О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260434
град
Пловдив, 01.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БОНЕВ
след
като разгледа ЧНД № 741 по описа за 2021 г. на ПОС,
докладвано от съдията БОНЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.243, ал.1 и следващи от НПК.
С постановление от 12.03.2021 г.,
постановено по ДП №131/2019 г., образувано и водено срещу неизвестен извършител
за престъпления по чл.282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.360 от НК ОП-Пловдив е прекратила производството по
делото.
Недоволен от прекратителното
постановление е останал жалбоподателят М.О., който моли да бъде отменено, като
делото се върне на органите на ДП за допълнително разследване.
ПОС
след като провери обжалваното постановление служебно съгласно
изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК и във вр. с изложеното в жалбата намира
същата за неоснователна.
ДП №131/2019 г. по описа на ОСО при
ОП-Пловдив е образувано на 17.07.2019 г. за престъпление по чл.282, ал.2 вр.
ал.1 от НК за това, дали през месец ноември 2018 г. в гр.Пловдив в качеството
си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски
служител при ОД на МВР-Пловдив е нарушил служебните си задължения с цел да
набави за себе си или другиго облага или да причини другиго вреда и от това да са могли да настъпят немаловажни вредни последици, както и за престъпление по
чл.360 от НК за това дали през м.ноември 2018 г. в гр.Пловдив е разгласил
сведения, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено
съгласно чл.22, ал.2 от ЗМВР , като е предоставил сведения за лични данни на
лицето М.Д.О. ***.
В хода на разследването след събраните гласни
и писмени доказателства, изготвена техническа експертиза за изследване на
електронни устройства органите на ДП и наблюдаващият делото прокурор са приели
следната фактическа обстановка:
През 2017 г. св.И. от гр.Ч. се запознал със
св.О. като в хода на разговора И. споделил, че негово търговско дружество „****“ ЕООД се занимава с изкупуване на гъби и плодове. На свой ред св.О.
бил собственик на „****“ ЕООД , а управител на дружеството била С. А..
На 27.04.2017 г. между И. в
качеството му на физическо лице и „****“ ЕООД представлявано от управителя А.
бил сключен договор за заем, по силата на който И. дал на дружеството сумата от
30 000 лв.в заем за срок до 27.09.2017 г. с уговорена лихва от 5,5 %
месечно. На същата дата И. превел горепосочената сума по сметката на „****“
ЕООД.
На 21.06.2017 г. между същите страни бил
сключен втори договор за заем, по силата на който И. дал сумата от 15 000
лв. назаем със срок на връщане 27.09.2017 г. и уговорена лихва в размер на 5,5
% месечно на „****“ ЕООД, като на същата
дата превел горепосочената сума по
сметката на дружеството.
В последствие бил променен срокът за
връщане на сумите по двата договора, като се уговорил между страните връщането
на заемите да стане на 30.06.2018 г.
На 30.03.2018 г. между „****“ ЕООД и „****.“ ЕООД се сключил договор за
покупко-продажба на сушени гъби, по
силата на който дружеството собственост на О. се задължавало в срок до
30.06.2018 г. да продаде посочените в до говора видове и количества сушени гъби
на цени от 52 904 лв., а св.ИЛИЯ И. преотстъпил в полза на
дружеството купувач сумите, които е дал
в заем на продавача по горепосочените по-горе договори в размер на 45 000
лв., ведно с лихвите по тях, като покупна цена за стоката. Преди сключването на този договор св.О. изпратил на 29.03.2018 г. чрез
куриерска фирма „ЕКОНТ“ мостри на сушените гъби, които мостри купувачът И.
заявил в договора, че е получил, както и че приема да получи стока от същото
качество по сключения договор.
На 27.06.2018 г. между Р. Х. като
продавач и „****“ ЕООД , представлявано от жалбоподателя О. като купувач се
сключил договор за покупко-продажба на сушени губи с уговорена цена 47 504
лв. На 29.06.2018 г. св. И. с декларация се отказал да закупи договорените от
30.03.2018г. количества и видове сушени
гъби от „****.“ ЕООД и заявил желание да си получи обратно дадените назаем на „****“
ЕООД суми от 45 000 лв. На 02.07.2018 г. „****“ ЕООД изпратило уведомление
на Р. Х., с което отказал да закупи уговорените количества и видове сушени гъби
и поискал да му бъде възстановена сумата
от 47 504 лв. На следващия ден ХРИСТОВ на свой ред изпратил писмо до „****“
ЕООД, че няма да възстанови платената по в договора сума, тъй като съгласно
изрична клауза от договора в случай,че
купувачът откаже да приеме доставката, покупната цена остава като компенсация
за продавача.
При
така развилите се отношения между св.И. и О. след проведени неколкократни
разговори в които И. настоявал О. да му
върне дадената в заем сума О. завел гражданско дело пред ПРС срещу „****И.“
ЕООД, по което дело претендирал обезщетение за вреди, поради неизпълнение на
договорни задължения по договора то 30.03.2018 г. между двете дружества.
Притеснен
от образуваното срещу с дружеството му дело, като и от обстоятелството,че О.
отказва да му върне дадената в заем сума през месец ноември 2018 г. И. споделил
с приятеля си св.Ч. Ч. изразил желание да помогне на И. като на 15.11.2018 г.
се обадил на свидетелят О. и му казал,
че трябва да върне дадените му от И.
назаем 45 000 лв., тъй като тези пари били негови. Ч. заявил на О., че ако
той не върне парите ще отиде при Началника на Отдел „ИП“ А. Б., с когото всеки
ден били заедно, ще пусне срещу О. жалба
за измама, след което той ще бъде арестуван. В проведения телефонен разговор Ч.
подчертал, че е кмет на с.З. от 25 години иска да си получи парите по законен
начин от О., като пусне сигнал за измама срещу него в Отдел „ИП“ при ОД на МВР
и РП-Пловдив.
Св.
О. казал на св.Ч., че в момента се намира в Германия като двамата се разбрали
да се срещнат след завръщането на първия от чужбина на 26.11.2018 г.
Междувременно след проведен разговор с О. на
20.11.2018 г. св.Ч.. се обадил по телефона на Т.А. – полицейски служител в ***
РУ при ОД на МВР-Пловдив, с когото се познавали от по-рано. По телефона помолим
А. да уреди среща с О., тъй като според Ч. О. е измамил негов приятел. Св. А.
на свой ред се обадил на О., когото познава във връзка с изпълнение на служебни
задължения и му съобщил че св.В. Ч. иска да говори с него. О. на свой ред казал
на А. да даде телефонния му номер на Ч. и
по следния да му се обади, за да се разберат. На следващия ден след като
О. не отговорил на обажданията на Ч. последният ядосан звъннал на св.Т. А. и
заявил, че ще го смачка, както и че познава висши ръководители от полицията и
от прокуратурата. А. на свой ред звънна на св.О. като последният му заявил да
предаде на Ч. да не го заплашва, защото работи с „ГДБОП“ и лично с Д.П..
На 22.12.2018 г. св. Ч. заедно със св.И. И. се
срещнали по тяхна инициатива със св. Т. А. пред сградата на Пето РУ на
МВР-Пловдив, на която среща Ч. казал на А., че именно И. е човекът, измамен от М.О..
На този разговор А. им заявил,че не
желае повече да се занимава с тях, но същия ден изготвил справка за получената
от св.Ч. и О. информация, входирал я в Пето РУ на МВР-Пловдив, като екземпляр
от справката изпратил и до зам.директора на ОД на МВР-Пловдив.
На 24.11.2018 г. св.Ч. се обадил по
телефона на св.А.Б. – Началник **** при ОД на МВР-Пловдив, с когото се познавал
от по-рано и поискал да се видят. Срещнали се пред сградата на отдел „ИП“ при
ОД на МВР-Пловдив, като на срещата присъствал и св.И.. Ч. обяснил на Б.,че
жалбоподателят О. измамил св.И. с крупна сума пари , част от които били на Ч.. Заявил,че О. е измамил и други хора и имат
написана от адвокат жалба, която желаят да подадат в отдел „ИП“.Тъй като
жалбата, която Ч. показал на Б. била адресирана до РП-Пловдив, Б. обяснил на Ч.
и И., че ако желаят да подадат жалба в Отдел „ИП“ трябва да я адресират до
отдела, а не до РП-Пловдив.
