О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 21.09.2020г.

 

Сливенският районен съд, наказателна колегия, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от районния съдия ЧНД №1218 по описа на СлРС за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.72, ал.1 от НПК, във вр. с чл.391 и следващите от ГПК.

     Постъпило е искане от прокурор при РП- Сливен за налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс, а именно налагане на запор върху товарен автомобил „Ивеко Турбо Дейли“ с рег. №СН 5076 КА, с номер на рама ZСFC35800105181825, управляван от Димчо Маринов Димов с ЕГН **********, обвиняем по досъдебно  производство №1007/2020г. по описа на РУ на МВР- Сливен, вх. №4003/2020г. по описа на РП- Сливен.

Като основание за искането е посочена разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, съгласно която вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление, независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата.

Към искането са приложени материалите по ДП №1007/2020г. по описа на РУ на МВР- Сливен, включително и постановление за привличане на обвиняемо лице, протоколи от извършени разпити на свидетели, писмени доказателства.

     След преценка на представените доказателства и доводите изложени в искането съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Искането е недопустимо, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от НПК по искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Видно от депозираното искане, прокурорът е основал молбата си за обезпечение на разпоредбата на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, съгласно която в полза на държавата се отнемат вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Безспорно цитираната норма попада в обхвата на чл.72 от НПК.

Съдът намира обаче, че при престъплението, за което е повдигнато обвинение, а именно чл.343б, ал.1 от НК, посоченото моторно превозно средство не е послужило на дееца за извършване на инкриминираното деяние като в този смисъл не е средство за извършване на престъплението по чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, а предмет на престъплението.

За приложението на чл.72, ал.1 от НПК за съда задължителни са указанията дадени с тълкувателно решение №2/2012г. на Върховния касационен съд. Съгласно това тълкувателно решение съдът, когато бъде сезиран с искане за вземане на обезпечителни мерки е длъжен преди да допусне обезпечението да се произнесе по допустимостта му. Сливенският районен съд счита, че конкретното искане по чл.72 от НПК ще е допустимо ако моторното превозно средство, с което е осъществено престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е „средство за извършване на престъплението” по смисъла на чл.53, ал.1, б. „а” от НК, предвиждащ отнемането му в полза на държавата. Преценката на процесното моторно превозно средство като вещ по смисъла на чл.53, ал.1, б. „а” от НК следва да се извърши с оглед състава на престъплението по чл.343б от НК. Съгласно правната теория и съдебната практика непосредствен обект на престъплението е общественото отношение, което се защитава с конкретното престъпление. Предмет на престъплението е благото, чрез въздействие върху което се уврежда или застрашава с увреждане обекта на посегателството. Той е отделен елемент на общественото отношение, което е непосредствен обект на посегателството или материална предпоставка за съществуването на този обект, върху който субектът въздейства пряко и непосредствено и по този начин засяга цялото обществено отношение. Средство за извършване на престъплението е всичко онова, чрез което се въздейства върху предмета и се уврежда обекта на престъплението. Средствата са поначало нещо външно, което не характеризира обекта на посегателство, т. е. общественото отношение не зависи от тези средства.

Според общоприетото в правната теория основен разграничителен белег между правните понятия „предмет” и „средство” на престъпление е че при първото се касае или за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон или за материална предпоставка за съществуването на това обществено отношение, но винаги част от самото отношение, а при второто- за нещо външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди.

Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е регламентирано в глава XI от НК, озаглавена „Общоопасни престъпления”, раздел ІІ, озаглавен „Престъпления по транспорта и съобщенията” и гласи: „Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева”. Престъплението има за непосредствен обект обществените отношения свързани с безопасността при управление на МПС. Изпълнителното му деяние се осъществява чрез действие, изразяващо се в управление на МПС от водач употребил алкохол с концентрация в кръвта си над 1,2 на хиляда. Престъплението е формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние като не е необходимо настъпване на общественоопасни последици.

Моторното превозно средство, с което е извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК ще е вещ по смисъла на чл.53, ал.1, б. „а” от НК, когато са налице едновременно посочените в разпоредбата две условия: 1. Вещта, в случая моторното превозно средство да принадлежи на виновния и 2. Тя да е била „предназначена” или „да е послужила за извършване” на умишленото престъпление, каквото безспорно е и това по чл.343б, ал.1 от НК.

В настоящия случай няма спор и е установено по категоричен начин от писмените доказателства, че моторното превозно средство, с което е извършено престъплението по чл.343б, ал.3 от НК е собственост на обвиняемия Димчо Маринов Димов, т. е. налице е първото условие по чл.53, ал.1, б. „а” от НК.

Настоящият състав счита, че моторното превозно средство, с което е извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК никога не може да е вещ „предназначена за извършване на престъпление” по смисъла на чл.53, ал.1, б. „а” от НК, защото според тълкувателно решение №84/1960г. „предназначени за извършване на престъплението” са вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но то не е било извършено, тъй като е спряло във фазата на приготовлението, когато е наказуемо или опита”. Това разбиране и принадлежността на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК към категорията на формалните престъпления категорично изключва моторното превозно средство, чрез което то е осъществено да е вещ предназначена за извършване на престъпление.

Съдът счита, че моторното превозно средство, с което е реализирано престъплението по чл.343б, ал.1 от НК не е и вещ „послужила за извършване на престъплението” по смисъла на чл.53, ал.1, б. „а” от НК, защото въпросното моторно превозно средство не е използвано пряко и непосредствено като оръдие или средство за осъществяване на състава на това престъпление в какъвто смисъл е постановлението на пленума на Върховния съд №11/1971г. Това МПС не е средство за извършване на престъплението и съгласно тълкувателно решение №18/1977г., според което „средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда и не са елемент на последното. Точно обратното според настоящия състав важи за моторното превозно средство, с което е извършено престъпление по чл.343б от НК. То не е извън обществените отношения, които престъплението уврежда, а е негов елемент доколкото чрез въздействие върху МПС (чрез управлението му) се засяга обекта на защита с престъплението. За това при престъплението по чл.343б от НК моторното превозно средство е предмет на престъплението, който не подлежи на отнемане на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК.

Ето защо съдът счита, че е недопустимо налагането на обезпечителна мярка по чл.72 от НПК върху МПС, с което е извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като то не подлежи на отнемане на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК, доколкото не е средство за извършване на престъплението. В тази насока е и тълкувателно решение №2/2012г. на ОСНК на ВКС.

Допустимо би било искане по чл.72, ал.1 от НПК за обезпечаване на наказанието „глоба” предвидено за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, но такова искане не е направено и съдът няма право да се произнася по него.

С оглед даденото тълкуване съдът приема, че моторното превозно средство, което Димчо Маринов Димов е управлявал след употреба на алкохол в кръвта си с концентрация над 1,2 на хиляда, а именно 2,03 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с фабр. №ARBB 0058 не се явява средство на престъплението, поради което и спрямо него е недопустимо да се вземат обезпечителни мерки- ТР №2/18.12.2013г. на ОСНК на ВКС по тълкувателно дело №2/2013г., което налага искането да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на РП- Сливен за допускане на обезпечение за отнемането на вещи в полза на държавата по реда на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, по отношение на товарен автомобил „Ивеко Турбо Дейли“ с рег. №СН 5076 КА с номер на рама ZСFC35800105181825, собственост на Димчо Маринов Димов с ЕГН  **********, обвиняем по досъдебно  производство  №1007/2020г. по описа на РУ на МВР- Сливен,  вх. №4003/2020г. по описа на РП- Сливен като НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1218/2020г. на Сливенски районен съд.

Определението подлежи на протестиране с частен протест пред Сливенски окръжен съд в 7- дневен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: