Р Е Ш Е Н И Е № 60
гр. Варна, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско
отделение, в съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 99 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Застрахователно акционерно дружество „БУЛ
ИНС”, АД, ЕИК
*********, гр. София, представлявано от адв. Ст. С. ***, против решение № 77/18.11.2019г., постановено по т.д. № 24 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Търговище, с което същото е осъдено да заплати на М.П.Г. от гр.
Попово сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на брат ѝ Р.П.Г., б.ж. на гр. Русе, настъпила при ПТП на
04.05.2017г. при управление на л.а.“Форд Фокус“, рег. № Р4991ВС на път Е-70 (гр.Варна-гр.Русе, до гр.Разград) в нарушение
правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от водача В.В.П. от гр. Русе, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество, за
което е съставена застрахователна полица № 02-116002340722 за периода от 04.09.2016г. до 03.09. 2017г., на осн. чл.
432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението; дружеството е осъдено
да заплати и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на
2330 лв. на довереника на ищцата Адвокатско дружество “Ч.,***, БУЛСТАТ
*********, а по сметка на Окръжен съд-Търговище - държавна такса от 2 348 лв. и
направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на
487.50 лв. върху уважената част от иска, на осн.чл.78, ал. 6 от ГПК; в полза на
ищцата М.П.Г. са присъдени направените по делото разноски в размер на 252 лв.,
на осн.чл.78, ал. 1 и 3 от ГПК. Счита се, че решението е незаконосъобразно, тъй
като не е налице причинен деликт от водача на застрахования в застрахователното
дружество лек автомобил (посочени са имената
на лицето Н.Х.Н., което е различно от
посочените в обжалваното решение) – не е налице установяване по делото
наличието на вината и деянието на водача, както и причинната връзка между
неговото деяние и настъпилите имуществени вреди (вероятно се имат предвид неимуществени вреди). Оспорва се твърдяния
в исковата молба механизъм на ПТП и причинната връзка между настъпилото ПТП и
причинените на ищеца и претендирани за обезщетяване имуществени вреди. Поддържа се, че дори и да са налице вреди, то те
са в резултат на случайно деяние по см. на чл. 15 от НК. Поддържа се, че по
делото не е доказано ищцата да е имала изключителна като дълбочина житейска и
емоционална връзка със своя брат, извън установените традиционни такива за
обществото ни. Оспорват се констатациите на СПЕ, че вследствие на преживян
стрес от смъртта на брат си, психическото здраве на ищцата е било неимоверно
разклатено и от този стрес са ѝ изпадали зъбите. В тази връзка се сочи,
че освен свидетелските показания, липсват други доказателства в подкрепа на
тази констатация. Освен това по делото е било установена и загубата на други
близки хора на ищцата, преди смъртта на брат ѝ – смъртта на нейната
дъщеря и на нейният баща. Това обстоятелство не е било преценявано от вещото лице
по СПЕ. Поради това и се считат за неоснователни, както главният, така и
акцесорният иск за присъждане на лихва от датата на деликта. В условията на
евентуалност се поддържа, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерно завишен и е в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, вкл. и противоречи на §
96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ (обн. в ДВ, бр. 101/2018г., в сила от
07.12.18г.), във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ – до влизането в сила на наредбата
за утвърждаване на Методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, обезщетението за
претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя в
размер до 5 000 лв. Освен това присъденото обезщетение не е съобразено с
конкретните икономически условия към момента на увреждането. Претендира се
отмяна изцяло на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната
страна М.П.Г., подаден чрез адв. Ст. Ч.
от Адвокатско дружество „Ч.,***, с който
същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че от съвкупния анализ на
събрания по делото доказателствен материал се налага извода, че произшествието
е настъпило по изключителната вина и поради противоправното поведение на водача
на посочения лек автомобил, застрахован при ответното дружество, който с
поведението си е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движел със
скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения.
В резултат на това ПТП е настъпила смъртта на брата на ищцата. Между двамата е
била налице трайна и дълбока емоционална връзка, изпълнена с взаимна обич,
подкрепа, уважение и привързаност, която е надхвърляла по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка взаимоотношения.
