Решение по дело №716/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 288
Дата: 27 август 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20195510200716
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 21.08.2019 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                            председател:  Михаил Михайлов,

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №716/ 2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №19-0284-001160/ 17.05.2019г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.                  

Жалбоподателят останал недоволен от наложеното му наказание. Моли съда да отмени обжалваното от него НП, което намира за незаконосъобразно и неправилно. В с.з. неговият процесуален представител поддържа жалбата и сочи аргументи, подкрепящи тезата му.

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

                   Съдът, след като извърши цялостна проверка на АУАН и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:     

                   Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.       

                   От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 28.03.2019г. в 14.50ч. в община К., на път трети клас №608 от с.Б. към с.С. в посока север-юг до разклона за комплекс „Синята река“ Д.С.К. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№***, собственост на Л. Б. Т. ЕГН **********, като отказал да изпълни нареждане на органи за контрол и осуетил извършването на проверка. 

Впоследствие било издадено и процесното НП, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания.

Процесуалният представител на жалбоподателят в с.з. твърди, че от обжалваното наказателно постановление не ставало в какво се състои нареждането на контролните органи и какво конкретно нарушителя не е изпълнил. Счита, че след като е предал исканите от проверяващите документи неговия доверител не следва да носи отговорност за осуетяване на проверка, тъй като според него предаването на документи по същество е осъществяване на проверка. Намира, че отказването да се изпълни нареждане е уредено със санкционната норма на чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП, която била приложимата към настоящия казус и в случая имало несъответствие между описание на нарушението и правната квалификация. Алтернативно моли съда да измени НП, като намали размерите на наложените му глоба и лишаване от право да управлява МПС. 

                   Настоящият състав не споделя изложените аргументи на процесуалния представител на жалбоподателя предвид следните съображения:

По делото беше разпитан полицейския служител, констатирал деянието. От неговите показания по безспорен и категоричен начин се установи, че на инкриминираната дата същият е бил позициониран до разклона за комплекс „С. р.“ на път трети клас №608 от с.Б. към с.С. и че е спрял лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№****, управляван от Д.С.К., на когото било разпоредено да предаде конкретни документи,необходими за проверката. Жалбоподателят предал същите и напуснал мястото на проверката, казвайки на контролните органи: „Вземайте каквото искате!“  В показанията си пред съда  полицейският служител не отрече факта, че К. е предал въпросните документи, но обясни, че след извършена справка проверяващите установили, че нарушителя имал задължение за плащане, което налагало преустановяване на движението на същия до приключването на проверката.  

Въз основа на преценката на изложените по-горе фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно се установи, че на инкриминираната дата, жалбоподателят К. е спрял на подаден му от контролни органи сигнал, предал е исканите от тях документи, но незабавно след това е потеглил с управлявания от него автомобил, продължавайки движението си. Тези негови действия следва да се квалифицират като неизпълнение на разпорежданията на контролните органи. В тази връзка настоящият състав намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното наказателно постановление.   

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по безспорен начин, че деецът не се е подчинил на устно разпореждане на полицейски служител   и е продължил движението си, като по този начин е попречил на контролните органи да извършат проверка, спрямо него. Тази негова деятелност правилно е квалифицирана от наказващия орган като съставомерна по чл.175,ал.1,т.3 от ЗДвП, предвиждащ административно-наказателна отговорност за водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка. От материалите по делото се установи, че това е така, защото с поведението си Д.К. обективно е попречил на контролните органи да упражнят правомощията си за извършване на проверка, с оглед осъществяването на каквато са предприели действия за спирането му. Въз основа на посоченото съдът намира, че при издаване на наказателното постановление АНО е ангажирал отговорността на нарушителя в съответствие с обективираната от него деятелност и не е допуснал нарушение на материалния закон.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В АУАН и НП е посочено изрично, че с действията си Д.К. е осуетил извършването на проверка от контролните органи и подробно е описано обективираното от него поведение, изразяващо се в отказ да изчака приключването й, което по своята същност не означава нищо друго освен осуетяване на проверка- факт, който е добре известен на всеки правоспособен водач на МПС, какъвто безусловно е и дееца. С оглед на това, независимо, че съставът на административното нарушение не е изписан прецизно, допуснатото нарушение на административно-производствените правила не е съществено, тъй като не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен и да реализира защитата си в пълен обем. С оглед гореизложеното, не може да се сподели и застъпената от процесуалния представител на жалбоподателя теза, че описаната в АУАН и НП деятелност осъществява състава на нарушението по чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП, по който текст е следвало да бъде подведен под отговорност Д.С.К..

Въз основа на гореизложеното, съдът счита за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят, след като на 28.03.2019г. в 14.50ч. в общ.К., на път трети клас №608 от с.Б. към с.С. в посока север-юг до разклона за комплекс „С. р.“ Д.С.К. е управлявал МПС- лек автомобил „Мерцедес Вито“ с рег.№*****, не изпълнявайки разпореждане на контролните органи, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл.175,ал.1,т.3 от ЗДвП.

Съгласно санкционната норма на чл.175,ал.1,т.3 от ЗДвП за извършеното от Д.К. административно нарушение се предвижда наказание глоба в размер от 50 лв. до 200 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от един до шест месеца.

В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да обосноват санкции за нарушителя, по-високи от минималните- глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, като в НП липсват мотиви за налагане на санкции в размер над минимално предвидените. Поради това настоящият състав намира, че АНО неправилно е наложил наказанията, определяйки им размери, идентични или близки с максималните такива, предвидени в закона и счита, че в този смисъл НП следва да се измени. 

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,предл.2 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

        

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №19-0284-001160/ 17.05. 2019г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Д.С.К. ***177, ЕГН **********, са наложени административно наказание- глоба в размер на 200/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца, като НАМАЛЯВА размерите на същите съответно до 50/петдесет/ лева и 1/един/ месец.  

        

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                          

Районен съдия: