Решение по дело №59172/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юни 2025 г.
Съдия: Виктория Мингова
Дело: 20241110159172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 10762
гр. София, 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.......................
при участието на секретаря .........................
като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело №
20241110159172 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът В. В И. твърди да е сключил с ответника .................... договор за
имуществено застраховане .................. на л.а. марка ......................., модел
........................... Твърди, че на .............................. е настъпило ПТП в
................., докато процесният автомобил е бил паркиран, и на същия е
причинена щета на предна лява врата. Ответникът е образувал щета №
.................... от .............................., по която е определил и заплатил
застрахователно обезщетение в размер на ................... лв. Счита, че размерът
на щетите, причинени от процесното ПТП е по-голям от определения от
застрахователя, а имено сумата от .......................... лв. Моли ответникът да
бъде осъден да му плати застрахователно обезщетение за щетите, настъпили
вследствие на процесното ПТП в размер на сумата от .......................
представляваща разликата между действителния размер на вредите от
............... лв. и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер
............................. лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
........................ до плащането. Претендира разноски.
Ответникът .................... в законоустановения срок по чл. 131 ГПК
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Поддържа, че е заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 217,77 лв., до
който размер счита, че е отговорността му. Твърди, че размерът на
претендираното обезщетение е завишен и не отговаря на стойността на
действителните вреди. Сочи, че ищецът имал право на доверен сервиз, от
което не се бил възползвал. Излага, че не са представени доказателства
ищецът да е извършил ремонт на автомобила в претендирания размер. Моли
1
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С протоколно определение от ........................ съдът е допуснал на
основание чл. 214, ал. 1, изр. трето, предл. първо ГПК изменение на
предявения от В. В. И. срещу ................... иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ по размер чрез неговото намаляване от сумата ............... лева на
сумата ..................... лева, направено с молба с вх. № ....................... на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност
следните предпоставки: съществуване на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и ответника; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното
събитие и настъпилите вреди, размер на вредите.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с
изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало
процесното вземане. За определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обхватът на отговорността се определя от
размера на дължимото застрахователно обезщетение, което към деня на
настъпване на събитието трябва да е равно на размера на вредата. Съгласно
заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, което
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено,
действителната стойност на щетите на л.а. марка ......................., модел
......................... към датата на настъпване на процесното застрахователно
събитие на .............................. е в размер на ..................... лв., от която сума
следва да се приспадне заплатената от ответника преди завеждане на делото
сума в размер на ..................... лв. (заплащането, на която е безспорно между
страните), поради което дължимото застрахователно обезщетение е в размер
на ..................., а предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се
уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на ................. лв., представляваща заплатена
държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице, както и 1200 лв.
адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв.
В. И., видно от договор за правна защита и съдействие № ......................
представен с исковата молба.
По своевременно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на така претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази следното:
2
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер. Платеното в повече няма за причина
поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението
на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече
остава в нейна тежест (в този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по
ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, цената на
иска, платеният размер на адвокатското възнаграждение от 1200 лева се явява
прекомерен.
С оглед на това, съдът намира, че следва да намали претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение за производството до размер на сумата от
400 лева, която се явява съразмерна, както на цената на иска, така и на
действителната сложност на делото.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .......................... да заплати на В. В.ов И., ЕГН ********** на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от ..................., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – увреждане на л.а. марка
......................., модел .............................. в резултат на настъпил на
.............................. застрахователен риск, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – ........................ до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от ........................... разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4