил, че през цялото време камиона се е
движел плътно зад него. Той е видял в огледалото за обратно виждане как го
връхлита, след което и усетил силния удар отзад. Свидетелят А. К., който е
младши автоконтрольор към инкриминираната дата, бил в състава на
автопатрул с колегата А. Х.. Автопатрулът бил разположен на километър 396
на уширение в дясно, преди гр. К.. Свидетелят е възприел ПТП-то, тъй като е
имал пряка видимост към мястото. От неговите показани, в това число и
частта от показанията от ДП, приобщени по съответния ред, се установят
също обстоятелства, свързани с място, време, условия на настъпване на ПТП-
то, движението на участниците в него, преди и след удара и крайното им
положение. Свидетеля К. посочва, че е възприел камион „Скания“, червен на
цвят, който излязъл от завоя преди гр. К.. Движението към гр. К. било
интензивно, в колона от автомобили и свидетеля видял как „Скания“-та
ударила отзад автомобила на свидетеля Т., от което той се повдигнал във
въздуха и се обърнал на посоката на движение. Автомобилът, движещ се пред
този на свидетелят Т., „Фолксваген голф“ бил ударен, но без значителни щети
и бил със счупен ляв стоп. К. установил превозните средства, участници в
4
ПТП-то, а в изготвения от него констативен протокол за ПТП е отразил като
причина за ПТП движение на участника „Скания“ с несъобразена скорост и
не спазване на дистанция. Свидетелят посочва за положението и състоЯ.ето
на пострадалите в автомобила такова, каквото е възприел, като посочва,
възрастния мъж на задната седалка бил затиснат между седалките, а жената
на дясна предна седалка била наведена напред и стенела от болка. Свидетелят
А. Х., който също е бил част от автопатрула, е възприел също удара на
„Скания“ в задната част на лека автомобил „Фолксваген голф 2“, като преди
това този свидетел е възприел пушек от триене на гуми при спирането на
товарния автомобил, а след това при отИ.е на място, мястото на ПТП-то и
мирис от триене на гуми. Този свидетел посочва, че за да избегне удара,
водачът на товарния автомобил се е опитал да отклони посоката на движение
на ляво. Двамата свидетели, Х. и К., са категорични, че нищо не е местено на
местопроизшествието и отразеното във фотоалбума е така, както е било
непосредствено след настъпване на ПТП-то. Това се потвърждава и от
свидетелите З., П., С., С. и приобщените чрез четене показания от ДП на
свидетеля Я., които лица като пожарникари са посетили
местопроизшествието. Те посочат за местоположението на превозните
средства след ПТП-то, деформациите по тях, за положението на възрастния
мъж, седящ зад предна дясна седалка в лекия автомобил.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на Г. Т., изготвена от
вещото лице д-р З., е видно, че с************** Д-р З. посочва, че описаните
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди, тъпи и
ръбести предмети, каквито са и части от автомобилната кабина, и същите
добре отговарят да се получени при ПТП на задна седалка. Разположението
на травматичните увреждания според експертизата сочи за удари предимно
отзад, в дясно и отпред. При изслушването на вещото лице относно това
заключение по съдебномедицинската експертиза на Т., експертът беше
категоричен, че с*****. Като наличието на предпазен колан в този случай не
би имал съществено значение за предпазване на лицето.
От втората съдебномедицинска експертиза на Д. Т. е видно, че смъртта й се
дължи на хронична и остра сърдечно-съдова и най-вече дихателна
недостатъчност, в следствие на установена гръдна травма, съчетана с коремна
травма и счупване на големия пищял в лява подбедрица, последвалия ги
непосредствено хеморагично травматичен шок и по-късно застойните
5
възпалителни последици от тях. Смъртта е настъпила бавно с преживяност от
няколко дни. При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същият по
категоричен начин посочи, че острата дихателна недостатъчност, както и
сърдечно-съдовата недостатъчност, са следствие именно от гръдната и
коремна травма, получени при ПТП-то. Относно механизма на ПТП-то са
изготвени три експертизи от различни експерти. По-съществени различия се
откриват между първата автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице Ш. и последващите две експертизи и то тези различия касаят
изчислените скорости на движение и мястото на първоначалното
съприкосновение, т.е. мястото на удара. Тези различия се дължат на
различните методи, използвани от вещите лица при изчисленията на
скоростта. Въпреки, че категорично в приетата автотехническа експертиза,
изготвена от Ш. не е посочено, при разпита на вещото лице, същият заяви, че
въз основа на установените деформации по лек автомобил „Фолксваген голф
2“ с рег. № ****, след завъртането на този автомобил, е имало отново
съприкосновение със „Скания“-та, при което са настъпили повреди в десния
фар и дясна врата. Същото, между другото, е установено от последващите
автотехнически експертизи. Според вещото лице Ш. тези повреди не биха
могли да настъпят при удар на лекия автомобил в движещия се пред него лек
автомобил. Експертът, който е огледал червения голф, не е установил да има
следи от синя боя по него. И според Ш. основния удар по лекия автомобил
„Фолксваген голф 2“ е отзад. Становището на експерта е, че тахографа дава
по-точни данни в сравнение с джи пи ес-а относно скоростта на товарния
автомобил при изрично зададен въпрос за това. Според вещото лице,
изготвило следващата автотехническа експертиза Н., началната скорост на
товарния автомобил, преди задействане на спирачната уредба, е била около
80,6 км/ч, като той е определил и скоростта в момента на първия удар, която е
била 72,9 км/ч, а в момента на втория удар е била около 21 км/ч. Според това
вещо лице водачът е действал закъснително с около 1,74 секунди при
предприемане на действия за ефективното задействане на спирачна уредба с
максимално спирачно закъснение. Според Н. за обвиняемия от неговата
позиция, а именно височина и зрителен периметър, не е имало никаква пречка
да бъде възприето спирането на автомобила пред него, намаляването на
скоростта на движещите се в колоната автомобили, в това чисто и стоп
светлини им. Вещото лице се непроменя даденото от него заключение и след
6
изслушване обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие. За най-точна при определяне на механизма на ПТП-то и отделните
величини – скорост на движение, скорост и място на удара, разстоЯ.е на
виждане на опасна зона и т.н., считам последната експертиза, изготвена от
две вещи лица в автотехническата част, а именно С. и М.. Те са използвали
минимум по два метода при определяне на скоростта на МПС-тата при всеки
един от двата удара. Като и тук, в тази експертиза, вещите лица започнали
изчисленията отзад напред. При изчисленията при втория удар са използвали
3 метода – Теория на удара, Моментум 360 и Делта V, като са направили
съпоставка с данните от тахографа. Вещите лица са огледали прецизно
деформациите по превозните средства. От разпита на вещото лице С. се
установява на какво се дължи незначителната разлика в реакцията на
закъснение при предприемане на действията за ефективно задействане на
спирачната уредба от страна на подсъдимия. Вещите лица са изчислили, че
началната скорост на двете МПС-та е била еднаква – около 80-81 км/ч.
Скоростта на движение на товарния автомобил при първия удар е била 65,6
км/ч, а след удара е била 64,9 км/ч. Съответно скоростта на движение на
лекия автомобил, управляван от свидетеля Т. при първия удар е била 25,2
км/ч, а след този удар 64,9 км/ч. Те са изчисли и скоростта на двете МПС-та
преди и след втория удар, а с оглед изчислената опасна зона за спиране на
товарния автомобил при първоначалната му скорост на движение и при
сравняване на опасната зона за спиране с отстоЯ.е на товарния автомобил до
мястото на удара, в момента когато лекия автомобил започва намаляване на
скоростта си на движение, според експертизата се дава заключение, че ПТП-
то е било предотвратимо чрез спиране за водача на товарната композиция,
при скоростта му на движение, изчислена около 80-81 км/ч, при
своевременното му реагиране при движение с тази скорост. Според
експертите и по втората автотехническа, и по третата автотехническа
експертиза, говоря в автотехническата част, несвоевременното реагиране на
опасността от страна на водача на товарната композиция, е в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП. Същият е действал със закъснение при
предприемане на спиране, т.е. причината за станалото произшествие според
тях е от субективен характер.
Безспорно се установява от вещите лица в съдебномедицинската част, че
травматичните увреждания и при двете пострадали лица, Г. Т. и Д. Т.,
7
отговарят да са получени както при първоначалния удар, така и при
последвалия втори удар между двете превозни средства. Най-тежките
увреждания, локализирани в областта на гръдния кош, имащи водеща роля за
настъпване на смъртта на Г. Т., са получени при първия удар между двете
превозни средства, довел до значителни деформации в задната част на купето
на автомобила, в който пострадалия е пътувал и до много силното притискане
от облегалката на задната седалка на автомобила, последвано от притискане в
предната седалка.
При пострадалата Д. Т. травматичните увреждания в областта на гръдния кош
са с най-голяма тежест, имат водеща роля за настъпване на смъртта. Според
вещите лица, те са причинени от действието на предпазния колан при втория
удар. Считам, че дадените в хода на съдебното следствие обяснения на
подсъдимия, следва да бъдат анализиране от съда много внимателно. Тези
обяснения относно начина на движение на управляваното от подсъдимия
превозно средство, скоростта му на движение, сочените в обясненията
обстоятелства за изпреварване от синя голф, който в последствие се е движил
пред червения голф, управляван от свидетеля Т. и който син голф подсъдимия
твърди, че го е изпреварил и след това е изпреварил автомобила на свидетеля
Т., както и обясненията относно видимостта и липсата на каквато и да било
индикация за намаляване на скоростта на движещите се пред него в колана
автомобили, и за внезапното спиране на двата голфа пред товарния
автомобил, които според подсъдимия не били част от колоната, считам, че не
следва да се кредитират. На първо място тези обяснения, свързани с тези
обстоятелства се опровергават изцяло от свидетелските показания на
свидетелите В. Т., А. К., А. Х., както и от разясненията на вещите лица по
автотехническите експертизи. Свидетелят Т., който е разпитван няколко пъти
на ДП, като изцяло и частично тези показания са приобщени по съответния
ред в хода на съдебното следствие, нито един път не е посочил, че движещия
се пред него автомобил е затруднил движението на другите участници или
неговото или че е спрял внезапно, заради което се е наложило и той да
намали скоростта си. Напротив – свидетеля Т. при всеки един разпит говори
за колона от автомобили пред него, които започнали да намаляват скоростта
на движение и той възприел стоп светлините им. Считам също, че
обясненията на подсъдимия, бяха дадени в един късен етап на съдебното
следствие и поради считам, че същите са до голяма степен съобразени и
8
нагласени със събраните по делото доказателства, с цел да бъдат използвани
като защитна позиция. Освен това, безспорно е установено от експертизите и
огледите, че по осветителната уредба на „Фолксваген голф 2“, управляван от
Т., не е имало неизправност и не имало обективни пречки, поради които
подсъдимият да не възприеме светването на стоп светлините, както на
движещия се пред него автомобил, така и на автомобилите в колоната.
Подсъдимият е нарушил установените в Закона за движение по пътищата
правила, визирани в чл.20, ал.1, като не е контролирал непрекъснато пътното
превозно средство, което е управлявал, а е следвало да бъде фокусиран в
максимална степен върху управлението, да следи всеобхватно и непрекъснато
пътната обстановка, както и всяко нейно изменение, положението на
превозните средства спрямо останалите участници в движението, както и
всяко действие с органите на управление, което безспорно включва и
задействането на спирачната система. Този контрол следа да е осъществяван
непрекъснато. Водачът е длъжен да го упражнява в момента, в който поеме
управлението на превозното средство до момента, в който го преустанови. В
конкретния случай подсъдимият, като водач на МПС, е имал възможност да
възприеме от достатъчно голямо разстоЯ.е като опасност намаляващия
скоростта си на движение последен автомобил от колоната пред него, както и
намаляването на скоростта на превозните средства, движещи се в колоната
пред този автомобил. Най-малко е могъл да възприеме светването на стоп
светлините им и да предприеме своевременни действия за предотвратяване на
произшествието. Тази колона е могла да бъде забелязана от голямо разстоЯ.е,
както поради благоприятните атмосферни условия, така и поради
характеристиките на пътя. Наличието на множество коли и ниската величина
на тяхната скорост, е задължавало подсъдимия още в този момент да
предприеме такова намаляване на скоростта на движение на товарната
композиция, така че безпрепятствено да спре зад последния автомобил.
Подсъдимият обаче е реагирал със закъснение при предприемане на действия
по ефективно задействане на спирачната система при възникналата опасност,
с което е допуснал нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДП, като считам, че той е
допуснал и нарушение, независимо от посоченото по чл.20, ал.1, и на чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се движил със скорост над
разрешената за движение извън населено място на ППС от категорията, която
той е управлявал. Именно тези нарушения, допуснати от подсъдимият, са в
9
пряка причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат – смъртта
на Г. Т. и Д. Т.. Те се намират обективно и субективно в причинна връзка с
настъпилите обществено опасни последици, като от обективна страна считам,
че престъплението, извършено от подсъдимия П. е виновно, по
непредпазливост, извършено под формата на несъзнавана такава по смисъла
на чл.11, ал.3 от НК, тъй като същият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл своевременно да
ги предвиди.
Смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия,
следва да бъдат отчетени като такива – чистото му съдебно минало, добрите
му характеристични данни, данните за нарушител като водач на МПС, с оглед
на това, че същият все пак е професионален водач и с по-дълъг стаж като
водач, доброто процесуално поведение в хода на досъдебното и съдебното
производство.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете, че подсъдимият е
професионален шофьор и е управлявал тежкотоварна композиция, което е
изисквало особено внимание и концентрация, както и обстоятелството, че с
неговото поведение е създадена опасност и за други участници в
движението.
Относно наказанието, тъй като считам, че не са налице изключителни или
многобройни обстоятелства смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най-лекото, предвидено за конкретното престъпление наказание,
което в случая е три години „лишаване на свобода“ се явява несъразмерно
тежко и които да налагат на наказание „лишаване на свобода“ под специалния
минимум, предлагам наказанието да бъде определено от съда съгласно чл.54
от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като за
справедливо наказание считам такова, определено значително под средния
размер, предвиден в съответната норма на НК. Считам, че за поправянето на
дееца, както и с оглед постигане целите на наказанието, а също и с оглед
обстоятелството, че се касае за престъпление против транспорта, които в
съвремието ни са изключително много на брой, с тях се създава опасност за
живота и здравето на множество жертви, считам, че за поправянето на
подсъдимия, макар и съда да прецени да наложи най-лекото предвидено
наказание, същият да го търпи ефективно. Като считам, че следва на
основание чл.343г от НК да се наложи кумулативно наказание „лишаване от
10
право да управлява МПС“ за срок от 5 години.
Относно гражданските искове, считам същите за основателни, като моля
същите да бъдат уважени в справедлив размер.
АДВ. Л.: Уважаемо г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз ще
Ви моля да постановите Вашия съдебен акт, с който да признаете
подсъдимият К. П. П. за виновен в извършване на престъпление по чл.343,
ал.3, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.1 и чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата. Напълно се присъединявам към
изразеното от страна на държавното обвинение, което направи един подробен
анализ на всички събрани гласни и писмени доказателства и именно с оглед
моето уважение към държавното обвинение и съдебния състав, ще си позволя
много кратко изразя моето становище по отношение на извършеното
престъпление и наказанието, което следва да бъде наложено. Считам, че за
никой в тази зала няма спор относно това, че на ****г. около 14:00 часа на
главен път Е-79 в района на километър 396+100, именно подсъдимият К. П. П.
от с. С., общ. С., управлявайки товарен автомобил марка „Скания“ се рег. №
**** и полуремарке марка „Шмитц“ с рег. № ****, движейки се именно по
този път в посока от гр. Б. към гр. С. със скорост около 80,60 км/ч е нарушил
установените норми, посочени в диспозитива на обвинителния акт. Като в
резултат именно на неговите действия по непредпазливост е причинил
смъртта на двама души – Г. И. Т. и Д. С. Т.. По отношение на това, считам, че
някой би могъл да повдигне въпрос, че се спори. Тогава, на това място, по
това време, участниците в това пътно-транспортно произшествие са именно
подсъдимият П. и другия участник В. Т., който е управлявал собствения си
автомобил „Фолксваген голф 2“ с рег. № ****. Именно в автомобила на В. Т.
са се возили неговите възрастни родители – Д. и Г. Т.и. За съжаление, както
на подсъдимия, предполагам че и за него се отнася, но така и за Д. и Г. Т.и,
както и за техните близки, това е бил едни изключително трагичен момент.
Момент, в който са отнети два човешки живота. Някой може да каже, че това
са възрастни хора, но аз категорично заявявам, това за близки, за родители, в
резултат на свое неблагоразумно поведение да причини тази смърт.
Категорична съм, че в кориците на делото са събрани безспорни и
категорични доказателства, както в хода на ДП, така и в хода на съдебното
следствие, които да сочат, че подсъдимият К. П. е осъществил както от
11
обективна, така и от субективна страна повдигнатото му обвинение. Мястото,
времето и извършителя са ясни и то по един безспорен и категоричен начин.
Единствения въпрос, на който вие следва да обмислите и да прецените, за да
отговорите правилно, а именно на базата на един подробен и задълбочен
анализ на събраните гласни и писмени доказателства, това ли е механизма на
причиняване на ПТП. Да, това е и вие, съдебния състав, запознавайки се с
доказателствата следва да стигнете именно до този правилен извод. Именно в
резултат на действията или по-скоро на бездействието и закъснялото
поведение и реакция на подсъдимия, на процесната дата ****г. е причинено
това ПТП. Именно в резултат на удара и последващите деформации, както в
колата на В. Т., на двамата пътници, возещи се предна дясна седалка, а
именно Д. Т. и на задна дясна седалка Г. Т., са причинени телесни повреди,
които са несъвместими с живота, като Г. Т. е починал на място, а Д. Т. е
починала само няколко дни след като бяха направени всички възможни
прелИ.ия и медицински манипулации, за да оцелее. Травмите, получени от Д.
Т. са несъвместими, нелечими и вещото лице в тази посока бе категоричен, че
настъпването на смъртта е било неизбежно. В кориците на делото, а и лично
вие, и всички страни в процеса, възприехме всички гласни доказателства на
всички, които имат отношение в настоящия казус, като започнем от В. Т.,
който както в ДП, така и в хода на съдебното следствие последователно, ясно,
достоверно разказа това, което е изживял и това, което се е случило на ****г.
Това бе подкрепено и от свидетелите К. и Х., това са полицейските
служители, които са се намирали само на стотина метра от мястото на
инцидента, с добра видимост, реагирали веднага след удара. Разпитани бяха и
служителите от пожарната, които са отишли на място, за да окажат
съдействие по изваждане телата на пострадалите. Разпитани бяха
медицинските работници, шофьора на линейката, който е оказал помощ и е
транспортирал Д. Т. до съответното лечебно заведение. Всичко, което е
събрано като доказателства, ни дава един ясен отговор. Да, на ****г. именно
подсъдимият е причинил това ПТП. В хода на съдебното следствие, тъй като
законодателя е дал това право и подсъдимият има такова, да изрази своята
позиция и да даде обяснения за случилото се на процесната дата. Аз го
разбирам, тъй като всички ние сме шофьори и водачи, дали на леки
автомобили или на по-тежки композиции и за никого от нас няма гаранция,
че това нещо няма да се случи. За това е трудно, както на вас да отсъдите и да
12
постановите справедлив акт, така и на нас, ние да пледираме, за да искаме от
вас справедливост. Никой не е застрахован от подобно ПТП – дали да сме
причина за това или пострадали от подобно ПТП. Но въпреки всичко,
виждане, че на пътя ежедневно се избиваме. Опита се подсъдимият да даде
обяснения, опита се да ни предложи един вариант за засичане от някакъв
голф още на кръговото, преди комплекс „Монца“. Всички ние пътуваме, ако
не ежедневно, то много често в тази посока. Затова и аз не мога да дам вяра
на обясненията на подсъдимият затова как от кръговото след Б. до разклона
на с. О., този син голф го е дразнил, изпреварвал, засичал, давал е газ-
спирачка и го е провокирал, като е мислел, че нещо нередно няма да се случи.
Това е един доста дълъг път, доста дълга отсечка. Подобно поведение от
страна на голфа е недопустимо и ако той, подсъдимия, изключително
притеснен, е имал време, място да отбие, да спре, за да може да избегне тази
опасност, за която твърди, че е провокирал в него това поведение. Не мога да
се съглася и с версията, която изложи, че след гара Пейо Яворов при
присветването на светлини, т.е. още на гара Пейо Яворов при присветването
на светлини, той твърди, че значително е намалил скоростта, че се е опитал да
огледа дали има проблем по самия камион и излизайки от завой, и спускайки
надолу изведнъж се оказва пред два спрели леки автомобила. Имайте предвид
и всички ние знаем къде се намира мястото на ПТП-то. Като вземем предвид
габаритите и големината, размерите на тази тежкотоварна композиция,
височината, на която се намира шофьорската кабина, видимостта, която се
разкрива пред него, мястото, където е станало ПТП-то – подсъдимият е имал
прекрасна видимост и прекрасна възможност да реагира на създалата се
ситуация на пътното платно пред него. Дълга колона – повече от 80 метра,
много моторни превозни средства, т.е. това не е свободен път, на който да
няма движение. Тази колона е изисквала от него и на база неговия
професионален опит, това е професионален шофьор с дълг стаж и тази тежка
композиция изисква от него по-отговорно поведение и по-голямо внимание.
Опасността е била, по негови данни, пред него, винаги движейки се в една
колона. Всички ние и тези които сме лаици, и сме шофьори на леки
автомобили, но пък за професионалистите да не говорим, тази колона,
движейки се в една колона, винаги предполага проблеми. Затова трябва да
бъдем с по-обострено внимание. Това не е изведнъж – спрели два автомобила.
Напротив – това е една дълга колона и именно от позицията, от височината,
13
на която се е намирал, добрата видимост, която е имал, е можел да възприеме
светлините, стоповете, не само на непосредствената кола преди него, но и на
цялата колона, за която има данни, че всички са набивали спирачки и са
светели светлинните уредби. Чисто човешки, аз мисля, че не това е
причината. Причината е най-вероятно отклоняване на вниманието на
подсъдимият. Това, което всички ние правим – дали е било позвъняване на
телефон или някакво друго движение, но в никакъв случай не можем и аз ще
Ви моля да не кредитиране обясненията на подсъдимия, за това, което е
изложил пред Вас. Да, това е една защитна позиция. Да, като човек го
разбирам, че той се опитва по някакъв начин, може би и на самия себе си да
обясни защо се е случило това. Но пък от друга гледна точка имаме два
живота, двама възрасти хора, но това са родители, баби и дядовци на някои
деца. Това са хора, които независимо от възрастта, независимо от тяхното
здравословно състоЯ.е, са имали право да продължат. Ето затова е много
тежка и Вашата задача – да прецените кое е най-правилното. От една страна
да го поправим и превъзпитаме подсъдимия, т.е. продължавайки да изпълнява
тези задължения евентуално след изтърпяване на своето наказание и от друга
страна, да превъзпитаме останалите участници в движението, движейки се по
пътищата на Р България. Дължим го това както на подсъдимия, така и на
близките на пострадалите и на всички нас, участници в пътния процес.
Безспорно установено е мястото, времето и участниците. Безспорно е
установен и механизма на причиняване. В тази посока бяха положени
изключителни усилия, както от страна на държавното обвинение и още на
етап ДП, така и в хода на съдебното следствие – именно да се изясни
механизма на причиняване, именно да се изясни по какъв начин, с каква
скорост, предотвратимо ли е било това ПТП или не, вещите лица отговориха
и мисля, че по този въпрос няма никакво съмнение.
В хода на съдебното следствие бяха изслушани и двете съдебно-медицински
експертизи, изготвени от д-р Я. З.. Както в самите заключения, така и
разпитан в едно от съдебните заседания, той ясно и категорично обясни какви
травми са получили Д. и Г. Т.и, съвместими ли са били с живота и имали
причинно-следствена връзка между това ПТП и причинената смърт – на
единият веднага след ПТП-то, при Д. Т. няколко дни след това.
Травматичните увреждания и при двамата са несъвместими с живота.
Безспорно установено е, че преди ПТП-то такива травми двамата не са имали.
14
Такива заболявания не са имали. Именно в резултат на удара между двете
коли, Д. и Г. Т.и са пострадали и починали. Затова и аз ще Ви моля, когато
правите своя анализ, когато се оттеглите на съвещание, прецените какъв да
бъде Вашия съдебен акт, бъдете обективни. Обективни, за да може това,
което вие постановите да бъде справедливо. Естествено, че не всички страни
ще бъдат доволни, независимо какво ще постановите, но законодателя Вие
възложил тази тежка задача именно на Вие да прецените как да решите този
казус. Аз споделям становището на държавното обвинение, че
престъплението е доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Поради тази причина, подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да
понесе своята наказателна отговорност. Присъединявам се към становището
по отношение на наказанието, което се иска. Не мога да се съглася
единствено, макар и че да, има и смекчаващи вината обстоятелства. Да, млад
е, с чисто съдебно минало, останал е на мястото на ПТП-то и доколкото е
възможно се е опитал да разбере какво се случва, но самото процесуално
поведение което бе и морално поведение, което имаше подсъдимият, считам,
че е недопустимо. Нямаше, когато даде обяснения, даже едно извинение или
съжаление. Макар отново да казвам – на всеки един от нас може да се случи.
Но в тези случаи трябва да имаме по-достойно поведение, да се
поинтересуваме какво се случва, да изразим извинение, съболезнование на
близките. Напротив – подсъдимият в този процес се опитваше да докаже, че
това което му е повдигнато като обвинение в обвинителния акт не е вярно.
Затова аз ще Ви моля да прецените какво наказание е подходящо за него, за
да бъдат изпълнени целите, които е визирал законодателя – от една страна да
го превъзпита, а от друга страна, тази присъда да може да повлияе на
останалата част от обществото.
В хода на това производство бяха конституирани в качеството на граждански
ищци една част от наследниците на Д. и Г. Т.и, а именно това е дъщерята Р. В.
и внучките на Д. и Г. Т.и – А. М. и Д. В.. Законодателят допуска тази правна
възможност именно вие да прецените до колко и в какъв размер следва да
бъде уважен граждански иск на тези три лица. Р. В. е дъщеря на Д. и Г. Т.и.
13-ти март е рождената дата на Р. В.. Беше събрана информация при разпита
на В. Т. и на самата Р. В., че именно преди този нелеп инцидент, преди това
ПТП, тези възрастни родители са доведени в Б. от техния син за рутинни
прегледи и най-вече – за да уважат рождения ден на своята дъщеря Р. В.. След
15
като са свършили съответните прегледи и отпразнували, обядвали и
поздравили своята дъщеря за рождения ден, тръгват на този последен път да
тях. Какви болки и страдания са изтърпели – Г. Т. е починал на място, но Д. Т.
в продължение на няколко дни се бореше за живота си. И затова аз искам да
попитам – как и по какъв начин тази жена Р. В. ще понесе смъртта на своите
родители, именно на своя рождения ден. Всеки едни от нас има едни ден в
годината, в който иска да бъде щастлив, да бъде обгрижен и да бъде обичан
от своите близки, като започнем от родители, съпрузи до деца и внуци. Тази
дата, докато е жива Р. В., ще я свързва със смъртта на своите двама родители.
За нея не може да бъде празник. А за това колко силна е била връзката между
Г. и Д. Т.и от една страна и Р. В., безспорно бе установено. Те са сплотено
семейство, това са родители, които са присъствали както по време на всички
празници, така и в ежедневието. Те са отгледали своите внуци, даже и
правнуци. Това са хора, които са били упора, стожери, повод за гордост на
своите деца и не само на Р. В. и на В. Т., но и на Д. и А. В., както и на
правнучката. Активно са участвали както в оглеждането, така и във
възпитанието. Д-р В. заяви, че бабата и дядото са били винаги упора за нея,
повод да се гордеят с нейните постижения и липсата на тези двама души е
голяма за цялото семейство. Каквато и сума Вие да присъдите, по никакъв
начин не могат да бъдат върнати тези родители и да запълнят тази празнота и
мъка.
Идентична е ситуацията с двете момичета, които са внучки на Д. и Г. Т.и.
Пълнолетни жени, семейни, със сериозни професии. Именно д-р В., това е Д.
В., се е борила през тези няколко дни да направи всичко възможно да спаси
своята баба. Именно тя е преживяла шока и ужаса да вижда какво е
състоЯ.ето на нейната баба и да се чувства безсилна, че нищо не може да
направи и че фаталния край наближава. Всички тези емоции плюс липсата,
която има и към настоящия момент, никакъв съдебен акт не може да запълни
и не може да успокои наследници на Д. и Г. Т.и.
Законодателят е предвидил, че следва да бъдат обезщетени именно за тези
болки и страдания, за тази мъка по загубата и липсата на своите близки. За
това аз ще Ви моля да уважите предявените граждански искане от Р. В., А. М.
Т. и Д. М. В. в пълен размер, така какво се предявени ведно със законната
лихва от датата на увреждане, а именно ****г. Аз ще Ви моля да постановите
и разноските, които сторихме в хода на това производство.
16
АДВ. Н.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, няма да
правя толкова подробен анализ, както в предходните две пледоарии. Искам да
отбележа, че в настоящия съдебен процес категорично беше доказана вината
на подсъдимият П., като най-вече искам да ви обърна внимание, че в случая
имаме налице един прост механизъм на пътно-транспортно произшествие –
имаме двама установени участника, запазено местопроизшествие, запазено
местоположение на автомобилите, множество материални находки, имаме
очевидци на произшествието и то служители на Министерството на
вътрешните работи, голям обем от доказателствен материал, като свидетелски
показания, експертизи, които по безспорен начин доказван вината на
подсъдимият. Механизмът на произшествието е такъв, дори неналагащ
специфични автоекспертни знания. В тази връзка ще отбележа, че
автоекспертната наука не е толкова точна наука, колкото ни се иска. Понеже
засегнахме разлики в постановките на отделните експертизи, ще заявя, че
различните автоексперти използват различни формули, коефициенти, методи
при определяне механизма на произшествието и оттам винаги има малки
разлики в изводите им. Но независимо от тези малки разлики, считам, че в
настоящия процес механизма беше изяснен напълно и няма никакви
въпросителни. Пак ще наблегна на самите обстоятелства около
произшествието – правия участък, индикациите за предстояща опасност, дори
ги приемам това споделено присветване на насрещно движещите се шофьори,
по-скоро още едно утежняващо вината обстоятелство на подсъдимия и е
нормално да бъде прието като сигнал за предстояща опасност, а не като повод
за отклоняване на вниманието от пътя. Предвид всичко това гореизложено,
основният въпрос според мен е, какво да бъде наказанието на подсъдимия и
какво наказание ще изпълни целите, заложени от закона. Да, наистина имаме
чисто съдебно минало, имаме едно добро процесуално поведение, не е налице
сериозно нарушение на Закона за движение по пътищата, но аз също искам да
ви обърна внимание, че предвид спецификата на управляваното моторно
превозно средство от подсъдимия, то предполага по-висока степен на
отговорност и съответно определя по-висока степен на обществена опасност
на самото деЯ.е. Именно такава тежка композиция може и в случая е
причинила изключително тежък вредоносен резултат. Това предопределя и от
наша гледна точка да бъдем по-строги към прилагането на закона спрямо
17
такъв нарушител. В тази връзка считам, че едно наказание под средния
предвиден за нарушението размер би изпълнил своята роля, като ще подкрепя
държавното обвинение, че наказание „лишаване от право да управлява МПС“
в размер на 5 години, също би изпълнило целите на закона.
АДВ. Ч.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
Окръжна прокуратура – Б. е повдигнала обвинение по отношение на
подзащитния ми П. за нарушение на две норми от Закона за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата като
бланкетно е посочено, че не е контролирано непрекъснато пътното
превозното средство, което управлява, без да се конкретизира в какво се
изразява това неконтролиране, както и в това, че е нарушил чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, че при избиране на скоростта на движение
на управляваното от него моторно превозно средство, е превишил
разрешената за съответната категория максимална скорост извън населено
място от 70 км/ч. Считам, че от събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства от всякакво естество, това обвинение остана
недоказано по категоричен и несъмнен начин, който закона изисква, за да
бъде признат подсъдимият за виновен. Аз Ви моля при произнасянето си с
Вашия акт да приемете за установена следната фактическа обстановка:
На ****г. около 14:00 часа подзащитния ми П. е управлявал сочения в
обвинителния акт товарен автомобил с влекач, марка „Скания“ с рег. № ****.
Това управление се осъществява в района на К.д., в един участък от пътя,
който е много добре познат, защото почти ежедневно го минаваме. Знаем, че
този участък от пътя е натоварен и в двете посоки, интензивно движение,
както на лекотоварен, така и на тежкотоварен трафик. На въпросната дата на
****г. отново е било така. Имало е натоварен трафик и в двете посоки, може
би, по думите на подзащитния ми, по-интензивен в посока движение към гр.
С.. Със сигурност, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства,
се установява, че трафика в посока към гр. С. е бил една колана от пътни
превозни средства, които са се движили всички със скорост около 60-70 км/ч.
Както сочат всички разпитани в хода на съдебното следствие лица,
включително и В. Т., другия участник в пътно-транспортното произшествие
като водач на моторно превозно средство, трафика, интензивността на
движението не се позволявали по-висока скорост на движение. Стигайки в
18
района на жп спирка Пейо Яворов, насрещно движещите се автомобили
започнали да сигнализират, присветвайки със светлини на водачите, движещи
се в посока към гр. С.. Това обстоятелство се твърде не само от подзащитния
ми П., то се потвърждава от показанията на В. Т., които е дал в хода на ДП
пред разследващия орган и които показания бяха прочетени по реда на чл. 280
по време на съдебното следствие. На всички ни е известно, че тази
нерегламентира форма на съдействие между водачите, може да означава
няколко неща. Едно от нещата, които означава е, че е възможно да има
някакво препятствие на пътя, както каза колегата. Второто е, че може да има
контролни органи. Но третото е, че да имаш някакъв проблем по моторното
превозно средство, което управляваш и другите ти сигнализират да си го
провериш това нещо. Ето защо подзащитния ми П., управлявайки товарния
автомобил, непосредствено след следващия десен завой на пътния участък,
след който има един много дълъг прав участък, е намалил скоростта си на
движение, отдалечил се от колоната пред него, за да може на спокойствие да
провери в огледалата за обратно виждане, едно поведение на всеки един
водач на товарно транспортно средство, дали нещо по неговия автомобил има
нередно назад, което той не може да види, докато управлява автомобила и
гледа напред. Това се потвърждава и от показанията на В. Т., че е забелязал,
че в този момент, когато са присветвали, че товарния автомобил, който се
движел зад него е увеличил почти двойно дистанцията. Всичко онова, което
се каза от прокурора и процесуалните представители на частните обвинители,
че видите ли било във филм на ужасите и е висял на главата на управляващия
пред него шофьор В. Т., в случая конкретно за причините за ПТП-то, нямат
абсолютно никакво значение, дали е било така преди това. Защото е
безспорно установено, че К. П. на правия участък е намалил скоростта си и е
увеличил двойно дистанцията си с колоната преди него. Защо – за да провери
състоЯ.ето на пътното превозно средство, което управлява и товара по него
дали не е неправилно укрепен, някъде да е виснал или някаква друго повреда,
поради която причина, увеличавайки дистанцията, той е прекъснал визуалния
контакт с колоната пред него. След този дълъг прав участък, следва едни лек
ляв завой на изкачване, къс прав участък и веднага след това въпросния ляв
завой, т.е. преди това е десен и след това ляв завой. В този участък от пътя, К.
П. не е имал визуален контакт с движещата се преди него колона, защото е
намалил скоростта си на движение и е увеличил дистанцията. В този момент
19
обаче се е случило нещо с колоната, което той не е могъл да възприеме,
поради наличието на следващия, след завоя дълъг прав участък, на
автопартул, който да следи за движението по пътищата и за трафика, всички
водачи от тази колона започнали интензивно, рязко, скоростно, както каза В.
Т., но не аварийно, защото видите ли не били блокирали гумите, рязко да
намаляват скоростта си на движение. Предполагам, че това е едно поведение,
което е предприето от автомобилите, които са били в челото на колоната и
което в последствие, за другите автомобили назад в тази колона, с тази малка
дистанция, която е била съобразена със скоростта им на движение, е
градирало – на всеки следващ отзад се е наложило все по-рязко да спира,
заради рязкото спиране на онези пред него. Така, последния автомобил,
управляван от В. Т., голф 2-ка, червен на цвят от тази колона, рязко е намалил
скоростта си на движение и се е движил изключително бавно, почти спрял,
както казва и самия Т.. Но след като намалил скоростта на движение, той е
продължил движението с тази ниска скорост, която е около 25 км/ч. В този
момент К. П., който вече е бил на по-голяма дистанция, се е появил на върха
на левия завой и виждайки колоната пред себе си, той е бил изправен пред
едно обстоятелство, което е затруднило нормалното му шофиране. Понеже
автомобилите вече са били намалили рязко скоростта си и продължили да се
движат с ниска скорост и поради прекъсването на визуалния контакт, той не е
имало как да възприеме светването на стоп светлините нито на последния в
колоната автомобил, управляван от В. Т., нито на автомобилите преди него,
които вече са започнали да се изтеглят с намалената скорост. Това е
причината за онова забавяне от около 1,5-2 секунди в реакцията на шофьора
К. П.. Това е логичното обяснение. Това не е негова защитна теза. Вещите
лица, изключая Ш., всички други по автотехническата експертиза, въпреки че
в съдебна зала декларират, че не са си изградили заключенията въз основа на
показанията като свидетел на К. П., на практика точно така са изградили и
приемат, че той е отклонил вниманието си именно при тази реакция на
поглеждане в страничните огледала. Така ли е обаче наистина? Каква е
логиката на управление? К. П. не е взел този ляв завой, гледайки в
страничните огледала. Няма как да го вземе при това със скорост на
движение от 80 км/ч. Той е гледал в страничните огледала на правия участък
преди този завой. Освен това, взимайки завоя, непосредствено преди за него
да възникне опасността, той очевидно е гледал пътя. Не си е отклонил
20
вниманието, взимайки завоя по каквато и да било причина. Излизайки напред,
вижда колоната, но не вижда стоповете и му е трябвало 1-2 секунди, фатални
в случая, да може да прецени, че тази колона е пак пред него, пак се движи,
но вече с много по-малка скорост от скоростта на движение, с която тази
колона се е движила почти през цялото Кресненско дефиле. Точно този
механизъм на ПТП се доказа от гласните доказателства по делото, не само от
обясненията на моя подзащитен и аз моля съда да обърне внимание на
показанията на свидетеля А. Х., дадени на ДП пред органа на ДП и прочетени
по реда на чл. 280 от 23.04.2021г. Ще ги цитирам, защото според мен са
важни в тази част: “…тогава от левия завой в посока към гр. К. дойде с по-
висока скорост от скоростта на колоната тежкотоварен автомобил –
ТИР, който явно не прецени скоростта на движение на колоната и при
нейното настигане не успя да спре на време и вече към кР. на спускането
преди гр. К. удари в задната част движещия се пред него лек автомобил
„Фолксваген голф“. ТИР-ът се опита да се изнесе в насрещната пътна
лента, но оттам идваше друг ТИР и поради това, след като не успя да
намали на време удара, удари с предната си дясна половина „Фолксваген
голф“ в задната част…“ Доказателства, които са налични по време на ДП, а
не както се опитват да твърдят обвинението, и държавното, и частното, че
видите ли сме си нагласили обясненията според това, което се е установило в
хода на съдебното следствие. Разполагали сме с тях на ДП, ако сме си
градили защитна теза, можехме още тогава да развием такава защитна теза.
При всички положения, закона забранява да се вменява във вина на
обвиняемия, респ. на подсъдимия това в кой момент той е избрал да даде
обяснения по обвинението, за което е предаден на съд. Обяснява го А. Х.,
който с 20 години стаж в органите на МВР, именно по контрол на движението
по пътищата, който е пряк очевидец на случилото се. Бил е там, на 50 до 100
метра от ПТП-то и го е обяснил много добре. Той обяснява: „…който явно не
прецени скоростта на движение на колоната…“ Ние трябва да си отговорим
защо явно не е преценил скоростта на движение на колоната. Защото след
като е внимавал и е взел завоя, според обвинението видите ли, той е застанал
напред, видял е колоната, най-вероятно е видял и контролните органи и в този
момент е взел да си рови в телефона. Това ли да възприемем? Очевидно е, че
не това е причината, за да не възприеме скоростта на движението на колоната
пред него. Очевидно е, че да не възприеме скоростта на движението на
21
колоната пред него и рязката разлика със скоростта, която тази колона е
имала 10-ти секунди преди това, е именно липсата, прекъсването на
визуалния контакт за кратко време, поради увеличаване на дистанцията и не
възприемане на задните светлини. Ето защо, тази фактическа обстановка
следва да бъде възприета като достоверна, подкрепяща се от гласните
доказателства, подкрепящи се и от заключението, първоначалното и
допълнителното, на вещото лице Ш., които заключения аз считам за най-
мотивирани, издържани, неосноваващи се на показанията на обвиняемия,
разпитан в качеството му на свидетел и най-вече съответстващи на другите
доказателства, събрани по делото. Вещото лице Ш. много добре и много
аргументирано, с микроскопско увеличение в допълнителното си заключение,
е направил разчитане на тафографския лист, на тахографската шайба,
посочва, че скоростта на движение на автомобила, управляван от моя
подзащитен е бил 71 км/ч и тази скорост съответства на най-точния метод на
изчисляване на скоростта, извън тахографските, по спирачните следи
оставени от автомобила. Всички други методи на изчисления, а той не е
използвал само този метод, той е използвал и метода Теория на удара, са
далеч по-неточни, както каза и колегата автотехническата експертиза не е
точна наука, но другите методи са далеч по-неточни от метода на изчисление
на скоростта по оставените следи на пътя. Да не говорим, че използвания от
другите вещи лица метод Моментум 360, който предполагам знаете е
измислен от проф. Карапетков, е метод който се използва при липса на данни
за изчисление по другите методи и при ПТП между автомобили с голям ъгъл
на движение един спрямо друг. Защото когато е малък ъгъла на движение,
както каза и Ш., се получават безкрайно високи или безкрайно ниски
нелогични, несъответстващи на действителните факти скорости на
изчисление. Този метод категорично не е подходящ за изчисление скоростта
на движение на автомобили, които се движат попътно, едни след друг и почти
един зад друг, с много малък ъгъл на отклонение, до 5% един спрямо друг.
Очевидно е, че подзащитния ми е бил изправен пред едно внезапно за него
препятствие, което логиката на управление, а той е водач с голям стаж, не би
могло да се предвиди, защото всеки очаква, ако някой намаля пред него да
види, че стоповете светят. Очевидно е, че той е направил възможното – в
случая да избегне ПТП-то като е задействал аварийно спирачната система, но
за съжаление, опитал се е да навлезе в насрещното платно, но както казва и А.
22
Х., поради наличие на насрещно движение, не е успял и е останал в това
платно. А ние всички няколкократно разглеждахме фотоалбума към
протокола за оглед на местопроизшествие и виждаме къде точно е спрял
товарния автомобил и че начина, по който е застанал на пътя, е показателен за
това, че той е направил реакция да избегне удара, който за него се е явил
неизбежен. Защо са толкова важни тези 1-2 секунди, в които той не е могъл
да прецени рязкото намаляне на скоростта на движещите се пред него
автомобили – защото, както е посочил вещото лице Ш. в заключението си в
приетата от него скорост от 67,17 км/ч, движейки се с тази скорост
автомобила изминава за 1 секунда 18,66 метра. Две секунди вече правят 40
метра скъсяване на дистанцията на движещите се пред него автомобили и
още 1 секунда за реагиране и задействане на спирачната система – това са
приблизително 60 метра загубени заради това обстоятелства, че не е могъл да
възприеме рязкото намаляне на скоростта на движещите се пред него
автомобили.
По отношение на причините за настъпвана на смъртта на двамата пострадали
Г. И. Т. и Д. С. Т., аз считам, че и в хода на ДП, и по време на съдебното
следствие вещите лица бяха доста пестеливи, меко да се изразя, по отношение
на начина на причиняване уврежданията, които да довели до смъртта на тези
двама пътници. Нека да не забравяме, че в постаралия автомобил,
„Фолксваген голф“, управляван от В. Т. е имало трима души. Двама са
починали на място за съжаление, ние всички съжаляваме за това и
подзащитния ми го е изразявал няколкократно, двама са загинали, третият се
е разминал с болки в коремната област, водача В. Т.. Това обстоятелство
налага всички ние да се замислим защо тези двама са загинали, а третия е
останал почни невредим. Има ли значение носенето и начина на ползване на
предпазния колан от пострадалите пътници или няма. Според мен, тези
причини трябва да бъдат много подробно анализирани, когато се преценява
само П. ли е човека, който е съпричастен настъпване на към смъртта на Г. И.
Т. и Д. С. Т.. Разпитан в хода на съдебното следствие В. Т. чистосърдечно
призна, че на задната седалка има монтиран предпазен колан, но българите по
навик, не го ползваме за задната седалка и съжали, като син разбира се,
изрази искреното си съжаление, че той не обезопасил с предпазния колан своя
баща Г. Т., седящ на задна седалка. Да, удара е отзад, съприкосновението е
отзад. Но всички автомобили имат т.нар. зони на деформация и те са в задна
23
част, които са изчислени така, че при удар в някоя от тези части, тези зони да
се деформират и да поемат удара, но да се запази целостта на купето. По
същия начин и видно от снимките към фотоалбума, лекия автомобил голф е
деформиран в задната част, където е бил удара с товарния автомобил зад него,
но целостта на купето не е била нарушена. Вещите лица твърдят, че Г. Т. е
бил притиснат между задна и предна седалка, но аз смело мога да заявя, че от
снимковия материал, който го предявявахме на почти всички свидетели, се
вижда, че предна и задна седалка не са намалили разстоЯ.ето помежду си. Г.
Т. след удара отзад, поради това, че не е обезопасен с предпазен колан, е
полетял напред и се ударил в гърба на предна дясна седалка, от което е
получил и нараняванията, посочени в съдебномедицинската експертиза –
долна част на гърдите в дясно се вижда косо почти напречно разположение,
бледо-синкаво кръвонасядане, с овално-издължена форма и по-ниско
разположен външен – десен край и с размери около 15/6 см. По гърба на Г. Т.
няма никакви наранявания, за да твърдим, че от удара отзад нещо го е
ударило в гърба и това е прекъснало гръбначния стълб, което е причината за
смъртта му – нараняване в областта на 5-ти гръден прешлен. Това са едни от
най-здравите прешлени по принцип. Спомням си разпита на лекарката, която
е дошла от Бърза помощ, която виждайки ситуацията и начина на
разположение на пострадалия, това може да го погледнете в протокола от
съдебното заседание, в което беше разпитана, тя е преценила, че е той е
починал от камшичния удар, от което обикновено е смъртта при такива ПТП-
та. Да, но Г. Т. е починал от 5-ти гръден прешлен, едни от най-здравите
прешлени. Това счупване и с оглед обстоятелството, което Ви прочетох, че
има констатирани при аутопсията наранявания по предната част на гръдния
кош и никакви наранявания отзад по гърба, смея да твърдя, че това счупване е
причинено от блъскането му в предна дясна седалка и след това попадането
му между двете седалки – между долната част на задната седалка и
облегалката на предна дясна седалка. Така се е получило счупването. Щеше
ли да изпадне в тази ситуация, ако беше с предпазен кола? Категорично не!
Би останал на седалката, биха останали здрави тазовите кости, които са му
счупени, защото долната част на предпазния колан щеше да го задържи на
седалката, а не да падне между двете седалки. Съпричиняване на смъртта на
Г. Т. очевидно е налице и от неговото поведение като пътник в автомобила и
от поведението на водача на автомобила В. Т., който не е положил необхоД.та
24
грижа да обезопаси пътуващите пътници, по начина по който закона и
грижата изискват. Но нещо повече – този пътник, пострадалия Г. Т. е
съпричастен и към смъртта на своята съпруга, която е била с поставен
предпазен колан, но с неправилно поставен предпазен колан. И ще ви кажа
защо! При аутопсията на Д. Т. е установено, че по : „…задно-външната
повърхност, в горната трета на дясната мишница се вижда надлъжно
разположено, мораво-кафеникаво кръвонасядане, с неправилна, овално-
издължена, почти лентовидна форма и с размери 10/3 см…“. Попитан в хода
на съдебното следствие, изпълнилия тази аутопсия д-р З., какво изключва
вероятността това да е нараняване именно с лентовидна форма 10/3 см
именно от неправилно поставен предпазен колан, той каза, че нищо не
изключва. Д-р Ч. развива една друга теза, необоснована, че това нараняване
може да се получи от какъвто и да е елемент от купето, без да уточнява кой е
този елемент от купето, който ще остави точно такова лентовидно
нараняване. Това нараняване е точно тук, над лакътя и според мен е от точно
поставения неправилно предпазен колан, което пътника го свлякъл на
височината на долната част на ребрата. Защото ако беше поставен правилно
предпазния колан, той трябваше да преминава през дясна ключица и през
левите ребра. Всички сме пътували в МПС на предна дясна седалка, знаем от
къде минава колана и трябваше да се установи при аутопсията на този
участник в ПТП-то на наранявания в областта на дясна ключица и на
счупвания евентуално на ребрата в ляво долу. А на Д. Т. са счупени ребрата в
дясно, което е пробило десния лот на белия дроб, което е и причината за
смъртта. Това се е получило, защото е била неправилно обезопасена и защото
съпругът й не е обезопасен на задната седалка, който е с видимо тегло 60-70
кг, е излетял напред и в момента, в който я ограничавал нея неправилно
поставения предпазен колан, той се е плъзнал с висока сила в нея и така е
пробил белия дроб. Извинявайте, но твърдението на вещото лице Ч., че
смъртта на този пътник, на Д. Т., е настъпила при втория удар, звучи нелепо,
да не кажа глупаво. Казах го! Вещите лице по същата автотехническа
експертиза, част от която е той, казват че при втория удар, товарния
автомобил се е движел с 21,2 км/ч, а лекия автомобил голф, след като се е
завъртял, е продължил да се движи 17,2 км/ч, т.е. имаме една разлика от 4
км/ч на два попътно движещи се автомобила. Това не е челен удар да се
ударят един в друг, за да кажеш, че този удар е причинил смъртта. Това са два
25
попътно движещи се автомобили, втория, задния застига отново голфа и го
чуква с една разлика от 4 км/ч. Няма как да повярвам, че тази травма не е
причинена при първия удар, който е с много по-висока кинетична енергия, а е
причинена при тоя втори удар, който е с изключително малка разлика на
скоростите на движение на двата автомобила, при това попътно движещи се,
не един срещу друг. Аз бих казал, че с 4 км/ч дори насрещно да се движеха,
единият със 17 км/ч, другият със 20 км/ч няма да има наранявания, без
значение на обезопасяване. Тези обстоятелства аз моля съда да ги съобрази,
когато преценява въпроса за отговорността както в наказателно-правен, така
и в гражданско-правен аспект. Аз бих казал, че при така установената
фактическа обстановка е очевидно, че сме изправени пред една от най-често
срещащите се, но не изключени хипотези на фактическа грешка. Тази
фактическа грешка, съгласно чл.14 от НК с изразява в незнание на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, поради което се изключва умисъла, но съгласно ал.2 се
отнася същата разпоредба за непредпазливите деЯ.я, когато самото незнание
на фактическите обстоятелства не се държи на непредпазливост. Онова
фактическо обстоятелство, което не е знаел П. е, че след завоя движещите се
пред него автомобили рязко са намалили скоростта. Това изключва вината му
съгласно този текст на НК или ако не я изключва, то бих казал, много силно
редуцира. Всичко това, наред с причините за настъпване на смъртта на
двамата пътници, а обвинението на подзащитния ми е по чл. 343, ал.3 именно
заради тежкия краен резултат, очевидно водят на изводите, ако не за
изключване на отговорността с приложението на чл.14 от НК, то със силното
редуциране, т.е. наред с всичко това, което каза и представителя на
държавното обвинение като смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, процесуалното поведение,
липсата на други нарушения по Закона за движение по пътищата, въпреки че
това работи всеки ден г-н П., очевидно сочат на наличието на изключителни,
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на
които и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно
тежко. В случай, че вие го признаете за виновен по повдигнатото обвинение,
аз ви моля да определите наказанието при хипотезата на чл.55 от НК, като
определите наказание под предвидения в закона минимум, изтърпяването на
което отложите за изпитателен срок от 3 до 5 години, в зависимост от
26
размера на наказанието, което определите. Не считам, че има каквито и да
било обективни причини К. П. да търпи ефективно наказание и бих казал, че
в тази насока и държавното, и частното обвинение не развиха някакви
убедителни аргументи за налагане на ефективно наказание. Следва да се има
предвид, а то винаги се взема предвид дори при самостоятелно наличие, като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство дългия период от
време, който е изминал след произшествието, през който период от време К.
П. продължава да бъде водач и не извършил каквото и да било друго
нарушение на Закона за движение по пътищата, т.е. сочи очевидно на една
инцидентна проява, при злощастното съвпадение на всичките обстоятелства,
които до тук изредих. Ето защо, за считам, че не следва да се налага в този
случай ефективно изтърпяване на наказанието, въпреки тежкия краен
резултат, за който и ние съжаляваме, но за който пак твърдя, че не само в
резултат от поведението на К. П., за да обере той цялата отговорност за това
нещо. Моля да имате предвид, че той си „вади хляба“ като шофьор и дори да
не приложите, а аз ви моля и за това, тълкувателното решение на Общо
събрание на наказателната колегия на Върховния съд от април тази година,
забравих номера, което казва, че при прилагането на чл. 55, отнемане на
свидетелството за управление, може и да не се налага като наказание по
чл.343г, не е задължително, то ако решите да го налагате, то да е в някакъв
кратък, разумен срок, отчитайки всичко това. Както казах, 4 години след
произшествието той продължава да е изряден шофьор.
По отношение на предявените граждански искове, аз бих казал, че по
отношение, ако приемете за виновен подзащитния ми, следва да уважите
единствено за дъщерята на починалите Г. и Д. Т.и, която е активно
легитимирана да предяви такъв иск, а за другите двама, за внучките на
починалите, този иск се явява недопустим, съобразно тълкувателната
практика, а и последващата многобройна практика на различни инстанции
съдилища, които казват, че за да бъде уважен иск от непреки наследници, то
трябва да се посочат и да се установят по един безспорен и категоричен
начин, наличието на изключителна връзка между починалия и лицата, които
претендират вреди. При цялото ми уважение, разбирам болката, всеки би
страдал, ако загуби баба и дядо, но в настоящия случай такава
изключителност не беше установена. Установи се, че като са били деца са
ходили през лятото за едни месец на гости на баба си и дядо си, поддържали
27
са връзка, чували са се за празници, за рождени дни, но това не сочи на
изключителност. Това сочи на едни обикновени, нормални, както при всички
други хора отношения между внуци и баба и дядо. Ако признаете за виновен
подзащитния ми и присъдите обезщетение за първия от гражданските ищци,
то Ви моля да отчетете високата степен на съпричиняване, която развих и
аргументите си за наказателната отговорност. По тези съображения, ще
очаквам и Вашия съдебен акт.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: Няма да коментирам въобще, защото като юрист
просто е смешно да коментирам защо не е налице деЯ.е, което не е престъпно.
Въобще в случая не може да се говори за фактическа грешка. Но искам да
маркирам на вниманието на съда няколко обстоятелства: действително
защитата може да излага своите съображения, да оборва обвинението и т.н.,
но моля да имате предвид, че изложената версия за настъпване на ПТП-то,
механизма на настъпване на ПТП-то не е доказателствено подкрепена. Това
наблягам, както с оглед експертизите, както с оглед свидетелските показания,
така и с оглед разясненията, които ни дадоха на вещите лица след
изслушване обясненията на подсъдимият. Относно първата автотехническа
такава, която защитата приема като най- достоверна, най-точна, обръщам
внимание на уважаемия съд, че именно това вещо лице Ш., който е изчислил
скоростите, съгласно спирачните следи, именно това лице не е видяло
наличието и на други спирачни следи, които пък вещото лице Н. е видял и
които изрично посочва на стр.6 от неговата експертиза, че има спирачни
следи, които започват от предните гуми на влекач „Скания“, които не са
отразени в протокола за оглед на ПТП-то. Така, че до колко е точна тази
експертиза и доколко съдът следва да се позове преимуществено на нея,
оставям на Вас на прецените.
Относно това, че не е било възможно според защитата такива поражения е
такива травми и увреждания да настъпят по пострадалата Д. Т. от втория
удар, тъй като скоростта е била сравнително ниска на двата автомобила и се
касае за попътен удар, тук отново сме в изключително противоречие с
автотехническите експертизи, видно от които, вторият удар е почти челен
удар, т.е. той е осъществен между предницата на „Скания“-та и предницата на
28
лекия автомобил, т.е. говорим за една кинетична енергия, която се увеличава
с оглед скоростите на двете насрещно движещи се към момента на втория
удар превозни средства Относно направеното заключение от защитата за
нараняванията по Д. Т., вещото лице З. изрази становище, че е напълно
възможно причинените увреждания и следи по тялото й да бъдат именно
кръвонасяданията да бъдат причинени от предмети и въобще контактна
повърхност с предмети от купето и части от автомобила. Никъде категорично
не е заявено, че това кръвонасядане е причинено от неправилно поставен
колан обезопасителен. И нито едно вещо лице в областта на съдебна
медицина, не е посочило такава възможност категорично. Освен това, по
категоричен начин обаче вещите лица съдебни медици посочват, че и с колан,
и без колан по отношение на Г. Т., следствие на първия удар, резултатът ще е
същият, този тежък резултат, в който почти веднага, мигновено е настъпила
смъртта. Няма да се спирам, за да не утежнявам на други изложени неща в
защитата от пледоарията на защитата, да не отегчава уважаеми съд и
колегите. Считам, че защитата беше излагане на версии, които са
изключително неподкрепени доказателствено.
АДВ. Л. /реплика/: Действително, интересна интерпретация от страна на
защитата и манипулативно поднесен анализ, с цел да обърка съдебния състав
при взимане на своето решение, на гласните и писмени доказателства, на
изготвените и приети експертизи. По отношение на тезата, която се изложи,
че обясненията, които даде подсъдимият са достоверни, подкрепени от
събраните доказателства, че това не било защитна позиция, не мога да се
съглася, че на тази позиция, на това място, което е безспорно установено, на
височината, на която се е намирал, чисто житейски, като лаици, даже и да не
разбираме, да нямаме професионалните познания, не мога да се съглася със
защитата, че видял е колоната, но не е видял стоповете. Напротив – житейски
първо виждаме стоповете, после колоната. Всичко, което блести и свети се
набива в очите и мисълта на всеки един водач. Това, че тези 1-2 секунди, тъй
като изведнъж нещо се е озовало… Той се е движел в колона, намалил е
дистанцията, за да види дали има повреди по автомобила. Когато е установил,
най-вероятно така както те излагат защитната позиция, че няма нищо по
автомобила, увеличава скоростта, знаейки, че напред има колона, знаейки
какъв участък, че идва населено място. И качвайки се след този ляв завой на
29
височината с прекрасна видимост, същият не видял и бил изненадан. И аз ще
се позова на какво още да не вярвате на подсъдимия: защитата изтъкна, че в и
хода на съдебното следствие беше разпитан свидетеля А. Х., полицейски
служител, който казва, беше цитиран от колегата, че подсъдимият видял, но
не е имал възможност да реагира или е предприел някакви действия, но на
среща е идвал ТИР. Вижте какво ни казва в съдебно заседание подсъдимият,
за да може да се оневини, за да може да се облекчи от всичко това, което е
извършил, на 26.03.2024г. е дал обяснение именно за този момент, какво
казва, че автомобилите са почти спрели, реагирал е инстинктивно и много
важно: „..в момента, в който тръгнах на ляво, срещу мен идваше една розова
кола, няма да я забравя, караше я жена, а след нея автобус…“ Затова е
избегнал удара, защото е щяло да стане касапница. Не, никой не говори за
розова кола и за автобус. Говорят за насрещно идващ ТИР, но подсъдимият се
опитваше да ни каже, че за да спаси розовата кола и автомобила с много
пътници, е предпочел да се удари в този голф, независимо колко пътника. За
него щетите са много по-малки. Така, че опитът тук да се манипулира съда с
едно интересно тълкуване, ще Ви моля, изключително сериозен е казуса!
Още по- несериозно е въпрос, поставен от защитата – защо са се возили
трима, но видите ли шофьора е оцелял, пък другите двама са загинали. С
какво другите двама са попречиха на подсъдимия да прецени ситуацията с
какво способстваха тяхната смърт, за да повдигаме този въпрос? Ами това е
Божа работа, няма как нито ние, нито защитата да ви отговорим. Когато той е
преценил, тези две души си заминават. Да се възползваме от тази ситуация, за
мен е недопустимо! Още повече, да се твърди, че в продължение на 4 години,
тъй като бил в качеството на уличен, в последствие на подсъдим, дългия
период от време да е основание да се прилага чл.55. Да, той 4 години работи,
живее със семейството и обгрижва своите деца най-вероятно. Но другите
двама намериха смъртта си и не можем да говорим за инцидентна проява. Тук
говорим за престъпление, което е извършил подсъдимия. И затова следва да
понесе своята отговорност. Не можем да се крием зад анализ, който не почива
на гласни и писмени доказателства. Затова ще Ви моля да бъде осъден
подсъдимият и му бъдат наложени съответните наказания и то ефективно.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
30
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ П.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Не знам какво да кажа в тази ситуация. Няма човек,
който да съжалява повече от мен за случилото се. Всеки ден се обвинявам и
всеки Божи ден си мисля, ако можеше да се върне или да се направи времето
назад. Не знам какво да кажа в момента. И не е вярно това, което казват, че не
съжалявам за случилото се. Няма човек, който повече съжалява от мен. Имам
две малки деца. В момента на катастрофата, синът ми беше на 4 години,
дъщеря ми беше на 9 години. Всеки ден аз не спях, бягах от вкъщи, само и
само да не ме виждат в какво състоЯ.е съм. Не знам какво да кажа…Вярвам в
българския съд. Никога, през целия си живот, на *** години, не съм нарушил
закона по никакъв начин и се надявам да остане така. Но не знам, не знам
какво ще кажа на децата си и как ще ги възпитавам. Какво да им кажа в
утрешния ден, че татко им е затворник или не искам да кажа... Съжалявам,
пак го казвам. Не мога да го изразя. Но няма човек, който да съжалява повече
от мен. Много уважавам правосъдието, нека се постави както реши. Трудно
ми е, не знам какво да кажа. Съжалявам и никога не съм бил егоист и няма да
съм. Съгласен съм с всичко казано от адвоката. Не съгласен съм с някои тези
в обвинението, което ми казват. Аз и Т. знаем истината, и двамата. Истината е
такава – втори удар никога не е имало между мен и предната кола. Втори удар
не е имало! И всеки един, който беше там на произшествието може да го
твърди, нека го каже. Между мен и колата пред мен втори удар не е имало,
второ съприкосновение и второ докосване не е имало.Това мога да го заявя
категорично. Нека, там от всички присъстващи да каже, че е имало втори
удар. Слушах внимателно, както реши съда, нека отсъди.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание.
След съвещание съдът постанови присъдата си и обяви същата в
присъствието на страните.
Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 17:00 часа.
31
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
32