№ 396
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20149418 от 30.06.2021 г. по гр. д. № 7781/2021 г. на СРС, 160 с - в
е отхвърлен предявения от ЗК „Л.И." АД, ЕИК ****, против С.о., БУЛСТАТ ****, иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за признаване за установено, че С.о. дължи в полза 7 на
Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК **** сумата от 191, 88 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ за увреден лек автомобил „Нисан Микра“, с peг. № **** от пътно-транспортно
проишествие, осъществено на 12.03.2017 г., в гр. София, на кръстовището на ул.
Лиляче и ул. Леденика, за която сума на 05.10.2020 г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 44822/2020 г.
по описа на CPC, ІІ ГО, 160 състав и ищецът е осъден за разноски по делото.
Решението се оспорва от ищеца ЗК „Л.И.“ АД с доводи, че е незаконосъобразно
и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и събраните
доказателства. Поддържа, че в хода на производството са доказани предпоставките за
възникване на регресното право на застрахователя срещу отговорното за деликта лице -
СО. За повредата на застрахованото МПС е изплатено обезщетение от ищеца и следва
да се ангажира регресната отговорност на СО. От САТЕ, което не е оспорено и е пълно
и изчерпателно, е установен механизмът на произшествието и причинната връзка на
вредите с него. СРС правилно е приел, че размерът на застрахователното обезщетение
напълно кореспондира с претърпените вреди. По делото е установено, че ответникът е
отговорен за поддръжката на пътния участък и не е изпълнил задълженията си, не е
1
доказано и съпричиняване на резултата. Излага доводи относно характера на
протокола за ПТП като официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК, като се
поддържа, че той следва да се цени относно всички факти и обстоятелства отразени
като възприети в него от длъжностното лице. Неоснователно СРС е приел, че не се
доказва настъпване на застрахователното събитие на посочената в протокола дата
12.03.2017 г., доколкото по преписката се съдържат индиции ПТП да е осъществено на
12.02.2017 г. Сочи, че става въпрос за допусната техническа грешка в протокола, която
е пренесена в заявлението по чл. 410 ГПК. Ищецът е представил съдебно
удостоверение във връзка с твърденията за допусната техническа грешка в протокола,
което е установено след приобщаване на материалите от ОПП-СДВР. Съдът не е
съобразил тези факти, поради което е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила при формиране на изводите си. Моли да се отмени решението и да се уважи
изцяло иска. Претендира разноските за двете инстанции, в това число за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ответникът С.о. оспорва жалбата като неоснователна в
писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага съображения, че СРС законосъобразно
е направил извод за неоснователност на иска. Поддържа, че не са установени
предпоставките за уважаване на исковете по КЗ. Сочи, че не е доказано категорично, че
е настъпило ПТП на посоченото място, дата и време, както и че вредите са в причинно-
следствена връзка с попадане на МПС в дупка на пътното платно, като липсват
категорични доказателства за настъпване на ПТП на твърдяната от ищеца дата и за
неговия механизъм. Поддържа, че в протокола за ПТП и уведомлението се описва
попадане в шахта, като не са ангажирани доказателства, че уврежданията могат да
настъпят от попадане такава шахта. Липсват категорично доказателства при какви
обстоятелства е настъпил инцидента. Не се доказва виновно поведение на служители
на ответника, от което процесното МПС да е претърпяло вреди. Сочи още, че от
доказателствата и заключението на САТЕ не се установява увреждането да е в
причинна връзка с претърпените вреди. Поддържа, че законосъобразно СРС е приел, че
не са ангажирани категорични доказателства, писмени и гласни, за установяване
механизма на ПТП, за наличието на шахта (дупка) на платното и попадането на МПС в
нея на посочената от ищеца дата и място. Решението е постановено в правилно
приложение на материалния закон и производствените правила и е обосновано. Моли
да се потвърди изцяло. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява валидността на цялото
решение, а за допустимостта и правилността следи само в оспорената част и по
релевираните оплаквания за незаконосъобразност. Съдът следи служебно единствено
за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо постановено. СРС се е произнесъл по иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
с чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.
Въззивният съд констатира, че при постановяване на решението СРС е обсъдил
подробно всички събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната
2
цялост, като е изложил установената от тях фактическа обстановка, която настоящият
състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на
основание чл. 272 ГПК.
Въззивният състав ще обсъди само доказателствата, относими към спорните
факти във въззивното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая регресното право
срещу ответника (въззивник) СО се основава на чл. 49 от ЗЗД, регламентиращ
отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението
на възложена работа.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на СРС, че уважаването на иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е
обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са
налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по
имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга -
настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се
докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.
В случая, според протокол за ПТП, съставен от длъжностното лице при ОПП –
СДВР, на 12.03.2017 г., около 11: 30 часа, в гр. София, на кръстовището на ул.
„Лиляче" и ул. „Леденика", водачът на л. а. „Нисан Микра“, с peг. № ****, собственост
на „Д." ЕООД, попада с автомобила в необезопасено препятствие - изпъкнала шахта на
платното за движение, което е станало причина за реализиране на ПТП.
След настъпване на застрахователното събитие в ЗК „Л.И." АД е подадено
уведомление за щета, във връзка с която е образувана преписка по щета, по която
застрахователят е определил обезщетение по експертна оценка в общ размер от 181, 88
лв., изплатено на застрахованото лице по банков път на 25.04.2017 г. именно във
връзка с образуваната при ищцовото дружество преписка по щета № 0000-1261-17-
250646. Това обстоятелство също не е спорно.
По делото не е спорно и се установява, че към датата на реализиране на
процесното застрахователно събитие между ищеца и собственика на лек автомобил
„Нисан Микра“, с peг. № **** е съществувало валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ с период на
застрахователно покритие 04.11.2016 г. - 03.11.2017 г.
За да отхвърли иска СРС е приел, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на обстоятелството, че е изплатил на собственика на лек автомобил „Нисан
Микра“, с per. № **** застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
3
настъпили в резултат на посоченото в исковата молба застрахователно събитие, което е
реализирано на 12.03.2017 г. Направен е извод, че застрахователното обезщетение,
заплатено от ищеца в полза на собственика на л.а. „Нисан Микра“, в размер на 181, 88
лв., е за събитие, настъпило на 12.02.2017 г., доколкото именно във връзка с такова
заявено пред застрахователя събитие е заведена преписка по щета № 0000-1261-17-
250646.
Съдът е направил извод, че в полза на ищеца не е възникнало право на регрес
спрямо ответника във връзка с щети по л. а. „Нисан Микра", с peг. № ****, настъпили
във връзка с твърдяното в исковата молба събитие от 12.03.2017 г. СРС не е приел
твърденията на ищеца, че посочената в исковата молба дата на реализиране на
процесното застрахователно събитие е в резултат от допусната техническа грешка в
изписване на датата (месеца) на ПТП, понеже такива твърдения не са изложени от
процесуалния представител на ищеца в заявлението по чл. 410 ГПК, нито в исковата
молба, а се правят в хода на производството.
По спорният въпрос, пренесен във въззивното производство, настоящият състав
намира следното :
Следва да се посочи, че действително в протокола за ПТП от 12.03.2017 г.,
съставен от длъжностното лице при ОПП – СДВР, е вписано, че описаното по - горе
произшествието се е състояло на тази дата – 12.03.2017 г. В същото време обаче, няма
данни в срока на действие на процесния застрахователен договор да е настъпило ПТП
на такава дата.
От представените от ищеца доказателства, в това число уведомление за
настъпило застрахователно събитие, опис - заключение на щетите, доклад по щета №
0000-1261-17-250646 и експертиза по щета № 0000-1261-17-250646, се установява, че
преписка по щета № 0000-1261-17-250646 е образувана на 12.02.2017 г. и във връзка с
настъпило на същата дата застрахователно събитие. По тази преписка и във връзка с
посочения номер щета е изплатена обезщетението, чието възстановяване се претендира
и за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.
Предвид изложеното, за разлика от СРС настоящият състав приема, че става
въпрос за допусната техническа грешка от актосъставителя в изписване на месеца от
датата в протокола за ПТП, която е рефлектирала и върху посочената в заявлението на
застрахователя по чл. 410 ГПК дата (месец) на събитието. За това, че е нелица
техническа грешка по делото са налице индиции от приетите пред СРС Докладна
записка от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР Р.У. от 12.02.2017 г., изготвена
именно във връзка с протокол за ПТП № 1654651/12.03.2017 г. и попълнената от водача
на лек автомобил „Нисан Микра", с peг. № **** декларация относно мястото, времето
и обстоятелствата, при който е възникнало ПТП, която също е с дата 12.02.20217 г.
Тези данни сочат, че събитието, за което е образувана именно посочената от
застрахователя преписка по щетата, настъпила за л. а. „Нисан Микра“, с peг. № ****, се
е състояло на 12.02.2017 г., а не както погрешно е отбелязано - на 12.03.2017 г.
Действително, както е приел и СРС, съдът е обвързан от изложените в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба твърдения, въз основа на които
разпределя доказателствената тежест между страните в производството. Предвид
обстоятелството, че в производството се установява, че е настъпило само едно събитие
около 11: 30 часа, в гр. София, на кръстовището на ул. „Лиляче“ и ул. „Леденика“,
водачът на л. а. „Нисан Микра“, с peг. № ****, собственост на „Д.“ ЕООД, при което
автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана неравност на платното за
4
движение, като именно за това събитие е изплатено застрахователното и
обезщетението по щета при застрахователя, № 0000-1261-17-250646, образувана на
12.02.2017 г., чиито номер е посочен коректно в заповедта по чл. 410 ГПК, въззивният
състав намира, че става въпрос за допусната техническа грешка в протокола на
актосъставителя относно месеца на състоялото се ПТП, която е пренесена в
заявлението и в исковата молба. Няма как преписката по безспорно заплатената от
застрахователя щета, да е образувана на 12.02.2017 г., за ПТП, което се е състояло на
12.03.2017 г. Очевидно става въпрос за техническа грешка при изписване на месеца.
Въззивният съд за разлика от СРС счита, че по делото са събрани достатъчно
доказателства за наличието на такава грешка и застрахователното събитие е в
достатъчна степен индивидуализирано от останалите обстоятелства посочени в
заявленията и исковата молба. Действително, ищецът е посочил погрешната дата
(месец) на събитието, пренесена от протокола за ПТП, но всички останали
индивидуализиращи белези сочат, че става въпрос именно за щета от ПТП със
застрахованата МПС на 12.02.2017 г. Този факт е достатъчен да се приеме, че
обезщетението е заплатено от застрахователя именно за това ПТП. Освен това, не се
твърди, нито се установява да се е състояло друго застрахователно събитие със същото
МПС в срока на действие на застраховката.
В заключение съдът не споделя извода, че ищецът не е проведено пълно и
главно доказване на обстоятелството, че е изплатил застрахователно обезщетение на
собственика на л. а. „Нисан Микра", с peг. № **** в размер на действителните вреди от
181, 88 лв., настъпили в резултат на посоченото в щетата застрахователно събитие.
Настоящият състав намира, че след като е налице плащане на застрахователно
обезщетение от страна на ищеца по валиден договор за застраховка, от този момент за
него възниква суброгационното право по чл. 410, ал. 1 от КЗ да встъпи в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите от процесното ПТП, респективно срещу
ответника по делото, до размера на платеното обезщетение и ликвидационни разходи,
при установяване елементите от фактическия състав на деликта : вреда,
противоправност, причинна връзка и вина.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че не е установен механизма на
произшествието и причинната връзка на вредите с него. Относно доказателствената
стойност на протокола за ПТП, въззивният съд приема следното:
В процесния протокол за ПТП е отбелязано изрично, че актосъставителят е
посетил на място произшествието веднага след настъпването му. В схемата към
протокола е отбелязана дупката на пътното платно, станала причина за ПТП.
Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има
материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото
удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред
длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът,
може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с
всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели. (В
посочения смисъл е последователната практика на съдилищата отразена в решение №
24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., Т. К., І ТО на ВКС, решение № 98/25.06.2012
5
г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010
г. на ВКС, ІІ ТО и др.)
В случая автентичността на протокола за ПТП, удостоверителната
компетентност на актосъставителя или реда, по който е съставен акта не са оспорени
по предвидения в закона ред - в производство по реда на чл. 193 ГПК. При липса на
надлежно оспорване материалната доказателствена сила на протокола следва да бъде
зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено
в него. Механизмът на произшествието може да бъде установен с всички допустими
доказателствени средства в хода на производството.
Според САТЕ уврежданията по МПС, отразени от застрахователя, са в причинна
връзка с ПТП. Във връзка с механизма на ПТП, освен заключение на САТЕ, е разпитан
и водача на МПС Д.И.. Същата има смътен спомен, че е попадала на неравност на
платното през 2017 г., поради изминалия значителен период от време, но заявява, че
подписът на протокола за ПТП е неин, а улиците, описани в протокола, са около дома
й. Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че ПТП се е състояло по начина, описан в
протокола.
Предвид изложеното, за разлика от СРС настоящият състав намира, че от
съвкупния анализ на доказателствата, в това число заключението на САТЕ, е установен
както механизма на ПТП, така и причинно - следствена връзка на повредите по
застрахованото МПС с този механизъм. Ответникът не е ангажирал доказателства, от
които да се опровергава наличието на необезопасено препятствие на пътното платно в
посочения участък от общинската пътна мрежа.
Относно ангажирането на отговорността на СО следва да се посочи следното :
По силата на специалния Закон за пътищата и актовете по прилагането му, на
ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа общински път, публична
общинска собственост. (чл. 8, ал. 3 от ЗП, чл. 31 ЗП и § 1 т. 1 от Наредба №
1/17.01.2001 г. за организацията на движението по пътищата), както и да полага грижа
по недопускане и отстраняването на дупки по общинските пътища. На основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, СО е задължена да осъществява дейностите по поддържане на
пътя, общинска собственост. Отделно от изложеното, според чл. 13 ЗДвП, СО е
задължена да означи съответната дупка с необходимите пътни значи с цел
предупреждаване на участниците в движението. Общината, като юридическо лице,
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението на посочените по - горе задължения.
В случая наличието необезопасено препетствие – шахта на пътното платно на
общинския път е резултат на бездействието на съответните длъжностни лица при
ответника СО по изпълнение на законовите им задължения за осигуряване на условия
за безопасно движение по общинските пътища, съгласно и чл. 31 от ЗП, в резултат на
което е настъпило процесното ПТП.
Въззивният съд приема, че в производството се установяват всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което ответникът дължи на
основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В
заключение следва, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника СО за въстановяване на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
на увреденото МПС.
Относно размера на вредите : Съгласно заключението на САТЕ стойността на
6
щетите по увредения автомобил, по пазарни цени към датата на настъпване на
застрахователното събитие, е в размер на 231, 12 лв., като обичайните ликвидационни
разходи са 15 лв. Тъй като искът е предявен за 181, 88 лв. и 10 лв. –ликвидационни
разходи, общо 191, 88 лв., той е изцяло основателен
Решението, с което искът е отхвърлен, следва да се отмени и вместо това – искът
по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - да се уважи изцяло. С оглед промяна в
изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден за
заплащане на разноски в производството в полза на ответника.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за СРС, както следва : за
исковото производство в размер на общо – 520 лв., в това число : 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 50 лв. държавна такса и 370 лв. депозит за експертиза
и свидетел, а за заповедното производство - 75 лв. разноски
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца. В негова полза съдът
присъжда 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса за СГС, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20149418 от 30.06.2021 г. по гр. д. № 7781/2021 г. на СРС,
160 с – в, с което е отхвърлен предявения от ЗК „Л.И." АД, ЕИК ****, против С.о.,
БУЛСТАТ ****, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за признаване за установено, че С.о. дължи в
полза на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** сумата от 191, 88 лв., регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за увреден лек
автомобил „Нисан Микра“, с peг. № **** от пътно-транспортно проишествие,
осъществено на 12.03.2017 г. (12.02.2017 г.), в гр. София, на кръстовището на ул.
„Лиляче“ и ул. „Леденика“, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 44822/2020 г. по описа на CPC, ІІ ГО, 160 състав и
ищецът е осъден за разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, че С.о., БУЛСТАТ ****, с
адрес : ул. ****, дължи в полза на ЗК „Л.И." АД, ЕИК ****, с адрес : гр. София, бел.
„****, сумата от общо 191, 88 лв., регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за увреден лек автомобил „Нисан
Микра“, с peг. № **** от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 12.02.2017
г., в гр. София, на кръстовището на ул. „Лиляче“ и ул. „Леденика“ и ликвидационни
разходи, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 05.10.2020 г., по ч. гр. д. № 44822/2020 г. по описа на CPC, ІІ ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, С.о., БУЛСТАТ ****, с
адрес : ул. ****, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес : гр. София, бел. „****,
на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, следните разноски : за СРС за исковото
производство, в размер на общо – 520 лв., в това число : 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 50 лв. държавна такса и 370 лв. депозит за експертиза и свидетел, а за
заповедното производство общо 75 лв., за СГС - юрисконсултско възнаграждение от
7
100 лв. и 25 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8