РЕШЕНИЕ №
гр.Велинград, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на двадесет и пети август две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
Секретар:
Мария Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Терзиева
–Владимирова АНХД №168/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
ал.1 от ЗАНН.
Ю.А. Толупов с ЕГН **********
***, е обжалвал наказателно постановление № 70/16.03.2020г. на Директор на
областна дирекция по безопасност на храните гр.Пазарджик, с молба да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно и неправилно- издадено при нарушение на
материалния закон при съществени процесуални нарушения, в несъответствие с
фактическата обстановка, с твърдение, че никога не е имал толкова на брой едри преживни животни
и не е клал такива, подписал е акта без да е наясно
със съдържанието му, описаното не отговаря на истината.
В съдебно заседание, чрез адв.А.,
поддържа жалбата, сочи, че актосъставителят не е извършил проверка в обора,
свидетелят не е присъствал на
проверката, подписал е акта с впечатление, че подписва протокол да се премахнат
животни; от документите се установява, че такъв обект не е регистриран,
справката не е за животновъден обект, а за място, където могат да се
разпространяват инфекции.
Ответникът по жалбата- Областна дирекция по
безопасност на храните гр.Пазарджик. В писмено становище, чрез представител- юриск. Стоян Стоянов сочи, че жалбата е неоснователна по
изложени в него съображения, нарушението е доказано и наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.03.2020 година на жалбоподателя Ю. А.т.е
съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че при извършена проверка в ПИС на БАБХ се
установяват 10 бр. говеда, а при извършена проверка на място не се установяват
животни, а по думи на собственика животните са заклани за собствена консумация
без да се уведоми писмено в законоустановения срок
РВЛ на промяна в броя на животните в обекта- нарушение на чл.132, ал.1,т.6 от
ЗВД. За констатираното нарушение е съставен и констативен протокол. АУАН е
подписан от жалбоподателя Толупов без възражение. В обжалваното наказателно
постановление нарушението е описано по следния начин- „през периода от 01.01.2020 г. до 09.03.2020 г. в ЖО за отглеждане на ЕПЖ
(говеда) с ветеринарен регистрационен № 4645-0065, намиращ се на адрес: област
Пазарджик, община Велинград, с. Абланица - 4645, физическото лице Ю.А. Толупов, с ЕГН **********, в качеството си на собственик на
същия ЖО, е извършил клане с предназначение за лична консумация на общо 10
(десет) броя ЕПЖ (говеда) негова собственост (описани в АУАН и в приложения
към него констативен протокол), идентифицирани и регистрирани за този обект в
Интегрираната информационна система - ВетИС на
Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), без да изпълни задължението
си да уведоми писмено, в срок не по-късно от 24 часа преди клането на всяко
животно, ветеринарния лекар, обслужващ ЖО, и така многократно виновно е нарушил
императивното правило, съдържащо се в разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), според която: „Собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със
селскостопански животни: ... 6. в срок не
по-късно от 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на
животни от видове, които подлежат на идентификация, предназначени за лична
консумация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния
обект“- нарушение
на чл.132, ал.1,т.6 от ЗВД и е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева на осн.чл.416, ал.1 пр.1 от ЗВД.
От показанията на актосъставителя
С. се установява, че на 10.03.2020г. е извършил проверка при жалбоподателя, при
която е констатирал липса на животни, които се водят налични в информационна
система- 10 броя. При разговор стопанинът му заявил, че не е имал животни.
Уточнява, че в този животновъден обект не е извършвана до момента проверка и че
след като е открит обектът е имало животни, маркирани от практикуващ лекар.
Уточнява, че актът е съставен на място, свидетелят, отбелязан в него, на когото
е обяснил всичко, не е присъствал при констатиране на нарушението и при
съставянето на акта. Предполага, че животните ги е имало, след като се водят
налични в системата. Проверил е обора отвън, не е проверил вътре в него.
Уточнява, че животните след като се преброят, се въвеждат в информационната
система и за да се регистрират животните, това се прави от практикуващ лекар,
който предава информацията в ОБДХ гр.Пазарджик.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че не е
бил на място при извършване на проверката и се е подписал като свидетел на
документ за премахване на несъществуващи животни, останал е с такова убеждение-
че се изготвя протокол за несъществуващи животни да се махнат документално. Не е
чел документа, който подписва, като мислел, че се прави протокол, а не акт. Уточнява,
че са съседи с жалбоподателя и същият никога не е имал повече от една крава, никога
не се е регистрирал като животновъд отглеждащ едри преживни животни, не е имал
10 крави, за да ги заколи.
От показанията на свидетеля Б.се установява, че посещава
често дома на жалбоподателя, тъй като работи със сина му и му е известно, че
той има една крава, която си гледа и максимум теле с кравата, когато тя се
отели, като повече от една крава никога не е имал от както го познава– 1990г.
От показанията на свидетеля М.се установява, че
познава жалбоподателя от години и знае, че той гледа една крава и евентуално
теле всяка година и няма други животни. Уточнява, че селото е малко- с 35 къщи
и всички знаят кой колко животни има и всичко- кой какво чул, какво гледа. Не
му е известно някога жалбоподателят да е имал повече от две животни.
Съдът намира, че подадената въззивна
жалба е процесуално допустима, подадена е в законоустановения
срок, а разгледана по съществото е основателна, поради което следва да бъде
уважена, като се отмени обжалваното наказателно постановление по следните
съображения:
Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила
при ангажиране на административно–наказателната отговорност на лицето за
административно нарушение. Видно от съдържанието на АУАН и наказателно
постановление е, че в наказателното постановление са били посочени нови факти,
срещу които жалбоподателят не се е защитавал при образуване на производството
със съставянето на АУАН, в който нарушението е посочено изключително пестеливо
и неточно, което е довело до неразбиране от страна на жалбоподателя в извършването на какво
нарушение е обвинен и съответно е препятствало неговата последваща защита чрез
възражение срещу него. Установи се, че той е подписал акта с напълно различни
възприятия за неговото съдържание, което не е извинително, но дори и след последващо запознаване със същото, за него остава
неразбираемо в какво нарушение е обвинен- „при извършената проверка в
информационна система са установени 10 бр. говеда, които при проверка на място не са налични“.
Посочена е нарушена разпоредба на закона и са цитирани обяснения на
жалбоподателя. Тази непрецизност в описанието на нарушението е в нарушение на
чл.42 т.4 от ЗАНН и е възпрепятствала
жалбоподателя да разбере какво нарушение е обвинен, че е извършил. Тази
непрецизност и непълнота е преодоляна едва в издаденото наказателно
постановление, където изчерпателно и в
съответствие с чл.57 от ЗАНН е описано нарушението, посочени са датата и мястото на извършването
му, нарушената законова разпоредба и санкционна такава. Видно от съдържанието на АУАН и наказателно
постановление е, че с АУАН на жалбоподателя е повдигнато административно
обвинение за извършено нарушение по чл.132 ал.1 т.6 от ЗВД, но никъде в него не
е посочена на коя дата е извършено
нарушението – като собственик е извършил клане на 10 броя говеда за лична консумация без да
изпълни задължението си да уведоми писмено
ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект, както и нарушението
не е описано по този начин. Разпоредбата на чл. 42, т.3 от ЗАНН изисква като
задължителен реквизит актът да съдържа датата на извършване на нарушението,
което е свързано с правото на нарушителя да разбере в какво нарушение го
обвиняват, кога и къде се твърди, че то е извършено, с оглед организиране на
неговата защита в извънсъдебната фаза на административно наказателното
производство- чрез възражение срещу АУАН. Видно от събраните доказателства и
изложеното в жалбата е, че той е възприел изложеното в акта по съвсем различен
начин, изобщо не е възприел, че му е повдигнато обвинение за нарушение и още
по-малко за какво, като съдът намира, че това е възпрепятствало защитата му
изцяло. Неточностите в АУАН са преодолени в наказателно постановление, но
трябва да се отбележи, че не става ясно защо АНО приема, че тази е именно
датата на извършване на нарушението, като липсват каквито и да е доказателства
в тази посока- как АНО е установил, че това е датата на извършване на
нарушението, посоченият в наказателно постановление период- 01.01.2020г.-10.03.2020г., доколкото такива доказателства няма
ангажирани, а и при съдебно дирене не бяха ангажирани, като се установи
единствено, че до момента на процесната проверка, при която е констатирано
нарушение, друга проверка не е имало назад във времето. Налага се извод, че
между АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице
несъответствие относно описанието на нарушението и датата на неговото
извършване- в АУАН липсва дата и такава е посочена за пръв път в наказателно
постановление- период, който не се установи въз основа на какви данни и
доказателства и направени заключения АНО приема за дата на извършване на
нарушението. Датата на нарушението е от значение, както за определяне на
приложимия по време закон, така и дали актът е съставен при спазване на срока
по ЗАНН. Точното и правилно посочване на дата на възникване на задължението по
чл.132, ал.1,т.6 от ЗВД, срокът на неговото изпълнение, датата на извършване на задължението е от значение не
само заради съответствие на неговото съдържание с изискванията на чл.57,
ал.1,т.5 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е основен елемент от
императивния реквизит на наказателното постановление, чрез който се очертават
пределите на административното обвинение от фактическа страна и като такава, за
да бъде ангажирана отговорността на нарушителя, следва да бъде посочена точно,
прецизно и въз основа на доказателства в подкрепа на констатациите, че именно
през посочения период е извършено нарушението.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила, освен
пречка за нарушителя да разбере кога е извършил нарушението, въз основа на
какви доказателства се основава това обвинение, са пречка и съдът да осъществи
съдебен контрол за материална законосъобразност на наказателното постановление.
Предвид санкционния характер на производството по ЗАНН в тежест на
административно наказващият орган е да проведе стриктно установената процедура
по констатиране на административното нарушение преди да ангажира отговорността на
нарушителя, чрез издаване на наказателно постановление. В настоящия случай
съдът намира, че това не е направено. На следващо място съдът счита, че от
събраните гласни доказателства безспорно се установи, че процесният
АУАН, в нарушение на разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН, не е съставен в присъствието на
сочения в него свидетел. Същият не се установи да е присъствал при
извършване или установяване на нарушението, като не се твърди или доказава да е налице хипотезата на ал. 4 от същия член.
Фрапиращо е, че и самия орган извършил проверката не е възприел лично налице ли
са или не животни, тъй като изобщо не влезнал в обора, в който следва да са те,
което изцяло разколебава констатациите, че животните са липсвали. Налага се
извод от гореизложеното, че не само не са ангажирани от АНО, но и не се
установи от събраните по делото доказателства такива в подкрепа констатациите, обективирани в наказателно постановление. Съдът счита, че в
образуваното от административнонаказващия орган
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото
на защита на санкционираното лице и възможността му да разбере за какво
конкретно нарушение се ангажира отговорността му, като дори само това е достатъчно
и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
По
разноските.
С оглед направеното
искане на ответната страна за разноски за юрисконсултско възнаграждение и
съобразно изхода на делото, такива не следва да
бъдат присъдени.
Водим от горното,
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 70 от 16.03.2020г.
на Директор на Областна Дирекция по
безопасност на храните гр.Пазарджик, с което на Ю.А. Топупов
ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева на основание чл.416, ал.1 пр.1 от
ЗВД за нарушение на чл.132, ал.1,т.6 от ЗВД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14 дн. срок пред
Административен съд Пазарджик от неговото съобщение до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА