Решение по дело №2544/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265935
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20201100502544
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 29.09.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и девети септември 2020 г. в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

                                                мл.с. ИРИНА СТОЕВА

                       

при секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№  2544 по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

           

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 20.12.2019 г. СРС, 39 с-в, по гр.д.№ 13048/15 г. е отхвърлил предявения от С.Д. А. срещу Р.М.К. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на нормалното психическо състояние, стрес, уронване на доброто име и престижа в обществото, причинени от направено от ответника на 07.02.2015 г. в предаването „На светло с Л.К.“ по Нова Телевизия изявление: „Излиза това момче от ДПС, което беше министър без диплома за кратко, има без портфейл, има с портфейл, имахме и министър без диплома, това само в България, и чете един списък с някви хора, които са уволнени и твърди, че са свързани с ДПС и после…“, като неоснователен.

            Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца С.Д. А..Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, но е изложил неясни и неправилни мотиви относно липсата на противоправно деяние.Поддържа становище, че позоваването на чл.10, ал.2 ЕКЗПЧОС е твърде общо и е неотносимо към конкретния казус и излага твърдения, че ответникът не е изказал мнение или оценка по даден проблем, а е отправил лични нападки извън темата на предаването.Излага доводи, че деликт е налице не само когато са нарушени законови норми, но и когато е нарушено общото правило да не се вреди другиму.Твърди, че образованието на един народен представител или министър е  публично значима ценност, и че ответникът е използвал телевизията, за да постигне не само словесно, но и визуално въздействие.Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи иска.Претендира разноски.

            Ответникът по въззивната жалба- Р.М. не взема становище по въззивната жалба.

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.Ищецът- С.Д. А. твърди, че в качеството си на народен представител и зам.-председател на парламентарната група на ПП „Движение за права и свободи“ е бил натоварен да представя позицията на ДПС чрез декларация в парламентарното заседание на 21.01.2015 г. на тема политическа репресия и лишаване на български граждани от конституционното им право на работа и хляб в държавната администрация.В изпълнение на тази задача всяка сряда от трибуната на Народното събрание /НС/ е чел списък с имена на хора, припознати като близки на ДПС и лишени от работа.На 07.02.2015 г. в предаването на Нова ТВ „На светло с Л.К.“ ответникът-Р.М.К. е взел отношение по посочената парламентарна дейност на ищеца и очевидно визирайки него е заявил „Излиза това момче от ДПС, което беше министър без диплома за кратко, има без портфейл, има с портфейл, имахме и министър без диплома, това само в България, и чете един списък с някви хора, които са уволнени и твърди, че са свързани с ДПС и после…“.Ищецът твърди, че ответникът визира неговата младост и обстоятелството, че е бил министър на околната среда и водите през периода 19.06.2014 г.-08.08.2014 г., като изложеното обстоятелство, че е без диплома, е невярно.Излага твърдения, че с направеното изказване ответникът е засегнал личността му, статута му на народен представител, доверието на хората, които са го избрали за такъв, политическата партия, в която членува и целия български народ, „допуснал“ да има министър без ценз.Твърди, че казаното от ответника се разминава с възложените му функции в качеството му на зам.-председател на постоянната парламентарна Комисия по външна политика, член на постоянната парламентарна комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието и вносител на 11 законопроекта.Бил е злепоставен и пред избирателите на ДПС, които са знаели, че има висше образование и не са го поставяли под съмнение до момента на изявлението на ответника.Ищецът твърди, че се е почуствал виновен без вина, изпаднал е в депресия, нарушило се е нормалното му психическо състояние и контакти с колеги, депутати, близки, избиратели, вследствие на което е изживял огромен стрес.Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лв.-обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Страните не спорят, а и видно от представените извадки от стенограми от заседания на 43-то Народно събрание, проведени на 21.01.2015 г., 28.01.2015 г., 05.02.2015 г. и 06.02.2015 г. С.А. от името на парламентарната група на ДПС е посочвал имена на лица, които са били уволнени като припознати за близки до ДПС.

            На проведеното заседание на 21.01.2015 г. С.А. е заявил, че няма диплома от Техническия университет в Мюнхен, и че е завършил семестриално, но има диплома от СУ и от Нов български университет.

            Видно от представените дипломи на Нов български университет и от Софийски университет „Св.Климент Охридски“ ищецът има завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „политически науки“ и висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност „стопанско управление“.

            От заключението на приетата по делото техническа експертиза на вещото лице М.Й.е установено, че на 07.02.2015 г. в предаването по Нова ТВ „На светло с Л.К.“ в отговор на поставен от водещата предаването въпрос Р.К. е заявил, че от трибуната е казал: „излиза това момче от ДПС, което беше министър без диплома, това само в България може да се случи, и чете един списък с някакви хора, които са уволнени и твърди, че са свързани с ДПС“.Видеоклипът с  със заглавие Р.К. в „На светло с Л.К.“ в събота по Нова лидерът на Реформаторския блок Р.К. ще коментира новия алгоритъм в управлението на „Б.2“ е публикуван на страницата „nasvetlo“ с интернет адрес: http://www.vbox7.com/user:nasvetlo на 07.02.2015 г.

            Разпитаната по делото свидетелка Иванка Каменова твърди, че след изказванията в предаването ищецът е променил поведението  си и се е чувствал депресиран, станал е затворен, ограничил е контактите си, чувствал се е унижен, изпитвал е неудобство да се появява на обществени места, защото се е налагало да се оправдава за нещо, което е лъжа.Свидетелката е свързала по казаните характеристики, че се касае за ищеца, тъй като той е бил министър за кратко и единственият младеж в ДПС.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

За да се ангажира отговорността по чл.45 ЗЗД, е необходимо да е налице следния фактически състав: вреда, противоправното и виновно поведение на извършителя и причинна връзка между това поведение и настъпилите вредни последици.

За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че липсва противоправно деяние на ответника като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като същото не осъществява съставите на обидата и клеветата, нито е нарушен баланса между свободата на словото и засягане на правата и доброто име на гражданите, уредена в чл.39, ал.2 от Конституцията на РБ.Отчитайки качеството на ответника на народен представител и председател на партия, както и качеството на ищеца на народен представител, зам.-председател на парламентарна група, зам.-председател на постоянна парламентарна комисия по външна политика, член на комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете, ръководител на делегация в Парламентарната асамблея на Съюза на Средиземноморието и вицепрезидент на Световния младежки либерален интернационал към момента на процесното изявление съдът е приел, че те са публични личности и следва да проявяват по-висока търпимост да бъдат обект на критика.Изложил е съображения, че ответникът има право и задължение да се изказва по всякакви важни за обществото теми и не следва да ограничава изказванията си дори когато съдържат елемент на клеветнически твърдения, а в случая изразните средства са били употребен в рамките на обсъжданите обществени теми в интервюто и са в рамките на реториката на политическото говорене, като се е позовал на практиката на ЕСПЧОС и на ВКС.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след анализ на всички относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не се установи да са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че ответникът е нарушил общото правило да не се вреди никому.Изказването на ответника е твърде общо, в него не се посочва името на ищеца, нито се съдържа достатъчна конкретика относно вида на образованието, не са отправени  обидни и позорящи ищеца изрази.Същото е направено във връзка с обсъжданите политически теми в предаването, не превишава рамките на добрия тон и не е използвано целенасочено за накърняване на правата и доброто име на ищеца, който е публична фигура и следва да има по-висока граница на търпимост към изказана критика и оценки.Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че изказването на ответника не може да се тълкува като превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ и не представлява противоправно поведение, поради което не е налице елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.

            Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

            Въззиваемият не претендира разноски за настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.12.2019 г. на СРС, 39 с-в, по гр.д.№ 13048/15 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.