№ 1952
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседА.е на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20241100505463 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ж. С. Т., срещу решение №
4902/19.03.2024 г. на СРС, ГО, 91 състав по гр. дело № 53251/2023 г., с която
обжалва решението изцяло. Счита, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, като излага съображенията си, поради които моли съдът
да го отмени, и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски и за двете инстанции.
Въззиваемата страна М. Р. Т., действаща лично и със съгласието на своя
баща Р. Б. Т., с отговора на жалбата счита обжалваното решение за правилно, а
въззивната жалба - недопустима в едната й част, а в другата- за неоснователна.
Излага съображенията си, поради които моли жалбата да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, а в частта й, в която е налице правен интерес
за въззивницата от обжалване – без уважение, като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседА.е въззивницата моли съда да отмени решението.
Представя списък на разноските си. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
1
В съдебно заседА.е въззиваемата страна оспорва жалбата и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Представя списък на разноските.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на стрА.те, приема за
установено следното:
С решение № 4902/19.03.2024 г. на СРС, ГО, 91 състав по гр. дело №
53251/2023 г., съдът е изменил размера на определената със съдебно решение
от 24.09.2021 г. на Районен съд- Разлог по гр. д. № 20211240100529 по описа
за 2021 г. издръжка за детето М. Р. Т., дължима от нейната майка, от 200 лв. на
330 лв. месечно, считано от 29.09.2023 г., отхвърлил е искът до пълния му
предявен размер от 600 лв., допуснал е предварително изпълнение на
решението в частта му относно издръжката и е осъдил ответника да заплати
държавна такса за определената издръжка по сметка на СРС в размер на
187,20 лв., както и е осъдил стрА.те да заплатят разноски съразмерно,
съответно, с уважената и с отхвърлената част от иска.
Въззивницата навежда доводи, че по делото не са събрА. доказателства
за наличие на допълнителни средства извън основните, респ. за наличието на
други разходи, по-големи от обичайните, че не е доказано изменение на
обстоятелствата, налагащи изменение на месечната издръжка, че не са доказА.
материалните възможности ответницата да заплаща издръжка в претендирА.я
размер, тъй като майката има разходи за лечение, че издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца се дължи и от двамата родители.
Наведените доводи са неоснователни. Задължението за издръжка към
ненавършило пълнолетие дете от неговия родител е безусловно. Предмет на
производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата,
при които е определена издръжката, имащи траен и продължителен характер,
изразяващи се в изменение на нуждите на издържА.я или на възможностите на
задълженото лице. Релевантно за основателността на предявения пред СРС
иск е налице ли е нарастване потребностите на детето или налице ли е
увеличаване на възможностите на неговата майка. При определяне размера на
дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и
2
възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквА.я, с
които съдът следва да се съобрази. При определяне размера на увеличената
месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и
възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с
останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, или увеличените възможности на задължения
родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на
едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на
родителя му.
В настоящия случай ищеца е основал иска си на трайно съществено
увеличаване на нуждите си. Районният съд е изложил мотиви за изменените
обстоятелства, които мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и
препраща към тях. В първа инстанция не са ангажирА. доказателства за
трудовото възнаграждение на бащата, като настоящата инстанция счита, че за
база на доходите на бащата на детето, при липсата на писмени доказателства,
следва да се приеме средната за гр. София работна заплата. За майката са
ангажирали доказателства за 80 % трайно намалена работоспособност
(решение на ТЕЛК), както и за средномесечен брутен доход за месеците
септември и октомври 2023 г. в размер на 3587,48 лв./лист 20 от делото на
СРС/(т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от
05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), както и за осигурителен
доход за месец декември 2023 г. в размер на 3400 лв./лист 74 от делото на
СРС/. Размера на месечната издръжка е съобразен с възрастта на детето, което
не е новородено (за да бъде определен минималния размер за месечната му
издръжка) и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и
здравните му потребности, има социални, образователни и културни нужди,
които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие- т. 4
от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е
отчетено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната
издръжка на детето.
Съдът счита, че за задоволяване нуждите на детето, средномесечно са
3
необходими около 600 лв. След съобразяване съотношението на доходите на
двамата родители на М., обстоятелството, че преките и непосредствени грижи
за отглеждането и възпитА.ето на детето се полагат от баща й (делът на
участие на майката в издръжката следва да бъде по-голям), настоящата
инстанция, счита, че Ж. С. Т., следва да поеме сума в размер на 330 лв. от
месечната издръжка на детето. Останалата сума, необходима за издръжката на
детето следва да се поеме от бащата, който също следва да участва с парични
средства в нея, въпреки полагА.те преки грижи за детето.
От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на
решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирА. и
относими към спора доказателства, мотивирал е настъпването на
предвидените в закона предпоставки за увеличаване размера на определената
издръжка, дължима от майката на непълнолетното й дете.
И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да
разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното
решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, искането на въззивницата за присъждане на
разноски е неоснователно. На въззиваемата страна, съобразно изхода на
делото, направеното искане и представените доказателства за направени
разноски- платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., се дължат
разноски. Направеното от въззивницата възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна е основателно - с оглед
чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения / минимумът е 500 лв./ и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, с проведено по него едно заседА.е, и съдът
присъжда за заплатено адвокатско възнаграждение сумата от 500 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4902/19.03.2024 г. на СРС, ГО, 91 състав
по гр. дело № 53251/2023 г.,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ж. С. Т., за присъждане на
деловодни разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА Ж. С. Т., да заплати на М. Р. Т., действаща лично и със
съгласието на своя баща Р. Б. Т., сумата от 500 лв.-разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5