М О
Т И В И
По
присъда № ../28.01.2010 година по НОХД № 2637/2010 година
по описа на Районен съд-град Добрич
Производството
е образувано по реда на чл.247, ал.1,т.1 от НПК, въз основа на внесен
обвинителен акт от ДРП срещу И.К.И. ***, спрямо когото е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.343Б, ал.1
от НК, а именно :
За
това, че на 15.07.2009 година, в гр.Добрич, по ул.”Дим.Ковачев” управлявал МПС
- л.а.”Хонда –Сивик”, с рег.№ Тх 8003 КХ, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно – 1,78 на хиляда, установено по надлежния ред,.
В съдебно заседание обвинението
се поддържа от представителя на държавното обвинение, който прие, че изложената
обвинителна теза, третираща виновното поведение на подсъдимия в процесната
престъпна проява, се явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. В подкрепа
на тези свои доводи, прокурорът насочи към събраните в хода на съдебното дирене
писмени и гласни доказателства, доказващи по безсъмнен начин авторството и вината
на дееца в инкриминираното престъпление. Обвинителят подчерта, че при
определяне на вида и размера на наказанието, съдът задължително следва да
съобрази предвиденото в закона наказание,
с наличието многобройните смекчаващи
вината обстоятелства за дееца. Като такива обвинителят изтъкна - чистото
съдебно минало на дееца, добрите характеристични данни по местоживеене, липсата
на други водени наказателни производства и липсата на други драстични нарушения
по ЗДвП.Изрично към смекчаващите вината обстоятелства прокурорът прибави и оказаното от страна на дееца
пълно съдействие на разследващите органи още в досъдебната фаза на
производството, спомогнало за разкриване на обективната истина по делото. Основавайки
се на наличните смекчаващи вината обстоятелства и ниската степен на обществена
опасност на дееца, обвинителят пледира за постановяване на наказание „лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца, което с
оглед чистото съдебно минало на дееца да бъде отложено с минимален изпитателен
срок от три години.
В обвинителната си реч прокурорът подчерта също
и за наложителността от постановяване на кумулативно предвидената в чл.343г от НК административна санкция - „лишаване от правото да управлява МПС”. Прие, че с
оглед по-високата степен на алкохолна концентрация в кръвта на водача, на
същият да бъде наложено наказание „лишаване от правото да управлява МПС” за
срок от 10 месеца.
Процесуалният представител на подсъдимия – адв.К.
А. от ДАК /в качеството на договорен
защитник/, сподели становището на прокурора, като не оспори изложената от
обвинителя фактическа обстановка на престъплението и обвинителната теза,
третираща авторството на дееца в процесната престъпна проява. Аргументирайки защитната си теза с изключително ниската степен на
обществена опасност на дееца и осъщественото от него престъпление, адвокатът се
дистанцира от позицията на прокурора за налагане на наказание „лишаване от
свобода” при условията на чл.54 от НК. Прие, че в конкретния казус е наложително
да се приложи разпоредбата на чл.55, ал1, т.2 б.”б” от НК, при което
предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” се замени с наказанието
„пробация”. Основавайки се на наличието на многобройните смекчаващи вината
обстоятелства и изключително ниската степен на обществена опасност на дееца,
адв.А. не конкретизира вида на пробационните мерки, които следва да се наложат
на дееца, но подчерта, че същите следва да бъдат определени в минимален размер.
Що се отнася до предложението на прокурора за налагане на кумулативно предвиденото
административно наказание „лишаване от правото да управлява МПС”, защитникът подчерта,
че същото се явява законосъобразно и правилно.Адвокатът обаче не изрази
становище по отношение размера на
административната санкция.
Разпитан в хода на съдебното дирене,
подсъдимият И.К.И. обстоятелствени и безпротиворечиви обяснения в насока
повдигнатото му обвинение. В предоставената му от съда „последна дума” по реда
на чл.297 от НПК същият призна своята вина, като изрази съжаление и разкаяние от
противоправното си поведение.
След
като подложи на задълбочен и обстоен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, както
поотделно така и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
На
15.07.2009 година подс.И.К.И. решил да се почерпи в домашни условия, при което консумирал
алкохол от вида бира / от депозираните обяснения става ясно ,че е изпил две
бири/. Независимо от поетия алкохол, деецът не се поколебал да поеме
управлението на лек автомобил „Хонда – Сивик” с рег.№ ТХ 8003 КХ, собственост
на друго лице /И. П. И. ***/, чиято самоличност така и не е снета в хода на
досъдебното производство от разследващите органи. След като поел управлението
на автомобила, подсъдимият заедно със свой приятел /също с неустановена по
делото самоличност/ решил да се придвижи до двора на училище ”Л.Каравелов „ в
гр.Добрич, където да се забавляват. Намеренията му били да консумира още алкохол.
Така и сторил. В двора на училището деецът изпил още два литра бира. Поетото
значително количество алкохол, реално повлияло върху реакциите и общото психическо
състояние на водача, което станало причина той предоставил управлението на
автомобила на другото лице.Последното всъщност върнало обратно превозното
средство пред жилищния блок на дееца.
Под
въздействието на поетия алкохол, около 23.00 часа И. не се поколебал отново да поеме
управлението на процесния автомобил, с който се придвижил до ж.к.”Хр.Ботев”. При
движението на автомобила обратно към дома на дееца и по-конкретно по ул.”Дим
Ковачев” , водачът е бил спрян за рутинна проверка от свидетелите Ц.П. и Д. Д.
/служители на Първо РУ на ОД на МВР-Добрич/, които изпълнявали редовно дежурство
като авто-патрул. След като се легитимирали на водача, длъжностните лица му поискали
документите и тези на превозното средство.В хода на проверката и проведения
разговор, на длъжностните лица им направило силно впечатление, че водачът лъха
на алкохол и силно повлиян от него.При това говорът му бил завален, а погледът
отнесен. Съобразявайки общото състояние на дееца, свидетелите П. и Д. докладвали
в ОДЧ на Първо РУ на МВР гр.Добрич за инцидента, при което на място е изпратен
дежурния по КАТ- св.К.Ж.. Същият тествал на място и с помощта на техническо
средство „Алкомер 931”, с инв. №0246483 подсъдимия И., за наличието на алкохол
или друго упойващо вещество. При направеното измерване уредът отчел наличие на
алкохол в издишания от водача въздух в
съотношение 1,49 промила на хиляда. Непосредствено след тази констатация на И.
е издаден талон за медицинско изследване, след което е отведен със служебния
автомобил до ЦСМП към МБАЛ - гр.Добрич. В здравното заведение му е взета кръвна
проба по надлежния ред. Необходимо е да се подчертае, че при вземане на
кръвната проба са спазени разпоредбите на Наредба №30/27.06.2001 година, отнасящи
се за реда и начина на установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства .
За констатираното административно
нарушение /управление на автомобил след употреба на алкохол на водача е съставен
и АУАН № 038811/15.07.2009 година, в чиято обстоятелствена част
актосъставителят изложил фактическите обстоятелства, свързани с
административното нарушение.
От заключението на вещото лице по
назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза №1345/21.07.2009
година, изготвена в специализирана лаборатория за изследване на алкохол при
МБАЛ ”Св.Анна”-Варна се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия И. към момента на вземане на кръвната проба е била в съотношение – 1,78
промила на хиляда.Съобразно заключението на експерта това съотношение на
алкохол в кръвта на водача отговаря на гранична „средна степен” на алкохолно
повлияване.
За да кредитира описаната фактическа
обстановка, съдът се основава на следните доказателствени средства и събрани
доказателства: Чрез обясненията на подс.И.К.И., показанията на свидетелите К.А.Ж.
и Ц.И.П. / приобщени по реда на чл.281, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, пр.2-ро от НПК, Акта за установяване на адм. нарушение, протокола за химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол
в кръвта на дееца, както и всички писмени доказателства, събрани в хода
на съдебното дирене и приобщени по реда
на чл.283 от НПК .
След обстоен анализ и преценка на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът намери, че инкриминираното
престъпно деяние по чл.343б, ал.1 от НК, залегнало в обвинителния акт на ДРП е
осъществено от И. виновно .
Безспорно е, че за
съставомерността на деянието от първостепенно правно значение за съда се явява
заключението на вещото лице по назначената в досъдебната фаза на процеса
химическа експертиза. От него черпим ценна информация за това, че към момента
на вземане на кръвната проба И. е имал в кръвта си алкохол в съотношение 1,78
промила на хиляда, което се явява значително над установения в закона предел /
0,5 промила/. От експертното становище можем да заключим също и за степента на
„алкохолно повлияване” на дееца, която в
конкретния казус се явява гранична „средна степен”.
На следващо място за
противоправната проява съдим от обясненията на подсъдимия, депозирани пред съда и в
досъдебната фаза на наказателното производство. По своята насока и същност те
се явяват не само обстоятелствени, но и константни, последователни и вътрешно
безпротиворечиви. От тях научаваме по безсъмнен начин както за времето и
мястото, където е осъществено престъплението, така също и за подбудите и
мотивите за неговото извършване. Без съмнение от релевираните обяснения съдим и
за други релевантни факти, които съобразени с останалите доказателства по
делото, допринасят за изясняване на съществуващата фактическа обстановка на
престъплението. В този аспект И. насочва към вида алкохол и неговото
количество, обстоятелствата, при които е поел управлението на предоставеното му
за управление МПС, мястото където е извършена проверката от органите на реда и
последващите действия по установяване на количеството алкохол в кръвта му. Следва да се подчертае, че изнесените от дееца
факти си кореспондират изцяло както с другите гласни и писмени доказателства, така
също и с останалите събрани по делото доказателства, което недвусмислено доказва
тяхната състоятелност и достоверност. При изложените съждения, съдът счита, че следва
да даде вяра и кредитира безрезервно обясненията
но подсъдимия, като правдоподобни и достоверни.
Все в насока на развитата от
прокурора обвинителна теза се явяват и показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели – К.А.Ж. и Ц.И.П.. Приобщените по реда на чл.281,ал.3 във
вр.с ал.1 от НПК показания могат да се възприемат, като вътрешно безпротиворечиви,
константни и еднопосочни. От тях съдим преди всичко за онези обстоятелства от
фактическата обстановка, които свързваме с предприетите рутинни действия от
страна на длъжностните лица.Преди всичко това са действията на полицаите,
насочени към извършване на проверката на водача и установяване конкретното
количество алкохол в кръвта му. Следва да се подчертае, че в показанията си свидетелите
подчертават по категоричен и недвусмислен начин, че наличното количество
алкохол в кръвта на водача енадминавало значително допустимите от закона
стойности от 0,5 промила. Безспорно от съществено правно значение за съда се явяват най-вече показанията на свидетелите
в тази тяхна част, от която съдим за неадекватните реакции на пияния водач, заваления
му говор и отнесения поглед, респ. носещия се мирис на алкохол от него. Без
съмнение е, че изложените от св.Ж. и св.П. факти съвпадат изцяло не само с обясненията на
дееца, но и с другите приобщени по делото доказателства писмени доказателства.
Горното наложи за съда да кредитира безрезервно показанията на посочените свидетели,
възприемайки ги като правдиви, обективни
и достоверни.
Застъпената от прокурора
обвинителна теза за „виновно осъществен състав на престъпление” по чл.343б, ал.1
от НК намира опора и в другите събрани в хода на съдебното дирене доказателства,
които съдът приобщи по предвидения от НПК процесуален ред. Така например, от подробно
и точно изложените обстоятелствените факти в „Акта за установяване на
административно нарушение”, удостоверяващи по категоричен начин мястото и
времето, където е осъществено престъпното деяние, съдим за измереното
количество алкохол от дежурния орган с помощта на техническото средство „Алкомер”,
респ. за това, че водачът е бил повлиян от алкохола към момента, когато е бил
поел управлението на автомобила .
Встъпвайки на общата
доказателствена плоскост на събраните по делото доказателства и при формиране
на вътрешното си убеждение, на основание чл.14, ал.1 от НПК, съдът намери за
установено от правна страна следното :
С
деятелността си на 15.07.2009 година, в гр.Добрич, по ул.”Дим.Ковачев”
управлявал МПС - л.а.”Хонда –Сивик”, с рег.№ Тх 8003 КХ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,78 на хиляда, установено по
надлежния ред, подс.И.И. е осъществил от
обективна и суб. страна престъпния съста на 343б, ал.1 от НК .
В обективно отношение с деянието са накърнени
обществените отношения гарантиращи сигурността на движение по пътищата,
регламентирани със ЗДвП и ППЗДвП. Изпълнителното деяние се изразява в активни
действия от страна на дееца, насочени
към поемането на управлението на МПС и то след употреба на значително количество алкохол. В настоящият казус И., след
като е употребил значително количество алкохол, съзнателно е поел управлението
на лекия автомобил .
По своята същност деянието е от вида
на тъй нар. престъпления на „просто извършване”, респ. безрезултатно, формално.
Ето защо, за съставомерността на му не е необходимо да са настъпили конкретни вредни
последици /вредоносен резултат/ от
деятелността на извършителя, а е достатъчно това, че са осъществени всички
обективни признаци на състава и при конкретна форма на вината –„пряк умисъл” .
Деецът е наказателноотговорен
субект - пълнолетен, разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си. Може да се подчертае, че наличната „средна степен” на
алкохолно повлияване, за която съдим от заключението на вещото лице по
назначената химическа експертиза, не е попречила
на извършителя да може да осъзнае противообществения характер на деението и
произтичащите от него противоправни последици
.
От суб.страна престъплението е
осъществено от подс.И. при условията на „пряк
умисъл”, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК - същият е съзнавал
общественоопасният му характер, а именно: Това, че поема управлението на
автомобила в пияно състояние, предвиждал е
произтичащите общественоопасните
последици от неправомерното си поведение и е искал пряко тяхното настъпване .
Причини
за извършване на деянието се явяват незачитането на правилата за движение,
регламентирани със Закона за движение по пътищата и ППЗДвП, както и ниската
правна култура на дееца .
При
определяне на наказанието и неговата индивидуализация:
И.К.И. e ...- годишен ....................... ***. До настоящия момент деецът не е осъждан и спрямо него не се водят други
наказателни производства по регистъра на ОСлС – Добрич.Липсва информация и за образувани полицейски
производства в информационните фондове на МВР по повод други негови противообществени
прояви. От представените по делото писмени доказателства може да се приеме по неоспорим начин, че в конкретния случай са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
за дееца. В този аспект можем да определим за смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни по
местоживеене, липсата на водени висящи наказателни производства по регистъра на
ОСлС-Добрич и ОД на МВР и не на последно място проявеното
критично отношение към постъпката, изравящо се в оказаното съдействие на разследващите органи в досъдебната фаза
на наказателното производство . Въпреки малкия си стаж на водач,
до настоящия момент деецът няма допуснати драстични нарушения по ЗДвП, за което
съдим от приложения писмен документ
/представена на л.14 от делото справка от СПП - КАТ гр.Добрич /.
Отегчаващи
вината обстоятелства за дееца – няма .
Съобразявайки наличието на многобройните смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че степента на обществена
опасност на дееца е сравнително ниска. А що се отнася до степента на обществена
опасност на самата проява, то тя може да се възприеме като средна по степен. И
това е така, тъй като обществена опасност на самото престъпление се влияе пряко
от степента на алкохолно повлияване на водача, съобразявайки спецификата на
този вид престъпления /в конкретния казус е налице „средна степен на алкохолно
повлияване”/. При изложените обстоятелства, съдът счете,
че налагането и на най-лекото по вид наказание, предвидено в закона, ще се окаже несъразмерно тежко за дееца. Ето
защо, на основание чл.55, ал.1, т.2 ,б.”б” от
НК, съдът замени предвиденото
в чл.343б, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода”, като наложи на подсъдимия друго по-леко по вид
наказание, а именно -
„Пробация”, изразяващо се в следните
пробационни мерки :
1.
Задължителна регистрация по настоящия адрес на дееца – гр.Добрич, ул.”.................
в размер на шест месеца. На основание чл.42б, ал.1 от НК, съдът
постанови два пъти седмично явяване и
подписване на подсъдимия пред пробационен служител от съответната пробационна
служба ;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител в размер на шест месеца;
3.”Безвъзмезден труд в полза на
обществото” в размер на 100 /сто/ часа за една календарна година.
Поради обстоятелството, че деецът към момента на извършване на деянието
е бил правоспособен водач, респ. е притежавал валидно издадено свидетелство за
управление на МПС - съответно от категория „В” и „М”, съдът на основание
чл.343г от НК наложи на И. и кумулативно предвидената в НК наказателна санкция
- "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от десет месеца.
Що
се отнася до размера на тази санкция, той следва да се съобрази освен със степента
на обществена опасност на престъпната проява, която всъщност се обуславя пряко от алкохолното
съдържание в кръвта на водача / същото е твърде високо/, така също и от редица други релевантни обстоятелства, относими към
личността на дееца. При изложените обстоятелства размерът на санкцията „лишаване
от правото да управлява МПС” следва да се определи така, че да има както своето
превантивно и възпитателно значение по отношение на дееца, така също и да може
да въздейства възпитателно и предупредително по отношение на останалите членове
от обществото. Още повече, че се касае за едно често срещано по вид престъпление,
което се отличава с висока степен на обществена укоримост и предполага водене
на постоянна и непрекъсната борба от страна на обществото и всички държавни
институции. В този аспект определяне на административното наказание за срок от десет
месеца /под средния размер предвиден в
ЗДвП/ на административното наказание - ”лишаване
от правото да управлява МПС”, съдът намира не само за справедлив, но и за
съответен на тежестта на престъпната проява. Необходимо е да се подчертае, че
при изтърпяване на това по вид административно
наказание, на осн. чл.59, ал.4 от НК задължително следва да се приспадне
времето, през което деецът реално е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява дейност по управление
на МПС. В конкретния случай това е от дата 15.07.2009 година, когато реално
е отнето СУМПС от контролните органи.
На осн. чл.189 от НПК, съдът постанови
подсъдимият И.К.И. да заплати и сторените в досъдебната фаза на
наказателното производство съдебни разноски, възлизащи в общ размер на 25.00 /двадесет
и пет/ лева, които деецът следва да заплати по сметка *** - гр.Добрич .
Водим от горните съображения и мотиви, съдът постанови настоящата присъда.
СЪДИЯ :