РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Благоевград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500201 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Т...“ Е.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. ., район „М.“, ж.к. “М.“, Б....,
сграда *, със съдебен адрес гр.С., бул. “Б.“ № *, ет. *, ап. *, чрез адв. В.П. Г. -
САК, срещу решение № 8647/ 13.12.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 1164/ 2020 г. по описа на Pайонен съд – Гоце Делчев, в частта, в която са
отхвърлени исковете.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че е неправилен извода на първостепенния съд, че сумата
над уважения размер представлява не заплащане на далекосъобщителни
услуги, а задължение за лизингови вноски. Сочи се, че по делото безспорно е
установено, че по силата на Договор за лизинг от дата 02.03.2017 г. и от дата
19.10.2017 г. операторът е предоставил за временно и възмездно ползване
мобилните устройства, описани в процесните, договори срещу задължението
на абоната да заплаща ежемесечно лизингова вноска в определения размер
1
съгласно погасителния план по всеки един от лизинговите договори, както
следва: -По Договор за лизинг от същата дата - 02.03.2017г., по силата на
който е взел мобилно устройство марка * на изплащане посредством 23
месечни вноски в размер на 2.99лв. всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор; -По Договор за лизинг от същата дата -
19.10.2017г., по силата на който е взел мобилно устройство марка * на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 9.59 лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Навежда се, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
„ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилен номер * и мобилен номер * „Месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „ Т... “ Е.“.
Поддържа се, че при сключване на процесния договор е посочена
предпочетена дата на фактуриране на услугите 10-то число от месеца. Така,
падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги. От посоченото, следвало изводът, че
съгласно ОУ на дружеството-доставчик на мобилни услуги „Т...“ Е.,
дължимите месечни лизингови вноски се фактурират съгласно начина на
заплащане и на задълженията на абоната по сключените процесиите договори
за мобилни услуги - последните са начислени в процесните фактури и се
фактурират ведно с ползваните от абоната услуги за отчетния период на
потребление от 10.10.2018 г. до 09.01.2019 г. Прави се довод, че същите
представляват месечни абонаменти за ползване на мобилното устройство и
именно поради тази причина са включени в претенцията на ищеца за цена на
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги. Това обстоятелство се подкрепяло и от факта, че
лизинговите вноски за отчетния период на потребление от 10.10.2018 г. до
09.01.2019 г. са начислявани в процесиите фактури съгласно чл. 3 (2) от
договора за лизинг, а след прекратяване на процесиите договорите на
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, оставащите
лизингови вноски на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори дължимите месечните вноски са обявени за предсрочно
изискуеми, които суми са дължими след месец 03/2019 г., когато е издадена
крайната фактура № **********/10.03.2019 г., съгласно уговорения
2
погасителен план по всяко от предоставените устройства. Прави се довод, че
претенцията за незаплатени лизингови вноски касае друг отчетен период - а
именно- от месец 03/2019 г./когато е издадена крайна фактура
№**********/10.03.2019 г.,/ до месец 02/2019 г., и до м.09/2019 г.- съгласно
уговорения погасителен план по всеки от лизинговите договори, като сумата е
обективирана в крайна фактура №**********/10.03.2019 г.
При изложеното се прави довод, че първоинстанционният съд не е взел
предвид всички факти и обстоятелства по делото, като така е достигнал до
извод, довел до постановяване на неправилен краен акт.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 8647/
13.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 1164/ 2020 г. по описа на
Pайонен съд – Гоце Делчев, в частта, в която са отхвърлени исковете.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от „Т...“ Е., гр.
С. против АЛБ. К. Б. от гр. Г. Д., област Б. Иска се да бъде признато за
установено, че ищецът има вземане срещу ответника за сума в общ размер от
563.78 лева, от които: - 298.21 лева, незаплатени далекосъобщителни услуги
услуги за абонатен № ********* за периода от 10.10.2018 г. до 09.01.2019 г. и
- 265.57 лева неплатени лизингови вноски, от които 76.72 лева по договор за
лизинг от дата 19.10.2017 г., посредством който абонатът е взел мобилно
устройство марка *, взето във връзка с мобилен номер * за периода 03/2019 г.
до месец 09/2019 г. и 188.85 лева по Договор за лизинг от дата 31.05.2018г.,
посредством който абонатът е взел мобилно устройство марка *d, взето във
връзка е мобилен номер * за периода 03/2019 г. до месец 04/2020 г. Иска се да
бъдат присъдени в тежест на ответника и направените от ищеца разноски в
производството.
Твърди се от ищецът, че по повод договор за мобилни услуги от дата
06.08.2015 г., сключен ищеца, ответникът е абонат на дружеството доставчик
на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по
предпочетения мобилен номер *, с уговорен срок на действие до 06.08.2017 г.
3
Подписано е между страните и допълнително споразумение от 31.05.2018 г.,
като абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал 30.99лв., с
уговорен срок на действие 24 месеца до 31.05.2020 г. На същата дата е
сключен и договор за лизинг, по силата на който ответника е взел на
изплащане мобилно устройство марка *. Ответникът е взела втори мобилен
номер - 0898/251871, по силата на договор за мобилни услуги от 06.08.2015 г.,
по който е сключено и допълнително споразумение от 02.03.2017 г., като
абонатът е избрал ползването на абонаментна програма Интернет 3500
14.99лв., с уговорен срок на дейстие до 02.03.2019г. На същата дата е сключен
между страните и договор за лизинг на мобилно устройство марка * на
изплащане посредством 23 месечни вноски. Ответника е взела и мобилен
номер *, за което е сключен договор за мобилни услуги от 06.08.2015 г. и
допълнително споразумение от 19.10.2017 г., като абонатът избрал ползването
на абонаментна програма Тотал 24.99лв., с уговорен срок на действие до
19.10.2019 г. На същата дата между страните е сключен и договор за лизинг,
по силата на който ответника е взела на изплащане мобилно устройство марка
*. Въз основа на посочените договор ответникът е ползвала предоставяните
от ищеца мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № ********* и са издадени фактура
№**********/10.11.2018 г. с начислена сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 99.38 лв. с ДДС за период 10.11.2018 г. - 09.11.2018 г.,
фактура №**********/10.12.2018 г. с начислена сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 102.71 лв. с ДДС за период 10.11.2018 г. - 09.12.2018
г., фактура №**********/10.01.2019 г. с начислена сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 96.13 лв. с ДДС за периода 10.12.2018г.~
09.01.2019г. С Кредитно известие № **********/10.02.2019 г. е извършена
корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 25.18 лв. с ДДС и е
отразен незаплатения баланс в размер на 298.22 лв., за предходните три
отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в
размер на 298.21 лв. Поради неизпълнението на задължението на ответника да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги ищеца е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника. След прекратяване на
отношенията е издадени крайна фактура №**********/10.03.2019 г., в която
са начислени суми в размер на 400.71 лв. за дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума не е процесна
в настоящото производство/; 265.57 лв. за незаплатени лизингови вноски и
298.21 лв.за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, които две суми са процесии в настоящото производство. Тъй
като дължимите суме не са заплатени, ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението е уважено, но
издадената заповед е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което са предявени настоящите искове.
От страна на особеният представител на ответника е постъпил писмен
отговор, с който застъпва становище за нередовност на исковата молба, за
4
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита, че
посочените договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към
тях, договори за лизинг, Общи условия на "Т...", връчени на ответника,
декларация за приемането им и записи на заповеди не са подписани от
ответника.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е установена
изложената от съда в обжалваното решение фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за нужно да преповтаря.
Въззивната жалба, съответно насрещната такава, са подадени в
законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен
акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по
същество. Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд
следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта
на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до
следните правни изводи:
Предмет на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване
дължимостта на вземането на заемателя по договора за мобилни услуги.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
„Т...“ Е. и А. К. Б. от гр. Г. Д.са възникнали облигационни отношения по
повод сключени помежду им договори за мобилни услуги и лизингови
договори, съответно: Договор за мобилни услуги от 03.06.2016 г. за
предпочетен номер +*по план НонСтоп 29.99 с неограничени национални
минути; Договор за мобилни услуги от 06.08.2015 г. с предпочетен номер +*,
с месечна абонаментна такса от 19.99 лева и срок на договора от 24 месеца -
до 06.08.2017 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*от
същата дата - 06.08.2015 г., с месечна абонаментна такса от 5.90 лева и срок
на договора от 24 месеца - до 06.08.2017 г.; Допълнително споразумение от
02.03.2017 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*, с което
се приема за мобилният номер да се предостави абонаментен план с различни
условия, посочени в споразумението, при месечна абонаментна такса от 14.99
лева и срок на договора до 02.03.2019 г. и договор за лизинг от същата дата -
02.03.2017 г., с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка * с лизингова цена от 68.77 лева с ДДС, платима
на 23 месечни вноски по 2.99 лева; Договор за мобилни услуги от
19.10.2017 г. с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца, с
месечна абонаментна такса от 24.99 лева и договор за лизинг от същата дата -
19.10.2017 г., с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
5
ползване устройство марка * с лизингова цена от 220.57 лева с ДДС;
Допълнително споразумение от 31.05.2018 г. към договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*, с което се приема за мобилният номер да се
предостави абонаментен план с различни условия, посочени в
споразумението, при месечна абонаментна такса от 30.99 лева и срок на
договора до 31.05.2020 г. и договор за лизинг от същата дата - 31.05.2018 г., с
който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка * c лизингова цена от 289.57 лева с ДДС.
Предоставянето на електронни съобщителни услуги се изразява в
задължението на мобилния оператор да поддържа своите
телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да
използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез съответното
устройство телекомуникационни услуги - пренос на глас и на данни. Наред с
това същия, освен в предвидените с договора изключения, е ограничен във
възможността да се намесва в обема на заявения от потребителя трафик на
информация. В чл. 4 на всеки от процесиите договори за лизинг е записано, че
с подписването на договора, лизингополучателят декларира, че е получил
описаното устройство във вид годен за употреба, функционално изрядно,
съответстващо на договорените характеристики и окомплектовано с цялата
описана документация. След като ответника е подписал договорите за лизинг,
то съгласно текста на чл.4, самите договори служи за доказателство за
получаване на описаното устройство и съответно ответника има и
задължението да заплаща договорените лизингови вноски.
Предмет на въззивно обжалване и иска за дължимите от ответника суми
за мобилни услуги за периода от 10.10.2018 г. до 09.03.2019 г. по
процесните договори за мобилни услуги и дължими лизингови вноски по
договорите за лизинг, от страна на ищецът били издадени №
**********/10.11.2018 г., фактура № ********** от 10.12.2018 г., фактура №
**********/10.01.2019 г. и крайна фактура № **********/10.03.2019 г.
Според посочените суми в издадената по процесиите договори за
мобилни услуги и лизинг крайна фактура, се дължи сума в размер на 964.49
лв., от които 400.71 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на договори
за услуги, 265.57лв. - лизингови вноски и задължения за предходен период в
размер на 298.21 лв., последните две от които суми се претендират по делото.
Съгласно заключението на съдебно - счетоводната експертиза,
заключението, по която съдът кредитира изцяло, общо дължимите суми за
периода на процесиите фактури от 10.10.2018 г. до 09.01.2019 г.,
предоставени на процесиите мобилни номера *, * и * са в размер на 295.51
лв., от които за незаплатени мобилни услуги в общ размер на 194.83 лв. (в т.ч.
за месечен абонамент и еднократни такси - 158.89 лв., стойност на
потребление извън абонамента - 3.47 лв. и ДДС - 32.47 лв.) и вноски за лизинг
- 100.68 лв. През посочения период не са извършвани плащания от абоната.
6
Претенцията за заплащане на сума в размер на 298.21 лева,
представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *за
периода от 10.10.2018 г. до 09.01.2019 г., се явява частично основателен до
размера на 194.83 лв., какъвто, съгласно заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, е дължимия размер на
сумата за ползвани от ответника далекосъобщителните услуги по процесиите
договори. В останалата част претендираната сума според вещото лице
представлява не заплащане на далекосъобщителни услуги, а задължение за
лизингови вноски. Въведения предмет на делото е неплатена
далекосъобщителна услуга, като неустановяване на фактическия състав на
неплатена по договор далекосъобщителна услуга, обуславя основателност на
иска в размер на 194.83 лв. – установеното по делото дължимо вземане за
предоставена далекосъобщителна услуга, като до претендирания размер от
295.21 лв. иска за заплащане на далекосъобщителни услуги подлежи на
отхвърляне. Съдът не може да излиза извън предмета на делото, въведен от
ищеца с исковата молба, поради което неоснователно е възражението,
направено във въззивната жалба, че над този размер вземането е за неплатена
лизингова сметка, което вземане е изискуемо. С оглед диспозитивното начало
в процеса, е недопустимо изменение на иска с въззивната жалба – в процеса
се прави опит за това – да се променят с въззивната жалба обстоятелствата, на
които се основа иска.
По изложените съображения, съдът намира за правилен и обоснован
крайния извод на първоинстанционния съд за липсата на падежирало вземане
за далекосъобщителни услуги над размера от 194.83 лв...
С оглед изложеното, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде изцяло потвърдено в обжалваната част.
С оглед обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна, то на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемия се следват разноски за адвокат в
настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8647/ 13.12.2021 г., постановено по
гражданско дело № 1164/ 2020 г. по описа на Pайонен съд – Гоце Делчев, в
частта, в която са отхвърлени исковете – за сумата над 194.83 (сто деветдесет
и четири лева и осемдесет и три стотинки) лева до предявения размер от
298.21 (двеста деветдесет и осем лева и двадесет и една стотинки) лева,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги услуги за абонатен
№ ********* за периода от 10.10.2018 г. до 09.01.2019 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8