Съдът е взел предвид и загубата на други близки родственици на ищцата и въз
основа на всички доказателства по делото е направил обоснован извод за
претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на брат ѝ. Счита се,
че присъденото обезщетение не е в завишен размер и съответства на принципа за
справедливост, изхождайки от конкретни данни по делото. В тази връзка се
споделят изцяло съображенията на съда, приел, че нормата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ не следва да се прилага като противоречаща на чл. 9, ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно
застраховката ГО при използването на МПС и за контрол върху задълженията за сключване
на такава застраховка – в съответствие с приетото в Решение на СЕС от
24.10.13г. по дело С-277/12г., което е зачетено съобразно нормата и на чл. 633
от ГПК. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноските за настоящата инстанция.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и
е влязло в сила в частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен за
горницата над присъдения размер на обезщетението от 60 000 лв. до
предявения размер от 80 000 лв.
Въззивната жалба е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
За да се произнесе настоящият съд съобрази
следното от фактическа и правна страна:
В
исковата молба, депозирана в съда на 08.03.19г., ищцата М.П.Г. твърди, че при
ПТП, настъпило на 04.05.17г., е причинена смъртта на брат ѝ Р.П. Г., от което тя търпи неимуществени вреди.
Смъртта е настъпила вследствие виновното и противоправно поведение на водача на
автомобила, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.
Ищцата преживява изключително тежко загубата на своя брат, тъй като отношенията
между двамата са се основавали на любов, привързаност и подкрепа. Двамата са
израснали заедно и изградили помежду си силна емоционална връзка, надхвърляща
по степен и съдържание обичайната в такива случаи близост, основана на
родството и характерна за българското общество. М. се
възхищавала на брат си, който израснал достоен човек и станал пример за
подражание и на хиляди други хора, тъй като посветил живота си на Бога,
постъпвайки в Басарбовския манастир, на който станал по-късно и игумен.
Починалият бил вярна опора на сестра си във всяко отношение и поради това
загубата му е толкова тежка и непрежалима. След настъпилата смърт на брат си,
ищцата се самоизолирала и затворила в себе си. Същата е развила остра стресова
реакция и душевно разстройство. Въз основа на горното ищцата е предявила пряк
иск срещу застрахователя на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени в реди в размер на сумата от 80 000
лв. /след предприетото изменение в размера на иска, допуснато с протоколно
определение от с.з. на 14.10.19г./, ведно със законната лихва, считано от деня
на увреждането на 04.05.17г. до окончателното ѝ изплащане, тъй като
въпреки предварително отправената извънсъдебна претенция, застрахователят е
отказал изплащането на обезщетение.
С отговора на
исковата молба ответникът е поддържал, че исковата молба е нередовна, тъй като
не съдържа фактическите обстоятелства, на които ищцата основава претенцията си,
а освен това не ставало ясно как е формирана исковата сума. Оспорено е
твърдението, че е причинен деликт от Н.Х.Н. като водач на конкретно посочен от ищцата
автомобил, както и причинната връзка между неговото поведение и настъпилите вреди.
Оспорен е описания в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП, извлечен
от съставения по случая Констативен протокол от служители на МВР. Поддържа се,
че дори и да са налице вреди, същите са в резултат на случайно деяние. Оспорен
е размера на предявения иск, който не е съобразен с нормата на чл. 52 от ЗЗД и
противоречи на § 96, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на КЗ в сила от 07.12.18г., вр. чл.
493а, ал. 4 от КЗ. Оспорва се между ищцата и починалия ѝ брат да е
съществувала силна и емоционална връзка, която да определя и материалната
ѝ легитимация да претендира обезщетение на вредите от загубата на Р.Г. Релевирано е възражение за съпричиняване на
вредите от страна на Р.Г., тъй като
се твърди, че същият е бил без предпазен колан при настъпването на процесното
ПТП. Оспорена е била и претенцията за лихви като акцесорна на главната
претенция.
В допълнителната
искова молба се поддържа, че предявения иск е допустим и твърденията са
основани на констатациите на Констативния протокол за ПТП, който в тази част
има характера на официален удостоверителен документ. Поддържат се и всички
останали твърдения, които обосновават надлежната процесуална и материална
легитимация на ищцата да претендира обезщетението в посочения размер, вкл. и
чрез позоваване на Решение на СЕС от 24.10.13г. по дело С-277/12г., с което се
приема, че е недопустимо национална правна уредба, която ограничава по размер
дължимите обезщетения при гражданска отговорност във връзка с използването на
МПС, спрямо посочените в директивите на ЕС максимални суми. Оспорено е
възражението за съпричиняване на вредите от пострадалото лице.
В допълнителния
отговор ответникът е изложил подробна аргументация на направените в отговора
оспорвания и възражения. Допълнително е релевирано възражение за погасяване по
давност на претенцията за присъждане на законна лихва.
Предвид момента на
настъпването на застрахователното събитие, от което се претендира присъждането
на обезщетение на претърпени от ищцата вреди, твърденията по фактите и
отправеното въз основа на тях искане, правната квалификация на иска е по чл.
432, ал. 1 от КЗ. Поради това и произнасянето по този иск с обжалваното
решение, който е бил предявен след като е било изпълнено изискването на чл.
380, ал. 1 от КЗ за отправяне на претенция за обезщетяване на причинените на
ищцата неимуществени вреди до застрахователя /вх. № ОК-872998 от 13.12.2018г. –
л. 46-48/, налага извода за неговата допустимост.
Съобразно
представената от ищцата справка от базата данни на Информационния център към
ГФ, която не е оспорена от ответното дружество, със застрахователна полица № 02-116002340722 за периода от 04.09.2016г. до 03.09.2017г. е била
застрахована гражданската отговорност на водача на л.а. “Форд Фокус“, рег. № Р 4991 ВС /л. 45/. Последният е бил собственост на В.В.П. /справката на л. 172 от ДП № 330
ЗМ-133/2017г. по описа на ОД на МВР-Разград, вх. № 1240/17г. на ОП-Разград/.
Ищцата е сестра на
починалия Р.П.Г. /така от
удостоверението за родствени връзки на л. 44/.
Относно
механизма на настъпването на ПТП на 04.05.17г. и наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на посочения лек автомобил “Форд Фокус“, рег. № Р 4991ВС.
Още на това място следва да се
посочи, че съобразно неоспореното от ответника твърдение на ищцата, внесено в
делото чрез корекцията на доклада, направена в първото по делото с.з. /л. 126/,
водач на посочения автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП на
04.05.17г. е бил неговият собственик В.В.П. Отричане на този факт и насрещно доказване
не е предприето от ответника. Така твърдяния от ищцата факт се установява и
чрез материалите по цитираното по-горе досъдебно производство, които са
приобщени към материалите по настоящото дело и независимо от вписването на друг
водач в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица /л. 9/.
С Постановление от 09.02.18г. на окръжния прокурор на гр. Разград
посоченото досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител е било
прекратено поради смъртта на дееца В.П. В постановлението е прието, че водачът е нарушил правилата за движение по
пътищата като се движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка и
законови ограничения скорост, комбинирано с употреба на алкохол - 0.63 промила
и наркотични вещества, изгубил контрол над автомобила и катастрофирал, довело
до запалване и изгаряне на автомобила, при което е настъпила смъртта на тримата
пътуващи в автомобила, сред които и братът на ищцата Р.П.Г..
Правните изводи в
цитираното постановление не обвързват настоящия съд и страните по делото, тъй
като правно-релевантните факти, въз основа на които същите са формирани,
подлежат на доказване в настоящия процес.
От цитирания и по-горе Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 85
от 05.05.2017г. на ОД на МВР-Разград, съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР –
Разград /л. 9/, се установява, че на 05.05.17г. около 00.00 ч. на път Е-70, км.
68+330 е намерен изцяло изгорял и деформиран автомобила като са били нарушени и
8 бр. стойки на еластичната ограда. Намерени са и труповете на трима
пострадали. Отразен е схематично и механизма на настъпване на ПТП чрез излизане
на автомобила от пътното платно и удар в ствола на дърво. За тези факти,
непосредствено възприети от длъжностното лице и отразени в протокола в рамките
на неговата компетентност и по съответния ред и форма, документът е официален
удостоверителен такъв.
В рамките на досъдебното производство са извършени и огледи на
пътно-транспортното местопроизшествие, за което са съставени протоколи за
огледи, в които подробно са отразени и
находките от извършените статичен и динамичен оглед - местоположението на МПС, участници в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието, спирачни следи и веществени доказателства, ведно със снимков
материал /л. 12-18 и л. 22-37 от делото/. Констатациите са извършени и отразени
по съответния ред и форма от длъжностни лица в кръга на служебните им
задължения и документите са официални удостоверителни такива. Поради липсата на
оспорване и опровергаване на констатациите от страна на ответника, установените
факти следва да се приемат като основа за определянето на механизма на настъпване
на процесното ПТП.
Съобразно заключението на назначената по първоинстанционното дело САТЕ,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, процесното ПТП е
настъпило поради загуба на контрол върху управлението на автомобила от страна
на водача, което е довело първо до приплъзващ удар в мантинелата, находяща се
вдясно от автомобила по посоката на неговото движение. Вследствие на високата
скорост автомобилът е преодолял предпазната ограда на 21 м. от първоначалния
удар, излязъл е извън очертанията на пътя (пътно платно и банкет) и продължил
движението си по прилежащия вдясно низходящ скат и се ударил в ствол на дърво,
отстоящо на 7 м. от края на пътното платно. При удара автомобилът се огънал
около ствола на дървото и се самозапалил. Скоростта на автомобила към момента
на първоначалния удар в мантинелата е била 135 км/ч, а към момента на удара в
дървото – не по-ниска от 76.59 км/ч. Максимално допустимата скорост за този
пътен участък е била 70 км.ч. Поради това и извода на експерта е, че скоростта
на МПС не е била съобразена с конкретната пътна обстановка и е надвишавала
почти два пъти максимално разрешената такава. Само при движение на автомобила
със скорост не по-висока от 70 км/ч и при предприето аварийно задействане на
спирачките, би могло да се приведе автомобила в покой и да бъде избегнат удара
в стоманената предпазна ограда. Автомобилът е бил оборудван с обезопасителни
колани и на предните и на задните седалки, но при последвалия удара пожар,
практически не е било възможно да се определи дали предпазните колани са били
използвани от пътуващите в него лица.
Въз основа на горните доказателства следва да се приеме, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на нарушението на правилата за движение по пътищата
/ по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/ от водача на автомобила, в
който се е возил като пътник и брата на ищцата. Поради това и настъпването на ПТП
на 04.05.17г. е в резултат на виновното и противоправно поведение на В.В.П.
като водач на застрахования при ответното застрахователно дружество по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” лек автомобил марка “Форд Фокус“, рег. № Р 4991 ВС.
Вследствие на това ПТП е настъпила и смъртта на брата на ищцата - Р.П.Г.,
което се потвърждава и чрез заключението на СМЕ, изслушано пред
първоинстанционния съд. В същото се посочва, че причината за смъртта на Р.Г. е
тежката несъвместима с живота механична и инерционна травми, които са настъпили
преди възникването на пожара на автомобила – счупване на гръбначния стълб между
2 и 3-ти прешлени, счупване под 10-ти гръден прешлен с подлежащо пълно
прекъсване на трахеята и гръдната аорта, разкъсване на околосърцевата торбичка
и множество разкъсвания на сърцето; разкъсване на диафрагмата и дислокация на
коремни органи в гръдната кухина; разкъсвания на повърхността на черния дроб;
двустранно счупване на ребра; счупване на лява бедрена кост с травматична
ампутация под счупването; счупване на двете раменни кости.
Относно
вредите на ищцата.
Според свидетеля К. /приятел от детинство с ищцата и нейния брат Р./, те
двамата са живели заедно докато тя се омъжила. Като малки Р. е защитавал сестра
си. Същият е бил прекрасен човек – услужлив и всеотдаен към хората, помагал и
влизал в положението им. Свидетелят редовно е посещавал манастира, в който Р. е
станал игумен и винаги са го заварвали усмихнат и готов да помогне. Отношенията
между него и сестра му са били прекрасни, тъй като той ѝ помагал душевно
и финансово. След смъртта на по-голямата ѝ дъщеря, той бил плътно до
сестра си. Без неговата финансова и психическа подкрепа семейството на ищцата
нямало да се справи. Макар и да не са живели в едно населено място от около 20
години, контактът между двамата не е бил прекъсван – било по телефона, било и
физически, тъй като Р.седмица през седмица е идвал на гости при сестра си в гр.
Попово. При посещенията на свидетеля в манастира братът постоянно е питал за
сестра си и семейството ѝ и проявявал загриженост за нея. След смъртта на
Р. ищцата била психически срината и не можела да повярва, че брат ѝ си е
заминал. Понастоящем тя продължава тежко да страда от тази загуба, тъй като при
разговор за брат ѝ ищцата започва да плаче. Р. е споделял на свидетеля,
че очаквал предстоящия през 2017г. бал на малката дъщеря на сестра си и ходил
да купи рокля, поръчал и торта. Това събитие се очаквало от Р. като нещо светло
и прекрасно за семейството им.
Свидетелят С. е съученик на съпруга на ищцата и приятел на семейството
им от около 20 години, а освен това са и съседи в гр. Попово. Свидетелят
познавал по-отблизо Р. от около 14-15 години, като споделя че същият му е
помогнал и финансово при нужда. Потвърждава, че Р. е посещавал сестра си през
седмица или две в гр. Попово, тъй като тя няма автомобил, и отсядал в дома
ѝ. Когато починала внезапно голямата дъщеря на М., брат ѝ поел
цялото погребение и бил постоянно до нея като и оказвал сериозна морална
подкрепа. Останал и около седмица в гр. Попово при семейството на сестра си.
Свидетелят се прибрал от чужбина около година след инцидента с Р. и установил,
че зъбите на ищцата са опадали. Тя била стресирана, тъй като загубила дъщеря си
и брат си. Свидетелят сочи, че Р.н е имал малката дъщеря на сестра си като своя
и участвал в подготовката за предстоящия ѝ бал като закупил роклята.
Освен това, когато е идвал на гости в Попово винаги е носел пълни торби с ядене
за семейството на сестра си.
Според заключението на комплексната съдебно психологическа и
психиатрична експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд, което настоящия
съд кредитира, ищцата е претърпяла и продължава да търпи негативни емоционални
изживявания в резултат на смъртта на брат си. Тяхното естество е силно – с
депресивна реакция на мъка и скръб. Вследствие на тази трагедия при ищцата в
рамките на 40 дни е настъпила психосоматична реакция като са изпадали всичките
ѝ зъби и в момента е с чене. При описанието на психичния статус на ищцата
към момента на провеждане на изследването, експертите сочат, че тя е
психомоторно забавена с тъжен лицев израз и същевременно напрегната като се
разплаква през целия експлоративен процес. Споделя депресивни изживявания ситуативно
обусловени от травмата, която изживява. С мисли за безпомощност и
безнадеждност. Критична към поведението и постъпките си. При проведеното
събеседване ищцата е споделила лични факти и определя брат си като основната
респектираща фигура в своя живот. При приложените методики за изследване на
психичните процеси е установено, че интелектът е в норма, а фиксационната и
репродуктивната памет са в средната граница на нормата. При скалата лъжа
данните посочват, че ищцата не мисли за представяне в най-удобния възможен
начин и не се опитва да направи добро впечатление. Нуждае се от положителна
оценка от околната среда, а в стресова ситуация интелектуалните функции могат
да бъдат блокирани. Няма склонност да скрива, игнорира или отрича наличието на
лични проблеми или трудности. В силната си безпомощност и депресивна реакция на
скръб ищцата оставя събитията и обстоятелствата да ѝ определят живота.
Има емоционална и духовна безпомощност и това я прави или автоагресивна или
прави силна взривчата реакция. Не е уверена в себе си и за по-сериозните
решения разчита на значимите за нея хора. Един от тези хора е бил брат ѝ,
което в нейния случай означавало сигурност и защитеност. С брат си е имала
силна емоционална връзка в смисъла на респектиращ обект, който да ѝ
показва пътя. В детството си е била своенравна, неориентирана към постижения и
в юношеството си лесно се доверила на човек, от който изпитала унижение и
болка. Тогава била отхвърлена от майка си и именно брат ѝ е бил моста за
по-добри взаимоотношения между двете. В с.з. експертите допълват, че ищцата е
възприемала брат си като определящ фактор /за сметка на своя баща/, като
психологическа и емоционална опора. Предходните травми /загубата на дъщеря и
баща/ ищцата се мъчела да преживява посредством свръх участие в живота –
социален и личен. Понастоящем ищцата започнала да приема предписаните ѝ
от експерта-психиатър лекарства и се е почувствала леко разведрена и
по-спокойна. Вещото лице сочи, че състоянието при ищцата все още не е овладяно,
макар и да изглежда по-спокойна. Експертите описват връзката между ищцата и
брат ѝ като много силна и считат, че надхвърля по съдържание обичайните
отношения в такива случаи.
Съгласно ТР № 1/21.06.2018г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г.
на Пленума на Върховния съд, а по
изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Правото за такова обезщетение на най-близките от родствения кръг на пострадалия
не е абсолютно. Както трайната и дълбока емоционална връзка, така и
претърпените болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с тези на най-близките, следва да бъдат
доказани във всеки конкретен случай.
Настоящият състав на съда намира, че в случая чрез събраните и
коментирани по-горе гласни доказателства и заключението на комбинираната СППЕ
се установи, че ищцата е имала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия си
брат и в резултат на неговата смърт за нея са настъпили сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради конкретните
житейски обстоятелства привързаността
между тях е станала толкова силна, че смъртта на Р. е причинила на ищцата
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. По-големият с около 4 години брат се
превърнал в основна морална опора и респектираща фигура в целия живот на
ищцата. Още от ученическите ѝ години същият е бил човекът, който е
изместил дори и бащината фигура – според думите ѝ той е посещавал
родителските срещи в нейното училище, успял да я подкрепи в тежък момент от
нейния живот и да възстанови отношенията между нея и майка им; оказвал
неизменна подкрепа и покровителство и при смъртта на голямата дъщеря на М.,
настъпила на 03.10.09г. /удостоверението на л. 44/; съпреживявал емоциите,
свързани с малката ѝ дъщеря и бил основната духовна опора на своята
сестра. Поради това съдът намира, че е справедливо да се признае право на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед на всичко гореизложено и установената продължаваща депресивна
реакция от смъртта на нейния брат, имайки предвид перспективите за
преодоляването на изпитания стрес, вкл. и чрез медикаментозно лечение,
възрастта на ищцата, икономическата обстановка в страната, съдът намира, че
обезщетение в размер на 60 000 лв. макар и несъвършено, се явява адекватно
като компенсация за претърпените от ищцата неимуществени вреди от внезапната
загуба на нейния близък родственик.
Настоящият състав намира, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда
по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“. В чл. 9, ал. 1
последната са предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане
— минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR
за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1
000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Изводът за наличието на противоречието на цитираната преходна норма на КЗ се
основава на произнасянето на СЕС, извършено с негово Решение от 24.10.2013г. по
дело С–277/12г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012г., постъпил в
Съда на 1 юни 2012г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. Според постановения съдебен акт не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни
превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от
позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения
в страните членки, в т. ч. - РБългария съгласно чл. 633 от ГПК.
При това положение и нормата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не
следва да се прилага.
По
възражението за съпричиняване на вредите.
Възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредата е
допустимо и подлежи на разглеждане от настоящия съд.
В съдебната практика се приема, че съпричиняването е обективен факт,
който се определя единствено от наличието на пряка причинно-следствена връзка
между поведението на пострадалия с вредоносния резултат, а не и от наличието на
вина в действието или бездействието на пострадалия (решение № 444 от 31.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК). Установяването на съпричинителството е в тежест на страната,
която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на противоправното действие/бездействие на пострадалия и
причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай предвид пълното
опожаряване на автомобила не може да се установи дали пътуващите в него на
04.05.17г. са ползвали фабрично монтираните му предпазни колани – така от
заключението на САТЕ.
При това положение следва да се
приеме, че възражението е недоказано и съпричиняване на вредите от пострадалия
липсва.
Относно
момента, от който застрахователят дължи законна лихва върху присъденото
обезщетение.
Както беше посочено по-горе, застрахователят е бил сезиран от ищцата с
искане за изплащане на обезщетение на 13.12.18г. Видно от изпратения от
ответното дружество на 08.01.19г. отговор, че е налице отказ за изплащане на
обезщетение, тъй като дружеството счита, че не са установени особено близки
взаимоотношения с починалия и действително претърпените от смъртта вреди /л.
49/.
Съобразно приетото становище в постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения от ВКС /Решение № 167/30.01.20г. по т.д. № 2273/18г. на ІІ т.о. и
Решение № 128/04.02.20г. по т.д. № 2466/18г. на І т.о. /, което настоящият съд
изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума
по чл. 429 от КЗ /в сила от 01.01.16г./ се включва дължимото от застрахования
спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото
лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането.
При това положение върху дължимото на ищцата обезщетение следва да се
присъди законна лихва от 13.12.18г. до окончателното му изплащане.
Направеното възражение от ответника за погасяването по давност на
акцесорната претенция е неоснователно, тъй като е изтекъл по-къс срок от 3
години от момента на забавата до подаването на исковата молба, което е станало
на 08.03.19г.
С оглед на всичко гореизложено обжалваното решение в частта, с която е
присъдено обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
13.12.18г. до окончателното ѝ изплащане, следва да се потвърди. Същото
следва да се отмени само в частта, с която е присъдена законна лихва за забава
върху обезщетението за периода от 04.05.17г. до 12.12.18г. вкл. и тази
претенция следва да се отхвърли.
По
разноските.
Горният резултат не налага промяна в решението на първоинстанционния съд
в частта на присъдените разноски.
В полза на въззивника разноски не следва да се присъждат.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и въз основа на отправеното искане и
представения списък на разноските и доказателства за извършването на правната
защита на въззиваемата от адвокатското дружество, което е упълномощила,
представлявано от адв. Ст. Ч., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в
полза на адвокатското дружество на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. следва да се
присъди дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 3 516 лв. с
включен ДДС.
В настоящото решение следва да се посочи и актуалната банкова сметка ***,
по която да се преведат присъдените ѝ по делото суми – съобразно
представеното на л. 35 от настоящото дело доказателство за същата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/18.11.2019г., постановено по т.д. № 24 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Търговище, в частта
му, с която ЗД “Бул Инс“АД-гр. София, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М.П.Г. ***, ЕГН **********
сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брат ѝ Р.П.Г., б.ж. на гр. Русе, 46г.,
настъпила при ПТП на 04.05.2017г. при управление на
л.а.“Форд Фокус“, рег.
№ Р 4991 ВС
на път Е-70 (гр. Варна - гр. Русе, до гр. Разград) в нарушение правилата за
движение по чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от водача В. В.П. от гр. Русе, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество ЗД “Бул
Инс“АД-гр.София, ЕИК *********, за което е съставена застрахователна полица № 02-116002340722 за
периода 04.09.2016г.
- 03.09.2017г., на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ решение № 77/18.11.2019г., постановено по т.д. № 24 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Търговище, в частта
му, с която ЗД “Бул Инс“АД-гр. София, ЕИК ********* е осъдено да заплати на М.П.Г. ***, ЕГН **********
законна лихва за забава върху сумата 60 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, за периода от
04.05.17г. до 12.12.18г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска на М.П.Г. ***, ЕГН ********** ***, ЕИК *********, за
заплащане на законна лихва за забава върху сумата 60 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, за
периода от 04.05.17г. до 12.12.18г. вкл.
УКАЗВА
на ответното дружество, че присъдените на ищцата суми могат да бъдат заплатени
по посочената от нея нейна банкова сметка *** „ДСК“ АД, а именно:
02/0000001519008051, BGN, IBAN ***, BIC ***.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс“АД-гр. София, ЕИК ********* да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 3 516 /три хиляди петстотин и шестнадесет/лв. с ДДС на Адвокатско дружество „Ч.,***, БУЛСТАТ *********.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните, при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: