Определение по дело №325/2017 на Окръжен съд - Варна

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ ………………../……………….. год., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-ти състав в закрито заседание, проведено на 20.08.2019год. в състав:

 

                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ 

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 325/2017 год. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството с правно основание чл. 140 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от К.Б.Ш. ЕГН:********** *** против Е.Д.Г. ЕГН ********** и М.А.Д. ЕГН:********** ***, БРАНИНИМИР В.Ш. *** и „РАЙФАЙЗЕН БАНК” АД с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление гр.София.

С исковата молба са предявени няколко субективно съединени иска, както и съединени с тях в условията на евентуалност искове.

Първият предявен иск е с правно основание чл.108 от ЗС, от ищцата К.Б.Ш. против ответниците Е.Д.Г., БРАНИНИМИР В.Ш. и „РАЙФАЙЗЕН БАНК” АД с ЕИК: *********, за признаване на истовено по отношение на тях, че  е собственик на процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1695, идентичен с ПИ 3057, стар идентификатор №ХІІІ-1403, находящ се в гр.Варна, м.Свети Никола, понастоящем с административен адрес ул."Арх.Стефан-Венедикт Попов"№ 57, с площ 802 кв.м., образуван от дял втори от ПИ 1547 в кв.51, идентичен с кв.45 по плана на гр.Варна, при граници: ПИ №№ 3056, 2636 и от две страни - улици, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.2526.1695.1 със застроена площ 117 кв.м. и РЗП 234 кв.м., състояща се от първи етаж: дневна със столова, кухня, жилищно помещение, стълбище, баня, тоалет, тераса и втори етаж: вестибюл, две спални, кабинет, дрешник, баня-тоалет и тераса и да бъдат осъдени ответниците да предадът владението му.

В исковата молба са въведени основания, че ищцата е собственик на процесния имот, който е придобила по давностно владение, по силата на наследяването и по силата на възлагане от съда по гр. дело № 3826/1986 год. на ВРС.

Проведената впоследствие доброволна делото от е нищожна, тъй като се твърди, че нейния син и ответник Б.Ш. няма качеството на съделител, а отвелно уговорената сума за уравнение на делът не е платена. В имота била изградена сграда, със средства на ищцата през 2014 год.

В исковата молба е заявен петитум, с който ищцата моли съда да постанови решение, с което:

ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата К.Б.Ш. ЕГН:********** *** и ответниците Е.Д.Г. ЕГН:********** с адрес ***, БРАНИНИМИР В.Ш. *** и „РАЙФАЙЗЕН БАНК” АД с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление гр.София, че ищцата е собственик на следния недвижи имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2526.1695, съгласно КККР на гр. Варна, идентичен с ПИ № 3057, стар идентификатор идентичен с имот № XIII - 1403, находящ се в гр. Варна, м-т „Св. Никола" понастоящем с административен адрес: ул."Арх.Стефан-Венедикт Попов"57, с площ от 802 кв.м., образуван от дял втори от ПИ № 1547, в кв. 51 идентичен с кв. 45 по плана на гр. Варна, при граници: ПИ пл. №№ 3056, 2636 и от две страни улици, ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.2526.1695.1, с ЗП от 117 кв.м. и РЗП от 234 кв.м., състояща се от първи етаж: дневна със столова, кухня, жилищно помещение, стълбище, баня-тоалет, тераса и втори етаж: вестибюл, две спални, кабинет, дрешник, санитарен възел и тераса и да осъди ответниците  Е.Д.Г., БРАНИНИМИР В.Ш. и „РАЙФАЙЗЕН БАНК” АД с ЕИК: *********  да Й предадат владението.

Предявен е установителен иск от К.Б.Ш. против БРАНИНИМИР В.Ш., с който се иска съда да посатонви решение, с което да прогласи за нищожността на договор за доброволна делба от 11.04.2005 год., вписана на 11.04.2005 год., том V, № 300, с Вх.рег.7964 на СВ-Варна, поради обстоятелството, че ответника  Б.В.Ш. не е притежавал качеството на съделител, а в условията на евентуалност и иск за разваляне на договора за доброволна делба поради неизпълнение на задълженията по договора за делба от ответника Борислав Ш. да заплати сумата за уравнение на дела си.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока за отговор ответниците и Райфайзенбанк (България) ЕАД и БРАНИНИМИР В.Ш. не са депозирали отговор на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е.Д.Г., с който оспорва предявения иск с правно основание чл.108 от ГПК.

В отговора ответника оспорва твърдението на ищцата, че е изключителен собственик на процесния имот - ПИ с идентификатор 10135.2526.1695, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10135.2526.1695.1 със застроена площ 117 кв.м. и РЗП 234 кв.м., придобит от нея в лична собственост, както и твърдението, че поземленият имот, представляващ дял втори не е станал собственост на Б.Ш. по силата на извършената на 11.04.2005г. доброволна делба.

В отговора оспорва твърдението, че липса на съвместен принос при уравнение на дела й по гр.д.№ 3826/1986г. на ВРС и имота не станал СИО.

Ответника оспорва твърдението на ищцата, че е придобила по давностно владение 428 кв.м. идеални части от дворно място в землището на гр.Варна, вилна зона м."Св.Никола"(„Ваялар"), съставляващо парцел XVI-1547, кв.44 по проектоплана на вилна зона на гр.Варна, като са изложени съображения за това.

В отговора се твръди, че ищцата не е могла да придобие собствеността по давностно владение, упражнено в периода преди влизане в сила на решението по извършване на делбата (19.12.1990г.), тъй като със СПН на съдебното решение е установено правото на собственост, съделителите и техните квоти.

Ответника твръди, че  Б.Ш. е станал собственик на дял втори по договора за доброволна делба от 11.04.2005 год. независимо дали е изплатил на ищцата изцяло или не уравнението на дяловете. В този случай евентуално ищцата има само облигационно вземане. В евентуалност твърди, че на основание договора за доброволна делба от 2005г. Б.Ш. е упражнявал непрекъсната и необезпокоявана от ищцата фактическа власт върху дял втори от имота и до извършване на публичната продан по и.д.№775/2014г. на ЧСИ рег.№717 Румяна Т. в негова полза е изтекла, както кратката, така и дългата придобивна давност.

Ответника твърди, че независимо от факта, че в инвестиционния проект К.Ш. е вписана като възложител, тя не е извършила строителството на сградата и оспорва твърдението й, че е извършила строителството на двуетажната сграда.

Твърди, че ответникът Б.Ш. е своил дял втори по доброволната делба от 11.04.2005г., като е извършил строителството на двуетажната сграда в същия имот.

Ответника твръди, че се легитимира като собственик и упражнява фактическа власт на годно правно основание - влязло на 14.10.2016г. в сила постановление на ЧСИ рег.№717 Румяна Т. по и.д. №20147170400775, с което на основание чл.496 ГПК е обявен за купувач на поземлен имот, находящ се в гр.Варна, м."Свети Никола-1 "№695, съставляващ парцел XIII-1403 в кв.51, образуван от дял втори на ПИ 1547 с площ 802 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ 657 кв.м. с идентификатор по КК 10135.2625.1695, ведно с построената в него жилищна сграда с РЗП 234 кв.м. и с идентификатор 10135.2625.1695.1, вписано на 27.12.2016г. с акт №152, том 92, вх. рег.№34392, дв.вх.рег.№34080 на СВ-Варна.

В евентуалност ако съдът приеме, че длъжникът по и.д.№775/2014г. -Б.Ш. не се е легитимирал като собственик на основание договора за доброволна делба от 11.04.2005г., то твърди, че същият е станал собственик на поземления имот и построената в него сграда на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Това владение не е било прекъсвано и е продължено от купувача по публичната продан Е.Г. след въвеждането му във владение, който е присъединил владението към това на праводателя му Б.Ш..

Ответника е депозирал искане на основание чл.219, ал.1 ГПК искане за привличане на Райфайзенбанк (България) ЕАД, взискател по и.д.№ 20147170400775 на ЧСИ рег.№717 Румяна Т., както и на ЧСИ рег.№717 Румяна Т. като трети лица помагачи на ответника Е.Д.Г..

Правният интерес от привличане на третото лице е обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност.

На основание чл.219, ал.З ГПК срещу третото лице помагач Райфайзенбанк (България) ЕАД, взискател по и.д.№ 20147170400775 на ЧСИ рег.№717 Румяна Т., е предявяван обратен иск, който с последваща молба не се поддържа и е оттеглен /Вх. № 35239/13.12.2017 год. на ВОС/..

С отговора на исковата молба ответника е въвел и възражение на задържане на имона на основание чл.72, ал.З ЗС, ако съдът уважи искът с правно основание чл.108 от ЗС,  до заплащане от ищацата К.Б.Ш. на сумата от 325 659.77 лв, представляващи направени от ответинака, в качеството му на добросъвестен владелец на подобрения в процесния имот, с които се е увеличила неговата стойност. Подоблренията са описани от ответника по пера и стойности, които за нужните на настоящото производство не следва да повтарят.

С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателстевини искания.

За да се произнесе, съобразно задълженията си по чл. 140 и сл. ГПК, съдът съобрази следното:

Предявения иск е с правно основание чл.108 от ЗС е допустим.

В правната теория това е искът на невладещия собственик срещу владещия несобственик и е известен като ревандикационен иск.

Съдът възлага в тежест на ищца да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е собственик процесния имот и процесния имот се държи и владее от ответниците без правно основание, по въведените от нея придобивни основания.

По направените с отговора на исковата молба възражения.

Съдът намира, че следва да приеме направеното от ответниците възражение за извършени от тях подобрения в имота, с които се е увеличила неговата стойност и направеното акцесорно искане за признаване на право на задържане.

Направеното искане за съдебно признаване на право на задържане на ответника Г., върху процесния имот до заплащане на сумата от 325 659.77 лева представляващи направени подобрения, в качеството му на добросъвестен владелец, с които е увеличена стойността на имота и необходими разходи за неговото запазване е допустимо.

Възражението за право на задържане е възражение за подобрения по смисъла на чл. 298, ал. 4 от ГПК, по което съдът дължи произнасяне с диспозитива на съдебното решение. Това възражение е евентуално, тъй като съдът следва да го разглежда, само ако уважи осъдителния иск на ищеца срещу ответниците.

Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на неговата стойност. В тази насока следва да се отбележи, че не са подобрения движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено повреждане на имота (ПП № 6/27.12.74 год.). Добросъвестният владелец има правата по чл. 72 ЗС - право да получи сумата, с която се е увеличила стойността вследствие на подобренията, считано към деня на постановяване на съдебното решение, като до заплащане на тази сума има право да задържи имота.

Съдът следва да възложи на ответника при условията на пълно и главно доказване да докаже извършените подобрения и увеличената стойност на имота вследствие на тези подобрения.

На основание чл. 154 от ГПК съдът възлага в тежест на страните независимо от процесуалното им качество, че следва да установят фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.

По направеното искане от страна на ответниците за конституиране по делото на трети лица помагачи на тяхна страна на основание чл.219 от ГПК.

Искането е основателно.

Искането е неоснователно досежно привличане в качеството на трето лице помагач на страната на ответника Е.Д.Г. Райфайзенбанк (България) ЕАД, взискател по и.д.№ 20147170400775 на ЧСИ рег.№717 Румяна Т., както и на ЧСИ рег.№717 Румяна Т..

Правния си интерес от конституирането им в качествотона трети лице ответника е обосновал с проведената публична продан, по която той е обявен за купувач и е платил цена.

Производството по принудителното изпълнение по което ответника Г. е придобил имота е било по и.д.№ 20147170400775 на ЧСИ рег.№717 Румяна Т., за което е направено искане за конституиране в качеството на трето лице помагач на страната на ответника. ЧСИ е изпълнявало правно регламентирана дейстност по повод на принудителното изпълненние. Като длъжностно лице за нея няма правен интерес и като средство защита да встъпи в процеса и да издейства благоприятно за страната решение както и няма интерес да се защитава тъй като неблагоприятни последици от решението за нея няма да настъпят.

ЧСИ като лице на което е възложени държавни функции има правен интерес да се разкрие обективната истина и да се охранят действителните права на страните включително и на ищцата.

В този смисъл искането е неоснователно.

П оотношение на второ искане за конституиране в кчеството на трето лице помагач на страната на ответника Е.Д.Г. на Райфайзенбанк (България) ЕАД, взискател по и.д.№ 20147170400775 на ЧСИ рег.№717 Румяна Т.,  съдът намира също за неоснователно.

С исковата молба, ищцата е конституирала в качеството на ответник РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, което да отговаря по иска с правно основание чл.108 от ЗС наред с ответника Е.Д.Г..

При така изложеното се налага извод, че РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД като ответник по делото по този е недопустимо да бъде конституирано едновременно и като трето лице помагач на страна на друг ответник по същия иск.

В този смисъл исканвето е недопустимо.

Съдът следва да се произнесе по допускане на доказателствата и тяхната допустимост.

По направените доказателствени искания.

Съдът следва да допусне като писмени доказателства по делото, представените с исковата молба и отговора, като по тяхното приемане ще се произнесе в съдебно заседание.

По отношение на искането за допускане на СТЕ за доказване стойността на извършените подобрения, съдът намира за основателно и следва да я допусне.

По искането на ищцата за допускане на СТЕ съдът намира за неоснователно, тъй като спор относно идентичноста на имота не съществува.

По отношение на искаето на  ищцата за допускане на гласни доказателства съдът следва да отложи произнасянето си като й даде възможност в срока по чл.143 от ГПК да уточнят кои факти и обстоятелства ще установява с исканите гласни доказателства и какво е правното значение на факта, че ищцата е живяла в имота.

По отношение на исканията на ответника за допускане на гласни доказателства за извършените подобрения намира за основателно като следва да допусне при режим надовеждане двама свидетели, с които ще установява извършените строително ремонтни дейност намира за основателно.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на Е.Д.Г. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.219 от ГПК за конституирането в качеството на трето лице помагач на негова страна на на ЧСИ рег.№717 Р. Т..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на Е.Д.Г. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.219 от ГПК за конституирането в качеството на трето лице помагач на негова страна на Райфайзенбанк (България) ЕАД, взискател по и.д.№ 20147170400775 на ЧСИ рег.№717 Р. Т..

ПРЕКРАТЯВА производство по предявения обратен иск от Е.Д.Г. ЕГН ********** и адрес ***, против „РАЙФАЙЗЕН БАНК” АД с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление гр.София за сумата от 292 450,43 лева с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, поради негово оттегляне на основание чл.232 от ГПК.

Определението на съда в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от редовното му връчване пред Апелативен съд гр.Варна.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:

Предявения иск е правно основание чл.108 от ЗС.

Въведените възражения от ответниците са по смисъла на чл. 298, ал. 4 от ГПК в вр. чл. 72 ЗС.

ПРИЕМА, че не са налице факти и обстоятелства които се признават и не се нуждаят от доказване на основание чл. 146, ал.1 т.З и т.4 ГПК

УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ищеца, че е в негова тежест да докаже, фактите и обстоятелствата посочени в мотивите.

УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ответниците, че е в тяхна тежест да докажат, фактите и обстоятелствата посочени в мотивите.

ДОПУСКА на осн. чл. 146, ал.4 ГПК, като писмени доказателства представени с исковата молба и отговора, като по приемането им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

ДОПУСКА в полза на ответниците двама свидетели, с които ще установяват фактите и обстоятелствата на извършените строително-ремонтни дейности в процесния имот за претендирания период, като подобрения с които се е увеличила неговата стойност.

ДОПУСКА да се изготви СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещо лице с висше образувание, по списъка на съда, което след като се запознае с материалите по делото, представените доказателства, включително съобрази стойността на имота по постановлението за възлагане на недвижим имот, строителни книжа и след оглед на място да даде заключение за:

1. Какви по вид и количество извършените в имота подобрения?

2. Каква е стойността на имота без подобренията и каква е стойността на имота след извършване на описаните в отговора ни подобрения;

3.С колко се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените подобрения?

Определя депозит в размер на 150 лева вносими от ответника в седмичен срок от датата на получаване на препис от настоящото определение.

Отлага произнасянето си искането на ищеза за допускане на СТЕ, в съдебно заседание след становище на страните.

ОТЛАГА произнасянето си по искането на ищцата за допускане на гласни доказатества в открито съделбно заседание, като указва на ищцата в срока по чл.143 от ГПК да уточни кои факти и обстоятелства ще установява с исканите гласни доказателства и какво е правното значение на факта, че ищцата е живяла в имота.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2019 год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, с препис от настоящото определение, което съдържа проекто доклада.

На ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба на ответника.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.

НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията

РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.

Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.

За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.

За предприемане действия по започване на процедура по медиация следва да уведомят съда.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал.З ГПК, че съществуват възможности за извън съдебно разрешаване на възникналия спор -медиация или друг способ за доброволно уреждане.

 

                                                 СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: