Присъда по дело №4944/2021 на Софийски градски съд

Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 3383 ЗМИП-15094/2021 г. по описа на 08 РУ – СДВР, по пр. пр. №
18852/2021 г. по описа на СГП срещу С.Р. М. за това, че на 07.09.2021 г. около 10:50
часа в гр. София на ул. „Околовръстен път“ предложил подкуп – парична сума от десет
лева, на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение – полицейски
органи при СДВР – ОПП – младши автоконтрольор С.Д.С. и младши автоконтрольор
М.М.Д., за да не извършат действие по служба – да не съставят акт за установяване на
административно нарушение за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 2 от
Закона за движението по пътищата (не е съобразил поведението си като водач на
моторно превозно средство със светлинните сигнали) – престъпление по чл. 304а, вр.
чл. 304, ал. 1 от НК.
В проведеното по делото разпоредително съдебно заседание по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тях.
Предвид самопризнанието на подсъдимия на фактите в обстоятелствената част
на обвинителния акт, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от
доказателствения материал по делото, съдът с определение, постановено по реда на чл.
372, ал. 4 от НПК, обяви, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира
доказателства за същите факти.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото срещу подс. С.М. обвинение. Счита, че направеното от подсъдимия
самопризнание се подкрепя от фактическите обстоятелства, посочени в обвинителния
акт. Предлага, след като подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок около
минимално предвидения в закона, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с
една трета, като изпълнението на наказанието да бъде отложено по реда на чл. 66 от
НК, както и глоба в минимален размер.
Упълномощеният защитник на подс. М. изтъква влошеното здравословно
състояние на подзащитния му и затрудненото му финансово положение, поради което
прави искане за налагане на наказанията лишаване от свобода и глоба в минимален
размер и за прилагане на чл. 66 от НК. Релевира искане и за произнасяне по иззетите по
делото парични средства в евро и лева.
В правото си на лична защита, подс. С.М. заявява, че поддържа казаното от
своя защитник.
В предоставената му последна дума подсъдимият моли да му бъде наложено
минимално наказание.
Съдът, след като взе предвид всички събрани по делото доказателства, както и
доводите на страните в процеса, и на основание чл. 14 и 18 от НПК, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Р. М. е роден на **** г. в гр. Пловдив, българин, български
гражданин, с основно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан.
На 07.09.2021 г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа в района на гр. София,
ул. „Околовръстен път“, свидетелите М.Д. и С.С. – полицейски служители към Отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, изпълнявали служебните си задължения съгласно
утвърдения месечен график за работа на служителите от 03-та група „Контрол,
регулиране в централна градска част“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и
1

осигуряване на мероприятия“ на ОПП-СДВР за м. септември 2021 г. и ежедневната
ведомост.
Св. С.С. бил назначен на длъжност „младши автоконтрольор“ I-ва степен със
заповед № 513з-9368/03.06.2020 г. на директора на СДВР и на 08.06.2020 г. бил
запознат със специфичната длъжностна характеристика за заеманата длъжност. Св.
М.Д. била назначена на длъжност „младши автоконтрольор“ II-ра степен със заповед №
513з-13135/10.09.2020 г. и на 10.09.2020 г. била запозната със специфичната
длъжностна характеристика за заеманата длъжност.
На 07.09.2021г., в посочения по-горе времеви период, двамата полицейски
служители били със служебен лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. №
****, като св. С. управлявал превозното средство и бил старши на наряда, а св. Д. се
возела на предната дясна седалка. Около 10:50 часа двамата се намирали на ул.
„Околовръстен път“, в близост до с. Казичене, обл. София, като се движели с посока на
движение от автомагистрала „Хемус“ към автомагистрала „Тракия“. Забелязали пред
тях да се движи лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ****, който на
кръстовище след бензиностанция „Шел“ преминал без да спре на светофар, светещ с
червен светлинен сигнал, забраняващ движението. Полицейските служители веднага
предприели действия по спиране на автомобила, като подали светлинен и звуков
сигнал и водачът на автомобила марка „Опел“ преустановил движението на
превозното средство. Свидетелите С. и Д. пристъпили към проверка водача и
установили самоличността му – подс. С.М.. На предната дясна седалка до него бил св.
К.Я.. Полицейските служители поканили М. да отиде до служебния им автомобил, за
да извършат проверка на документите му. Св. С. казал на подс. М., че ще му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че преминал през
кръстовището на червен светофар. Подсъдимият заявил пред органите на реда, че от
доста години няма никакви актове и помолил да не му съставят акт. Св. Д. му
отвърнала, че не са на пазара и щом е извършил нарушение, ще му бъде съставен акт.
Непосредствено след това св. Д. влязла в служебния автомобил и седнала на предната
дясна седалка, за да провери документите на подсъдимия на таблет, а св. С. се намирал
до предната лява врата на автомобила, която била отворена и имал видимост към св. Д..
В същото време подс. М. се насочил към предната дясна врата на полицейския
автомобил, извадил банкнота с номинал десет лева и се пресегнал с дясната си ръка, в
която държал банкнотата, през отворения прозорец на предната дясна врата и казал:
„Да ви почерпя десет лева за кафе“. Св. Д. забелязала с периферното си зрение
действията му и чула думите му, като с ръце и с таблета избутала ръцете на
подсъдимия извън автомобила. Виждайки случващото се, св. С. незабавно заобиколил
автомобила и поставил белезници на ръцете на подсъдимото лице. Веднага след това
полицейските служители докладвали в дежурната част на ОПП-СДВР, откъде им дали
указания да останат на място до идването на екип от 08 РУ – СДВР.
Св. С. съставил АУАН № 424217/07.09.2021 г. за извършено от подс. М.
нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за това, че на същата дата около 10:49 часа в гр.
София на ул. „Околовръстен път“, като управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № ****, с посока на движение от автомагистрала „Хемус“ към
автомагистрала „Тракия“, на кръстовище на бензиностанция „Шел“ навлязъл и
преминал при забранителен червен сигнал на светофара, при работеща в нормален
режим трисекционна светофарна уредба. Св. Д. била вписана като свидетел на
нарушението. Полицейските служители връчили акта на подсъдимия и му разяснили
възможността да направи възражения. Подсъдимият подписал акта без възражения.
След това св. С. му предал бланка на сведение, в която подсъдимият написал
собственоръчно, че е преминал на червен светофар и е предложил десет лева на
2

полицейските служители, за да не му съставят акт на извършеното нарушение.
След пристигане на полицейски служители от 08 РУ – СДВР на място бил
извършен обиск и изземване в неотложни случаи на подс. С.М., с което действие било
образувано наказателното производство по делото. От подсъдимия били иззети
парични суми в размер на 701,22 (седемстотин и един лева и двадесет и две стотинки)
лева и 25,00 (двадесет и пет) евро.
В хода на разследването били изискани от АИС „Видеозаснемане на
охранителната дейност на пътния контрол“ към Дирекция „КИС“ – МВР записите от
камерите на служебния лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ****,
които били направени по време на проверката на подсъдимия на 07.09.2021 г., като е
представен един брой запечатан плик, съдържащ един брой оптичен носител DVD-R с
надпис „08 РУ – СДВР ****“, който е бил обект на видеотехническа експертиза,
заключението на която напълно кореспондира на фактическата обстановка.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание на фактите
по обвинителния акт от подсъдимия, подкрепено от събрания в досъдебното
производство доказателствен материал, проверен от съда при постановяване на
определението му по чл. 372, ал. 4 от НПК, а именно: протоколи от разпита на
свидетелите К.С.Я. (л. 12 от ДП), С.Д.С. (л. 13 от ДП) и М.М.Д. (л. 14 от ДП),
писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за обиск и изземване
в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение (л. 4-7 от ДП), заповед за
задържане на лице от 07.09.2021 г. (л. 15 от ДП), протокол за личен обиск на лице от
07.09.2021 г. (л. 16 от ДП), копие на акт за установяване на административно
нарушение № 424217/07.09.2021 г. (л. 18 от ДП), справка за съдимост на подсъдимия
(л. 21-22 от ДП), писмо от 07.09.2021 г. от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР с
приложени документи (л. 33-42 от ДП), справка за нарушител/водач (л. 45 от ДП),
справка за собственици на МПС (л. 46 от ДП), писмо от 20.09.2021 г. от СДВР – МВР с
приложени документи (л. 48-59 от ДП), веществени доказателствени средства:
оптичен носител DVD-R с надпис „08 РУ – СДВР ****“ и способи на доказване:
видеотехническа експертиза по протокол № 192/2021 г. (л. 63-77 от ДП).
Съдът намира, че всички доказателствени източници по делото са
непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като
подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически положения.
В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени
доказателства, гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване,
които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът е задължен в мотивите на
присъдата си да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт,
като се позове единствено на направеното самопризнание и на доказателствата, които
го подкрепят. В настоящия случай липсват доказателствени материали, които да
обективират каквото и да било съществено противоречие с изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, поради което не се налага и
обсъждане на доказателства по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК. Всички
събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателствени източници
подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената фактическа обстановка.
По тези причини съдът прие за установена по категоричен и несъмнен начин
3

фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, и намери, че следва именно въз
основа на нея да гради своите правни изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка и събраната доказателствена
съвкупност, съдът намира, че подс. С.М. е извършил деяние, съставляващо
престъпление по чл. 304а, вр. чл. 301, ал. 1 от НК.
От обективна страна, по делото се установи по нужния несъмнен и категоричен
начин, че на инкриминираните време и място подсъдимият предложил подкуп –
парична сума от десет лева, на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно
положение – полицейски органи при СДВР – ОПП – младши автоконтрольор С.Д.С. и
младши автоконтрольор М.М.Д., за да не извършат действие по служба – да не
съставят АУАН за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Предлагането като форма на изпълнителното деяние на активния подкуп
предполага деецът да отправи едностранно недвусмислено изявление към длъжностно
лице, целящо мотивиране на последния да извърши или да не извърши действия по
служба. При тази форма на изпълнителното деяние не е нужно съгласуване на
насрещните воли между субекта на активния подкуп и адресата, като за довършването
на престъплението е необходимо единствено недвусмисленото изявление, с което се
предлага подкупа, да е достигнало до длъжностното лице. Всякога действието по
служба и предлагането на подкуп трябва да има взаимна връзка. В процесния случай
подсъдимият е предложил парична сума на полицейски орган с цел да мотивира Д. и С.
да нарушат служебните си задължения, като не му съставят акт за установяване на
административно нарушение за извършено от него нарушение на ЗДвП.
Осъществен е и квалифицираният състав на чл. 304а от НК, като
квалифициращото обстоятелство е свързано с характера на служебната дейност на
длъжностните лица, а деянието е извършено при изпълнение на преките им служебни
задължения. Към инкриминираната дата свидетелите Д. и С. са били назначени на
длъжност „младши автоконтрольор“ в 03 група „Контрол, регулиране в централната
градска част и осигуряване на маршрути“ на 02 сектор „Контрол, регулиране и
осигуряване на мероприятия“ към ОПП – СДВР. Съобразно заеманите длъжности
свидетелите Дойчинов и С. се явяват полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1, вр.
чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. чл. 14 от ЗМВР. При определяне на специфичната им трудова
функция за целите на процеса, настоящият съдебен състав се ръководи и от
длъжностна характеристика на посочената длъжност и по-специално от посочените в
точка II на характеристиката основни длъжностни задължения. Съобразно тях
свидетелите са били оправомощени да извършват дейности, свързани с опазване на
обществения ред, осигуряване безопасността на движението, констатиране на
нарушения, регулиране, осигуряване на мероприятия и маршрути при спазване и
гарантиране правата и свободите на гражданите, както и дейности по предотвратяване
и пресичане нарушения по пътищата и обществения ред.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. От събрания и проверен по
делото доказателствен материал се установи, че подсъдимият е съзнавал
предназначението на подадената от него банкнота и ясно и недвусмислено е показал,
включително и вербално, в каква насока желае да е поведението на полицейските
служители. В конкретния случай, от действията на подсъдимото лице еднопосочно се
извлича съзнанието му, че дава подкуп на полицейски органи, насочен към това да не
извършат действие по служба, което е било в правомощията им, а именно – да не му
4

съставят АУАН за извършеното от него нарушение на правилата за движение по
пътищата. Предвид цялостното обективирано поведение на подсъдимия, обоснован се
явява изводът, че той е съзнавал, че предложенията от него подкуп би могъл да
препятства упражняването на правомощията на полицейските служители и
целенасочено е целял именно това.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението, за което подс. С.М. е признат за виновен, се предвижда
наказание лишаване от свобода до десет години, както и глоба до петнадесет хиляди
лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете чистото съдебно минало
на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние и затрудненото му финансово
положение. Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Настоящият съдебен състав прецени, че установените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, за да обосноват
приложението на привилегирования текст по чл. 55 от НК, с оглед на което определи
наказанието при условията на чл. 54 от НК и счете, че наказания лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на петстотин лева напълно
съответстват на тежестта на извършеното престъпление и неговия автор.
Съдът съобрази и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4,
вр. чл. 371, т. 2 от НПК, която го задължава при постановяване на осъдителна присъда
при проведено съкратено съдебно следствие с признаване от подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, да определи наказанието при
условията на чл. 58а от НК. Съгласно посочената разпоредба, след определяне на
наказанието лишаване от свобода, съдът намали така наложеното на подс. М.
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца с една трета и
осъди същия да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година.
В случая съдът прецени и че са налице всички предпоставки за приложението
на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Срокът на наложеното
наказание лишаване от свобода е по-кратък от три години, подсъдимият не е осъждан
и за постигане целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е
наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание, доколкото проведеното
наказателно производство и постановеният осъдителен съдебен акт в достатъчна
степен ще въздействат върху него превъзпитателно и предупредително, така че да го
мотивират да спазва законоустановения ред. Съвкупната преценка на обсъдените дотук
обстоятелства, налагат извода, че поради невисоката степен на обществена опасност на
подсъдимия и характера на деянието, предупредителното и възпиращо въздействие
върху него, а и върху останалите членове на обществото, с оглед изискванията на чл.
36 от НК, би могло да се реализира без неговата принудителна изолация в местата за
лишаване от свобода. Размерът на изпитателния срок, който в случая е три години, ще
е достатъчна гаранция за постигане на необходимия възпиращ и предупредителен
ефект върху подсъдимия, след като за него съществува опасността при бъдещо
престъпно поведение да изтърпи и отложеното наказание. Ето защо, според съда,
институтът на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, в пълна степен ще
удовлетвори изискванията за справедливост, без да се надхвърли въздействието на
наказателната репресия.
Съдът намери, че са налице основанията за прилагане на императивната
разпоредба на чл. 307а от НК, поради което отне в полза на държавата
инкриминираната сума.
5

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 от НК съдът осъди подс. М. да заплати разноски в
размер на 173,95 (сто седемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки) лева в полза
на бюджета на държавата, както и 5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване
на един брой изпълнителен лист.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови да бъдат върнати на подс. М. веществените доказателства,
иззети с протокол за обиск и изземване от 07.02.2021 г. – парични суми в размер на
701,22 (седемстотин и един лева и двадесет и две стотинки) лева и 25,00 (двадесет и
пет) евро, а вещественото доказателство – един брой оптичен носител DVD-R да бъде
върнато на МВР – Д „КИС“.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея
съдържание.
6

Номер на акта:	23
Дата:	16 февруари 2022 г.
Съдия:	Ралица Манолова

Дело:	20211100204944
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 декември 2021 г.

Присъда по дело №4944/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите