С решение № 30 от 05.07.2007 г., постановено по гр.д.№ 14/2007 г., Крумовградският е допуснал да се извърши съдебна делба между Мюмюне Хасан Коджаюмер от с.Голяма Чинка, общ.Крумовград и Хабибе Хасан Юсеин от гр. Крумовград, от една страна и Фикрие Али Юсеин от с.Горна Кула, общ.Крумовград, Шенай Юзеир Молла от с.Горна Кула, общ.Крумовград и Нурие Юзеир Ангелова от гр. Крумовград, от друга страна, на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., построена в УПИ VІІ, отреден за имот с пл.№ 66, целият с площ 570 кв.м. в кв.1 по ПУП на с.Горна Кула, одобрен със заповед № 421/24.07.1980 г., състояща се от две стаи, кухня, коридор и сервизно помещение на първия етаж и две стаи, кухня и коридор на втория етаж, ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото, при посочени граници. Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Фикрие Али Юсеин, Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова, които чрез своя представител по пълномощие, го обжалват в срок. Считат, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Твърдят, че от събраните по делото доказателства не се установява ищците да са съсобственици с тях на процесния недвижим имот. Имотът, описан в нотариален акт № 24/1974 г. за отстъпено право на строеж върху парцел ІІ, кв.1 по плана на с.Горна кула, общ.Крумовград, на Хасан Юсеинов Хасанов – наследодател на ищците, не бил идентичен с имота, описан в нотариален акт № 165/2002 г. по описа на РС – Крумовград, с който Фикрие Али Юсеин се легитимира като собственик на недвижим имот. Освен това, въззивниците владеели и ползвали необезпокоявани процесния недвижим имот повече от десет години, като след смъртта на общия им наследодател Юзеир Юсеин през 1996 г. били установили владение върху имота само за себе си, като са обективирали промененото си отношение, извършвайки строително – ремонтни дейности в имота, заплащане на данъци и такси за неговото ползване, които били достигнали до знанието на въззиваемите и не са оставили съмнение за новото им субективно отношение към веща. Представеният нотариален акт № 165/ 2002 г. доказвал собственическото им отношение към имота. Ето защо молят съда да отмени атакуваното решение на първоинстанционния съд, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, вместо което да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли предявения от Мюмюне Хасан Коджаюмер и Хабибе Хасан Юсеин иск за делба на процесния недвижим имот. Претендират направените по делото разноски. Въззиваемите Мюмюне Хасан Коджаюмер и Хабибе Хасан Юсеин, чрез своя представител по пълномощие, оспорват подадената жалба. Молят съда да остави в сила решението на районния съд. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и тези събрани от настоящата инстанция, както и доводите на страните, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен от Мюмюне Хасан Коджаюмер и Хабибе Хасан Юсеин /въззиваеми пред тази инстанция/ срещу Фикрие Али Юсеин, Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова /въззивници/ иск за делба на недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., построена в УПИ VІІ, отреден за имот с пл.№ 66, целият с площ 570 кв.м. в кв.1 по ПУП на с.Горна Кула, одобрен със заповед № 421/24.07.1980 г., състояща се от две стаи, кухня, коридор и сервизно помещение на първия етаж и две стаи, кухня и коридор на втория етаж, ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото, при посочени граници, при квоти: по 1/3 идеална част за всяка от съделителките – ищци и общо в размер на 1/3 идеална част за съделителите – ответници или по 1/9 идеална част за всеки един от тях. Установено е по делото, че процесната двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., находяща се в УПИ VІІ, отреден за имот с пл.№ 66, целият с площ 570 кв.м. в кв.1 по ПУП на с.Горна Кула, е построена въз основа на одобрен архитектурен проект от 02.08.1974 г., преодобрен впоследствие, протокол № 63/23.11.1974 г. за дадена строителна линия и определено ниво и разрешение за строеж № 126/23.11.1974 г., всички издадени на наследодателя на страните Хасан Юсеинов Юсеинов /Хасан Юсеин Чауш/. Това се установява и от представените по делото като доказателства и цитирани по – горе строителни книжа, както и от заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, която не се оспорва от страните и се възприема от съда. Не се спори, че имената Хасан Юсеинов Юсеинов, Хасан Юсеин Чауш и Асен Йосифов Чаушев са имена на наследодателя на страните, което се установява и от представените по делото два броя удостоверения за идентичност на лице с различни имена, издадени от кметство с.Горна Кула, общ. Крумовград, съответно на 08.01.2007 г. и 06.03.2007 г. От представените по делото – удостоверение за наследници № 4/08.01.2007 г. и удостоверение за наследници № 3/08.01.2007 г., и двете на кметство с.Горна Кула, общ. Крумовград, се установява, че наследодателят на страните Хасан Юсеин Чауш /Хасан Юсеинов Юсеинов/ е починал на 10.10.1994 г. и е оставил за свои наследници дъщерите Мюмюне Хасан Коджаюмер и Хабибе Хасан Юсеин /ищци по делото/ и сина си Юзеир Хасан Юсеин, починал впоследствие на 30.01.1996 г. и оставил от своя страна следните наследници: Фикрие Али Юсеин – съпруга, Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова – дъщери, всички ответници по предявения иск за делба. Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.483, ал.2 от ГПК № 165, том І, дело № 174/14.12.2002 г., Фикрие Али Юсеин е била призната за собственик по давност на процесният недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., построена в УПИ VІІ, отреден за имот с пл.№ 66, целият с площ 570 кв.м. в кв.1 по ПУП на с.Горна Кула, одобрен със заповед № 421/24.07.1980 г., състояща се от две стаи, кухня, коридор и сервизно помещение на първия етаж и две стаи, кухня и коридор на втория етаж, ведно с отстъпеното право на строеж върху мястото, при посочени граници. По делото е прието като доказателство удостоверение изх.№ 94-4-53/ 02.04.2007 г. на Община Крумовград, видно от което процесният недвижим имот е бил деклариран с декларация вх.№ 4238/27.03.1998 г. от Фикрие Али Юсеин, която като собственици на имота е посочила освен нея също и въззиваемите Мюмюне Хасан Коджаюмер /Мюмюне Хасан Юсеин/ и Хабибе Хасан Юсеин. От удостоверението се установява също така, че дължимите данъци за посочения имот са били плащани, като квитанциите са били издавани на името на всеки съсобственик. Последното се установява частично и от представените по делото съобщения и квитанции за платен данък сгради, видно от които Мюмюне Хасан Коджаюмер е заплащала данък за процесната сграда от 1998 г. до 2005 г., Хабибе Хасан Юсеин - за 2002 г., 2004 г. и 2005 г., а Фикрие Али Юсеин – за 2004 г. и 2005 г. От цитираното удостоверение на Община Крумовград се установява също така, че с декларация вх.№ 13979/24.01.2003 г. Фикрие Али Юсеин е декларирала процесната сграда като нейна собственост, на основание нотариален акт № 165/2002 година. Пред първата инстанция са разпитани като свидетели Хасан Алиев Хасанов, Адил Ахмед Халим и Басри Мустафа Халил, които в различна степен установяват, че в процесната къща са живели Фикрие Али Юсеин и дъщерите й Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова. Така свидетелят Хасан Хасанов твърди, че преди 10 – 12 години /по време когато е бил жив наследодателят на въззивниците Юзеир Хасан Юсеин/ Хабибе Хасан Юсеин заедно с двете си деца е живяла в неговата къща за три месеца, като брат й /Юзеир Хасан Юсеин/ казал, че няма място в бащината им къща за две семейства. Свидетелят Адил Ахмед Халим твърди, че познава Фикрие Али Юсеин от 1978 – 1979 г. и че децата й са били родени в процесната къща, както и че последните десет години Мюмюне и Хабибе не били идвали. Свидетелят Басри Мустафа Халил установява, че Фикрие Али Юсеин живеела в процесната къща заедно с децата си /Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова/, мъжа си /Юзеир Хасан Юсеин/ и дядото /наследодателят на страните Хасан Юсеин Чауш/, който впоследствие починал, както и че не е виждал Мюмюне и Хабибе да идват в тази къща. Пред въззивната инстанция е разпитан като свидетел Шефкет Мустафа Хайрула, който установява, че откакто е била построена процесната къща в нея живели Хасан /наследодателят на страните Хасан Юсеин Чауш/, Юзеир /Юзеир Хасан Юсеин/ и съпругата на Юзеир – Фикрие заедно с двете й дъщери /Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова/. Твърди, че ремонтите на къщата ги правел Юзеир, както и че през 2006 г. работил в къщата, като направили нова тоалетна и сменили керемидите. При така събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира предявения иск за делба на процесната двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ VІІ кв.1 по ПУП на с.Горна Кула, общ.Крумовград, за основателен. От горецитираните доказателства се установи, че процесната жилищна сграда е била построена въз основа на одобрен архитектурен проект, протокол за строителна линия и ниво и разрешение за строеж на името на наследодателя на страните Хасан Юсеин Чауш /Хасан Юсеинов Юсеинов/, поради което и е била негова собственост. Установи се също така, че последният е починал на 10.10.1994 г. като е оставил за свои наследници дъщерите Мюмюне Хасан Коджаюмер и Хабибе Хасан Юсеин /ищци по делото/ и сина си Юзеир Хасан Юсеин, починал впоследствие и оставил от своя страна за наследници Фикрие Али Юсеин – съпруга, Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова – дъщери. От разпитаните по делото свидетели се установява, че след смъртта на общия наследодател Хасан Юсеин Чауш /Хасан Юсеинов Юсеинов/ в къщата са останали да живеят неговия син Юзеир Хасан Юсеин – починал на 30.01.1996 г., и въззивниците Фикрие Али Юсеин, Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова. През 2002 г. с нотариален акт № 165 Фикрие Али Юсеин е била призната за собственик по давност на процесната двуетажна масивна жилищна сграда. Обстоятелството обаче, че след смъртта на Хасан Юсеин Чауш /Хасан Юсеинов Юсеинов/, а впоследствие и след смъртта на неговия син Юзеир Хасан Юсеин – съпруг на Фикрие Али Юсеин, последната е останала да живее в наследствената къща заедно с децата си, не означава само по себе си, че същата е започнала да владее имота като свой собствен. Тук следва да се отбележи, че при съсобственост, каквато е била налице към момента на смъртта на общия наследодател Хасан Юсеин Чауш /Хасан Юсеинов Юсеинов/, респективно към момента на смъртта на Юзеир Хасан Юсеин, дори и когато имота се владее само от единия съсобственик, а в случая имота се е ползвал и от децата на Фикрие Али Юсеин, е налице съвладение, тъй като последната се явява владелец на своята идеална част от имота и същевременно държател на идеалните части на останалите съсобственици, каквито са както съделителките Мюмюне Хасан Коджаюмер и Хабибе Хасан Юсеин, така и Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова. При това положение единствено от използването на имота продължително време от единия съсобственик /в случая Фикрие Юсеин/, не може да се заключи, че същата е установила пълно владение върху него, още повече че в къщата са живели и децата й Шенай Молла и Нурие Ангелова. Необходими са действия, които създават сигурност, че е установена трайна изключителна власт на досегашния съвладелец т.е. че съвладението е обърнато във владение. С други думи, необходимо е намерението за своене да бъде доведено до знанието на другите съвладелци и същите да не се противопоставят, като по делото такива доказателства не се събраха. Напротив, установи се, че процесната двуетажна къща е била декларирана от Фикрие Юсеин през 1998 г., като в данъчната декларация последната изрично е посочила, че къщата е съсобствена между нея и съделителките Мюмюне Хасан Коджаюмер и Хабибе Хасан Юсеин. Установи се също така от горецитираните доказателства, че всеки от съсобствениците е плащал данък за имота съобразно своята част, като Мюмюне Коджаюмер е заплащала данък за периода от 1998 г. до 2005 г., т.е. и след 2002 г. когато Фикрие Юсеин се е снабдила с нотариален акт за собственост, а Хабибе Юсеин е заплащала данък през 2002 г., 2004 г. и 2005 г. При това положение следва да се приеме, че не е налице установено владение от страна на Фикрие Юсеин върху частите от имота на останалите съсобственици, поради което и процесният недвижим имот е съсобствен между страните по делото при съответните части, определени съгласно Законът за наследството, а именно – по 1/3 идеална част за Мюмюне Хасан Коджаюмер и Хабибе Хасан Юсеин и 1/3 идеална част общо за съделителките Фикрие Али Юсеин, Шенай Юзеир Молла и Нурие Юзеир Ангелова или по 1/9 идеални части за всяка от последните. Ето защо като е допуснал да се извърши съдебна делба на процесната жилищна сграда между страните по делото при посочените части, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 05.07.2007 г., постановено по гр.д.№ 14/ 2007 г. по описа на Крумовградския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |