РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Благоевград, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Силвия Г. Николова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Николова Гражданско дело № 20211210101944 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
АНГ. ЛЮБ. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Б. против РИОСВ -Благоевград, с
адрес:гр.Благоевград 2700, ул. "Свобода" №1 и при условията на евентуалност срещу
Министерство на околната среда и водите с адрес: гр.София, бул.”Мария Луиза” 2.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което:
-да се признае уволнението на ищеца за незаконно и да се отмени Заповед
№882/13.07.2021 год. на Министъра на околната среда и водите, като незаконосъобразна,
както и да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ” Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите-Благоевград ”.
-да бъде осъдена РИОСВ -Благоевград, с адрес: гр.Благоевград 2700, ул. "Свобода"
№1 да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на общо на 18000 лева за
периода от 15.07.2021 год. до 15.01.2022г.
В случай, че съдът прецени, че пасивно легитимиран да отговаря по иска е
Министерство на околната среда и водите ,с адрес: гр.София, бул.”Мария Луиза” 22, то при
условията на евентуалност, предявява и следното искане:
- да се признае уволнението на ищеца за незаконно и да се отмени Заповед
№882/13.07.2021 год. на Министъра на околната среда и водите, като незаконосъобразна,
както и да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност ” Директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите-Благоевград ”.
- да бъде осъдено Министерство на околната среда и водите ,с адрес:
гр.София, бул.’’Мария Луиза” 22 да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1
КТ в размер на общо на 18000 лева за периода от 15.07.2021 год. до 15.01.2022г.
1
Към исковата молба са приложени писмени документи, които се иска да бъдат
приети като доказателства по делото. Сторено е искане да се допусне и назначи съдебно-
счетоводна експертиза с поставена задача. Иска се и на основание чл. 190 от ГПК да се
задължи работодателя да представи личното трудово досие на ищеца.
В исковата молба ищецът твърди, че работел на длъжността Директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите-Благоевград с код по НКПД 1112-7052.
Местоработата му била в гр. Благоевград..
Сочи се, че със Заповед №882/13.07.2021 год. на Министъра на околната среда и
водите, на основание чл.19а ал.2 вр. с чл.19 ал.4 т.4 от Закона за администрацията и чл.4 ал.2
от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите, било прекратено трудовото му правоотношение. Като причина за прекратяване на
трудовия договор е посочена „преценка на органа, който го назначава, на основание чл, 19а
ал.2 от Закона за администрацията“. Ищецът поддържа, че така издадената заповед е
незаконосъобразна, поради което иска да се признае уволнението за незаконно и да се
отмените като такова както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
” Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите- Благоевград ’’. Иска и да
се осъди ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на общо 18000
лева за периода от 15.07.2021 год. до 15.01.2022г.
Сочи се от ищеца в исковата молба, че исковете против двамата ответници предявява
при условията на евентуалност — главно срещу РИОСВ, гр.Благоевград, който се явява
работодател по смисъла на чл.61, ал.2 КТ, а евентуално и срещу Министерството на
околната среда и водите, ако бъде преценено, че разпоредбата на чл.61 ал.2 КТ е
неприложима- в тази връзка е и Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2010 г., ОСГК ,според което надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ,
предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на
чл.61, ал.2, изр. 1 КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.
Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна, предвид следното:
На първо място счита, че не е налице хипотезата на посочената разпоредба -чл.19а
ал.2 от ЗА, тъй като за изпълняваната от него длъжност липсват белезите по чл.19, ал.4, т.4
ЗА. Твърди, че Директорите на РИОСВ не са ръководители на държавна институция,
създадена със закон или постановление на МС, а самите регионални дирекции са
юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка, като
техният брой, териториален обхват на дейност, функции и структура се определят с
правилник, издаден от министъра.
Съгласно чл.19а ал.2 Закон администрацията правоотношенията със заместник
министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с
посочените в чл.19 ал.4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални
органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава,
съответно определя, по негова преценка. Съгласно чл.19 ал.4 от Закон за администрацията,
органи на изпълнителната власт, по отношение на които е приложима разпоредбата на
чл.19а ал.2 са : председателите на държавните агенции, председателите на държавните
комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководители на
държавни институции, създадени със закон или постановление на МС, които имат функции
във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.Счита, че длъжността му не попада в
тази хипотеза. Директорите на регионалните инспекции на околната среда и водите не са
ръководители на държавна институция, създадена със закон или с постановление на МС. Те
са орган на изпълнителната власт, които осъществяват държавната пполитика по опазване
на околната среда, но осъществяват тази политика на регионално равнище — аргумент в
тази насока е чл.10 ал. 1, т.3 вр. чл. 9 и чл. 14 от Закон за опазване на околната среда.
2
Поддържа се в исковата молба, че по отношение на тази длъжност липсват останалите
белези, които изисква законодателя, за да бъдат причислени към длъжностите по чл. 19 ал.4
т.4 Закон за администрацията. Директорите на РИОСВ не са ръководители на държавна
институция, създадена със закон или постановление на МС. Отделно от това Регионалните
инспекции са юридически лица към министъра на околната среда и водите на бюджетна
издръжка, а техният брой, териториален обхват на дейност, функции, структура,
правомощията на директорите им се определят с правилник, издаден от Министъра на
околната среда и водите и са йерархично подчинени на Министъра на околната среда и
водите, поради което нормата на чл. 19а ал.2 от Закон за администрацията е неприложима по
отношение на тях.
Предвид това счита, че оспорената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена и в този смисъл
предявеният конститутивен иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ се явява основателен и следва да
бъде уважен, а обжалваната заповед отменена.
Предвид незаконосъобразността на уволнението поддържа, че следва да бъде уважен
и акцесорния иск по чл.344 ал. 1 т.2 от КТ и да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност “директор” .
Твърди, че във връзка с горното се явява основателен и акцесорния иск с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, който се намира в зависимост от
наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението да бъде
признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или служителят да е
останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени вреди. Твърди, че от
представеното с исковата молба писмено доказателство - копие на трудова книжка и
удостоверение за регистрация в Бюрото по труда се установява, че е налице и втората
предпоставка, а именно, че за периода от прекратяване на трудовото и правоотношение -
15.07.2021 год.до настоящия момент не е бил в други трудови правоотношения и не е
получавал доходи от такива.
След изпълнена процедура по чл. 131 от ГПК, ответниците представят писмен
отговор на исковата молба.
В писмения си отговор ответникът РИОСВ счита, че предявените искове са
неоснователни. Сочи се, че със заповед № 882/13.07.2021 г. на министъра на околната среда
и водите е прекратено трудовото правоотношение на г-н Г., по силата на което е заемал
длъжността директор на РИОСВ - Благоевград. Трудовото правоотношение е прекратено,
като в цитираната заповед за причина за прекратяването е посочено „по преценка на органа,
който го назначава”. Заповедта е връчена на 13.07.2021 година.
Посочено е в писмения отговор, че настоящия спор изцяло се отнася до въпроса дали
заеманата преди уволнението длъжност представлява длъжност на орган на изпълнителната
власт по смисъла на чл. 19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията (ЗА), т.е. дали
директорите на РИОСВ са ръководители на държавни институции, създадени със закон или
с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването
на изпълнителната власт.
Ответникът РИОСВ счита, че заповедта е издадена от компетентен орган - министъра
на околната среда и водите на правно основание чл. 19а, ал. 2 във вр. с чл.19, ал. 4, т. 4 от
ЗА. Заеманата до тогава от г-н Г. длъжност е в приложното поле на чл. 19а, ал. 2 от ЗА.
Съгласно тази разпоредба правоотношенията със заместник-министрите, областните
управители, заместник областните управители, както и е посочените в чл. 19, ал. 4
еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат
прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова
преценка. Законодателят в чл. 19, ал. 4 от ЗА е посочил следните органи на изпълнителната
власт, по отношение на които чл. 19а, ал. 2 от ЗА е приложима: председателите на държавни
3
агенции, председателите на държавните комисии, изпълнителните директори на
изпълнителните агенции и ръководителите на държавните институции, създадени със закон
или постановление на МС, които имат функции във връзка с осъществяването на
изпълнителната власт. Директорите на РИОСВ се отнасят към ръководители на държавна
институция, създадена със закон или постановление на МС. Директор на РИОСВ е орган на
изпълнителната власт, който осъществява държавната политика по опазване на околната
среда на регионално равнище (арг. от чл. 10, ал. 1. т. 3, във вр. с чл 9 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/ и чл. 14 от същия). Директорите на РИОСВ също са
представители на държавни институции по смисъла на чл. 19, ал. 4 т. 4 от ЗА. В ал.5 на чл.
14 ЗООС е предвидена законова делегация за издаване на Правилник от Министъра на
околната среда и водите, с който да бъдат определяни териториалният обхват, структурата,
броят на РИОСВ и правомощията на техните директори. Статутът /съществуването,
възникването и правомощията им/ са уредени със законови разпоредби - чл.14 и сл. ЗООС,
като законовата делегация към Министъра на околната среда и водите за издаване на
Правилник за устройството и дейността им, не следва да бъде тълкувана в смисъл, че
държавните институции са създадени не със закона, а с акт на Министъра на околната среда
и водите, доколкото тяхната правосубектност е дадена именно от закона, а правилникът
само дава допълнителна детайлна уредба на обществените отношения във връзка с
функционирането на държавните учреждения /в този смисъл е решение от 24.06.2014г. на
СГС по в.гр.дело № 6282/2014г. и решение № 79 от 26.02.2014 г. на ОС - Враца по в.гр.дело
№ 64/2014г. и др./. Съобразно разпоредбите на чл.10, ал.1, т. 3 и ал.2 вр. чл.9 ЗООС
директорът на РИОСВ е орган, на който със закон са възложени функции, свързани с
осъществяване на държавна политика по опазване на околната среда. Правомощията на
заемащите длъжността ’’Директор на РИОСВ” са уредени от законови нормативни актове -
чл.84, чл.94 ЗООС, чл.67 ЗУО, чл.79, ал.2 от Закона за защитените територии, чл.117 и
чл.122, ал.2 от Закона за биологичното разнообразие.
За органи на изпълнителната власт се считат и представителите на държавни
институции, създадени със закон или с постановление на Министерски съвет, които имат
функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, а РИОСВ отговарят на
дефиницията от Закона за администрацията за държавни институции създадени със закон,
поради което министърът има право да прекрати без предизвестие правоотношението по
своя преценка. Преценката за прекратяване на трудовото правоотношение е изцяло на
министъра, като същата се прави по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Счита се от ответника, че по отношение на предявения иск и преценката на
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение следва да се прилага
Закона за администрацията, като съгласно разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА прекратяването
на трудовото правоотношение се извършва от съответния орган, който е горестоящ на
работодателя, с когото възниква трудовото правоотношение. След като договорът е с лице
по чл. 19 ЗА, прекратяването на правоотношението е по чл. 19а ЗА и преценката за това,
дали да се прекрати трудовото правоотношение, е на органа, който го назначава. В случая
правоотношението е прекратено от органа, който е назначил ищеца на работа. В този смисъл
прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно. Трайна е съдебната
практика, че заповедта за уволнение в такива случаи не следва подробно да се мотивира,
като е достатъчно само да се посочи основанието, на което се прекратява правоотношението,
като в настоящия случай това е изпълнено. Практиката на Върховния касационен съд в този
смисъл е непротиворечива и последователна.
Предвид неоснователността на първия обективно съединен иск за отмяна на
уволнението, се поддържа, че са неоснователни и останалите два иска по чл.344, ал.1, т.2 и 3
КТ- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за срок от 6 месеца. Ето защо и тези искове се иска да
бъдат отхвърлени.
4
В писмения отговор на евентуалния ответник Министерство на околната среда и
водите е сторено възражение за недопустимост на исковете срещу него, а по същество и за
неоснователност. Сочи се, че между ищеца и министъра на околната среда и водите е
сключен трудов договор № 106/02.02.2015 г., с който ищецът приема да изпълнява
длъжността директор на РИОСВ - гр. Благоевград, считано от 02.02.2015 г. за определен
срок - до заемане на длъжността въз основа на конкурс. След провеждане на конкурс за
заемане на длъжността „директор на РИОСВ - Благоевград“ е сключено допълнително
споразумение №265/28.04.2015г. между министъра на околната среда и водите и АНГ. ЛЮБ.
Г. на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.96 и чл.119 от КТ, във вр. с чл.19, ал.4, т.4 и чл.19а,
ал.1 от Закона за администрацията.
Директор на РИОСВ е орган на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за
администрацията (наричан по-долу „ЗА“). Също така съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 3 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите директорите на РИОСВ са органи на изпълнителната власт и второстепенни
разпоредители с бюджет към министъра на околната среда и водите.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда (наричан по- долу „КТ“),
за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се
сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.
Отделно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите определя, че директорите на РИОСВ се
назначават след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда и се освобождават от
длъжност от министъра на околната среда и водите.
Видно от горното, допълнително споразумение №265/28.04.2015г„ е сключено с
министъра на околната среда и водите на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.96 и чл.119 от
КТ, във вр. е чл.19, ал.4, т.4 и чл.19а, ал.1 от Закона за администрацията. Именно посочените
разпоредби овластяват висшестоящия спрямо работодателя едноличен орган на
изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 от ЗА, да сключи трудовия договор, но
работодателят, или изпълнението на работодателската власт, се осъществява от
администрацията, която служителят (органът по чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА) ръководи.
Сочи се още, че със Заповед № 882/13.07.2021 г. на министъра на околната среда и
водите, на основание чл. 19а, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 4, т.4 от ЗА и чл. 4, ал. 2 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца.
Разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от ЗА изрично определя, че правоотношението с
органите по чл. 19, ал. 4 от ЗА, в конкретната хипотеза - директор на РИОСВ, се прекратява
без предизвестие от органа, който го назначава. Органът по назначение в процесния случай
е определен в чл.4, ал.2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните
инспекции по околната среда и водите, съгласно който директорите на РИОСВ се назначават
след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда и се освобождават от длъжност от
министъра на околната среда и водите.
Правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник
областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните
заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие
от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка.
Поддържа се, че с оглед изложеното по-горе, договорът с директор на РИОСВ се
сключва и прекратява от министъра на околната среда и водите (по аргумент на чл. 14, ал.2
от Закона за опазване на околната среда).
Въпреки че трудовият договор с директора на РИОСВ се сключва от министъра на
5
околната среда и водите, работодател на директора е именно Регионална инспекция по
околна среда и водите (подробни мотиви за работодателя изложихме в т. 1), а не министърът
на околната среда и водите.
Това заключение се извежда и от изричната разпоредба чл. 61, ал. 2, изречение второ
от КТ, а именно, че в такива случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието,
в което е съответната длъжност и на което се предоставя работната сила.
Сочи се в писмения отговор на евентуалния ответник, че процесуалната легитимация
на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск. В този смисъл, за
Министерство на околната среда и водите, в това число и за министъра на околната среда и
водите би била налице пасивна процесуална легитимация, в случай че по силата на закона
централният орган на изпълнителна власт бе работодател на директора на РИОСВ. Но
разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от КТ определя като работодател именно Регионална инспекция
по околна среда и водите. Ето защо, Министерство на околната среда и водите и министърът
на околната среда и водите не са пасивно процесуално легитимирани по предявените искове,
което води до недопустимост на иска.
Позовава се и на Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело № 1/2010
на ОСГК на Върховния касационен съд. Тълкуването на правната норма на чл. 61, ал. 2 от
КТ изисква да се приеме, че длъжностите, които се заемат по този ред са при работодатели,
дейността на които ги определя като държавни или общински институции, които
задоволяват обществени потребности, в това число и когато работодател е орган на
изпълнителна власт по чл. 19 от ЗА. В тези случаи законът овластява по-горестоящия орган
да сключва трудовите договори с лица, в чиито трудови функции ще се включва
упражняването на работодателска власт, като трудовото правоотношение се създава с
предприятието, на което се предоставя работната сила. Последица от това е, че
работодателят е надлежна страна при спорове по чл. 344 от КТ, във връзка със законността
на уволнението, а не по- горестоящия орган или Министерството на околната среда и
водите, което той ръководи (в този смисъл Решение № 263 от 30.05.2012 г. по гр. д. №
527/2011 г. по описа на ВКС).
Сочи се още, че исковата молба е насочена и срещу Министерство на околната среда
и водите. Съгласно чл. 34 от ЗА, при осъществяване на своите правомощия органите на
изпълнителната власт се подпомагат от администрация. Администрацията, която подпомага
министъра на околната среда и водите е министерството на околната среда и водите.
Министърът е работодател на служителите на министерството (по аргумент на чл. 6 от
Закона за държавния служител). Директорът на РИОСВ не е държавен служител, а орган на
изпълнителна власт. Това се аргументира от текста на чл. 19 от ЗА и изключението на чл. 3,
т. 1 от ЗА. Ето защо, Министерството на околната среда и водите не е работодател на
директора на РИОСВ.
Твърди, че за Министерство на околната среда и водите не е налице пасивна
процесуална легитимация по предявените от ищцата искове. Такава легитимация не е
налице и за министъра на околната среда и водите. С оглед посоченото се иска да се
прекрати съдебното производство по предявените искове спрямо Министерство на околната
среда и водите, в това число спрямо министъра на околната среда и водите, поради липса на
пасивна процесуална легитимация.
Поддържа се становище по същество, като се твърди, че предявените искове са
неоснователни.
Изразява се становище, че са изцяло неоснователни твърденията в исковата молба, че
не е налице хипотезата на чл.19а, ал.2 от ЗА, поради липса на белезите по чл.19, ал.4, т.4 от
ЗА за длъжността директор на РИОСВ.
Съобразно задължителното за съдилищата разрешение по приложението на чл. 61, ал.
6
2 КТ, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК
на ВКС, законът овластява по-горестоящия спрямо работодателя орган да сключва
трудовите договори с лица, в чиито трудови функции е включено и упражняването на
работодателската власт, като трудовото правоотношение се създава с предприятието, на
което се предоставя работната сила, в случая РИОСВ - гр. Благоевград.
Правната регламентация на статута на РИОСВ се съдържа в специален закон - Закона
за опазване на околната среда /ЗООС/. С чл.14 от ЗООС се създават РИОСВ, поради което е
неоснователно твърдението, че РИОСВ не е създадено със закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 и, ал.
2 ЗООС РИОСВ са юридически лица към министъра на околната среда и водите на
бюджетна издръжка, които осигуряват провеждането на държавната политика по опазване
на околната среда на регионално равнище, като се представляват в дейността си от
директори. В чл. 14, ал. 5 ЗООС е предвидена законова делегация за издаване на правилник
от министъра на околната среда и водите, с който да бъдат определени броят,
териториалният обхват, функциите и структурата на РИСОВ, както и правомощията на
техните директори. В чл. 10, ал. 1, т. 3 вр. чл. 9 ЗООС директорите на РИОСВ са посочени
сред компетентните органи на изпълнителната власт по смисъла и за постигане целите на
закона като с отделни разпоредби са им предоставени конкретни правомощия по
осъществяване на възложената им дейност по опазване на околната среда - напр. чл. 84
ЗООС /издават становища по екологична оценка на планове и програми/; чл. 93, ал. 3 ЗООС
/преценяват необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда в
определени случаи/; чл. 94, ал. 2 ЗООС /вземат решения по оценка за въздействието върху
околната среда за инвестиционни предложения, разширения или изменения извън случаите
по чл. 94, ал. 1 ЗООС/ и др. Допълнителни правомощия на директорите на РИОСВ са
уредени и в други специални закони - Закона за защитените територии /чл. 79, ал. 2/, Закона
за биологичното разнообразие /чл. 117 и чл. 122, ал. 2/, Закона за управление на отпадъците
/чл. 67/ и други. Анализът на посочената нормативна уредба налага извод, че РИОСВ са
създадени по силата на закона като институции в системата на държавно управление за
осъществяване по региони на изпълнителната власт в определен ресор - опазване на
околната среда, като длъжностите на директорите им с включените в същите правомощия
също са законово регламентирани.
Поддържа се, че с този си статут РИОСВ следва да се квалифицират като държавни
институции по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА - предвид създаването им със закон и
възложените им функции в сферата на изпълнителната власт, съответно директорите на
РИОСВ като натоварени със законови правомощия да осъществяват тяхното ръководство
отговарят на дефиницията на същата разпоредба за еднолични изпълнителни органи ( в този
смисъл решение № 6262 от 02.09.2015 г. по в. гр. д. № 20448/2014 г. на Софийски градски
съд и решение от 16.10.2014 г. по гр. д. № 40082/2013 г. на Софийски градски съд). В този
смисъл неоснователно е твърдението, че директорът на РИОСВ не е ръководител на
държавна институция.
Сочи се, че Заповед № 882/13.07.2021 г. на министъра на околната среда и водите е
издадена на основание 19а, ал. 2, във вр. с чл.19, ал.4, т.4 от ЗА и чл.4, ал.2 от Правилник за
устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите.
Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на основание чл. 19а,
ал. 2 от ЗА. В чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е предвидено, че
правоотношенията със заместник - министрите, областните управители, заместник
областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните
заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие
от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка, т.е. по
целесъобразност. Това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана
с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При
7
оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се
изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл.
19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен
от оправомощения за това орган {в този смисъл решение № 112 от 05.07.2017 г. по гр. д. №
3433/2016 г.. Г. К. III г. о. на ВКС).
Твърди се, че в случая с оглед изложеното по-горе, по отношение на предявените
искове и преценката на законосъобразността на прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца следва да се прилага Закона за администрацията, като съгласно
разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от ЗА прекратяването на трудовото правоотношение се
извършва от съответния орган. Сочи се, че ищецът е заемал длъжността директор на РИОСВ
- Благоевград. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от
оправомощения за това орган - министъра на околната среда и водите, който е и орган по
назначаването. Доколкото заемащият длъжността директор на РИОСВ е лице по чл. 19, ал.
4, т. 4 от ЗА, прекратяването на правоотношението е по чл. 19а от ЗА и преценката за това
дали да се прекрати трудовото правоотношение, е на органа, който го назначава, като тази
преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол (в този смисъл отново
Решение № 112 от 05.07.2017 г. по гр. д. № 3433/2016 г.. Г. К.. Ill г. о. на ВКС).
Поддържа се, че предвид изложените по-горе обстоятелства изцяло неоснователно е
твърдението на ищеца, за липса на хипотезата на чл.19а, ал.2 от ЗА при издаване на заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение. Нещо повече от развитите съображения по
безспорен начин се установява наличие както на материалноправни предпоставки за
издаване на заповедта, така и правилното упражняване на оперативната самостоятелност на
органа по назначаването.
Предвид неоснователността на иска за установяване на незаконосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение неоснователен се явява и иска по чл.344, ал.1,
т.2 от КТ, а именно ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
На следващо място се оспорва изцяло предявеният иск по чл.225, ал.1 от КТ по
основание и размер. Твърди се, че същият е преждевременно предявен, поради което следва
да бъде изцяло оставен без разглеждане. Видно от заповед №882/13.07.2021г. трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 13.07.2021г. Съгласно разпоредбата на чл. 225,
ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. От прекратяване на
трудовото правоотношение - 13.07.2021 г. до момента на завеждане на исковата молба
предвиденият в нормата 6 месечен срок все още не е изтекъл, поради което същият се явява
преждевременно предявен. Претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е предявено
за бъдещ период, преди да е изтекъл предвиденият в разпоредбата 6 месечен срок.
Предвид неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, то и предявеният иск
по чл.225, ал.1 от КТ се явява изцяло неоснователен.
Отделно от горното работодателят дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ при
наличие на следните предпоставки: незаконно уволнение, вреда за обезщетяване,
съизмерима с брутното трудово възнаграждение за времето след уволнението, поради това,
че е останал без работа и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа. За наличието на причинна връзка е необходимо оставането без работа да е именно
поради признатото за незаконно уволнение, а не по други причини. С оглед на това при
предявяване на иска по чл.225, ал.1 от КТ с исковата молба не са налице предвидените
предпоставки за неговата основателност.
Сочи се, че ищецът не е представил доказателства за оставане без работа за
претендирания 6 месечен период, а само към момента на завеждане на исковата молба.
Представената като доказателство копие на трудова книжка не е представена в цялост, а
8
извадка от нея, което не доказва по безспорен и категоричен начин оставането на ищеца без
работа.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява, представлява се от
процесуален представител, който поддържа исковете и ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответника –РИОСВ гр. Благоевград и МОСВ се представляват от
процесуални представители, които поддържат наведените в отговора възражения и
доказателствени искания.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се е спори, и се установява от събраните писмени доказателства, че по
силата на трудов договор № 106/02.02.2015 г., сключен между ищеца и министъра на
околната среда и водите, ищецът е изпълнявал длъжността директор на РИОСВ — гр.
Благоевград, считано от 02.02.2015 г. за определен срок — до заемане на длъжността въз
основа на конкурс. След провеждане на конкурс за заемане на длъжността „директор на
РИОСВ — Благоевград" е сключено допълнително споразумение №265/28.04.2015г. между
министъра на околната среда и водите и АНГ. ЛЮБ. Г. на основание чл.70, ал.1, във вр. с
чл.96 и чл.119 от КТ, във вр. с чл. 19, ал.4. т.4 и чл. 19а. ал. 1 от Закона за администрацията.
Видно от горното, допълнително споразумение №265/28.04.2015г., е сключено с министъра
на околната среда и водите на основание чл.70, ал.1. във вр. с чл.96 и чл.119 от КТ. във вр. е
чл.19, ал.4, т.4 и чл.19а, ал.1 от Закона за администрацията. Именно посочените разпоредби
овластяват висшестоящия спрямо работодателя едноличен орган на изпълнителната власт
по смисъла на чл. 19 от ЗА, да сключи трудовия договор, но работодателят, или
изпълнението на работодателската власт, се осъществява от администрацията, която
служителят (органът по чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА) ръководи.
Посочената длъжност ищеца е заемал до момента когато със Заповед №
882/13.07.2021 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 19а, ал. 2, във
връзка с чл. 19, ал. 4, т.4 от ЗА и чл. 4, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите, е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца.Соченото в нея основание за уволнение е чл. 19а ал. 2 от Закона за
администрацията – по преценка на органа, назначил работника.
Няма спор по делото, че цитираната заповед е връчена на ищеца в деня на нейното
издаване – 13.07.2021 г.
От назначената и допусната в хода на съдебното производство съдебно счетоводна
експертиза се установява, че размера на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ за 6 месеца за
периода от 15.07.2021г. до 15.01.2022г., включително възлиза на 20862.37лева, а до дата
13.01.2022г. е сумата в размер на 20 772.28.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за допустими, но
неоснователни обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344 ал. 1
т. т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ, предвид следните доводи:
Исковете са допустими, тъй като са предявени от активно процесуално легитимирано
лице – работника по прекратеното трудово правоотношение, против пасивно легитимирания
работодател – РИОСВ - гр.Благоевград.
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответника, и че същото е прекратено с посочената заповед.
В тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че
уволнението, извършено с оспорената заповед е законосъобразно извършено, а именно – че
уволнението е извършено от лице – носител на работодателската власт, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана и съдържа всички необходими
9
реквизити, че е спазена процедурата за прекратяване на ТПО, че е било налице посоченото в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение и че длъжността,
заемана от ищцата, попада в приложното поле на чл. 19, ал. 2 от ЗА.
В настоящия случай,страните не спорят по фактите ,като спорът се свежда до
правната уредба и до въпроса за приложимост на разпоредбата на чл. 19 а ал.2 от ЗА във
връзка с чл. 19, ал. 4, т.4 от ЗА, изаконосъобразно ли е прекратяването на ТПО на
посоченото основание.
В тази връзка , съдът намира следното процесната - Заповед № 882/13.07.2021 г. на
министъра на околната среда и водите е издадена на основание 19а, ал. 2, във вр. с чл.19,
ал.4, т.4 от ЗА и чл.4, ал.2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните
инспекции по околната среда и водите.Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл.
19 ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 от ЗА. В разпоредбата на чл. 19а. ал. 2 от Закона за
администрацията с предвидено, че правоотношенията със заместник - министрите,
областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19. ал.
4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат
прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова
преценка, т.е. по целесъобразност. В случая законът за администрацията в чл. 12, ал. 1
предвижда дейността на администрацията да се осъществява от държавни служители и лица,
работещи по трудово правоотношение, като чл. 13 препраща към Класификатора на
длъжностите в администрацията досежно вида на правоотношението, по което съответната
длъжност се заема. Съгласно Класификатора за длъжностите в администрацията, в сила от
01.07.2012г. заеманата от ищеца длъжност не попада в кръга на длъжностите, които
задължително се заемат по служебно правоотношение, като правоотношението с ищцата е
възникнало като трудово. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията
гласи, че за органи на изп. власт се считат и ръководителите на държавни институции,
създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във
връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
В тази връзка трудовият договор е сключен с министъра, и заповедта за прекратяване
на ТПО е издадена от него, като на осн. чл. 61, ал. 2 от КТ вр. с § 1, т. 1 от ДР на КТ - ТПО е
възникнало с РИОСВ гр. Благоевград, като ТД е сключен с горестоящия орган и е прекратен
от същия, при което и Областна дирекция "Земеделие „ е надлежен ответник , тъй като ТПО
е възникнало и е прекратено по реда на чл. 61, ал. 2 от КТ. Или спорът е изключително
правен и в частност се свежда до въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от
Закона за администрацията, вр. с чл. 19, ал. 4 т. 4 от ЗА.
Съобразно задължителното за съдилищата разрешение по приложението на чл. 61, ал.
2 КТ. дадено с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК
на ВКС, законът овластява по-горестоящия спрямо работодателя орган да сключва
трудовите договори с лица, в чиито трудови функции е включено и упражняването на
работодателската власт, като трудовото правоотношение се създава с предприятието, на
което се предоставя работната сила, в случая РИОСВ - гр. Благоевград.
Правната регламентация на статута на РИОСВ се съдържа в специален закон - Закона
за опазване на околната среда /ЗООС/. С чл.14 от ЗООС се създават РИОСВ, поради което е
неоснователно твърдението, че РИОСВ не е създадено със закон. Съгласно чл. 14, ал. 1 и, ал.
2 ЗООС РИОСВ са юридически лица към министъра на околната среда и водите на
бюджетна издръжка, които осигуряват провеждането на държавната политика по опазване
на околната среда на регионално равнище, като се представляват в дейността си от
директори. В чл. 14, ал. 5 ЗООС е предвидена законова делегация за издаване на правилник
от министъра на околната среда и водите, с който да бъдат определени броят,
териториалният обхват, функциите и структурата на РИСОВ, както и правомощията на
техните директори. В чл. 10, ал. 1, т. 3 вр. чл. 9 ЗООС директорите на РИОСВ са посочени
10
сред компетентните органи на изпълнителната власт по смисъла и за постигане целите на
закона като с отделни разпоредби са им предоставени конкретни правомощия по
осъществяване на възложената им дейност по опазване на околната среда - напр. чл. 84
ЗООС /издават становища по екологична оценка на планове и програми/; чл. 93, ал. 3 ЗООС
/преценяват необходимостта от извършване на оценка за въздействие върху околната среда в
определени случаи/; чл. 94, ал. 2 ЗООС /вземат решения по оценка за въздействието върху
околната среда за инвестиционни предложения, разширения или изменения извън случаите
по чл. 94, ал. 1 ЗООС/ и др. Допълнителни правомощия на директорите на РИОСВ са
уредени и в други специални закони - Закона за защитените територии /чл. 79, ал. 2/, Закона
за биологичното разнообразие /чл. 117 и чл. 122, ал. 2/, Закона за управление на отпадъците
/чл. 67/ и други. Анализът на посочената нормативна уредба налага извод, че РИОСВ са
създадени по силата на закона като институции в системата на държавно управление за
осъществяване по региони на изпълнителната власт в определен ресор - опазване на
околната среда, като длъжностите на директорите им с включените в същите правомощия
също са законово регламентирани.
С този си статут РИОСВ следва да се квалифицират като държавни институции по
смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА - предвид създаването им със закон и възложените им
функции в сферата на изпълнителната власт, съответно директорите на РИОСВ като
натоварени със законови правомощия да осъществяват тяхното ръководство отговарят на
дефиницията на същата разпоредба за еднолични изпълнителни органи
В разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е предвидено, че
правоотношенията със заместник- министрите, областните управители, заместник
областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните
заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие
от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. Това основание за
освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на
правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали
освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, за която е
приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за
това орган. Разгледани по същество исковете са неоснователни.
С оспорената заповед Заповед № 882/13.07.2021 г. на министъра на околната среда и
водите, на основание чл. 19а, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 4, т.4 от ЗА и чл. 4, ал. 2 от
Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца по преценка на органа, който го е
назначил – Министъра на МОСВ. Чл. 19а ал. 2 от ЗАдм., което е правно основание за
уволнението на ищеца, предвижда правото на едностранно прекратяване на трудовия
договор, което органът по назначението упражнява "по негова преценка". Законодателят е
предвидил тази възможност, за да обезпечи провеждането на единна държавна политика при
осъществяването й в съответната сфера на обществени отношения чрез органите на
изпълнително-разпоредителната власт с правомощия да провеждат съответната държавна
политика. Преценката на органа по назначението да прекрати трудовото правоотношение по
чл. 19а, ал. 2 ЗА не подлежи на съдебен контрол.
По предявен иск при квалификацията на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ проверката за
законосъобразност на уволнението по чл. 19а ал. 2 от ЗАдм, която е в правомощието на
съда, се ограничава в две насоки. Първо, дали е прекратено трудово правоотношение с лице,
заемащо някоя от посочените в чл. 19а, ал. 2 ЗА длъжности. Второ, дали заповедта е
издадена от органа по назначението (в този смисъл решение № 36 от 17.02.2009 г. на СГС по
гр. д. № 3719/2008 г., ВК, IV-Д о.).
Безспорно се установи в настоящото производство, че длъжността, заемана от ищеца
11
преди прекратяването на трудовото му правоотношение – Директор на РИОСВ , попада в
приложното поле на чл. 19 ал. 4 т. 4 вр. чл. 19а ал. 2 от Закона за администрацията.
Длъжността директор на РИОСВ Областна дирекция на земеделие е сред посочените
ръководители на държавни институции по смисъла на т. 4 на ал. 4 на чл. 19 от ЗАдм.
В конкретика на казуса и с оглед предявените при условията на евентуалност искове
със същото правно основание и насочени срещу Министерство на околната среда и водите с
адрес: гр.София, бул.”Мария Луиза” 2 , съдът намира следното :
Директор на РИОСВ е орган на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за
администрацията, като съгласно разпоредбата на чл.2, ал.З от Правилника за устройството и
дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите директорите на РИОСВ са
органи на изпълнителната власт и второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на
околната среда и водите.Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда , за
длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се
сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото
правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност.Отделно
разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните
инспекции по околната среда и водите определя, че директорите на РИОСВ се назначават
след проведен конкурс по реда на Кодекса на труда и се освобождават от длъжност от
министъра на околната среда и водите.
И с оглед установеното по горе , видно от допълнително споразумение
№265/28.04.2015г., е сключено с министъра на околната среда и водите на основание чл.70,
ал.1. във вр. с чл.96 и чл.119 от КТ. във вр. е чл.19, ал.4, т.4 и чл.19а, ал.1 от Закона за
администрацията. Именно посочените разпоредби овластяват висшестоящия спрямо
работодателя едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 от ЗА, да
сключи трудовия договор, но работодателят, или изпълнението на работодателската власт,
се осъществява от администрацията, която служителят (органът по чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА)
ръководи. Със Заповед № 882/13.07.2021 г. на министъра на околната среда и водите, на
основание чл. 19а, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 4, т.4 от ЗА и чл. 4, ал. 2 от Правилника за
устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите, е
прекратено трудовото правоотношение е ищеца.Като разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от ЗА
изрично определя, че правоотношението с органите по чл. 19, ал. 4 от ЗА, в конкретната
хипотеза - директор на РИОСВ, се прекратява без предизвестие от органа, който го
назначава. Органът по назначение в процесния случай е определен в чл.4, ал.2 от Правилник
за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите,
съгласно който директорите на РИОСВ се назначават след проведен конкурс по реда на
Кодекса на труда и се освобождават от длъжност от министъра на околната среда и
водите.Правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник
областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните
заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие
от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка.
С оглед изложеното по-горе, договорът с директор на РИОСВ се сключва и
прекратява от министъра на околната среда и водите по аргумент на чл. 14. ал.2 от Закона за
опазване на околната среда.
Въпреки че трудовият договор с директора на РИОСВ се сключва от министъра на
околната среда и водите, работодател на директора е именно Регионална инспекция по
околна среда и водите, а не министърът на околната среда и водите.Този извод следва и от
изричната разпоредба чл. 61, ал. 2, изречение второ от КТ, а именно, че в такива случаи
трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност и на
което се предоставя работната сила.
В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/2012 г. по тълкувателно дело №
12
1/2010 на ОСГК на Върховния касационен съд. С посоченото тълкувателно решение
върховните касационни съдии, приеха, че надлежен ответник по исковете по чл. 344. ал. 1 от
КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на
чл. 61, ал. 2, изречение първо от КТ, е работодателят, а не горестоящия спрямо него орган. В
процесния случай, горестоящият орган е министърът на околната среда и водите, а
работодател на директора на РИОСВ е Регионална инспекция по околна среда и водите.
Тълкуването на правната норма на чл. 61, ал. 2 от КТ изисква да се приеме, че длъжностите,
които се заемат по този ред са при работодатели, дейността на които ги определя като
държавни или общински институции, които задоволяват обществени потребности, в това
число и когато работодател е орган на изпълнителна власт по чл. 19 от ЗА. В тези случаи
законът овластява по-горестоящия орган да сключва трудовите договори с лица, в чиито
трудови функции ще се включва упражняването на работодателска власт, като трудовото
правоотношение се създава с предприятието, на което се предоставя работната сила.
Последица от това е, че работодателят е надлежна страна при спорове по чл. 344 от КТ, във
връзка със законността на уволнението, а не по-горестоящия орган или Министерството на
околната среда и водите, което той ръководи.
При изложеното и с оглед преценката за наличие на процесуалната легитимация на
страните, която е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, в този смисъл, за
Министерство на околната среда и водите, в това число и за министъра на околната среда и
водите би била налице пасивна процесуална легитимация, в случай че по силата на закона
централният орган на изпълнителна власт бе работодател на директора на РИОСВ.
Но разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от КТ определя като работодател именно Регионална
инспекция по околна среда и водите.
Ето защо, Министерство на околната среда и водите и министърът на околната среда
и водите не са пасивно процесуално легитимирани по предявените искове, което води до
недопустимост на иска.
Предвид горните съображения, съдът намира искът за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението на А.Г. извършено със № 882/13.07.2021 г. на министъра на околната
среда и водите, на основание чл. 19а, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 4, т.4 от ЗА и чл. 4, ал. 2
от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите за неоснователен, без да е необходимо изследването на мотивите за уволнението, тъй
като същите не подлежат на съдебен контрол.
Неоснователността на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ обуславя отхвърлянето и на
останалите два кумулативно съединени иска – за възстановяване на ищеца на заеманата от
него длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконно
уволнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АНГ. ЛЮБ. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Б. против
РИОСВ -Благоевград, с адрес: гр.Благоевград 2700, ул. "Свобода" №1 , искове с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т.2 и т. 3 от КТ - да се признае уволнението на ищеца за
13
незаконно и да се отмени Заповед №882/13.07.2021 год. на Министъра на околната среда и
водите, като незаконосъобразна, както и да бъде възстановен ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност ” Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-
Благоевград ”, и да бъде осъдена РИОСВ -Благоевград, с адрес: гр.Благоевград 2700, ул.
"Свобода" №1 да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на общо на
18000 лева за периода от 15.07.2021 год. до 15.01.2022г., като неоснователни.
Оставя без разглеждане предявените/при условията на евентуалност / от АНГ. ЛЮБ.
Г., с ЕГН **********, с адрес гр. Б. срещу Министерство на околната среда и водите с
адрес: гр.София, бул.”Мария Луиза” 2, искове -да се признае уволнението на ищеца за
незаконно и да се отмени Заповед №882/13.07.2021 год. на Министъра на околната среда и
водите, като незаконосъобразна, както и да бъде възстановен ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност ” Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-
Благоевград ”, както и да бъде да бъде осъдена Министерство на околната среда и водите ,с
адрес гр.София, бул.’’Мария Луиза” 22 да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ
в размер на общо на 18000 лева за периода от 15.07.2021 год. до 15.01.2022г., като
недопустими, като предявени срещу ненадлежна страна и прекратява производството в
тази част.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Районен съд –
Разлог до Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок считано от деня, в който се връчи
на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14