№ 133
гр. Б., 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:К. Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от К. Аршинков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200600309 по описа за 2024 година
С присъда № 9217/23.11.2023 год. по н.о.х.д. №147/2020 год. на Районен
съд – Г. Д., подсъдимият М. Д. П. е признат за виновен в това, че на
24.08.2017 година, около 21.50 часа, по път II -19, в посока от м. „С.“ към
разклона на с. Б., област Б., е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка и модел „Ф. - П.“ с рег. № Е *** КК след употреба на
наркотични вещества - тетрахидрокарабинол - престъпление по чл.343б, ал.3,
пр.1 от НК, заради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 /една/ година, чието ефективно изтърпяване е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години, както и
„глоба“ в размер на 500 лв.
Със същата присъда подсъдимият П. на основание чл. 343г от НК във
връзка с чл. 37, ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от
1 /една/ година, като съдът при условията на условност е посочил, че ако
СУМПС е било отнето от водача, времето на отнемането следва да бъде
приспаднато от този срок.
П. е осъден да заплати на ОД на МВР-Б. сторените на досъдебното
1
производство разноски в размер на 121 лева, а по сметка на ГДРС сумите от
180 лв. и 317 лв., разноски за експертизи и други разноски, както и по 5 лв.
държавна такса за издаване на изпълнителни листове.
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника
на подсъдимия, с която се оспорва обосноваността и законосъобразността й.
Твърди се, че са допуснати множество нарушения при изготвяне на
документите по повод на извършената проверка, в които са посочени
различни от действителната дата. По този начин се опорочава реда за
изследване на кръвната проба, регламентиран в приложимата наредба, което
опорочава и получения резултат. Освен това извършеното изследване е
установило наличие на наркотично вещество само в урината, но не и в кръвта
на обвинения, което опорочава присъдата, която очевидно почива на
предположения. Налице е и процесуално нарушение, свързано с непрецизност
на повдигнатото обвинение, защото в него не е посочено по кой от двата
начина е установено наличието на наркотичното вещество – чрез медицинско
изследване или тестване с техническо средство. По тези съображения се иска
отмяна на атакуваната присъда и оправдаването на П. по повдигнатото му
обвинение.
В пледоарията пред въззивната съдебна истанция защитникът поддържа
въззивната жалба и доразвива допуснатите нарушения от ГДРС,
акцентирайки на пропуски в датата на деянието и номера на издадения
медицински талон за изследване, както и на времето, в което е трябвало да се
извърши изследването. Не е изискан и документ за самоличност на дееца,
което поставя въпроси за начина, който е установена самоличността му.
Налице са и несъотвествия в свидетелските показания на полицейските
служители относно съС.ието и поведението на подсъдимия, което поставя
въпроса за тяхната достоверност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Б. смята въззивната жалба за
напълно неоснователна като изтъква, че пред първата съдебна инстанция са
събрани достатъчно убедителни доказателства, че П. е извършил вмененото
му престъпление. Установените разминавания в датите се дължи на
технически грешка, обяснена в мотивите на проверяваната присъда. ГДРС е
дал отговор и на останалите възражения, ясно и разбираемо мотивирайки
защо приема, че липсват нарушения на приложимата наредба и установения
2
резултат за наличието на наркотично вещество в кръвта на дееца. По тези
съображения се пледира за цялостно потвърждаване на проверявания акт.
Въззивният съд, след като извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и на база собствен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че липсват
основания за неговата отмяна или изменение.
На първо място, първостепенният съд е изложил фактическа
обстановка, напълно съотвестваща на събраните по делото доказателства.
Отчетени са не само показанията на разпитаните полицейски служители, но и
заявеното от свидетелите К. и Д., като съдът е обсъдил алтернативно и
възможността наркотичното вещество да е било употребено от подсъдимия
преди пристигане на процесното място, което отново обосновава вината му с
оглед абсолютната забрана за управление на МПС след употребата на
упойващи вещества. В съзвучие с правилата на житейската логика съдът е
обосновал защо кредитира заявеното от К. и П., както и защо не намира
сериозни противоречия с твърденията на колегата им Д.. Опирайки се на
установеното чрез свидетелски показания управление на МПС от страна на П.
и заключението по СХЕ, установила употребата на наркотично вещество в
кръвта му, първата съдебна инстанция е направила и обосновани правни
изводи за вината му.
На второ място, съдът е обсъдил и всички изтъкнати от защитника на
подсъдимия възражения, убедително обосновавайки защо не могат да доведат
до желаните от тях резултати. Междувпрочем, същите възражения са
изтъкнати и се поддържат и пред въззивната инстанция. В тази връзка следва
да се посочи, че настоящият съдебен състав напълно се съгласява с
изтъкнатото в мотивите към присъдата, към което ще изложи по-долу и
своите съображения.
С направените уточнения и в изпълнение на задълженията си по
излагане на съображения относно фактите и приложимото право, въззивният
съд приема за установено следното:
Подсъдимият М. Д. П. е правоспособен водач на МПС, който към
инкриминираната дата е имал навършени 25 /двадесет и пет/ години. На
24.08.2017 год. полицейските служители към РУ „Полиция“ – Г. Д. С. К. и К.
П. патрулирали в района на м. „С.“ до с. Б., обл. Б.ска, когато забелязали
3
управлявания от подсъдимия лек автомобил марка и модел „Ф. - П.“ с рег. №
Е *** КК. Полицаите решили да извършат проверка на водача на автомобила,
защото знаели, че района се посещава от младежи, които употребяват
наркотични вещества, а и усетили миризма на канабис, докато разглеждали
документите му. След като на зададен от тях въпрос дали е употребявал
наркотици П. им отговорил положително, обяснявайки, че е пушил трева,
полицаите поискали съдействие и на място бил изпратен колегата им Г. Д.,
който осъществявал в служебното си качество контрол на безопасността на
движението. Последният извършил проверка с техническо средство /полеви
наркотест/ който реагирал положително за наличието на
тетрахидроканабинол, след което съставил АУАН, подписан без възражения
от подсъдимия. Свидетелят му издал и талон за медицинско изследване, след
което П. бил придружен от К. и П. до ФСМП – Г. Д., където по съответния
ред от оторизирано медицинско лице му взели проби от кръв и урина.
В хода на образуваното ДП е била изпълнена СХЕ, от заключението по
която се установявало, че в кръвта на подсъдимия е открито наличието на
тетрахидроканабинол.
Установената фактическа обстановка и от двете съдебни инстанции
намира своето доказателствено потвърждение в материалите по делото.
Свидетелите К. и П. са категорични във възприятията си, че именно П. е
управлявал спрения от тях за проверка лек автомобил, както и че пред тях
признал, че е пушил канабис, провокирало ги да поискат съдействие от
колегите си, за да го проверят. Свидетелят Д., извършил проверката, също е
категоричен в твърденията си за получения резултат от полевия наркотест,
както и че подсъдимият е бил разтреперан и със зачервени очи. В този смисъл
съдът не съзира съществено противоречие между показанията на
полицейските служители, както твърди защитника. Оценката на чуждо
поведение е субективен процес, който зависи от наблюдателността и опита на
съответния човек, поради което едни и същи обстоятелства могат да бъдат
въприети по различен начин от различни лица. В конкретният казус от правно
значение са не възприятията на полицейските служители за поведението на
П., а установяването по предвидения ред на употребата на наркотични
вещества и управлението след това на МПС. В в тази посока съмнения няма и
в нито един момент от разследването не са възниквали, още повече, че
липсват и възражения от страна на подсъдимия относно управлението на
4
МПС в началния етап на извършване на проверката. Твърденията на
приятелите му Д. и К., че не са употребявали накротици на
местопроизшествието, не могат да бъдат кредитирани, поради очевидната им
заинтересованост, още повече, че и първият от тях, Д., е бил проверяван за
същото обстоятелство.
Относно възраженията за несъотвествие в датите в протокола за
извършена проверка за употребата на наркотични вещества ГДРС е дал
убедителен отговор. Очевидно е, че се касае за техническа грешка, чието
значение не се отразява на обективното заключение, че деянието е извършено
на 24.08.2017 год. В тази посока са не само показанията на посочените по-
горе свидетели, но и отбелязванията върху останалите приложени документи
в хода на извършената проверка. Същото се отнася и до петминутното
разминаване в часа, посочен в протокола като край на проверката и часа,
посочен в талона за кръвна проба. Безспорно е, че се касае за несъществен
пропуск от страна на попълнилия документа полицейски служител, което не
се отразява на същината на направените крайни изводи относно доказаността
на деянието и вината на извършителя. Не представлява нарушение и
посоченото от защитника обстоятелство, че в талона за медицинско
изследване е посочен час за явяване във ФСМП – Г. Д. 00.10 часа, а в
протокола за медицинското изследване е отбелязано, че кръвата проба е взета
в 01.00 часа. Изискването на приложимата за случая наредба №30/27.06.2001
год. е да се определи достатъчно време за явяването на лицето в съответното
медицинско заведение, но не задължава работещите в него да го спазят в
буквален смисъл. Не бива да се игнорира това, че се касае за спешен център
за медицинска помощ, в който работещите изпълняват целият набор от
задължения по указването й на нуждаещи се граждани, без да е необходимо
да се абсолютизира задължението за изземване на кръвна проба. В
конкретният казус такава проба е взета към 01.00 часа и в този смисъл не е
нарушено нормативно изискване за времевото й изпълнение, което е
изискуемо само за явяването на потенциалния нарушител в медицинското
заведение.
Като нарушение се сочи и разминаването на номера на протокола за
медицинско изследване и посочването му в протокола за проверка, което
очевидно не е така. В кориците към делото е приложен протокол за
медицинско изследване, чийто номер напълно съвпада с номера, изписан в
5
протокола за проверка. Напълно неоснователно е и възражението, че
наличието на тетрахидроканабинол в кръвта на П. не е установено от
експертната проверка, открила следи от него само в урината му. Видно от
заключението по напълно кредитираната СХЕ, че именно в кръвта са
установени следи от употребата на посоченото наркотично вещество.
Последното е абсолютно изискване на приложимата и цитирана по-горе
наредба за установяването както на употребата на алкохол, така и на
упойващи вещества от водачите на МПС.
Окръжният съд отхвърля като напълно неоснователно и възражението,
че обвинението срещу П. е било неясно, защото в диспозитива на ОА не е
посочен чрез кой от двата допустими способа е установена употребата на
наркотични вещества от П. преди управлението на процесния автомобил.
Независимо, че приложимата наредба установява два способа за такова
изследване – медицинско такова и чрез техническо средство, липсва
изискване към прокурора да го отрази в диспозитива на ОА. Посоченото
обстоятелство е детайлно описано в обстоятелствената част на ОА и в този
смисъл за пълноценното упражняване на правото на защита на подсъдимия не
са били налице никакви пречки.
Следва да се отбележи, че в хода на установяване на резултата от
изследваната кръвна проба от П., експертите не са установили данни за
нарушения във връзка с транспортирането й и съхраняването й. В този смисъл
са изричните изявления на разпитаните в хода на съдебното следствие
експерти.
Въз основа на направения анализ на доказателствената съвкупност и
липсата на основателност в направените от защитника на подсъдимия
възражения, Окръжният съд намира от правна страна, че с поведението си М.
Д. П. е осъществил състава на повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.3,
пр.1 от НК – същият на 24.08.2017 година, около 21.50 часа, по път II -19, в
посока от м. „С.“ към разклона на с. Б., област Б., е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка и модел „Ф. - П.“ с рег. № Е *** КК
след употреба на наркотични вещества – тетрахидрокарабинол. От обективна
страна безспорно са установени всички изискуеми елементи на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК – управление на МПС след употребата
на наркотични вещества. От субективна страна съдът счита, че е налице пряк
6
умисъл, извеждащ се от демонстрираното от дееца поведение.
По отношение на наказателната отговорност, която П. следва да понесе
за извършеното престъпление, атакуваната присъда следва да бъде
коригирана. Първата съдебна инстанция е отказала приложението на чл.55 от
НК, налагайки минимално предвиденото от приложимата правна норма
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ от 500 лв.
Приела е, че са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства, които
обаче не са достатъчни за редуциране на наказанието. Този извод търпи
корекции според проверяващата инстанция, защото към чистото съдебно
минало на дееца, младата му възраст като предпоставка за вземане на
недостатъчно обмислени решения и съдействието му на проверяващите,
следва да се добави и значителния период от време, граничещ с предвидената
от законодателя давност, изключваща наказателното му преследване.
Последното обстоятелство съобразно съдебната практика може да бъде
определено и като изключително такова, което позволява обсъждане на
приложението на чл.55, ал.1 от НК. Изхождайки от по-високия минимум на
наказанието по чл.343б, ал.3 от НК БлОС намира, че в случая и най-лекото
предвидено наказание се явява несъразмерно тежко с оглед добрите
характеристични данни на дееца и липсата на други вредни последици от
поведението му, извън съставомерните. Затова и съобразно критерия за
справедливост, отчитайки основанията по чл.55 от НК, наказанието следва да
бъде намалено на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“. Приложението на
чл.66, ал.1 от НК и определения тригодишен изпитателен срок следва да
бъдат потвърдени, защото не са налице никакви аргументи в противна насока.
Присъдата следва да бъде потвърдена и относно наложената „глоба“, която е
в минимален размер, който не подлежи на корекция по смисъла на чл.55 от
НК. Не са налице достатъчно убедителни основания и за нейното отпадане на
основание чл.55, ал.3 от НК, защото в съвкупност с определеното основно
наказание тя способства за постигане в пълнота на целите по чл.36 от НК. Не
бива да се игнорират и данните за трудовата ангажираност на П. като учител в
с. Баничан, което е още едно обстоятелство, потвърждаващо необходимостта
от кумулативната санкция „глоба“ за постигане на целите на специалната и
генералната превенция.
Проверяваната присъда следва да бъде потвърдена в частта за възлагане
на сторените разноски в тежест на признатия за виновен подсъдим.
7
Отчитайки изложеното по-горе и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338
от НПК Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 9217/23.11.2023 год. по н.о.х.д. №147/2020 год. на
Районен съд – Г. Д. като намалява наложеното на подсъдимия М. Д. П.
наказание „лишаване от свобода“ на 6 /шест/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8