Определение по дело №858/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Кмета на Община [област], чрез процесуален представител гл.ю.к. З.П., срещу изменения и допълнения на разпоредбите на чл.27 ал.1, чл.28, чл.29, чл.30, чл.32 ал.1, чл.38 ал.3, чл.49 ал.1, чл.50 ал.1 и нов § 8 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ /Наредбата/, приети с Решение № 569-6/27.03.2025г. на Общински съвет - [област] по Протокол № 22 от заседание проведено на 27.03.2025г., съгласно уточняваща молба с.д. 7732/09.05.2025г.

В така депозираната уточняваща молба от жалбоподателя е направено и искане за спиране действието на процесните изменени и допълнени разпоредби от Наредбата, на осн. чл.190, вр. чл.166 от АПК. Твърди, че прилагането на същите ще причини значителна или трудно поправима вреда на Община [област] и на неограничен кръг граждани на общината, тъй като:

1.Сформирането на комисиите, които да съгласуват схемите за поставяне на преместваеми обекти /ПО/ в изключително краткия 7-дневен срок, въведен с новоприетия § 8 от Наредбата, ще наруши в значителна степен работата на тези комисии, предвид липсата на разпоредба, която да определя условията за съгласуване и синхронизиране действията на Кмета на общината и на П. на Общинския съвет. Счита, че резултатът ще е хаос, неяснота и противоречие в действията на отделните членове, което на практика ща доведе до спиране действията на комисиите и до забавяне стотиците разрешения по забавяне на стотиците подадени заявления за поставяне на ПО;

2.Спиране на издаването на разрешения за поставяне на ПО точно в началото на летния сезон, не е само в ущърб на предприемачите, осъществяващи дейност в такива обекти, но ще доведе до нарушаване планирането на дейността по определяне местоположението на ПО, до нарушаване здравословната и сигурна градска среда, до накърняване законните интереси на стотици местни жители, както и до неблагоприятно отражение върху туристическата дейност в община [област];

3.Издаването на разрешителни за поставяне на ПО е вид услуга, предоставяна от общината, която е обвързана със съответните срокове. Забавяне дейността на съгласувателните комисии ще доведе до неспазване на тези срокове, респ. възможност за съдебно обжалване, което е обвързано с разноски за адвокатски хонорари, чийто минимум е 1 250 лв. Последното ще доведе до вреда за бюджета на общината, която може да надхвърли 3 милиона лева, предвид представената справка от Нач.отдел „Контрол бюджетни приходи“, съгласно която въведените ПО на територията на общината за 2024г. са 2 489 бр.;

4.Твърди се, че прилагането конкретно на чл.30 от Наредбата, предвиждащ, че схемите за разполагане на ПО в Приморски парк, А. парк и по [улица]се изработват от техническата служба на съответната районна администрация до 30 ноември на предходната година, ще доведе на практика до спиране дейността на комисията, тъй като се създава една усложнена процедура, тъй като схемите ще се препращат между техническите служби на общината и съответния район, доколкото съответните разрешителни се издават от кмета на общината. Доколкото техническите служби на районите не са изпълнявали до момента такава дейност, липсва капацитет и опит, което допълнително ще забави процедурите.

На изложените основания се оправя искане да се спре приложението на оспорените текстове от Наредбата.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Искането е депозирано спрямо подзаконов нормативен акт, който е оспорен по предвидения в АПК ред, като по жалбата е образувано настоящото адм.д. № 858/2025г. Отправено е от лице с правен интерес, в изпълнение на предоставени правомощия по реда на чл.45 ал.5 изр.1 от ЗМСМА.

Поради изложеното, съдът приема, че молбата е депозирана при наличието на всички положителни предпоставки за надлежното й предявяване, с оглед на което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.190 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. В цитираната разпоредба обаче не се съдържат основанията, при наличието на които съдът може да спре изпълнението му, поради което и предвид препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, следва да се има предвид общата норма на чл.166 ал.2 от АПК. Последната дава възможност съдът да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване на имуществена вреда (загуба или пропусната полза) или неимуществена вреда за оспорващия, която при условията на алтернативност може да е значителна или трудно поправима, а настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вида на вредите, за тяхното настъпване, както и за възможният им размер, трябва да бъдат представени доказателства и то именно от молителя, доколкото при допуснато по закон предварително изпълнение се презюмира значим обществен интерес.

В случая изложените в искането на Кмета на Община [област] доводи се свеждат основно до евентуално забавяне или спиране работата на комисиите, одобряващи схемите за поставяне на различните видове ПО /четирима общински съветници, определени от председателя на общинския съвет и трима служители от общинската администрация, определени със заповед от кмета на общината/, поради отсъствието на определен ред за синхронизиране действията на отделните органи, забавяне производствата по издаване на съответните разрешителни и утежнена процедура по прилагане разпоредбата на чл.30 от Наредбата.

Така сочените вреди са изцяло хипотетични, не удовлетворяват горепосочените изисквания и сами по себе си не установяват наличието на основания за спиране по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Същите са свързани със създаване на вътрешна организация, която няма да позволи забавяне на работата на съответните комисии. Последното не би следвало да е особено голям проблем, тъй като по процесните разпоредби от Наредбата и преди изменението им, членовете на комисията се определят от същите органи, като единствено формирането й е регламентирано да става със заповед на кмета на общината, /в което се състои и изменението/.

Освен това, към искането не са представени никакви доказателства, установяващи вида и размера на евентуалните вреди. Единствено е налична горецитираната справка от Началник отдел „Контрол бюджетни приходи“, но същата дава статистика за разположените през предходния период на територията на общината ПО - 2 489 бр. Не може да се презюмира, че заявленията за издаване на разрешителни ще са в същия обем, че комисиите няма да заработят и исканията ще останат неудовлетворени в срок, което ще е предпоставка за съдебни производства и съответно разноски. Както беше посочено и по-горе работата по подадените заявления и работата на комисиите е въпрос на организация. Дори и в тази връзка да възникнат вреди, не може да се направи извод, че същите ще са трудно поправими такива, предвид отсъствие на доказателства в тази насока.

Допълнително, но не и на последно място, следва да се посочи, че оспорените разпоредби и в настоящата и в предходната си редакция, предвиждат срокове за подаване на заявленията за издаване на разрешителни до 30 ноември на предходната година /чл.48/, и срокове за одобряване на схемите за поставяне на ПО най-късно до 15 януари на текущата година /чл.27, чл.28 и чл.30/. Т.е. за настоящата 2025г. би следвало горните дейности вече да са извършени и в този смисъл действието на оспорените разпореди следва да възникне едва в края на 2025г., началото на 2026г.

В настоящата хипотеза общественият интерес е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на действието на акта, конкретният жалбоподател следва да установи предвидените в посочената разпоредба предпоставки, което в случая не е сторено.

При тези фактически данни, следва да се приеме, че не са изпълнени условията на чл. 166, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 196 от АПК, при които действието на оспорените подзаконови разпоредби може да бъде спряно. С оглед изложеното искането за спиране следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Кмета на Община [област], за спиране действието на разпоредбите на чл.27 ал.1, чл.28, чл.29, чл.30, чл.32 ал.1, чл.38 ал.3, чл.49 ал.1, чл.50 ал.1 и нов § 8 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ, изменени и допълнени с Решение № 569-6/27.03.2025г. на Общински съвет - Варна по Протокол № 22 от заседание проведено на 27.03.2025г.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.