На 26.11.2018 г. в Отдел „ИП“ при ОД
на МВР-Пловдив била входирана жалба от И. И. срещу М.О., която била заведена
под №117730-22694/от 26.11.2018 г. При разпределянето на жалбата св.А. Б.
направил справка в системата АИС – МВР, за да види дали срещу О. има други
преписки, които да бъдат евентуално обединени и възложил жалбата за проверка на
Началника на група „Индустрия и търговия“.
Междувременно преди подаване на жалбата Ч.
отново говорил по телефона с О. - обиждал го, псувал го, заплашвал го, че ще го
вкара в затвора. Заявили му, че се занимава само с измами и може да му покаже
досието в МВР, в което са отразени всички извършени от него престъпления.
През м. ноември 2018 г. освен с А. и Б., св.Ч.
се срещнал и със св.Д. С. – зам.директор на ОД на МВР-Пловдив, с когото също се
познавал от преди. На срещата обяснил на С., че близък негов приятел от гр.Ч. е
бил измамен от пловдивски бизнесмен.С. на свой ред казал на Ч. да се посъветва
с адвокат и приятелят му да подаде жалба. Няколко дни по-късно Ч.се обадил по
телефона на св.С., дал трите имена на О. и неговото ЕГН, като отново настоявал,
че приятелят му И. е измамен от О.. Св.С. на 19.11.2018 г.направил справка в
информационната системна на МВР дали лицето М.О. има криминални регистрации.
Видял, че същият има регистрации за измами, след което се обадил на Ч. и го
посъветвал приятелят му И. да подаде жалба, по която да се извърши проверка и
се установи има ли или не данни за извършено престъпление.Няколко дни по-късно
Ч. се обадил на св.С. и му казал че приятелят му И. е подал жалба и има образувана проверка в
отдел „ИП“ на ОД на МВР-Пловдив.
На свой ред жалбоподателят М.О.
подал сигнали срещу Ч. до ГДБОП, до ТД на НАП-Пловдив, до КПКОНПИ
и до Дирекция Вътрешна сигурност на МВР. В хода на извършената от
Дирекция „ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ“ на МВР проверка с протокол за доброволно предаване
О. предал 1 бр. СD,
съдържащ записи на проведения между него
и Ч., както и между него и А. разговори.
В хода на разследването било установено, че в
информационнна система на МВР – АИС, справки за
жалбоподателя М.О. са направени от св.Д. С. на 19.11.2018г., от Т.А. на
22.11.2018 г. и от А. Б. на 26.11.2018 г.
При тази фактическа обстановка
изводите на органите на ДП и наблюдаващия делото прокурор за липса на извършено
престъпление от полицейски служители при ОД на МВР-Пловдив по чл.282, ал.2 вр.
ал.1 и по чл.360 от НК са обосновани и
законосъобразни, както и единствено възможни с оглед на събраните по делото
доказателства. Всички извършени от полицейските служител справки са надлежно документирани и са във
връзка с изпълнен на служебните им
задължения по повод на получен от св. В. Ч. сигнал за извършено
престъпление от общ характер. По делото няма каквито и да е доказателства
гореизброените трима полицейски служители да са предоставили на Ч. информация
за жалбоподателя О., която им е станала служебно известна. По делото също така се установи и че при
разговорите си с О. Ч. не е цитирал конкретни данни, от които да се направи
извода,че е виждал криминалистична регистрация или дори осъждания на
жалбоподателя О. за някакви негови конкретни предишни деяния.
В жалбата си пред настоящата инстанция О.
сочи, че делото не било изяснено от фактическа и правна страна, както и че при
преценка на доказателствения материал не били взети предвид предадените от него
разговори с Ч. и И. без да бъдат проведени разпити и очни ставки по делото.
Тези негови твърдения не кореспондират
с данните по делото. Разследването е обективно, всестранно и пълно и при
формиране изводите на наблюдаващия прокурор са взети предвид показанията на
разпитаните свидетели, както и
заключението на СТЕ. Не става ясно на настоящата инстанция жалбоподателят
с кой иска да бъдат провеждани очни ставки и за какви обстоятелства, поради
което и настоящата инстанция намира това искане за неоснователно.
По изложените съображения
обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се потвърди,
поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановление от 12.03.2021 г., постановено по ДП №131/2019 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ПАС.
Окръжен съдия: