О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч,……......2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданска колегия в закрито заседание
на двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.гр.д.№406 за
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба постъпила от В.П.Р.,
ЕГН **********, чрез адв.Севдалина Иванова, със
съдебен адрес:*** против Определение №68 от 08.04.2019г. постановено по
гр.д.№596 по описа за 2017г. на Районен съд – Луковит. Твърди, че обжалваното
определение с което е върната подадената
от нея искова молба и прекратено производството по делото е неправилно,
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ищцата
сочи, че правният й интерес е обусловен от обстоятелството, че с Решение №65 от
20.06.2011г. по гр.д.№101 по описа за 2009г. на Районен съд – Луковит Теодора Парашкевова
Нейкова е призната за собственик на гореописаните недвижими имоти, но в
диспозитива на решението същите не са индивидуализирани с оглед на събраните по
делото доказателства.При това положение е възпрепятства да упражни своето право
на собственост, като е поставена в обективна невъзможност да се снабди скица за
процесните имоти. Правилно в обжалваното определение е установено, че е
изчерпан гражданско-правния ред за
отстраняване на нередовностите допуснати с решението постановено по гр.д.
№101/2009г. и административния ред чрез подадена молба за издаване на скица, но
счита че изводите за недопустимост на предявения иск са неоснователни,
неправилни и незаконосъобразни.
В
жалбата се сочи, че предявеният срещу
„Технометал”ЕООД иск е установителен за установяване правото на обстоятелства
към минал момент, поради което ответникът е пасивно легитимирана страна в
процеса. Обстоятелството, че ответникът се е разпоредил с част от имотите
предмет на исковата претенция преди завеждане на исковата молба няма отношение
към процесуалната легитимация на страните. Сочи, че предмет на иска не е установяване
правото на собственост към момента на предявяване на иска, а се касае за установяване
индивидуализация на имоти към минал
момент, при което спорното право не следва да се насочи към трето лице
придобило имота преди завеждане на исковата молба.
Жалбоподателят
счита за неправилно и обжалваното определение в частта, с която е прекратено
производството по делото по отношение на ответника Общинска служба „Земеделие” –
Луковит, тъй като предявеният иск не е иск за собственост, а установителен иск
за признаване за установено индивидуализация на недвижимите имоти.
Моли да
се отмени атакуваното определение и делото да се върне на друг състав на
Районен съд – Луковит за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от Общинска
служба „Земеделие” - Луковит е постъпил отговор на частната жалба, с който
счита постановеното определение за правилно и законосъобразно.Сочи, че е
недопустимо службата да бъде конституирана като ответник по делото.
Окръжен
съд – Ловеч като съобрази изложените в частната жалба доводите и доказателствата
по делото, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба постъпила от В.П.Р., ЕГН ********** против „Технометал”ЕООД
и против Общинска служба „Земеделие” – Луковит с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, да се признае по отношение на ответниците, че земеделските земи по
Решение №65 от 20.06.2011г. по гр.д.№101 по описа за 2009г. на Районен съд –
Луковит са собствени на наследодателя й Теодора Парашкевова Некова, като
единствен наследник на Парашкев Димитров Грънчаров, починал на 23.09.1983г., а
именно: нива от 3.000 дка, четвърта категория в м.”Върбовец”; Нива от 1.250 дка
четвърта категория в м.”Върбовец” и нива от 3.000 дка в м.”Върбовец” върху които
е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници с Решение №00009/15.07.1996г. по пр.с вх.№02871/1991г. на ОСЗ –
Луковит, ведно с построената в него сграда за сезонна ползване, са имоти с
проектни номера, които подробно са описани.
С
отговора на исковата молба ответника Общинска служба „Земеделие” – Луковит
счита, че не може да бъде страна по делото, тъй като от тяхна страна е издадено
решение за признаване и възстановяване правото на собственост и не е от тяхна компетентност
да индивидуализира имоти – скиците се издават от СГКК, при което исковата молба
е недопустима.
Постъпил
е отговор и от „Технометал”ЕООД, с който също счита иска за процесуално
недопустим. Твърди, че е налице идентичност в предмета на настоящия спор и този
по воденото производство по гр.д.№101 по описа за 2009г. на Районен съд –
Луковит. Възразява, че предявения иск е с неясен петитум, като с настоящето
производство се цели да се заобиколи закона и се реши
един спор с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът сочи, че вече не е собственик
на имотите по кадастрална карта, тъй като е сключил договор за покупко-продажба
с трето лице. Счита, че не следва да се допуска назначаването на
съдебно-техническа експертиза, тъй като по-скоро спорът е правен. Прилага
нотариален акт.
За да
постанови връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото
Районен съд – Луковит при извършената служебна проверка по допустимостта на
иска приел, че предявения установителен иск срещу „Технометал”ЕООД е недопустим,
тъй като процесните имоти индивидуализирани с проектни номера представляващи
част от имоти с идентификатор 44327.231.7 и идентификатор 44327231.6 са били
предмет на покупко-продажба с Нотариален акт №128, том V, рег.№4731, дело 587 от 2017г. на
Нотариус с рег.№591 с район на действие РС – Луковит, която сделка е
осъществена на 13.10.2017г., а настоящия иск е предявен на 0.11.2017 година.
Предявеният иск срещу ОСЗ – Луковит също е процесуално недопустим, тъй като
този ответник не може да бъде активно легитимиран да отговаря по иск за спор за
материално право.
При
така установеното съдът прави следните правни изводи.
Частната
жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
Разгледана
по същество въззивният съд намира частната жалба за неоснователна поради
следните съображения:
Районен
съд – Луковит е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
От
пространно изложените в исковата молба твърдения, въз основа на които ищцата
основава своето искане се установява, че с Решение №65 от 20.06.2011г. по
гр.д.№101 по описа за 2009г. на Районен съд – Луковит е признато за установено по
отношение на „Технометал”ЕООД, ЕИК831520206 и Общинска служба „Земеделие” –
Луковит, че Теодора Парашкевова Нейкова, като единствен законен наследник на
Парашкев Димитров Грънчаров, б.ж. на гр.Луковит, починал на 23.09.1983 г., е
собственик на следните земеделски имоти, находящи се в землището на гр.Луковит,
а именно: 1. нива от 3,00 дка, ІV категория в м.”Върбовец”, 2.нива от 1,250
дка, ІV категория в м.”Върбовец” и 3. нива от 3,00 дка в м.”Върбовец”, върху
които е възстановено правото на собственост на наследниците на Парашкев
Димитров Грънчаров в съществуващи възстановими /стари реални граници/ с решение
№ 00009/15.07.1996 г. по пр.вх.№ 02871/1991 г. на ОСЗ гр.Луковит, като
„Технометал” ЕООД гр.София е осъдено да отстъпи собствеността и предаде
владението върху посочените земеделски имоти на Теодора Парашкевова Нейкова.
С Решение №95 от 05.12.2012г. по
реда на чл.2540 от ГПК Районен съд – Луковит е допълнил диспозитива на решение
№ 65/20.06.2011 г. като на л.101 от делото, стр.8 от решението, на ред 24-и,
отгоре надолу, след думата „имоти” се добави „ведно с построената в него сграда
за сезонно ползване с две помещения на първия етаж и с таванско помещение с
тераса”, допуснал и допълване на
диспозитива на решението, а именно: на л.101 от делото, стр.8 от решението, на
18-я ред, отгоре надолу, след думите „по пр.вх.№ 02871/1991 г. на ОСЗ
гр.Луковит” да се добави: „съставляващи имот с проектен номер 231032 по КВС в
землището на гр.Луковит, с ЕКАТТЕ 44327,Община Луковит, с обща площ 7,432 кв.м., начин на трайно
ползване нива, ІV категория, при описаните в решението граници, съгласно
скица-проект № Ф 04728/25.07.2008 г., издадена от ОСЗГ гр.Луковит, който имот е
разположен между цифри 1,2 и 3 и по проектни координати, съгласно комбинирана
скица към гр.д.№ 101/2009 г. на ЛРС, изготвена от вещото лице
инж.К.Костадинов”.
С Решение №77 от 09.04.2013г. по
в.гр.д.№75 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Ловеч е обезсилено Решение №95
от 05.12.2012г. по реда на чл.250 от ГПК Районен съд – Луковит частта, с която
е допълнен постановения съдебен акт, като е индивидуализирал спорния имот с
конкретни белези, при изложен от въззивната инстанция мотив, че в случая се
касае за пропуск да се индивидуализира имота по скицата-проект и заключението
на вещото лице, но само чрез уточняване на процесния имот по реда на чл.214 от ГПК, а в случая такова уточнение не е било направено в съдебно заседание от
процесуалния представител на ищцата, при което е недопустимо по реда на чл.250
от ГПК да се иска от съда да допълни решението си по искане, с което не е бил
сезиран.
При така установеното със сила на
присъдено нещо спорът предмет на настоящето производство е разрешен между
същите страни, по реда на чл.108 от ЗС, който имплицитно съдържа в себе си
положителен установителен иск, по отношение на същите имоти, които да се
индивидуализират с проектни номера.
Абсолютна процесуална
предпоставка при предявения положителен установителен иск е наличието на правен
интерес. С оглед на изложеното в исковата молба и доказателствата по делото,
настоящата инстанция счита, че за ищцата
липсва правен интерес от завеждането на настоящия иск. Видно от Нотариален
акт №128, том V, рег.№4731, дело 587 от
2017г-. на Нотариус с рег.№591 с район на действие РС – Луковит ответникът
„Технометал”ЕООД на 13.10.2017г. е продал процесните имоти на трето лице.
Исковата молба е предявена на 20.11.2017г., при което дори искът да се приеме
за допустим и основателен, то ищцата не би получила търсената правна защита – по отношение на
третото лице-купувач няма да бъде зачетена силата на присъдено нещо, тъй като
не се касае за хипотеза по чл.298, ал.2 от ГПК.
На
следващо място следва да се отбележи, че иск за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната
карта, като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен
имот, е допустим дори да не е проведена административна процедура по чл.53,
ал.1, т.1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, с предявяване на иск по
реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР /т.4 от Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. на
ВКС по тълк.д.№8/2014г. ОСГК/.
По
отношение на ответника „Общинска служба „Земеделие” правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е надлежна страна в процеса.
При
изложеното постановеното от Районен съд – Луковит определение за връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №68 от
08.04.2019г. постановено по гр.д.№596 по описа за 2017г. на Районен съд –
Луковит.
Определението
подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на Р България в
едноседмичен срок от връчването му на страната, при условията на чл.280, ал.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.