№ 51
гр. Сливен , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Пенка С. Иванова
и прокурора Красимир Георгиев Маринов (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212200600124 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 10:13 часа се явиха:
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована се представлява от
прокурор М..
Частният обвинител С. П. М., редовно призована, не се явява. Не се
явява и повереникът адв. Л.Д.
Подсъдимият Б.Й. Б., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. Л.С., редовно упълномощена.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по протест срещу оправдателна присъда
на РС – Сливен, постановена по НОХД № 168/ 2020г. на Районен съд –
Сливен. Протестиращият прокурор е поискал присъдата да се отмени като
незаконосъобразна, подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде
1
наложено справедливо наказание.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
СТРАНИТЕ: Няма да сочим нови доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста и
допълнението към него. Считам, че те са последователни в своето изложение,
поради което Ви моля да отмените първоинстанционната присъда и да
признаете подсъдимия за виновен, като му да наложите съответно наказание,
такова каквото е поискано от прокурора явяващ се пред първа инстанция.
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, моето искане е да приемете, че
протестът е неоснователен и да потвърдите протестираната оправдателна
присъда на РС Сливен. Аз няма да се считам на фактическа обстановка, която
е правилно установена от първоинстанционния съд и съдът е изложил
подробни мотиви относно доказателствата, които приема за установени и ги е
обсъдил в тяхната съвкупност и противоречие по между им. По отношение
изложението в протеста, тъй като има няколко абзаца относно фактическата
обстановка, само по отношение на тях ще поставя въпроса, че в протеста
представителят на РП е отбелязал, че Б. е поставил катинар на входната врата
на двора и сменил катинара на вратата на къщата, което не съответства на
установените факти по делото. Катинар на вратата на къщата не е имало,
поради което там е поставен за пръв път катинар, а е сменен катинара на
входната врата на двора. На стр. 3 има също още едно несъответствие в
изложението на представителя на РП, в което се посочва, че подсъдимият не е
предал новите ключове на пострадалите и е сторил това едва в хода на
съдебното следствие. Това също не съответства на данните по делото, тъй
като по делото има данни, че подсъдимият е внесъл молбата в съда още преди
2
фазата на разпоредителното заседание при първото разглеждане на делото,
към което е приложил в плик ключовете за двата катинара. Основното
оплакване в протеста е за незаконосъобразност на присъдата, по-точно
относно изводите на съда за несъставомерност на деянието от обективна
страна. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока,
като се е спрял точно на посоченото в обвинителния акт обвинение, като е
спазил ограниченията на съда да не излиза извън предмета на делото и
разсъждавал, че за да е осъществено деянието от обективна страна, следва да
бъде налице спорно право. Тоест да е налице право, което е оспорвано от
пострадалите по отношение на подсъдимия или други негови близки, тоест
чуждо спорно право. В случая в обвинителния акт /ОА/ е посочено, че е
оспорено чуждо спорно право, тоест на сина му Александър Б. и в тази
връзка съдът е изложил подробно мотиви, че не е налице такова оспорване от
страна на пострадалите по отношение на Александър Б., относно вещни
права. Тук става въпрос само за вещни права и такова оспорване не е налице,
както извънсъдебно, така и съдебно такова. В протеста е посочено, че има
оспорване по съдебен ред на вещни права, но делото, което е образувано пред
съда за оспорване на завещанието, то не касае вещни права. По него става
въпрос за потестативни права, по дефиниция не могат да бъдат спорни, тъй
като техният носител сам преценява дали да ги упражни или не и тези права
са неотменими, каквото е било в случая правото му да оспори завещанието.
Той е предявил още един иск за възстановяване на запазената част, което
също е потестативно право. Тоест тук не става въпрос за вещни права, а за
потестативни такива. Съобразно практиката на ВС, за да е налице от
обективна страна деянието „самоуправство“, следва физическото лице, което
е субект на това престъпление да бъде носител на спорни права или да
защитава такива чужди спорни права. Въпреки това съдът е изложил и
подробни мотиви относно това, че е не е налице такъв спор и от страна на
пострадалите по отношение на подс. Б.. Предвид изложеното считам, че
напълно законосъобразно РС е приел, че престъплението по чл. 323 ал.1 не е
осъществено, тъй като деянието не е съставомерно. Основното ми искане е да
потвърдите присъдата на първоинстанционния съд. Само ще се спра и на
обстоятелството дали е налице привилегията на чл. 323 ал. 3. Съдът в
мотивите си засегнал този въпрос, като е приел, че деянието по
първоначалното досъдебно производство /ДП/ е било несъставомерно. Искам
3
да подчертая, че това че е несъставомерно, е прието от самата РП в
постановлението за отказ от образуване. Това е посочено дори и в настоящия
протест против присъдата, но тук имам още един аргумент. Считам, че съдът
по начало не компетентен да се произнася по въпроса дали деянието е
несъставомерно или не във фазата на ДП, тъй като в тази фаза правомощията
на съда са ограничени и са строго регламентирани. Съдът би могъл да
разсъждава по въпроса дали деянието е съставомерно или не единствено в
случаите, когато е налице постановление за прекратяване на наказателното
производство, което е обжалвано пред съда. Няма друга хипотеза, в която
съдът би могъл да се намесва за компетентността на органите на ДП. Считам,
че в случая съставът на предишния въззивен съд е излязъл извън своите
правомощия, като е разсъждавал по този въпрос и е приел, че деянието по
първото ДП е било съставомерно. Но основното ми искане е да приемете, че
протестът е неоснователен и да потвърдите обжалваната присъда. Моля в
този смисъл да постановите вашия съдебен акт.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Б.Й. Б..
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Б.Й. Б..
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да се потвърди присъдата на РС.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4