Р Е
Ш Е Н
И Е №1920
гр. Бургас, 2 декември 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
при
секретар С. А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 871
по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Д.П.П. и Т.И.В.
против действия за изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за
поземлен имот с идентификатор 07079.706.277 по Кадастралната карта на гр. Бургас,
обективирано в уведомление изх. № 24-6589-08.03.2021 г. на Началника на СГКК
гр. Бургас, състоящо се във вписване в регистъра и на Ф.Д.С., с документ за
собственост нотариален акт №23, том 21, дело 7202/06.09.1993г. на Бургаския
районен съд.
Жалбоподателите искат отмяна на действията за изменението като
твърдят, че акта с който същото е извършено е лишен от мотиви. Заявяват, че са
се легитимирали като единствени собственици на процесния имот въз основа на
представен нотариален акт за собственост от 2019 г. Според тях, справката в имотния регистър сочи, че
нотариален акт от 1993 г., какъвто третото лице Ф.С. представя, няма вписан.
Следователно, същият им е непротивопоставим. С оглед на това, считат, че не са
налице предпоставките по материалния закон за изменението, направено с
обжалваното Уведомление.
В
съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. Пълномощникът им
представя писмено становище, с което преповтаря съображенията, изложени в
жалбата. С писмена молба, подадена на 23.11.2021г. същият претендира присъждане
на разноски и прави възражение за прекомерност относно адвокатското
възнаграждение на адвоката на СГКК.
Ответникът - Началник на СГКК гр. Бургас, чрез
пълномощника си адв. Ц.В., иска жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима,
тъй като уведомление изх. № 24-6589-08.03.2021 г. на Началника на СГКК гр. Бургас
не представлява индивидуален административен акт. Алтернативно иска жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Счита извършените действия за правилни и
законосъобразни. Поддържа съображенията си, изложени в писмено становище от
8.10.2021г. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Заинтересованата
страна Ф.Д.С., чрез пълномощника си адв. А., намира жалбата за недопустима, алтернативно-
неоснователна. Счита, че изцяло в правомощията на кадастъра е да извърши
съответното вписване. Единствено и само той има тези правомощия, съобразно
нормите чл. 53, ал. 2 и сл. от ЗКИР, следователно същият не е излязъл извън
правомощията си. Претендира присъждане на разноски.
І.ФАКТИТЕ:
На
18.12.2020г. Ф.Д.С. *** заявление, с което поискал извършването на следните
услуги: настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за
поземлен имот 07079.706.277 по Кадастралната карта на гр. Бургас; издаване на
скица за имота и предоставяне на списък с координати на подробни точки. Със
заявлението представил нотариален акт №23, том 21, дело 7202/06.09.1993г. на
Бургаския районен съд, с който удостоверил право на собственост върху имота.
На
22.12.2020г. началникът на СГКК гр. Бургас изпратил до жалбоподателите ( в
качеството на лица вписани в кадастралния регистър като собственици на поземлен
имот 07079.706.277 ) уведомление на осн. чл.26 от АПК. Със същото ги уведомил за подаденото от Ф.С.
заявление и ги поканил в 7 дневен срок, считано от датата на получаването, да
се запознаят с исканото изменение и да представят документи, свързани с факти и
обстоятелства от значение за правата на заинтересованите страни по отношение на
засегнатите имоти.
На
7.01.2021г. Д.П.П. и Т.И.В. подали възражение, като заявили, че имота е тяхна
собственост, за удостоверяването на който факт представили нотариален акт,
поради което подаденото заявление не следва да бъде уважавано. Посочили, че очевидно
случая касае материално правен спор, който СГКК няма вменена компетентност да
реши, поради което преписката да бъде приключена с отказ за
издаване на искания от заявителя индивидуален административен акт.
В хода на производството
административният орган установил, че според нотариален акт за дарение № 23 от
06.09.1993г., Ф.Д.С. е придобил от вписаните в КР собственици - Н. и С.К.,
недвижим имот в м. „Острицата 1“, с площ от 800 кв.м., представляващ имот 277,
с посочени граници. Имотът по влязлата в сила КК на гр. Бургас се идентифицира
с ПИ 07079.706.277, с площ от 800 кв.м., в същата местност и с номер по
предходен план 5030277, който в КР е вписан като собственост на праводателите
на молителя, с друг документ - констативен нотариален акт № 175 от 07.06.2007г.
на нотариус В. Д., РНК491. район на действие - БРС, вписан в Сл. по вписванията
Бургас на 08.06.2007г.
Въз основа на констативния
нотариален акт (№ 175 от 07.06.2007г.) имотът
е бил продаден на жалбоподателите - с нотариален акт № 78, т. 30, рег. 9957, д.
5683 от 09.08.2019г.
При тези факти административният
орган е извършил поисканото от Ф.Д.С. изменение на кадастралния регистър, като
го е вписал като собственик на ПИ 07079.706.277.
Извършеното изменение на
кадастралния регистър по отношение на имота е било съобщено на страните в
производството с уведомление изх. № 24-6589-08.03.2021 г. на Началника на СГКК
гр. Бургас.
В уведомлението било посочено и
че извършените от СГКК действия могат да се оспорят по предвидения в АПК ред, в
14 дневен срок от съобщаването им.
Същото било връчено на Д.П.П. и Т.И.В.
на 18.03.2021г.(л.16,17 и 18).
Жалбата против изменението била
подадена на 01.04.2021г.
По делото са представени
доказателства, че Ф.Д.С. е предприел действия по защита на правото си на
собственост по съдебен ред (л.77-79).
ІІ.
ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лица, с доказан
правен интерес от оспорване- собственици на поземлен имот с идентификатор 07079.706.277
по Кадастралната карта на гр. Бургас по отношение на който е извършено
изменение в кадастралния регистър, чрез вписването като собственик и Ф.Д.С..
Възраженията на ответника и
заинтересованата страна за недопустимост на жалбата съдът намира за
неоснователни.
Предмет на жалбата е изменение на
кадастралния регистър на недвижимите имоти, извършено без издаване на заповед -
чл. 53а от ЗКИР. Същото представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като волеизявление на овластен административен
орган, изразено чрез действие.
Вярно е, че в жалбата е допусната
известна неточност, като е посочено, че същата е насочена срещу уведомлението (
акт, който няма характеристиките на индивидуален административен). В
обстоятелствената й част обаче е направено недвусмислено изявление, че не са налице предпоставките по материалния
закон за изменението, като са изложени съображения за това. Т.е. волята на
жалбоподателите е ясна, а уведомлението е посочено дотолкова, доколкото с него
се индивидуализират извършените действия.
ІІІ.
ПРАВОТО:
Оспорените действия са извършени
от компетентен орган по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР орган, поради което е
валиден.
Съществени нарушения на
процесуалните правила не са допуснати. Всички заинтересовани страни са уведомени
за началото на производството и им е дадена възможност за защитят правата си,
което и жалбоподателите са сторили.
Неоснователно е възражението,
наведено с жалбата, че подаденото възражение не е обсъдено от административния
орган. Липсата на писмена индикация не предпоставя категорично подобен извод.
По делото са налице достатъчно
доказателства за положените от административния орган усилия да бъдат
установени всички релевантни за спора, факти.
Не е налице и твърдяната липса на
мотиви. Както вече бе посочено предмет на спора са извършените действия по
изменение на кадастралния регистър, като е доказано, че същите са предприети
въз основа на установени факти, обосноваващи приложението на разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗКИР.
Отделно от това, нормата на
чл.53а от ЗКИР предвижда, че в случай на изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на осн. чл.53 от ЗКИР заповед не се издава. Тъй като в
случая не се касае до издаването на изричен писмен акт, административният орган
не е задължен да излага допълнителни, изрични мотиви. Достатъчно е действията
му да са мотивирани с установени в хода на производството, релевантни факти.
Материалният закон е приложен
правилно.
Според разпоредбата на чл.53,
ал.1, т.3 от ЗКИР, измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се
извършват при констатиране на несъответствие между данните в кадастралния
регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните.
В случая освен източник,
удостоверяващ право на собственост върху процесния имот на жалбоподателите,
които са вписани в кадастралния регистър,- нотариален акт № 78, т.
30, рег. 9957, д. 5683 от 09.08.2019г., пред административния орган е
представен и друг източник- нотариален акт за дарение № 23 от 06.09.1993г.,
удостоверяващ право на собственост върху имота и на Ф.Д.С..
Без значение в случая е, че този
акт не е вписан в Агенция по вписванията. Той удостоверява придобито право на собственост
през 1993г. и е вписан в съответния регистър към Районен съд гр. Бургас. Т.е.
от външна страна представяла редовен титул за собственост.
При това положение, разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗКИР задължава административния орган да запише в
кадастралния регистър данните за всички лица и документи, както е сторено в
случая.
Не представлява пречка за
извършване на процесното изменение в регистъра наличието на съдебен спор между Ф.Д.С.Д.П.П.
и Т.И.В., свързан с правото на собственост, защото при разрешаването на този
спор кадастралния регистър може отново да бъде изменен при хипотезата на
чл.53а, т.1 от ЗКИР.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорените действия са извършени при правилно приложение на
процесуалния и материалния закон, поради което
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора на
ответника и заинтересованата страна следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите и доказани разноски.
На ответника следва да бъде
присъдена сума в размер на 900лв.
Направеното от жалбоподателите
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
защото договореното възнаграждение е на минимума, определен с разпоредбата на
чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения
На заинтересованата страна следва
да бъде присъдена сума в размер на 300лв. за възнаграждение на адвокат.
С оглед изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.П. и Т.И.В. против
изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот с
идентификатор 07079.706.277 по действащата Кадастрална карта на гр. Бургас,
обективирано в уведомление изх. № 24-6589-08.03.2021 г. на Началника на СГКК
гр. Бургас, състоящо се във вписване в регистъра и на Ф.Д.С., с документ за
собственост нотариален акт №23, том 21, дело 7202/06.09.1993г. на Бургаския
районен съд.
ОСЪЖДА Д.П.П. и Т.И.В. да заплатят на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър, гр. София сума в размер на 900лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.П.П. и Т.И.В. да заплатят на Ф.Д.С.
сума в размер на 300лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд, в 14 дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: